Просвещението
Първият случай е още през 1948 година, когато някогашен царски офицер взема жертви
Октомври 1982 година Самолет Ту-134 извършва под наем полет по маршрута Бургас-Варшава. 40 минути след излитането 27-годишният полски жител Збигнев Пургал хваща стюардеса и опира бръснач в гърлото й с искане машината да кацне в Западна Германия. Заради липса на гориво обаче се съгласява самолетът да се приземи в австрийската столица Виена.
По време на целия полет
чужденецът държи острието опряно в гърлото на стюардесата, като даже й нанася няколко рани, с цел да показва, че желанията му са съществени.
При кацането във Виена обаче той се предава на полицията, осъзнал, че няма по какъв начин да се измъкне. С него пътува и брачната половинка му Мария Пургал, която желае да се върне във Варшава, само че австрийските управляващи не я пускат.
Полиция пита всеки пътуващ в самолета полски жител дали желае да остане в Австрия. Всички 68 пасажери обаче се връщат във Варшава.
Само два месеца по-рано – на 8 август 1982 година, аероплан Ту-134 на „ Балкан “ по линия София-Варна е отвлечен от 41-годишния Иван Кръстев Георгиев. Около 20 минути преди кацането бордният хазаин предава на командира записка, в която написа, че в задния багажник се е укрил мъж, който държи кутия и от нея се демонстрират връв и запалка. Той заплашва да взриви самолета, в случай че той не промени курса си към Виена. Настоява и никой да не го безпокои. Командирът отговоря на похитителя, че желанието му ще бъде изпълнено, само че уведомява управляващите в София и Варна. Изпраща радиста да каже на Георгиев, че ще кацнат във Варна, където ще заредят, тъй като няма задоволително гориво, и още веднъж ще излетят. Той се доверява, само че на земята бързо е обезвреден. У него са открити 1550 грама взривно вещество „ амонит “ в насипно положение, 3 детонатора и 3-метров връв. Оказва се, че дружно с него са пътували още петима души, в това число майка му и сестра му.
Няма доста повече детайлности за тези два случая, решени относително бързо безпроблемно и приключили наред. Един различен въздушен случай, станал по-малко от година по-късно и въодушевен от историята с поляка, обаче приключва с жертва. Архивите пазят любопитни обстоятелства за него, както и за още няколко такива случая, станали преди измененията през 1989 година Във всеки от тях диря има желанието за бягство от комунистическия режим.
През 1983 година за това мечтаят и четирима младежи София
17-годишният Ивайло Владимиров, 19-годишният Лъчезар Иванов и 22-годишният Красен Гечев и Валентин Иванов, чиято точна възраст не останала в архивите. Всеки от тях има проблеми с управляващите – Гечев е бил в дисциплинарна рота в армията, Владимиров е на доклад в Детската педагогическа стая за измами, а Иванов, който е боец, е следствен за обири.
В края на февруари Ивайло и Валентин играят боулинг с авиотехника Иван Цолов, който им споделя по какъв начин по време на под наем полет от Бургас за Варшава месеци по-рано поляк отвлича българския аероплан. Валентин незабавно е покорен от концепцията и предлага на приятеля си да избягат по същия метод на Запад. Двамата убеждават Лъчезар и Красен да дойдат с тях и по този начин на 6 март купуват четири билета за самолета до Варна за вечерта на идващия ден. По-ирония на ориста на Красен му става неприятно в аероплан, по тази причина вземат билети за полет с дребна машина – Ан-24.
Остава им да се снабдят със западна валута. Вечерта обикалят заведенията и купуват на черно 290 $ и 100 марки. След това, удовлетворени, те се черпя. „ Утре вечер сме в австрийски бар! “, споделя боецът, без да знае, че утрешният ден ще е последният в живота му, споделя години по-късно към този момент починалият към този момент публицист Крум Благов, изследвал в детайли случая.
От самото начало организацията е комплицирана – за пътешестване със аероплан по това време, даже в рамките на страната, би трябвало паспорт. Но Валентин, който е боец няма, Лъчезар е изгубил своя. Така Ивайло, който е дал назаем на различен юноша 10 лв., взема неговия документ за идентичност, сякаш като залог. Използва го Лъчезар, който наподобява малко на титуляра, а своя дава на Красен. Валентин също се доставя някак с непознат паспорт.
На 7 март боецът
е в ареста на поделението за нарушение, само че съумява да избяга. Другите го чакат с такси наоколо и му дават цивилни облекла. Обядват в ресторант „ Шумако “ край София, където пийват добре. После отиват на летището и пият за кураж по още 100 грама водка. Носят джобни ножчета – единствените им оръжия. Хвърлят чоп кой ще хване стюардесата. Пада се на най-младия, само че той се уплашва и трансферира отговорността върху Валентин. Войникът приема.
За да не разсънят подозрение се разделят на две двойки – в едната са той и Лъчезар, в другата – Красен и Ивайло. Минат през контролно-пропусквателен пункт в период от 15-20 минути. Единият се сеща да скрият ножчетата под катарамите на коланите си, с цел да не ги открие металотърсачът на защитата. Двама от тях обаче са без колани и ги поставят в джобовете си. За техен шанс обаче инспекцията не е доста обстойна и ножчетата не са открити.
За да са сигурни, че някой няма да ги изненада в тил, сядат на последните четири седалки в самолета, който е цялостен – пасажерите са към 40 души.
Самолетът излетява в 18 ч. След 15 минути, когато стюардесата раздава бонбони и кафе, боецът стартира сякаш да повръща. Той e на вътрешната седалка и с цел да стигне тя да стигне до него, Лъчезар й отстъпва мястото си. Когато дамата се навежда над Валентин, той я дръпва до себе си и притиска ножчето в гърлото й. В този миг Красен и Ивайло хващат пасажерите пред себе си, като увиват коланите си към вратовете им. Лъчезар става на пътеката, размахва ножа и заплашва да убие всеки, който се опита да им попречи настояванията им да бъдат изпълнени. Заявява, че са рецидивисти, излезли от пандиза, и са подготвени на всичко – в случай че би трябвало, ще счупят някой илюминатор, с цел да се разхерметизира самолетът и всички да загинат.
Един от пасажерите, който е полковник, стартира договаряния с похитителите.
„ Бяхме някъде над Ловеч, когато един боен почука и сподели, че четирима са нападнали стюардесата и желаят да летим за Виена. Инструкциите в такива случаи са да им изпълниш желанията, в случай че можеш, с цел да не рискуваш живота на пасажерите. Да стигнем до Виена беше невероятно, тъй като всеки аероплан зарежда с толкоз гориво, колкото му е належащо за полета и ние имахме гориво за един час плюс 30 минути за запаса. Предложих им по радиоуредбата да кацнем в Истанбул, само че те бяха безапелационни: Виена “, споделя по-късно 29-годишният инструктор Иля Лалов, който е в пилотската кабина дружно с 26-годишния Пламен Сталев – учащ се за пълководец, а и бордният монтьор Ангел Узунов.
Първоначално бордният инженер, а по-късно и командирът пробват да убедят младежите, че настояването им невероятно. Те обаче плашат да отрежат пръста на стюардесата и даже порязват ръката й покрай китката. Освен това настояват, че четири бутилки със запалителна течност и се заканват да взривят самолета. Екипажът обаче не знае, че блъфират.
Тогава екипажът взема решение да ги заблуди
сякаш се съгласяват да се насочат към Виена, а те не престават към Варна. Това става допустимо от една страна, тъй като похитителите са толкоз неопитни, че отхвърлят някой от тях да отиде в кабината, от друга – тъй като се стъмва. След спогодба с летищните управляващи над 40 минути машината кръжи над Варненския залив, с цел да изразходва горивото и да даде време на земята да се приготвят.
Електричеството в целия град е спряно,
с цел да не видят терористите морето. Стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков от летището във Варна, които знаят съвършено немски език са облечени с някакви униформи, с цел да се показват за австрийци. Планът е, откакто освободят заложниците, похитителите да бъдат обезвредени от група командоси, които владеят бойни изкуства.
Самолетът каца към 19.55 ч. Войникът завежда стюардесата в тоалетната и се заключва там с нея, до момента в който траят договарянията. Отварят вратата на самолета и двамата „ австрийци “ влизат. Младежите обаче не приказват немски и се постанова стюардесата да превежда. Валентин обаче не я пуска да излезе, единствено отваря тоалетната. В същото време екипажът скрито пуска четирима барети през вратата на багажното поделение. През шпионка те виждат кои са терористите и къде се намират.
Конспирацията обаче е разкрита от Лъчезар, който се оказва най-подозрителен и бдителен. Още във въздуха той се усъмнява, че вижда морето, само че останалите го убеждават, че това е Дунав. Сега обаче вижда Милков и споделя: „ Не го ли виждате, че е с българско яке? “.
Валентин незабавно затваря вратата на тоалетната и се заключва със стюардесата, викайки: „ Ще те убия! Излъгахте ни! “.
В това време командоси нападат и обезвреждат тримата му другари. Други две спецченгета влизат през пасажерския люк на самолета и разрушават вратата на тоалетната сега. Според формалната информация това се случва в мига, в който боецът протяга ръка да пререже гърлото на стюардесата. Баретите стрелят съвсем по едно и също време и го убиват на място.
Така казусът завършва.
Има единствено един потърпевш пасажер, и то тъй като не се преценява със препоръките на екипажа да не става и в началото командосите го объркват със пленник, като единият от тях го нокаутира на земята. Доста време по-късно той се лекува, тъй като зрението му е повредено трайно.
Други двама заложници пък изпадат в нервна рецесия и скачат да се саморазправят с похитителите. Налага се чиновниците на Министерство на вътрешните работи да ги пазят.
Стюардесата, която е ранена в шията и ръката, е откарана във варненската болница. „ Ще умра ли? “, пита тя след преживения смут. За неин шанс обаче раната е на милиметри от сънната артерия.
Екипажът на самолета е награден с ордени, а още на другия ден за тримата оживели пишман терористи е изпратен специфичен аероплан с командоси, който ги връща в София.
Изправят ги пред съда. Любопитен факт е, че ръководител на правосъдния състав Димитър Попов, който години по-късно става министър-председател на България, а юрист на един от подсъдимите е бъдещият министър на правораздаването Петър Корнажев.
Лъчезар е наказан на 10 години затвор, Красен на 9, а Ивайло на 7, само че по-късно Върховният съд понижава наказването му като на 5 години, тъй като е малолетен.
Красен Гечев излиза от пандиза
предварително условно през 1989 година и през 1992-а моли за копие от делото, което му е належащо за американските емиграционни управляващи. Очевидно обаче не получава виза, тъй като десетина години по-късно е погубен. Главата му е отрязана и заровена на 20 метра от тялото му на Витоша. Основната версия е, че мократа поръчка е на съветската мафия.
Ивайло Владимиров, прочут като Иво Кучето, пък лежи в затвор в чужбина.
А Лъчезар Иванов, прочут като Лъчо Терориста, който става предприемач и даже свързват името му с братя Галеви и групировката ВИС, се самоубива в Бояна през 2015 година
Кой е първият и какво следва?
Първият случай на похищение на аероплан в България се случва в далечната 1948 година и той е единственият считан за терористичен акт с жертви измежду похитените. Случва се на 30 юни, ден откакто Българската гражданска авиация навършва 1 година от основаването си и от стартирането на първата постоянна пътническа линия София-Бургас. В чест годишнината самолетната линия става София-Варна-Бургас-София. По нея лети пътнически аероплан на Юнкерс 52. Екипажът е от двама водачи, радист и борден инженер, само че единствено един от тях е въоръжен, а по това време още няма стюардеси. Похитителят е някогашният царски офицер от военновъздушните сили Станимир Михалакев, отзован от поста му на боен аташе в Букурещ и пенсиониран на 39 година Той се качва на самолета във Варна дружно с щерка си, а в Бургас още 2 фамилии и трима мъже – негови съучастници.
Конспираторите стават 9 от общо 179 пасажера, като носят със себе си 6 револвера, скрити в чантата на една от дамите. Отклоняват машината към Турция. Когато тя е над Ямболско прострелват радиста Недялко Недялков, прострелват тежко с два изстрела Борис Ганев – началник на основаната единствено две години по-рано дирекция „ Въздушни известия “, връзват командира на самолета и раняват бордния инженер. Останал без ръководство, самолетът стремглаво се носи към земята, слизайки от 900 на 150 м. Похитителите едвам съумяват да го овладеят. Насочват се към Истанбул, където за малко не се разрушават и кацат чак след третия заход. На летището Ешеликьой, ги чакат няколкостотин бойци, преводачи, лекари и камионетка за ранените. Вместо да бъде откаран в болница обаче, Ганев е превозен в лазарета на психиатрия, където умира от раните си.
Междувременно Михалакиев и останалите се предават на турските управляващи и желаят политическо леговище. Българското държавно управление изпраща нота, в която желае те да му бъдат предадени, само че в Истанбул е проведен правосъден развой, който на 14 юли 1948 година ги оправдава като политически бегълци, работили при самозащита. Това провокира дипломатически скандал. В България на похитителите са издадени задочни смъртни присъди.
Следващото похищение на български аероплан
се случва много години по-късно – 28 юни 1975 година На летището в Пловдив се приготвя полет на аероплан на БГА „ Балкан “ Ан-24. При отвеждането на пасажерите става сдърпване пред стълбата. Младеж, облечен със сако, макар 30-гадусовия зной, упорства да се качи първи и жестоко се прережда жена и по-възрастни пасажери. Екипажът не обръща внимание. Само 7 минути след излитането към София обаче, той става рядко от втората седалка, на която седи, и нахлува в пилотската кабина с револвер ръка, крещейки, че желае машината да се насочи към Гърция, споделя Димитър Василев в книгата „ Самолети под прицел “.
Похитителят е очевидно под напрежение, пръстът му трепери върху спусъка. Командирът взема решение да не рискува и незабавно извършва настояването му. Машината се приземява в Солун. Там е арестуван от гръцките управляващи, на които се предава. Те откриват, че похитителят е 30-годишният Тончо Иванов Гагов. Българинът е със приблизително обучение, душевен неустойчив и е правил няколко опита за самоубийство. Последният е от есента на 1974 година
В сходство с Международната спогодба за битка с противозаконното похищение на самолети, Солунският съд взема решение да съобщи въздушния корсар на българските управляващи. Когато научава това, при едно от отварянията на килията му, се хвърля от втория етаж на пандиза „ Коридалос “. Малко по-късно умира.
Именно след този случай стават явни несъвършенствата на системата за сигурност при инспекция на пасажерите. Управляващите у нас форсират доставката на ръчни металдетектори от Дания, а в института на Министерство на вътрешните работи създават детекторни рамки „ Лъч “, които са инсталирани на някои от летищата. Скоро по-късно са доставени и първата рентгенова инсталация, унгарско произвеждане.
Следват две години успокоение във въздушното пространство на България. На 18 май 1977 година обаче аероплан Ан-24 на БГА „ Балкан “, който летящ от Видин за София с 4-членен екипаж и 44 пасажери на борда, е похитен и наложително каца в Белград.
Всичко стартира от отпуската на военния старшина Цанко Димитров, който е в отпуск и оставя служебния си револвер ТТ в ракла, за която имат ключ всички членове на фамилията му. Неочаквано за всички 22-годишният му наследник Румен взема револвера и изчезва.
По-късно татко му схваща,
че той се е качил на аероплан и единствено 7 минути след излитането му насочва неговото оръжие към слепоочието на стюардеса. Иска връзка с водача и с цел да е по-убедителен стреля. Пробива обшивката на самолета, само че за шанс провалите не са съдбовни. Румен упорства машината да се приземи във Виена. Пилотът обаче съумява да го убеди, че горивото няма да стигне и похитителят склонява машината да кацне в Белград. Там похитителят е обезвреден от югославските управляващи.
По-късно Румен Димитров е върнат в България, където е изправен пред съда. По време на делото излиза наяве, че той неженен, с главно обучение, осъждан за кражба и регистриран като умопобъркан. В досието му е записано, че през 1970 година взривява капсул-детонатор, при което губи три от пръстите си. През 1974 пък става клиент на Държавна сигурност, откакто взривява саморъчно направена бомба на пристанището в Лом. Смята се, че той е почитател на похитителя от 1948 година
Следващият въздушен случай става на 16 януари 1981 година 10 минути преди кацането на аероплан Ту-134, който лети от София за Варна, мъж в немска униформа и отличителни белези на хитлерист с револвер в ръка се насочва към пилотската кабина. Само минути по-късно обаче е обезвреден. Архивите не свидетелстват по какъв начин тъкмо.
Оказва се, че похитителят е малолетен – 17-годишният Емил Стойнев Крумов е душевен болен, а револверът – саморъчно изработен, неспособен за пукотевица.
Източник /
