Как се отрази на икономиката на България кризата с испанския грип преди век?
Пандемията на по този начин наречения " испански грип " през 1918-1920, който е бил доста по-смъртоносен от настоящия КОВИД-19, за международната стопанска система е предизвикала загуби в размер на най-малко 3 милиарда $ - тяхната тогавашна покупателна стойност през днешния ден се равнява на над 100 милиарда. Това настояват множеството експерти по икономическа история. Сривът на международния БВП (БВП) е бил към 6%. За съпоставяне: настоящите оценки и прогнози на специалистите на Международния валутен фонд и Световната банка за провалите в следствие от ковид са надалеч по-мрачни: чака се спад на международния Брутният вътрешен продукт от може би 10% спрямо предходната година.
Според прецизираните статистики, през 1918-1920 година испанският грип е умъртвил 39-40 милиона души по целия свят. В България пандемията взима над 80 000 жертви - по този начин страната се оказва, паралелно с Португалия и Италия, с най-големи демографски загуби като % от популацията.
България страда
Испанският грип нанася тежък удар върху българската следвоенна стопанска система. Той влиза в доста неприятен резонанс с репарациите, наложени на България от победените страни. Според Ньойския контракт, страната е задължена годишно да изплаща на победителките по 4 милиарда лв. - а към този миг всички доходи в държавния бюджет не надвишават 3 милиарда лв.. Да не забравяме още, че България е изгубила една пета от територията си, а би трябвало да се оправя и с напора на 300 000 българи, прокудени от прилежащите страни. Кралството на сърбите, хърватите и словенците, а също Гърция и Румъния, получават от България и големи обезщетения в натура - основно зърно, добитък и въглища. Исканията им България да изплати в допълнение и 500 млн. златни франка са понижени на половина от великите сили. На процедура в изискванията на грипна пандемия победената България се оказва в положение на цялостен финансов и икономически банкрут.
Българското знамение
Въпреки всичко това испанският грип не разсипва дефинитивно страната. Икономически той визира доста по-сериозно страните с развита промишленост, където работата на конвейер просто не разрешава да се вкара ефикасна карантина. Над 80% от стопанската система на България е земеделска, а това е причина за естествена отдалеченост сред селяните на полето и по пасищата, които нормално живеят в отдалечени едно от друго дребни села, махали и колиби. Въпреки испанския грип, репарациите и вътрешните безредици - да вземем за пример Септемврийското въстание и атентата в " Св.Неделя " - България последователно и с доста старания съумява да излезе от националната злополука. В навечерието на международната финансова и икономическа рецесия, почнала през есента на 1929, българската стопанска система към този момент е съумяла да се изправи на крайници. Страната правилно изплаща отговорностите си, а българският експорт на тютюн, зърно, розово масло и други селскостопански артикули изяснява известната тогава метафора, че " яйцето е същинското златно покритие на българския лев ". /news.bg
Според прецизираните статистики, през 1918-1920 година испанският грип е умъртвил 39-40 милиона души по целия свят. В България пандемията взима над 80 000 жертви - по този начин страната се оказва, паралелно с Португалия и Италия, с най-големи демографски загуби като % от популацията.
България страда
Испанският грип нанася тежък удар върху българската следвоенна стопанска система. Той влиза в доста неприятен резонанс с репарациите, наложени на България от победените страни. Според Ньойския контракт, страната е задължена годишно да изплаща на победителките по 4 милиарда лв. - а към този миг всички доходи в държавния бюджет не надвишават 3 милиарда лв.. Да не забравяме още, че България е изгубила една пета от територията си, а би трябвало да се оправя и с напора на 300 000 българи, прокудени от прилежащите страни. Кралството на сърбите, хърватите и словенците, а също Гърция и Румъния, получават от България и големи обезщетения в натура - основно зърно, добитък и въглища. Исканията им България да изплати в допълнение и 500 млн. златни франка са понижени на половина от великите сили. На процедура в изискванията на грипна пандемия победената България се оказва в положение на цялостен финансов и икономически банкрут.
Българското знамение
Въпреки всичко това испанският грип не разсипва дефинитивно страната. Икономически той визира доста по-сериозно страните с развита промишленост, където работата на конвейер просто не разрешава да се вкара ефикасна карантина. Над 80% от стопанската система на България е земеделска, а това е причина за естествена отдалеченост сред селяните на полето и по пасищата, които нормално живеят в отдалечени едно от друго дребни села, махали и колиби. Въпреки испанския грип, репарациите и вътрешните безредици - да вземем за пример Септемврийското въстание и атентата в " Св.Неделя " - България последователно и с доста старания съумява да излезе от националната злополука. В навечерието на международната финансова и икономическа рецесия, почнала през есента на 1929, българската стопанска система към този момент е съумяла да се изправи на крайници. Страната правилно изплаща отговорностите си, а българският експорт на тютюн, зърно, розово масло и други селскостопански артикули изяснява известната тогава метафора, че " яйцето е същинското златно покритие на българския лев ". /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ