Първата лунна мисия на Русия от 47 години насам претърпя

Първата лунна задача на Русия от 47 години насам претърпя неуспех, откакто автоматизираната станция " Луна-25 " излезе от надзор и се разруши в естествения сателит на Земята, предадоха международните организации, базирайки се на известие на Роскосмос. Информацията и мненията обобщава Българска телеграфна агенция.    Руската галактическа организация заяви, че е изгубила контакт с апарата, откакто през вчерашния ден беше обявено за зародил проблем по време на подготовката на " Луна-25 " за кацане. Сондата трябваше по проект да кацне на Южния полюс на Луната на следващия ден, 21 август.   " Апаратът потегли в непредсказуема орбита и престана да съществува вследствие на конфликт с повърхността на Луната ", се споделя в изказване на Роскосмос, представено от Reuters. Сформирана е специфична междуведомствена комисия, която ще проверява аргументите за загубата на " Луна-25 ", чиято задача породи очаквания в Москва, че страната се завръща в лунната конкуренция.   Провалът за задачата акцентира упадъка на галактическата мощност на Русия след триумфите, реализирани в галактическата конкуренция по време на Студената война. Москва първа изстреля сателит в околоземна орбита - " Спутник-1 ", през 1957 година, а космонавтът Юрий Гагарин беше първият човек, полетял в космоса през 1961 година   Досега Русия не беше правила опити за полет до Луната след 1976 година, когато беше изстрелян апаратът " Луна-24 ". По това време отпред на Съюз на съветските социалистически републики беше Леонид Брежнев, напомня Reuters.   По предварителния проект " Луна-25 " трябваше да извърши меко кацане на Южния полюс на естествения сателит на Земята на 21 август.   Русия се надпреварваше с Индия за този регион на Луната. Индийският уред " Чандраян-3 " е планувано да кацне на Южния полюс в идващите дни.  В по-широк проект конкуренцията е също с Китай и Съединени американски щати, чиито лунни упоритости са в много напреднал стадий.   " Чандраян-3 " би трябвало да кацне на Луната на 23 август ", заяви Индийската организация за галактически проучвания (ISRO) в профила си в обществената мрежа Екс, до неотдавна известна като Туитър. Публикацията се появи по времето, когато стана ясно, че съветската задача се е провалила, показва още Reuters.   Руските публични лица се надяваха, че задачата " Луна-25 " ще покаже, че страната може да се конкурира със суперсилите в космоса макар постсъветския си крах и големите разноски, свързани с войната в Украйна, добавя организацията.   " Системата за надзор на полети беше уязвима област, която трябваше да премине през доста ремонти ", сподели Анатолий Зак, основател и издател на уеб страницата RussianSpaceWeb, който следи съветските галактическите стратегии.   Според него Русия е избрала доста по-амбициозен проект за кацане на Луната, преди да предприеме по-лесна орбитална задача - нормалната процедура за Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Китай и Индия.   Преди повече от десетилетие неуспехът на плана " Фобос - грунт " от 2011 година към един от спътниците на Марс акцентира провокациите пред галактическата стратегия на Русия: апаратът не съумя даже да излезе в околоземна орбита и се разруши, падайки в Тихия океан през 2012 година   В последна сметка в първото десетилетие на 21-ви век Русия се спря на концепцията на задачата " Луна-25 " до Южния полюс на естествения сателит на Земята. Автоматичната станция съумя да излезе от орбитата на Земята.   Неуспехът ѝ значи, че Русия може и да не е първата, която ще вземе проби от замръзналата вода, която съгласно учените се намира на Южния полюс на Луната.   Не е ясно към този момент какво ще е дълготрайното влияние на провалената задача върху лунната стратегия на страната, която планува още няколко сходни изстрелвания в идващите години, отбелязва Reuters.