Atlantico : Може ли посещението на Макрон в Русия да засили влиянието на Франция
Париж. След срещата си с Еманюел Макрон Владимир Путин сподели, че е подготвен да направи всичко, с цел да откри компромис и да избегне военна ескалация на рецесията с Украйна. Какви заключения могат да се създадат от пътуването на президента на Франция в Русия и Украйна, разяснява френското дясно националистическо издание Atlantico в материал, показан без редакторска интервенция и изразяващ позицията само на неговия създател, с която Агенция „ Фокус ” не се ангажира.
Верен на навиците си, президентът на Франция отлетя към Киев с възприятие на цялостно задоволство след посещаване в Кремъл. Еманюел Макрон е убеден, че е извършил задачата си за „ попречване на ескалацията “. Той също по този начин е убеден, че „ отваря нови вероятности “. За следващ път сме очевидци на фарс, предопределен повече да ускори престижа на президента с наближаването на президентските избори повече, в сравнение с да се бори с действителната опасност за мира в Европа.
В тази връзка е законно да се зададе следния въпрос: усили ли се въздействието на Франция след срещата на нейния президент с Владимир Путин? Какво съставляват „ съответните триумфи “? Какво разрешава на Еманюел Макрон да твърди, че е получил удостоверение от Владимир Путин, че „ няма да има деградация и ескалация “? Резултатът от тази среща е явен: няма съглашение за деескалация, няма взаимна декларация. За следващ път президентът наподобява бърка дипломатическия ход с елементарната връзка. Както във вътрешната политика, опаковката е атрактивна, само че вътре няма нищо. Невъзможно е да се изградят доверителни връзки с Русия в ход, прикрит зад електорални упоритости.
Срещата сред Еманюел Макрон и Владимир Путин също беше културен потрес. От едната страна на тази дълга маса седеше френският президент, играещ ролята на делегат на НАТО и Европейски Съюз, а от другата – политически водач, правоприемник на „ великата Русия “, който цени историческите си корени.
Верен на своите „ постнационални “, глобалистки възгледи, Еманюел Макрон направи всичко в продължение на 5 години, с цел да отслаби френското въздействие, като се съгласи да служи на американските ползи. Вярно, той се скара на Тръмп и сподели нещо за нуждата от „ защитителен суверенитет на Европа “, намеквайки, че (управляваната от Америка) „ организация на НАТО е в положение на мозъчна гибел “. Той също по този начин разгласи в предизборната си стратегия за 2017 година връщането на " самостоятелна Франция ", само че нищо не се е трансформирало от това. Проектът на Еманюел Макрон е да разтвори националната дипломация в европейска и атлантическа дипломация. По време на конференцията с Владимир Путин президентът съвсем не загатна Франция и нейните двустранни връзки с Русия, предпочитайки да се показва за основен договарящ от името на Европейски Съюз и Вашингтон.
Това неуважение към външната политика на национално равнище се отразява в изострен дефицит на средства, изключително изострен през петгодишния интервал на президентството на Макрон. Предпочитайки " гъвкавата дипломация " в ущърб на обичайна " дипломация на въздействие ", Еманюел Макрон просто остави френското външно министерство без средства, обезкърви го финансово. През 2019 година държавният бюджет за външна политика беше понижен със 150 млн. евро, което докара до редуциране с 10% на личния състав на дипломатическите служби в чужбина. Въпреки че тази последна мярка беше изпълнена единствено отчасти заради епидемията от ковид, френските посолства от ден на ден наподобяват като остатъци от славното минало на в миналото велика страна.
Жандармеристите, които обезпечават защитата на френските обекти, се заменят с частни охранители. Дипломатически здания се продават за стотинки: след затварянето на офисите на Френския институт в град Наблус на Западния бряг на река Йордан и във Валенсия сериозна заплаха заплашва влиятелната къща на Франция в Рио де Жанейро. Ако преди време военачалник Дьо Гол сътвори Главна дирекция по въоръженията, с цел да резервира въздействието на френските въоръжени сили и дипломация в света, в този момент сме очевидци на противоположното събитие – прехвърлянето от страната на инструментите на френските външни връзки в частни ръце. Приватизацията на комерсиалните представителства, поверени на търговско-промишлените покои на шест страни, в ущърб на работата на държавната организация Business France, несъмнено не се вписва в границите на авторитетната и суверенна дипломация.
За да се възвърне мощна и самостоятелна Франция, би трябвало да се създадат три неща: да си обезпечат финансови средства за осъществяване на упоритостите, да се постави завършек на манихейския мироглед за света, разделяйки го на „ добър “ и „ неприятен “ ; а също и страната да се отдръпна от НАТО, с цел да се сътвори най-сетне европейска защита. За една същинска „ самостоятелна тактика “ – не европейска, а национална – е належащо да се укрепят ресурсите, да се резервира личната дипломатическа мрежа, третата по величина в света, да се преоцени специалността на дипломата, да се удостовери престижът на посланиците във всички техни дейности.
За да се свърже още веднъж с голистката традиция на френското въздействие в света, политиката на френско-германското дуо би трябвало да бъде сложена под въпрос. Зад тази политика стоят американските ползи. Съединените щати, несъмнено, са съдружник, само че подобен, който е кадърен да унижава Франция в австралийската договорка с подводниците да вземем за пример. Това е съдружник, чиято Агенция за национална сигурност шпионира телефонните диалози на френския президент от 2004 година и прави всичко, с цел да предотврати появяването на европейски съперници на американските цифрови колоси. С една дума, съдружник, който обслужва първо личните си ползи... тъкмо като индивида на име Владимир Путин. Няма смисъл да се демонизира Русия и да бъде превърната в систематичен съперник. Русия не заплашва директно френските ползи и може да се трансформира в потребна буферна страна сред Китай и Запада заради своето географско състояние и дипломатическа самостоятелност. Освен това налагането на наказания против руснаците ще нанесе вреди на първо място не на американската, а на европейската стопанска система, която зависи от съветския газ.
За да следва своя личен път на развиване и да се отърве от нуждата да работи за положителното на Съединените щати, Франция би трябвало да напусне НАТО, с цел да сътвори действителна защита в границите на Европейски Съюз. Първо, това ще разреши да се избегнат рецесии, свързани с безкрайното разширение на НАТО. Втората причина за отдръпването на Франция от НАТО е фактът, че Северноатлантическият алианс не обслужва ползите на всички свои страни членки. Например, след нападателните дейности на Турция в гръцките териториални води, на помощ на Гърция се притече Франция, а не Съединени американски щати. В Африка Франция е тази, която води битката против ислямисткия тероризъм с поддръжката на европейските специфични елементи в границите на Оперативната група „ Такуба ”.
На 7 февруари в Кремъл Еманюел Макрон беше или представител на Европейски Съюз, или телеграфен оператор на НАТО, или даже „ медиатор “ без поданство. Но той сигурно не беше началник на мощна дипломация, обслужваща ползите на френския народ.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Верен на навиците си, президентът на Франция отлетя към Киев с възприятие на цялостно задоволство след посещаване в Кремъл. Еманюел Макрон е убеден, че е извършил задачата си за „ попречване на ескалацията “. Той също по този начин е убеден, че „ отваря нови вероятности “. За следващ път сме очевидци на фарс, предопределен повече да ускори престижа на президента с наближаването на президентските избори повече, в сравнение с да се бори с действителната опасност за мира в Европа.
В тази връзка е законно да се зададе следния въпрос: усили ли се въздействието на Франция след срещата на нейния президент с Владимир Путин? Какво съставляват „ съответните триумфи “? Какво разрешава на Еманюел Макрон да твърди, че е получил удостоверение от Владимир Путин, че „ няма да има деградация и ескалация “? Резултатът от тази среща е явен: няма съглашение за деескалация, няма взаимна декларация. За следващ път президентът наподобява бърка дипломатическия ход с елементарната връзка. Както във вътрешната политика, опаковката е атрактивна, само че вътре няма нищо. Невъзможно е да се изградят доверителни връзки с Русия в ход, прикрит зад електорални упоритости.
Срещата сред Еманюел Макрон и Владимир Путин също беше културен потрес. От едната страна на тази дълга маса седеше френският президент, играещ ролята на делегат на НАТО и Европейски Съюз, а от другата – политически водач, правоприемник на „ великата Русия “, който цени историческите си корени.
Верен на своите „ постнационални “, глобалистки възгледи, Еманюел Макрон направи всичко в продължение на 5 години, с цел да отслаби френското въздействие, като се съгласи да служи на американските ползи. Вярно, той се скара на Тръмп и сподели нещо за нуждата от „ защитителен суверенитет на Европа “, намеквайки, че (управляваната от Америка) „ организация на НАТО е в положение на мозъчна гибел “. Той също по този начин разгласи в предизборната си стратегия за 2017 година връщането на " самостоятелна Франция ", само че нищо не се е трансформирало от това. Проектът на Еманюел Макрон е да разтвори националната дипломация в европейска и атлантическа дипломация. По време на конференцията с Владимир Путин президентът съвсем не загатна Франция и нейните двустранни връзки с Русия, предпочитайки да се показва за основен договарящ от името на Европейски Съюз и Вашингтон.
Това неуважение към външната политика на национално равнище се отразява в изострен дефицит на средства, изключително изострен през петгодишния интервал на президентството на Макрон. Предпочитайки " гъвкавата дипломация " в ущърб на обичайна " дипломация на въздействие ", Еманюел Макрон просто остави френското външно министерство без средства, обезкърви го финансово. През 2019 година държавният бюджет за външна политика беше понижен със 150 млн. евро, което докара до редуциране с 10% на личния състав на дипломатическите служби в чужбина. Въпреки че тази последна мярка беше изпълнена единствено отчасти заради епидемията от ковид, френските посолства от ден на ден наподобяват като остатъци от славното минало на в миналото велика страна.
Жандармеристите, които обезпечават защитата на френските обекти, се заменят с частни охранители. Дипломатически здания се продават за стотинки: след затварянето на офисите на Френския институт в град Наблус на Западния бряг на река Йордан и във Валенсия сериозна заплаха заплашва влиятелната къща на Франция в Рио де Жанейро. Ако преди време военачалник Дьо Гол сътвори Главна дирекция по въоръженията, с цел да резервира въздействието на френските въоръжени сили и дипломация в света, в този момент сме очевидци на противоположното събитие – прехвърлянето от страната на инструментите на френските външни връзки в частни ръце. Приватизацията на комерсиалните представителства, поверени на търговско-промишлените покои на шест страни, в ущърб на работата на държавната организация Business France, несъмнено не се вписва в границите на авторитетната и суверенна дипломация.
За да се възвърне мощна и самостоятелна Франция, би трябвало да се създадат три неща: да си обезпечат финансови средства за осъществяване на упоритостите, да се постави завършек на манихейския мироглед за света, разделяйки го на „ добър “ и „ неприятен “ ; а също и страната да се отдръпна от НАТО, с цел да се сътвори най-сетне европейска защита. За една същинска „ самостоятелна тактика “ – не европейска, а национална – е належащо да се укрепят ресурсите, да се резервира личната дипломатическа мрежа, третата по величина в света, да се преоцени специалността на дипломата, да се удостовери престижът на посланиците във всички техни дейности.
За да се свърже още веднъж с голистката традиция на френското въздействие в света, политиката на френско-германското дуо би трябвало да бъде сложена под въпрос. Зад тази политика стоят американските ползи. Съединените щати, несъмнено, са съдружник, само че подобен, който е кадърен да унижава Франция в австралийската договорка с подводниците да вземем за пример. Това е съдружник, чиято Агенция за национална сигурност шпионира телефонните диалози на френския президент от 2004 година и прави всичко, с цел да предотврати появяването на европейски съперници на американските цифрови колоси. С една дума, съдружник, който обслужва първо личните си ползи... тъкмо като индивида на име Владимир Путин. Няма смисъл да се демонизира Русия и да бъде превърната в систематичен съперник. Русия не заплашва директно френските ползи и може да се трансформира в потребна буферна страна сред Китай и Запада заради своето географско състояние и дипломатическа самостоятелност. Освен това налагането на наказания против руснаците ще нанесе вреди на първо място не на американската, а на европейската стопанска система, която зависи от съветския газ.
За да следва своя личен път на развиване и да се отърве от нуждата да работи за положителното на Съединените щати, Франция би трябвало да напусне НАТО, с цел да сътвори действителна защита в границите на Европейски Съюз. Първо, това ще разреши да се избегнат рецесии, свързани с безкрайното разширение на НАТО. Втората причина за отдръпването на Франция от НАТО е фактът, че Северноатлантическият алианс не обслужва ползите на всички свои страни членки. Например, след нападателните дейности на Турция в гръцките териториални води, на помощ на Гърция се притече Франция, а не Съединени американски щати. В Африка Франция е тази, която води битката против ислямисткия тероризъм с поддръжката на европейските специфични елементи в границите на Оперативната група „ Такуба ”.
На 7 февруари в Кремъл Еманюел Макрон беше или представител на Европейски Съюз, или телеграфен оператор на НАТО, или даже „ медиатор “ без поданство. Но той сигурно не беше началник на мощна дипломация, обслужваща ползите на френския народ.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ