Обединени фронтове в Близкия Изток
Първата публична аудиенция в чужбина като новоизбран държавен глава на Русия на Владимир Путин го води тази седмица в Анкара. Където след помпозни церемонии и обети за съгласие сред него и президента на Турция Реджеп Тайп Ердоган, към тях се причисли и иранският им сътрудник Хасан Роухани. За среща на върха, която в действителност предопредели ориста на Сирия. Поне от гледната точка на новосформирания обединен фронт против западните ползи там. А и безспорно в по-широк аспект в Близкия Изток. При всички положения, играта внезапно загрубя. Представете си руско-турско-ирански триумвират за надзор над района, против негласния, само че на практика явен подобен сред израелския министър председател Бенямин Нетаняху, саудитския престолонаследник Мохамад бин Салман (МБС) и президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за поръчител и медиатор сред първите двама. Сега в Сирия, доста скоро и в прилежащи страни.
Кратък преглед на ситуацията с едри линии: Турската войска продължава интензивно четвърти месец офанзивата си зад северната сирийска граница за пречистване на кюрдските съпротивителни отряди. Които към момента са публични съдружници на Съединени американски щати в интервенциите против така наречен „ Ислямска страна “ и каквото още остава от групировката на територията на Сирия. И под техен надзор се намира почти една четвърт от страната. С консолидираната поддръжка на Москва и Техеран зад тила си, за последната година президентът на Сирия Башар Асад обърна войната в своя изгода и съвсем е отвоювал другите три-четвърти земя от останките на въоръжената съпротива против режима му, която стартира съпротивата с Арабската пролет от 2011 година Поне тези бунтовници, които нямат западни „ военни съветници “ в редиците си. Турция няма интерес да се изтегля от анклавите, които основава по границата си със Сирия от сирийска страна, до момента в който не озапти изцяло кюрдите. А евентуално и по-късно. Творческите проекти на Анкара за преодоляване на мощностите от водите на река Ефрат, не са загадка и са в интензивно използване. Още откогато се клатеше режима на Башар Асад и нямаше изгледи последният да резервира властта си. Сега, като дебитор и на Анкара, Дамаск може единствено да кима и да се съгласява с предложенията. Пък да му мислят тези сирийци, които ще останат без вода. Операцията против кюрдите обаче от ден на ден доближава турците към неизбежен конфликт с американски военнослужещи (съюзници в НАТО) в Североизточна Сирия. Което пък няма да е първият пряк контакт сред настойниците на враждуващите страни в Сирия за последните месеци.
Американците избиха по нехайство един зъб на руснаците през февруари, когато в защитата на петролна рафинерия под контрола на сирийски бунтовници „ военни съветници “ от Вашингтон убиха над 200 „ вежливи хора “ от московския наемнически отбор „ Вагнер “. Руските управляващи се пробваха по всякакъв начин да потушат историята, само че в последна сметка всичко си излезе нескрито. И има „ такова “ за бърсане и от двете страни.
Същевременно израелската войска продължава да налита през южната сирийска граница, с цел да нападна позиции на сражаващите за режима в Дамаск партизани на ливанската шиитска формация „ Хизбулла “. Хранениците на Иран в прокси-войната на аятоласите с Израел на този фронт. Доналд Тръмп несъменно е изправил косите на мнозина в Тел Авив с обявявеното в сряда желание в най-кратки периоди да изтегли близо двете хиляди американски военнослужещи от Сирия, само че това е малко евентуално да се случи скоро. Не и със консултант по националната сигурност върлият зложелател на Иран (и по формулировка върл другар на Израел) Джон Болтън, който публично поема поста след седмица. Назначаването на досегашния шеф на Централното разследващо ръководство (ЦРУ) на Съединени американски щати Майк Помпейо, открит съперник на иранската нуклеарната договорка, за държавен секретар, също ще натежи решение за евакуиране от Сирия, показват някои наблюдаващи.
Къде са саудитците, ще попитате? Как къде? Където са парите. Чистката измежду родата и над 300 други лица, забъркани в разпределението на петролните богатства на Саудитска Арабия, която организира преди няколко месеца престолонаследникът МБС, паралелно на окопаването му във властта, имаше още един не чак толкоз прикрит подтекст. Бяха ударени и финансови потоци към терористични групировки от „ Ал Кайда “, „ Ислямска страна “ и талибаните до някои палестински придвижвания. Ход, който да показва доверието и положителната воля на МБС към Вашингтон и Тел Авив, да играят дружно огромната игра против Иран. Включително и в Палестина, където до момента ползите на Техеран и Рияд на практика съвпадаха, най-малко що се отнася до наливането на средства за другите групировки – значимото е някой да води войната с Израел. Стратегия, от която МБС в този момент намерено се отдръпва – освен Саудитска Арабия разреши от месец насам да се употребява въздушното й пространство за търговски полети до Израел, във вторник саудитският престолонаследник изуми личните си жители, а и искрено целия Арабски свят, с изявление, че израелска страна „ има право да съществува “. Прочетете още веднъж „ има “. Да, наедно с палестинска такава и в мир. Едва ли някой можеше да направи по-голям подарък за самочувствието на страната Израел. Особено във връзка отбелязването тази седмица на 70-та годишната от основаването й, съгласете се. Шейховете са великодушни когато вършат дарове на другари. Пък било то и единствено с мигане.
С всичко изброено дотук на разум, да кажем че в Близкия Изток, че и оттатък, следва нещо огромно, ще е подценяване на обстоятелствата.
Ще опре и до природния газ
Защо до газа ли? Западът задълбочава спора си с Русия, в миг, в който Москва прави съюз с Анкара и Техеран. Освен за ползите им в Сирия и Близкия Изток, алиансът има и различен залог. Руските и иранските находища на природен газ са надлежно на първо и второ място в света. Русия и Иран са вторият и третият максимален производител на суровината след Съединени американски щати. А страната на трето място по ресурси и на четвърто по произвеждане е Катар, която е подложена от месеци на обсада и изолираност от страна на Арабските страни, в резюме поради Иран. Сега представихте ли си какъв брой бързо може да опре до газа?
Кратък преглед на ситуацията с едри линии: Турската войска продължава интензивно четвърти месец офанзивата си зад северната сирийска граница за пречистване на кюрдските съпротивителни отряди. Които към момента са публични съдружници на Съединени американски щати в интервенциите против така наречен „ Ислямска страна “ и каквото още остава от групировката на територията на Сирия. И под техен надзор се намира почти една четвърт от страната. С консолидираната поддръжка на Москва и Техеран зад тила си, за последната година президентът на Сирия Башар Асад обърна войната в своя изгода и съвсем е отвоювал другите три-четвърти земя от останките на въоръжената съпротива против режима му, която стартира съпротивата с Арабската пролет от 2011 година Поне тези бунтовници, които нямат западни „ военни съветници “ в редиците си. Турция няма интерес да се изтегля от анклавите, които основава по границата си със Сирия от сирийска страна, до момента в който не озапти изцяло кюрдите. А евентуално и по-късно. Творческите проекти на Анкара за преодоляване на мощностите от водите на река Ефрат, не са загадка и са в интензивно използване. Още откогато се клатеше режима на Башар Асад и нямаше изгледи последният да резервира властта си. Сега, като дебитор и на Анкара, Дамаск може единствено да кима и да се съгласява с предложенията. Пък да му мислят тези сирийци, които ще останат без вода. Операцията против кюрдите обаче от ден на ден доближава турците към неизбежен конфликт с американски военнослужещи (съюзници в НАТО) в Североизточна Сирия. Което пък няма да е първият пряк контакт сред настойниците на враждуващите страни в Сирия за последните месеци.
Американците избиха по нехайство един зъб на руснаците през февруари, когато в защитата на петролна рафинерия под контрола на сирийски бунтовници „ военни съветници “ от Вашингтон убиха над 200 „ вежливи хора “ от московския наемнически отбор „ Вагнер “. Руските управляващи се пробваха по всякакъв начин да потушат историята, само че в последна сметка всичко си излезе нескрито. И има „ такова “ за бърсане и от двете страни.
Същевременно израелската войска продължава да налита през южната сирийска граница, с цел да нападна позиции на сражаващите за режима в Дамаск партизани на ливанската шиитска формация „ Хизбулла “. Хранениците на Иран в прокси-войната на аятоласите с Израел на този фронт. Доналд Тръмп несъменно е изправил косите на мнозина в Тел Авив с обявявеното в сряда желание в най-кратки периоди да изтегли близо двете хиляди американски военнослужещи от Сирия, само че това е малко евентуално да се случи скоро. Не и със консултант по националната сигурност върлият зложелател на Иран (и по формулировка върл другар на Израел) Джон Болтън, който публично поема поста след седмица. Назначаването на досегашния шеф на Централното разследващо ръководство (ЦРУ) на Съединени американски щати Майк Помпейо, открит съперник на иранската нуклеарната договорка, за държавен секретар, също ще натежи решение за евакуиране от Сирия, показват някои наблюдаващи.
Къде са саудитците, ще попитате? Как къде? Където са парите. Чистката измежду родата и над 300 други лица, забъркани в разпределението на петролните богатства на Саудитска Арабия, която организира преди няколко месеца престолонаследникът МБС, паралелно на окопаването му във властта, имаше още един не чак толкоз прикрит подтекст. Бяха ударени и финансови потоци към терористични групировки от „ Ал Кайда “, „ Ислямска страна “ и талибаните до някои палестински придвижвания. Ход, който да показва доверието и положителната воля на МБС към Вашингтон и Тел Авив, да играят дружно огромната игра против Иран. Включително и в Палестина, където до момента ползите на Техеран и Рияд на практика съвпадаха, най-малко що се отнася до наливането на средства за другите групировки – значимото е някой да води войната с Израел. Стратегия, от която МБС в този момент намерено се отдръпва – освен Саудитска Арабия разреши от месец насам да се употребява въздушното й пространство за търговски полети до Израел, във вторник саудитският престолонаследник изуми личните си жители, а и искрено целия Арабски свят, с изявление, че израелска страна „ има право да съществува “. Прочетете още веднъж „ има “. Да, наедно с палестинска такава и в мир. Едва ли някой можеше да направи по-голям подарък за самочувствието на страната Израел. Особено във връзка отбелязването тази седмица на 70-та годишната от основаването й, съгласете се. Шейховете са великодушни когато вършат дарове на другари. Пък било то и единствено с мигане.
С всичко изброено дотук на разум, да кажем че в Близкия Изток, че и оттатък, следва нещо огромно, ще е подценяване на обстоятелствата.
Ще опре и до природния газ
Защо до газа ли? Западът задълбочава спора си с Русия, в миг, в който Москва прави съюз с Анкара и Техеран. Освен за ползите им в Сирия и Близкия Изток, алиансът има и различен залог. Руските и иранските находища на природен газ са надлежно на първо и второ място в света. Русия и Иран са вторият и третият максимален производител на суровината след Съединени американски щати. А страната на трето място по ресурси и на четвърто по произвеждане е Катар, която е подложена от месеци на обсада и изолираност от страна на Арабските страни, в резюме поради Иран. Сега представихте ли си какъв брой бързо може да опре до газа?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ