Когато властта се търкаля по улицата
Не знам дали “Величие ” е американски план, целящ да подкопае поддръжката за “Възраждане ”, както твърди Костадин Костадинов. Ето какво обаче бих написал в отчета си до Държавния департамент, в случай че бях американски посланик в София.
“Неочакваният триумф ” на “Величие ” е централна тематика за българските медии и анализатори, откакто тази популистка група, водена от някогашен чиновник на сигурността, прескочи 4-процентовата преграда и влезе в определения на 9 юни български парламент.
Не бих приказвал за “успех ”, а по-скоро за късмет, от който водачите на “Величие ” умело се възползваха. Тяхната партия не се изкачи до властта, а властта падна до нея, “падна ѝ ”, както гласи разговорният български израз.
При по-висока изборна интензивност “Величие ” би била една от многото екзотични и маргинални групи под 4-те %. Но в случай че близо 70 на 100 от българските гласоподаватели отхвърлиха да гласоподават, това значи, че властта безусловно се търкаля по улицата и всеки по-сръчен би могъл да си отчупи късче от нея.
Точно това направи “Величие ”. Днес можем да предвидим, че при нови предварителни избори и още по-ниска изборна интензивност шансът на “Величие ” и сходни групи да чупят повече и по-големи части от властта ще пораства.
Рано е да се каже дали това би заплашило демокрацията и би трансформирало курса на страната. България е членка на Европейски Съюз и НАТО и те имат мощни стопански и политически лостове за влияние върху нейните държавни управления, без значение кои са те. Но повече “Величие ” в българската политика безспорно би изолирало страната в Европейски Съюз и би я пратило като начало в групата на Унгария и Словакия.
В какво “Величие ” се оказаха сръчни?
Преди всичко - в връзката си. Те използваха ефикасно новите медии (главно YouTube) освен с цел да доближат до повече хора, само че и да подчертаят своята алтернативност. Те не бяха в обичайните политически тв шоута и предизборни студия, свързвани със статуквото. Със самата си естрада те внушаваха, че са разнообразни, че носят смяна, т.е. това, за което болшинството от българите са жадни.
На второ място “Величие ” тъкмо калибрира посланието си. В основата си то е класическото популистко обръщение за положителния народ и неприятния хайлайф и за положителното болшинство и неприятните малцинства. То е консервативното и националистическо обръщение, потвърдило при “Възраждане ” успеваемостта си измежду губещите от статуквото освен у нас, само че и в Европа.
Новото в него при “Величие ” е, че е изчистено от противоречивите му и уязвими детайли. “Възраждане ” си завоюва етикета на прокремълска партия. Той лимитира гласоподавателите ѝ до една забележима, само че въпреки всичко (ако имаме вяра на социолозите) малцинствена и изолирана група от популацията. Освен това посланията на “Възраждане ” (особено за излизането от НАТО) наподобява се оказаха прекомерно радикални за преобладаващите сдържаност и здрав разсъдък измежду българите.
“Величие ” де-радикализира посланията на “Възраждане ”. То разшири получатела си, съсредоточавайки се върху вътрешни тематики и прагматично насочени гласоподаватели. Да, в Европейски Съюз ръководят бюрократи и гейове, само че какво ни пречат, в случай че дават пари? Да, в НАТО са империалисти и военолюбци, само че какво ни пука, в случай че гратис ни пазят? За къде сме със сегашната ни войска?
“Величие ” се обърна към българите, които мислят “за края на месеца, а не за края на света ” (по сполучливия израз на Еманюел Макрон). Тези хора са болшинство освен в народен, само че и в европейски проект. “Величие ” им предложи да ги освободи от тежестта и болката на ценностния избор, който неща като Зелената договорка, Истанбулската спогодба и евроатлантизмът допускат.
То загърби малцинствените и относително добре обезпечени градски интелектуалци и бели яки и ценностните им избори и се обърна към преобладаващото (и в градове, и в села, и измежду неуки, и измежду образовани, и измежду остарели, и измежду млади) еснафско болшинство, обзето на първо място от битовия си интерес.
“Величие ” им сподели: Можем да останем такива каквито сме си духом, до момента в който единствено тялом останем в по-удобния и по-сигурен Запад. Живей си в уютната Европа и отново бит Русия, в случай че толкоз искаш. То им предложи The Bulgarian Way - политическа смяна без културни последици. Т.е. равномерен преход с достолепие и без непотребни напъни и премеждия.
“Величие ” избута настрани сложния и разделящ въпрос за Украйна и им предложи нов, доста по-близък до всекидневието им дневен ред - приходите и корупцията. Това са основните две неща, които потискат загрижения за края на месеца човек. Те го потискат, тъй като не му дават да види бъдещето си.
А както написа мъдрецът Хосе Ортега и Гасет:
“Бъдещето е основният първокачествен орган на човешкия живот. Животът е деяние, ориентирано към бъдещето. Всеки един от нас е най-много и на първо място бъдеще... Всичко останало, настояще и минало, пораждат у индивида предвид на идното. Оттам и фактът, че нищо по-лошо не може да сполети хората и или техния народ от това да понесат ампутация на този витален орган, който е бъдещето. То активизира нашето създание, дисциплинира ни, основава морала ни. Без бъдеще както индивидът, по този начин и народът се деморализират, губят възприятие на достолепие. "
И като стана дума за достолепие, е редно да отбележим, че то е възприятие, което има всяко човешко създание. Наранеността му у българина отразява името на партията, въпреки и да звучи грандомански. Името е протест против ситуацията на втора употреба европеец - по-беден, гурбетчия, подпомаган, следен, поучаван, глобен, постоянно кандидатстващ за утвърждение и приемане някъде на фона на славната си 1300-годишна история. Затова положителните резултати на “Величие ” измежду българите в чужбина не са изненада.
Всички хора, без значение от обществения им статус, желаят да ги почитат. Това май позабравиха някои от основните парламентарните партии у нас - изключително основните губещи от изборите. На българина му пристигна до гуша от политици, които идват да го реформират, култивират, образоват, поучават и водят нанякъде. Той законно чака най-накрая политици, които да му служат. “Величие ” се възползва и от това.
На трето място, “Величие ” прояви умелост в езика си. То общуваше с гласоподавателите на наличен и всекидневен български. Това не беше езикът на някой от “балоните ” - научен, административен, бизнес, експертен или брюкселски - които отчуждават. Това беше езикът на всекидневието, който основава непосредственост, а оттова - и доверие.
И тук партия “Величие ” не е сама измежду популистите. Да си спомним за акцията за “Брекзит ”, почиваща напълно върху неистини, само че разбираемо и безапелационно разказани неистини, изчистени от омразна словосъчетание. Те победиха тъкмо както в есето за политическата неистина на Джонатан Смит от 1710 година: “Лъжата лети, а истината куца след нея… ”
Разбира се, цялата умелост на “Величие ” е предизборна. Предстои ѝ пробата на същинския живот. А в него сложните въпроси и избори не могат да се заобикалят. Особено по тематики като Украйна. И там The Bulgarian Way няма постоянно да работи. Ценностният избор и културната смяна могат да бъдат отлагани, само че не и избягвани - постоянно и без екзистенциални последици.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
“Неочакваният триумф ” на “Величие ” е централна тематика за българските медии и анализатори, откакто тази популистка група, водена от някогашен чиновник на сигурността, прескочи 4-процентовата преграда и влезе в определения на 9 юни български парламент.
Не бих приказвал за “успех ”, а по-скоро за късмет, от който водачите на “Величие ” умело се възползваха. Тяхната партия не се изкачи до властта, а властта падна до нея, “падна ѝ ”, както гласи разговорният български израз.
При по-висока изборна интензивност “Величие ” би била една от многото екзотични и маргинални групи под 4-те %. Но в случай че близо 70 на 100 от българските гласоподаватели отхвърлиха да гласоподават, това значи, че властта безусловно се търкаля по улицата и всеки по-сръчен би могъл да си отчупи късче от нея.
Точно това направи “Величие ”. Днес можем да предвидим, че при нови предварителни избори и още по-ниска изборна интензивност шансът на “Величие ” и сходни групи да чупят повече и по-големи части от властта ще пораства.
Рано е да се каже дали това би заплашило демокрацията и би трансформирало курса на страната. България е членка на Европейски Съюз и НАТО и те имат мощни стопански и политически лостове за влияние върху нейните държавни управления, без значение кои са те. Но повече “Величие ” в българската политика безспорно би изолирало страната в Европейски Съюз и би я пратило като начало в групата на Унгария и Словакия.
В какво “Величие ” се оказаха сръчни?
Преди всичко - в връзката си. Те използваха ефикасно новите медии (главно YouTube) освен с цел да доближат до повече хора, само че и да подчертаят своята алтернативност. Те не бяха в обичайните политически тв шоута и предизборни студия, свързвани със статуквото. Със самата си естрада те внушаваха, че са разнообразни, че носят смяна, т.е. това, за което болшинството от българите са жадни.
На второ място “Величие ” тъкмо калибрира посланието си. В основата си то е класическото популистко обръщение за положителния народ и неприятния хайлайф и за положителното болшинство и неприятните малцинства. То е консервативното и националистическо обръщение, потвърдило при “Възраждане ” успеваемостта си измежду губещите от статуквото освен у нас, само че и в Европа.
Новото в него при “Величие ” е, че е изчистено от противоречивите му и уязвими детайли. “Възраждане ” си завоюва етикета на прокремълска партия. Той лимитира гласоподавателите ѝ до една забележима, само че въпреки всичко (ако имаме вяра на социолозите) малцинствена и изолирана група от популацията. Освен това посланията на “Възраждане ” (особено за излизането от НАТО) наподобява се оказаха прекомерно радикални за преобладаващите сдържаност и здрав разсъдък измежду българите.
“Величие ” де-радикализира посланията на “Възраждане ”. То разшири получатела си, съсредоточавайки се върху вътрешни тематики и прагматично насочени гласоподаватели. Да, в Европейски Съюз ръководят бюрократи и гейове, само че какво ни пречат, в случай че дават пари? Да, в НАТО са империалисти и военолюбци, само че какво ни пука, в случай че гратис ни пазят? За къде сме със сегашната ни войска?
“Величие ” се обърна към българите, които мислят “за края на месеца, а не за края на света ” (по сполучливия израз на Еманюел Макрон). Тези хора са болшинство освен в народен, само че и в европейски проект. “Величие ” им предложи да ги освободи от тежестта и болката на ценностния избор, който неща като Зелената договорка, Истанбулската спогодба и евроатлантизмът допускат.
То загърби малцинствените и относително добре обезпечени градски интелектуалци и бели яки и ценностните им избори и се обърна към преобладаващото (и в градове, и в села, и измежду неуки, и измежду образовани, и измежду остарели, и измежду млади) еснафско болшинство, обзето на първо място от битовия си интерес.
“Величие ” им сподели: Можем да останем такива каквито сме си духом, до момента в който единствено тялом останем в по-удобния и по-сигурен Запад. Живей си в уютната Европа и отново бит Русия, в случай че толкоз искаш. То им предложи The Bulgarian Way - политическа смяна без културни последици. Т.е. равномерен преход с достолепие и без непотребни напъни и премеждия.
“Величие ” избута настрани сложния и разделящ въпрос за Украйна и им предложи нов, доста по-близък до всекидневието им дневен ред - приходите и корупцията. Това са основните две неща, които потискат загрижения за края на месеца човек. Те го потискат, тъй като не му дават да види бъдещето си.
А както написа мъдрецът Хосе Ортега и Гасет:
“Бъдещето е основният първокачествен орган на човешкия живот. Животът е деяние, ориентирано към бъдещето. Всеки един от нас е най-много и на първо място бъдеще... Всичко останало, настояще и минало, пораждат у индивида предвид на идното. Оттам и фактът, че нищо по-лошо не може да сполети хората и или техния народ от това да понесат ампутация на този витален орган, който е бъдещето. То активизира нашето създание, дисциплинира ни, основава морала ни. Без бъдеще както индивидът, по този начин и народът се деморализират, губят възприятие на достолепие. "
И като стана дума за достолепие, е редно да отбележим, че то е възприятие, което има всяко човешко създание. Наранеността му у българина отразява името на партията, въпреки и да звучи грандомански. Името е протест против ситуацията на втора употреба европеец - по-беден, гурбетчия, подпомаган, следен, поучаван, глобен, постоянно кандидатстващ за утвърждение и приемане някъде на фона на славната си 1300-годишна история. Затова положителните резултати на “Величие ” измежду българите в чужбина не са изненада.
Всички хора, без значение от обществения им статус, желаят да ги почитат. Това май позабравиха някои от основните парламентарните партии у нас - изключително основните губещи от изборите. На българина му пристигна до гуша от политици, които идват да го реформират, култивират, образоват, поучават и водят нанякъде. Той законно чака най-накрая политици, които да му служат. “Величие ” се възползва и от това.
На трето място, “Величие ” прояви умелост в езика си. То общуваше с гласоподавателите на наличен и всекидневен български. Това не беше езикът на някой от “балоните ” - научен, административен, бизнес, експертен или брюкселски - които отчуждават. Това беше езикът на всекидневието, който основава непосредственост, а оттова - и доверие.
И тук партия “Величие ” не е сама измежду популистите. Да си спомним за акцията за “Брекзит ”, почиваща напълно върху неистини, само че разбираемо и безапелационно разказани неистини, изчистени от омразна словосъчетание. Те победиха тъкмо както в есето за политическата неистина на Джонатан Смит от 1710 година: “Лъжата лети, а истината куца след нея… ”
Разбира се, цялата умелост на “Величие ” е предизборна. Предстои ѝ пробата на същинския живот. А в него сложните въпроси и избори не могат да се заобикалят. Особено по тематики като Украйна. И там The Bulgarian Way няма постоянно да работи. Ценностният избор и културната смяна могат да бъдат отлагани, само че не и избягвани - постоянно и без екзистенциални последици.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ