5 малко известни факта за Първата световна война
Първата международна война е кървясъл боен спор от 1914 до 1918 година, невъобразим по своите мащаби и дадени жертви до оня миг. Обявена като „ войната, която ще постави завършек на всички войни “, тя е изпълнена с куп любопитни обстоятелства.
1. Коледното помирение
Може да наподобява немислимо в наши дни, само че през 1914 г. Първата международна война краткотрайно е прекъсната заради… Коледа. На 24 декември воюващите до тогава английски и немски бойци се събират дружно във Фландрия, пеят коледни песни, играят футбол, разменят си дарове. Двете страни желаят повече от всичко да бъдат още веднъж щастливи и безгрижни, въпреки и единствено за няколко часа.
Според слуховете, немците първи инициирали концепцията за помирение, запявайки коледни песни. На собствен ред, като ги чули, британците също почнали да пеят и тогава немските бойци ги поканили да прекарат празника дружно. Легендата споделя, че един британец декларирал, че по-скоро ще почине, в сравнение с да пее на немски език. Тогава незнаен германец с възприятие за комизъм му отвърнал: „ Ако го направиш, това сигурно ще ни убие! “ Така двамата се почувствали малко по-спокойни, а след тази преживелица отишли дружно да украсят коледна елха. Примирието траяло до 1 януари, след което бойците още веднъж почнали да се избиват едни други.
2. Неизбухналите снаряди
Дори близо 100 години след края на войната към момента има неизбухнали бомби, мини и снаряди, ситуирани по старите бойни полета на Франция и Белгия. За злощастие, и до през днешния ден те лишават животи, най-често на фермери, работещи на полето. През 1955 година гръмотевица удря една от 20-те мини в област в Западна Фландрия, вследствие на което умира една крава. Дори в Канадският народен Мемориал в град Вими (Франция) на посетителите не е позволено да вървят в някои области, заради риска от експлозиви. Именно там се употребяват овце, които да пасат тревата, като не са единични случаите, в които някои овце биват взривявани.
3. Войната на прецедентите
Първата международна война е първа в доста връзки. Ето няколко обстоятелството, с които тя вечно ще остане в историята:
• Това бе първата война, която се води на три континента.
• Първата война, в която всеобщо се употребяват самолети за военни дейности.
• За пръв път са употребявани танкове.
• Немците за първи път употребяват огнехвъргачки.
• Първо потребление на кучета-водачи, които да оказват помощ на ослепените бойци. Кучета са били употребявани за взаимозависимост сред командването и фронта, носейки нареждания до предните линии в капсули, прикрепени към телата им.
• За първи път влизат в приложимост кръвните банки.
• За първи път в бойни дейности са използвани хлорът и сълзотворният газ.
• През 1918 година Удроу Уилсън става първият американски президент, посетил европейска страна.
4. Последният погубен
На 11 ноември 1918г. в 5 сутринта Германия афишира капитулация, само че тук-там войната продължава още 6 часа до 11 сутринта. Повечето историци (но не всички) считат немски боец на име лейтенант Томас за последната немска жертва във войната Малко преди 11 часа той е погубен от американска бойна единица, която евентуално още не е знаела за примирието.
Според общоприетите записи, последните английски, канадски, френски и американски убити бойци са били следните: Британският боец Джордж Едуин Елисън, който умрял към 09:30 ч. в региона на Монс; французинът Огустин Требушон, умрял в 10:45 ч., таман до момента в който се разпространявала новината, че след 11 часа ще има топла супа; канадецът Джордж Лорънс Прайс умрял 2 минути преди 11 ч. на север от Монс.
Човекът, който се счита за последния погубен във войната е американски боец на име Хенри Гюнтер (на фотографията по-горе), единствено минута преди 11-ия час.
5. Последният оживял
През февруари 2012 година си отиде последният оживял деец от първия международен спор. На 110-годишна възраст умря Флоренс Грийн – жена, пособия в обслужващия личен състав на Кралските въздушни сили. Тя постъпила там едвам на 17-годишна възраст, като работата й се състояла в това да доставя храна на офицерите.
Така и не се качила на аероплан, тъй като изпитвала боязън от хвърчене. Заслугата на героинята била приета едвам през 2010 година, когато откривател открива нейни записи в Националния списък на Англия. Отчасти госпожа Грийн останала толкоз дълго непризната и поради обстоятелството, че тогава работела под моминското си име Флоренс Патерсън. А и поради фамозната английска въздържаност, която отхвърля перченето със заслуги.
