Силата на асиметрията
Партенонът в Атина
© Aris Messinis/ Agence France-Presse -- Getty Image Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Новата демократична вълна
На интернационалната сцена се появява нова група световни водачи и бъдещето на геополитиката минава в други ръце
31 дек 2017
Как да бъде извърнат упадъкът на демокрацията
Само общонационална чистка против корупцията може да бъде искрата за възобновяване на Бразилия
30 дек 2017 От 13 до 17 септември Атинският либерален конгрес – конференция, проведена от New York Times – събра световни водачи, с цел да обсъдят положението на демокрацията и провокациите, пред които е изправена по света. Текстът е редактиран фрагмент от закриващата тирада на Роджър Коен.
Преди време в Атина един другар вметна нещо, което ме впечатли. " Знаеш ли, сподели той, отклонението от прецизната симетричност е това, което пропива Партенона с пулса на живота. "
Роджър Коен е колумнист на в. New York Times.
Човешкият пулс не е метроном. Човешката вътрешност е изкривена и от нея в никакъв случай не е произлязло нещо неотклонно. Гърците схващат това. Партенонът се отклонява. Линиите и гънките на атинските статуи са меки и по тази причина те са живи.
Дори бърз взор обратно към ХХ век демонстрира до каква степен могат да стигнат нещата, в случай че не разбираме изцяло дейностите си или това, което ни заобикаля. Човечеството като цяло не предстои на рационализиране. И въпросът тогава е коя политическа рамка най-добре приляга на човешкия дух? Коя система на ръководство на земята, в същинския свят, има гъвкавостта да вмести увлеченията, стремителността и минусите на човечеството?
Исая Бърлин написа в книгата си The Crooked Timber of Humanity ( " Изкривеното дърво на човечеството " ): " Либерална проповед, която предлага система, замислена да попречи на хората да си вредят един на различен прекалено много, даваща на всяка човешка група задоволително пространство да осъществя личните си присъщи, неповторими, характерни цели, без да се намесва прекомерно в задачите на другите, не е буен военен зов, който да въодушеви човек към всеотдайност, страдалчество и героични подвизи. "
И въпреки всичко, написа той, тази превантивна система е извънредно нужна, защото " няма съвършено решение, което да е не просто на процедура, само че и по принцип допустимо в човешките каузи. И всеки хладнокръвен опит да се създаде такова най-вероятно ще докара до страдалчество, отчаяние и неуспех. "
Аз персонално не зная по-добър мотив за народна власт, учредена на здравомислещ скептицизъм за човешката природа, само че въодушевена от оптимистична религия в плодовете на присъщото за хората влечение в изискванията на независимост. Така че в никакъв случай не забравяйте силата на асиметрията и в никакъв случай не се отхвърляйте от борбата за нас, народа.
Знамето на Европейски Съюз се вее над Партенона в Атина
Фотограф: Aris Messinis/Agence France-Presse -- Getty Images
В рамките на демокрацията най-важното нещо е пространството, което имаме, с цел да не се съгласяваме един с различен. А също и институциите, които да филтрират тези различия и, надяваме се, да ни поведат към оня вид единодушие, което да ни разреши да се движим напред.
Значителен брой хора в нашите демокрации през днешния ден се усещат подхвърляни по всички страни от сили отвън техния надзор. Никъде това не важи повече, в сравнение с в Гърция, където националните избори през последните години – а такива имаше неведнъж – разкриха съвсем цялостно отделяне сред волеизявлението на гласоподавателя и осезаемите последици. Какво тогава е демокрацията, белким е просто игра? В целия западен свят несигурността и тревогата порастват. И те водят до чувство за злощастие. Това не е безшумно злощастие. В ерата на обществените медии това е неблагозвучно, какофонично злощастие. То е също по този начин племенно злощастие, което всеки показва със своя желан репертоар.
Комбинираният резултат от Brexit и избирането на Доналд Тръмп е пробуждането на тези, които влязоха като сомнамбули в първите десетилетия на новия век, за крехкостта на нашите демократични свободи. Европа преоткри нещо от своя идеализъм и това беше печелившата карта за Еманюел Макрон. Европейският съюз е мощен магнит за мир - евентуално най-великият подарък от втората половина на ХХ век за XXI век. Този по този начин прочут синьо-жълт байрак съумява да накара някои сърца да бият по-бързо.
Имаме потребност от интелектуално примирение. Имаме потребност от доста от него. Имаше демократична надменност в обилие. Никой в никакъв случай не е бил уверен в нещо, като е бил принуден да се усеща малоумен. Моля ви, дано бъдем смирени. Нека опитаме да се слушаме един различен. Това е концепцията на демокрацията. И дано опазим многоликите гънки на нашата република. © 2017 Roger Cohen. Distributed by The New York Times Syndicate
© Aris Messinis/ Agence France-Presse -- Getty Image Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Новата демократична вълна
На интернационалната сцена се появява нова група световни водачи и бъдещето на геополитиката минава в други ръце
31 дек 2017
Как да бъде извърнат упадъкът на демокрацията
Само общонационална чистка против корупцията може да бъде искрата за възобновяване на Бразилия
30 дек 2017 От 13 до 17 септември Атинският либерален конгрес – конференция, проведена от New York Times – събра световни водачи, с цел да обсъдят положението на демокрацията и провокациите, пред които е изправена по света. Текстът е редактиран фрагмент от закриващата тирада на Роджър Коен.
Преди време в Атина един другар вметна нещо, което ме впечатли. " Знаеш ли, сподели той, отклонението от прецизната симетричност е това, което пропива Партенона с пулса на живота. "
Роджър Коен е колумнист на в. New York Times.
Човешкият пулс не е метроном. Човешката вътрешност е изкривена и от нея в никакъв случай не е произлязло нещо неотклонно. Гърците схващат това. Партенонът се отклонява. Линиите и гънките на атинските статуи са меки и по тази причина те са живи.
Дори бърз взор обратно към ХХ век демонстрира до каква степен могат да стигнат нещата, в случай че не разбираме изцяло дейностите си или това, което ни заобикаля. Човечеството като цяло не предстои на рационализиране. И въпросът тогава е коя политическа рамка най-добре приляга на човешкия дух? Коя система на ръководство на земята, в същинския свят, има гъвкавостта да вмести увлеченията, стремителността и минусите на човечеството?
Исая Бърлин написа в книгата си The Crooked Timber of Humanity ( " Изкривеното дърво на човечеството " ): " Либерална проповед, която предлага система, замислена да попречи на хората да си вредят един на различен прекалено много, даваща на всяка човешка група задоволително пространство да осъществя личните си присъщи, неповторими, характерни цели, без да се намесва прекомерно в задачите на другите, не е буен военен зов, който да въодушеви човек към всеотдайност, страдалчество и героични подвизи. "
И въпреки всичко, написа той, тази превантивна система е извънредно нужна, защото " няма съвършено решение, което да е не просто на процедура, само че и по принцип допустимо в човешките каузи. И всеки хладнокръвен опит да се създаде такова най-вероятно ще докара до страдалчество, отчаяние и неуспех. "
Аз персонално не зная по-добър мотив за народна власт, учредена на здравомислещ скептицизъм за човешката природа, само че въодушевена от оптимистична религия в плодовете на присъщото за хората влечение в изискванията на независимост. Така че в никакъв случай не забравяйте силата на асиметрията и в никакъв случай не се отхвърляйте от борбата за нас, народа.
Знамето на Европейски Съюз се вее над Партенона в Атина
Фотограф: Aris Messinis/Agence France-Presse -- Getty Images
В рамките на демокрацията най-важното нещо е пространството, което имаме, с цел да не се съгласяваме един с различен. А също и институциите, които да филтрират тези различия и, надяваме се, да ни поведат към оня вид единодушие, което да ни разреши да се движим напред.
Значителен брой хора в нашите демокрации през днешния ден се усещат подхвърляни по всички страни от сили отвън техния надзор. Никъде това не важи повече, в сравнение с в Гърция, където националните избори през последните години – а такива имаше неведнъж – разкриха съвсем цялостно отделяне сред волеизявлението на гласоподавателя и осезаемите последици. Какво тогава е демокрацията, белким е просто игра? В целия западен свят несигурността и тревогата порастват. И те водят до чувство за злощастие. Това не е безшумно злощастие. В ерата на обществените медии това е неблагозвучно, какофонично злощастие. То е също по този начин племенно злощастие, което всеки показва със своя желан репертоар.
Комбинираният резултат от Brexit и избирането на Доналд Тръмп е пробуждането на тези, които влязоха като сомнамбули в първите десетилетия на новия век, за крехкостта на нашите демократични свободи. Европа преоткри нещо от своя идеализъм и това беше печелившата карта за Еманюел Макрон. Европейският съюз е мощен магнит за мир - евентуално най-великият подарък от втората половина на ХХ век за XXI век. Този по този начин прочут синьо-жълт байрак съумява да накара някои сърца да бият по-бързо.
Имаме потребност от интелектуално примирение. Имаме потребност от доста от него. Имаше демократична надменност в обилие. Никой в никакъв случай не е бил уверен в нещо, като е бил принуден да се усеща малоумен. Моля ви, дано бъдем смирени. Нека опитаме да се слушаме един различен. Това е концепцията на демокрацията. И дано опазим многоликите гънки на нашата република. © 2017 Roger Cohen. Distributed by The New York Times Syndicate
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ