Италия ли е големият проблем на еврозоната? Или Германия?
Пандемията нанесе вреди на европейската стопанска система, невиждани от Втората международна война. И до момента в който страните от съюза спорят по ограниченията за избавяне на стопанството и по това кой ще заплати сметката, всички погледи са вперени не в Брюксел, а в Берлин. Всички се надяват канцлера Ангела Меркел да работи. Но би трябвало ли? Засега Берлин даде на закъсалите страни нищо повече от окуражителни думи.
Дебатът за " коронаоблигациите " е прокси за по-голям въпрос: Ако най-слабите стопански системи в Европа излязат от рецесията даже по-малко конкурентоспособни - и с повече дълг - за какво да остават членове на еврозоната? И в действителност ще оцелее ли еврото без тях, пита Politico в собствен материал.
Ако Германие е ключът към разрешението на казуса, това е тъй като страната и е казусът. Огромната икономическа мощност на страната направи Берлин е прекомерно мощна политически - отговорност, която водачите на страната не желаят да одобряват.
Ако го създадат, ще би трябвало да се срещнат челно с истината. В общественото усещане на германците еврото е триумф, защото изравни игралното поле в Европа. Страните, които се оправят по-зле - като Италия и Испания - би трябвало да упрекват единствено себе си. Те се провалиха, както Меркел неуморно повтаря.
Но истината е, както става все по-ясно с всеки минал ден на рецесията, възможностите бяха на страната на Германия още първоначално.
Растящо разделяне
Еврото бе продадено на Южна Европа, която бе по-малко сполучлива от Севера в продължение на десетилетия, като път към безконечен разцвет. Елиминирайки обменните курсове и намалявайки лихвите, Южна Европа ще стане по-конкурентна.
Но след първичния стопански подтик след въвеждането на еврото, картината за района стана мрачна. Въпреки че страните имаха исторически висока инфлация, те въпреки всичко съумяха да се възползват от по-ниските лихви. Но евтините пари, оказа се, отстраниха натиска против държавните управления да вършат стопански промени.
Частично, това бе и повода растежът в Италия и другите страни да стагнира. И въпреки че е елементарно да се каже, че това е тяхна виновност, както настояват немските икономисти, упованията бяха нереалистични още от началото.
В Германия, и прилежащите по-малки страни, интегрирани в индустриалната ѝ стопанска система, противоположното е правилно. В началото на века страната бе описвана като " болния човек на Европа ", само че с помощта на промени на пазара на труда всичко това се промени.
Германия страдаше и от скъпата дойче марка. По-ниският курс на еврото оказа помощ на страната, като направи износът ѝ по-конкурентоспособен в чужбина. И изключително в еврозоната, която дава отговор за 40% от износа на Германия. В продължение на десетилетия експортьорите от Южна Европа имаха по-ниски цени. Това обаче се промени.
Ситуацията можеше да не е толкоз проблематична, в случай че германците " връщаха жеста " и купуваха износа на съседите си. Но и това не се случи, защото те избират да икономисват - и в обществената, и в частната сфера. Като резултат, Германия записва големи търговски остатъци с огромна част от еврозоната.
Така, вместо да изравни опциите, както бащите на еврото дадоха обещание и желаеха, общата валута ускори разделянето и някои страни в този момент са в по-тежка обстановка.
В Италия, да вземем за пример, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията през 1999 година, преди да одобри еврото, бе €1 000 над междинното за еврозоната. Миналата година индикаторът е €4 000 под междинния.
През цялото време - макар известното разбиране - Италия контролираше обществените си разноски и имаше дребен бюджетен остатък, преди лихви, всяка година. Но без напредък, дългът от 80-те и 90-те остана висок.
Историята на Италия с еврото изяснява и напрежението измежду италианците против валутата и Европейски Съюз. Бавният отговор на съюзът единствено ускорява това напрежение.
При 130% от Брутният вътрешен продукт, или €2,5 трлн., Италия е най-задлъжнялата страна в еврозоната, с изключение на Гърция. За съпоставяне, дългът на Германия е към 60% от Брутният вътрешен продукт. Рим към момента може да се финансира на международните пазари, с помощта на това, че Европейската централна банка купува дълг на пазарите, което оказва помощ лихвите да останат ниски. Но това не може да продължи постоянно.
Политическият въпрос
Именно тук е и ролята на Германия.
Рим желае Европейски Съюз да употребява всички благоприятни условия, с цел да се оправи с рецесията, като емитира общ дълг, така наречен коронаоблигации. Берлин обаче натисна спирачките.
Ситуацията е позната. По време на еврокризата Меркел и останалите немски водачи упорстваха, че са солидарни. Но настояванията на страната, в подмяна на помощта, прекомерно постоянно бяха прекомерно високи.
Дори и този път Германия да се съгласи на по-щедри помощи, въпросът каква е изгодата от това остава. В най-хубавия случай Италия и Испания ще се върнат там, където бяха преди рецесията. Но това няма да позволи главните структурни проблеми, които съществуват в еврозоната от години. Общата валута ще остане толкоз слаба, колкото постоянно.
Най-силният мотив е, че Италия не е Гърция. Тоест, прекомерно огромна е, с цел да бъде оставена да банкрутира. Германската промишленост е навлязла надълбоко в страната, както и немските банки. Така че, без значение дали ѝ харесва, Германия може би ще би трябвало да избави Италия, с цел да избави и личната си стопанска система.
Огромният дълг на Италия пък е най-силният мотив за страната да остане в еврозоната. Ако тя напусне и върне лирата, ще се наложи да заплаща заемите си с надалеч по-слаба валута, което ще усили размера на самия дълг.
Но имайки поради опита на италианците с Германия и еврото до момента, елементарно можем да разберем за какво напускането на еврозоната е единствената им опция. /money.bg
Дебатът за " коронаоблигациите " е прокси за по-голям въпрос: Ако най-слабите стопански системи в Европа излязат от рецесията даже по-малко конкурентоспособни - и с повече дълг - за какво да остават членове на еврозоната? И в действителност ще оцелее ли еврото без тях, пита Politico в собствен материал.
Ако Германие е ключът към разрешението на казуса, това е тъй като страната и е казусът. Огромната икономическа мощност на страната направи Берлин е прекомерно мощна политически - отговорност, която водачите на страната не желаят да одобряват.
Ако го създадат, ще би трябвало да се срещнат челно с истината. В общественото усещане на германците еврото е триумф, защото изравни игралното поле в Европа. Страните, които се оправят по-зле - като Италия и Испания - би трябвало да упрекват единствено себе си. Те се провалиха, както Меркел неуморно повтаря.
Но истината е, както става все по-ясно с всеки минал ден на рецесията, възможностите бяха на страната на Германия още първоначално.
Растящо разделяне
Еврото бе продадено на Южна Европа, която бе по-малко сполучлива от Севера в продължение на десетилетия, като път към безконечен разцвет. Елиминирайки обменните курсове и намалявайки лихвите, Южна Европа ще стане по-конкурентна.
Но след първичния стопански подтик след въвеждането на еврото, картината за района стана мрачна. Въпреки че страните имаха исторически висока инфлация, те въпреки всичко съумяха да се възползват от по-ниските лихви. Но евтините пари, оказа се, отстраниха натиска против държавните управления да вършат стопански промени.
Частично, това бе и повода растежът в Италия и другите страни да стагнира. И въпреки че е елементарно да се каже, че това е тяхна виновност, както настояват немските икономисти, упованията бяха нереалистични още от началото.
В Германия, и прилежащите по-малки страни, интегрирани в индустриалната ѝ стопанска система, противоположното е правилно. В началото на века страната бе описвана като " болния човек на Европа ", само че с помощта на промени на пазара на труда всичко това се промени.
Германия страдаше и от скъпата дойче марка. По-ниският курс на еврото оказа помощ на страната, като направи износът ѝ по-конкурентоспособен в чужбина. И изключително в еврозоната, която дава отговор за 40% от износа на Германия. В продължение на десетилетия експортьорите от Южна Европа имаха по-ниски цени. Това обаче се промени.
Ситуацията можеше да не е толкоз проблематична, в случай че германците " връщаха жеста " и купуваха износа на съседите си. Но и това не се случи, защото те избират да икономисват - и в обществената, и в частната сфера. Като резултат, Германия записва големи търговски остатъци с огромна част от еврозоната.
Така, вместо да изравни опциите, както бащите на еврото дадоха обещание и желаеха, общата валута ускори разделянето и някои страни в този момент са в по-тежка обстановка.
В Италия, да вземем за пример, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията през 1999 година, преди да одобри еврото, бе €1 000 над междинното за еврозоната. Миналата година индикаторът е €4 000 под междинния.
През цялото време - макар известното разбиране - Италия контролираше обществените си разноски и имаше дребен бюджетен остатък, преди лихви, всяка година. Но без напредък, дългът от 80-те и 90-те остана висок.
Историята на Италия с еврото изяснява и напрежението измежду италианците против валутата и Европейски Съюз. Бавният отговор на съюзът единствено ускорява това напрежение.
При 130% от Брутният вътрешен продукт, или €2,5 трлн., Италия е най-задлъжнялата страна в еврозоната, с изключение на Гърция. За съпоставяне, дългът на Германия е към 60% от Брутният вътрешен продукт. Рим към момента може да се финансира на международните пазари, с помощта на това, че Европейската централна банка купува дълг на пазарите, което оказва помощ лихвите да останат ниски. Но това не може да продължи постоянно.
Политическият въпрос
Именно тук е и ролята на Германия.
Рим желае Европейски Съюз да употребява всички благоприятни условия, с цел да се оправи с рецесията, като емитира общ дълг, така наречен коронаоблигации. Берлин обаче натисна спирачките.
Ситуацията е позната. По време на еврокризата Меркел и останалите немски водачи упорстваха, че са солидарни. Но настояванията на страната, в подмяна на помощта, прекомерно постоянно бяха прекомерно високи.
Дори и този път Германия да се съгласи на по-щедри помощи, въпросът каква е изгодата от това остава. В най-хубавия случай Италия и Испания ще се върнат там, където бяха преди рецесията. Но това няма да позволи главните структурни проблеми, които съществуват в еврозоната от години. Общата валута ще остане толкоз слаба, колкото постоянно.
Най-силният мотив е, че Италия не е Гърция. Тоест, прекомерно огромна е, с цел да бъде оставена да банкрутира. Германската промишленост е навлязла надълбоко в страната, както и немските банки. Така че, без значение дали ѝ харесва, Германия може би ще би трябвало да избави Италия, с цел да избави и личната си стопанска система.
Огромният дълг на Италия пък е най-силният мотив за страната да остане в еврозоната. Ако тя напусне и върне лирата, ще се наложи да заплаща заемите си с надалеч по-слаба валута, което ще усили размера на самия дълг.
Но имайки поради опита на италианците с Германия и еврото до момента, елементарно можем да разберем за какво напускането на еврозоната е единствената им опция. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ