Анализ: САЩ, Китай и Русия - коя ще бъде коалицията
Пандемията на коронавирусa, която бушува по всички краища на земята, утежни главното геополитическо съревнование в света. Съединени американски щати и Китай са въвлечени във все по-сериозна конкуренция за световно политическо въздействие, икономическо и софтуерно водачество и военно предимство. И в случай че в този момент Китай работи като главен геополитически съперник на Съединени американски щати, Русия също се стреми да подкопае ползите на Вашингтон и да внесе разкол в системата, ръководена от американците. Предизвикателството на тези властнически сили, може да бъде още по-сериозно, в случай че те си сътрудничат, разясняват от американското списание Foreign Policy в материал, показан без редакторска интервенция и в превод на " Фокус ".
В последния си годишен отчет до Конгреса по отношение на световните закани американската разследваща общественост се твърди, че „ съдействието сред Китай и Русия доближи невиждано равнище, невиждано от средата на 50-те години на предишния век “. В началото на Студената война Съветският съюз и комунистически Китай бяха официално съдружници, само че по-късно те се раздалечиха. Още по-късно, при започване на 70-те Китай мина на страната на Съединени американски щати.
Сега тези ревизионистични властнически сили още веднъж работят в тясно съдействие. В отговор някои стратези за национална сигурност настояват, че Съединени американски щати би трябвало да се опитат да ги разделят, като работят с Русия, с цел да се опълчват на доста по-голямата опасност, която съставлява Китай.
Тези рекомендации обаче са неправилни. Авторитарните страни като Китай и Русия няма да образуват надълбоко стратегическо партньорство и разноските за доближаване с Русия ще бъдат доста по-големи от изгодите от тези връзки. За благополучие има по-добър вид: Вашингтон може да употребява своите демократични преимущества, като работи с към този момент наличните си демократични съдружници, с цел да се изправи против Пекин и Москва.
Набиращото обороти партньорство сред Русия и Китай е обезпокоително. Двете властнически сили си сътрудничат посредством огромни енергийни покупко-продажби, в това число газопровода, на стойност 55 милиарда $ за изпращане на сибирски природен газ в Китай. Руският президент Владимир Путин и китайският водач Си Дзинпин разговаряха на няколко срещи на върха. Си Дзинпин даже съобщи, че Путин е „ най-хубавият му другар и сътрудник “. Може би най-притеснително е, че Пекин и Москва участваха в взаимни военни учения както в Европа, по този начин и в Азия. Ако да вземем за пример те решат да координират и проведат едновременни военни офанзиви против системата на алиансите на Съединени американски щати в Източна Европа и Индо-Тихоокеанския район, тогава Съединени американски щати и техните съдружници ще бъдат съществено наранени.
Тези обстоятелства накараха доста наблюдаващи да заключат, че най-хубавото решение би било в случай че някак Пекин и Москва се скарат. Точно както президентът Ричард Никсън си разреши да си сътрудничи с Китай, действайки против Москва по време на Студената война, настояват те, през днешния ден Вашингтон би могъл да направи тъкмо противоположното. Китай в този момент е източникът на по-голямата опасност, тъй че Съединени американски щати могат да си сътрудничат с Русия против нововъзникващата мощ в Източна Азия.
Бившият държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, съгласно някои източници, е призовал непосредствено да беседва с президента Доналд Тръмп и Робърт Блеквил от Съвета по външни връзки. Той желае да предложи Вашингтон да „ прави отстъпки, с цел да усъвършенства връзките си с Москва “ като част от тактиката за противопоставяне на Китай. Тези и сходни разновидности се преглеждат на работното равнище в държавното управление на Съединени американски щати.
Но Русия и Китай няма да могат да образуват ефикасен съюз против Съединени американски щати в близкото бъдеще. В новата си книга проучих (авторът Матю Кренинг, заместник-дирекотор на Центъра за тактика и сигурност Scowcroft в Атлантическия съвет, приказва от първо лице - бел. ред.) мощните и слабите страни на демокрациите и диктатурите в съперничеството на великите сили и заключих, че диктаторите са неприятни съдружници. Авторитарните водачи, които не срещат никакви ограничаващи фактори елементарно и бързо трансформират политиката на своите страни, отстъпват от тези задължения и лицемерничат. Те мъчно способстват за построяването на интернационалните партньорства.
Всъщност историята демонстрира, че съдружниците на диктаторите са склонни на спорове между тях, а не против враговете им. Въпреки пакта Молотов-Рибентроп, Адолф Хитлер се опълчва на Съветския съюз и нахлува в територията му, предавайки своя сътрудник Йосиф Сталин. Най-голямата военна интервенция във Варшавския контракт по време на Студената война пък беше нахлуване против нейните членове - Унгария и Чехословакия. Последният път, когато Китай и Русия се разбираха, те съвсем отключиха нуклеарна война между тях по време на съветско-китайския граничен спор през 1969 година А Путин нахлу на територията на Украйна и Грузия, когато тези страни бяха част от ръководената от Русия Общност на самостоятелните страни (ОНД).
Освен това има доста спорове сред Русия и Китай, които ще провокират раздори сред тях без никакво присъединяване от страна на Съединени американски щати. Намалението на популацията в съветския Далечен Изток докара до опасения, че Китай ще се опита да завземе територии там. Руски специалисти оповестяват, че новите нуклеарни ракети на Москва със междинен обхват не са ориентирани към НАТО, а са предопределени да лимитират опасността от Китай. Най-общо казано, Москва беше водеща мощ по време на Студената война и Путин няма да желае да свири втора цигулка след Пекин.
Въпреки обстоятелството, че тези режими са в положение да си сътрудничат между тях, когато това им е комфортно и опортюнистично да употребяват слабостите на Съединени американски щати, е малко евентуално те да образуват мощен и съгласуван съюз, който би могъл да съставлява сериозна опасност за Вашингтон.
Освен това, когато се опитате да се доближите до Москва, можете да загубите доста и в това време да спечелите малко. Русия надали ще е подготвена да помогне на Вашингтон в борбата с Пекин. И до момента в който Русия не желае да се подчини на Китай, тя няма и да прояви открит конфронтация към Пекин.
Освен това Путин няма да желае да поддържа Съединени американски щати, страна, която счита за собствен главен зложелател. В подмяна на враждебността му във връзка с Китай, Путин съвсем несъмнено ще изиска неприемливи отстъпки във връзка с Русия, да вземем за пример, давайки му сфера на въздействие в Източна Европа и ограничение на противоракетната защита на Съединени американски щати.
Освен това Вашингтон мъчно би могъл да има доверие на Москва. На Путин не може да се има вяра за съблюдаване на споразуменията за надзор на оръжията или преустановяване на огъня в източна Украйна. Защо Вашингтон ще разчита на него за тактиката си по решаващия въпрос за националната си сигурност през 21 век?
И най-после, Русия няма доста неща, които да предложи. Тя е разпадаща се мощ с Брутният вътрешен продукт по-нисък даже от италианския. С високите цени на енергетиката Русия може да си разреши впечатляващи военни разноски, само че цените на петрола падат, а военните разноски на Русия понижават през последните няколко години.
За благополучие, Съединени американски щати имат други евентуални сътрудници, от които да избират. Демокрациите са положителни в построяването на ефикасни съюзи, а Съединени американски щати са във фиктивен алианс с 29 други страни от НАТО, в това число Япония, Корея и Австралия. Всички тези страни съставляват 59% от световния Брутният вътрешен продукт. Това е доста преимущество спрямо 19% от световния Брутният вътрешен продукт на Русия и Китай.
Силата на този съюз от свободни страни би могла да се употребява по-добре в границите на една световна тактика за противопоставяне на властническите ревизионистични сили. Свободният свят се тормози от заканите, подбудени от Китай и Русия, и към този момент си сътрудничи по сходни контрмерки, само че тези старания могат да бъдат разширени в координирана световна тактика, ръководена от Съединени американски щати. Вместо да основава съюзи с непостоянни диктатори, Вашингтон би трябвало да надгради своите сили и да активизира съществуващите стратегически партньорства.
Съединени американски щати и техните демократични съдружници към този момент имат икономическата, военната и политическата мощ, нужна за триумфа в тази нова епоха на съревнование сред огромните сили. Пекин и Москва, а не Вашингтон би трябвало да се тормозят от мощни и идеологически враждебни съперници, които са формирали коалиция против тях.
В последния си годишен отчет до Конгреса по отношение на световните закани американската разследваща общественост се твърди, че „ съдействието сред Китай и Русия доближи невиждано равнище, невиждано от средата на 50-те години на предишния век “. В началото на Студената война Съветският съюз и комунистически Китай бяха официално съдружници, само че по-късно те се раздалечиха. Още по-късно, при започване на 70-те Китай мина на страната на Съединени американски щати.
Сега тези ревизионистични властнически сили още веднъж работят в тясно съдействие. В отговор някои стратези за национална сигурност настояват, че Съединени американски щати би трябвало да се опитат да ги разделят, като работят с Русия, с цел да се опълчват на доста по-голямата опасност, която съставлява Китай.
Тези рекомендации обаче са неправилни. Авторитарните страни като Китай и Русия няма да образуват надълбоко стратегическо партньорство и разноските за доближаване с Русия ще бъдат доста по-големи от изгодите от тези връзки. За благополучие има по-добър вид: Вашингтон може да употребява своите демократични преимущества, като работи с към този момент наличните си демократични съдружници, с цел да се изправи против Пекин и Москва.
Набиращото обороти партньорство сред Русия и Китай е обезпокоително. Двете властнически сили си сътрудничат посредством огромни енергийни покупко-продажби, в това число газопровода, на стойност 55 милиарда $ за изпращане на сибирски природен газ в Китай. Руският президент Владимир Путин и китайският водач Си Дзинпин разговаряха на няколко срещи на върха. Си Дзинпин даже съобщи, че Путин е „ най-хубавият му другар и сътрудник “. Може би най-притеснително е, че Пекин и Москва участваха в взаимни военни учения както в Европа, по този начин и в Азия. Ако да вземем за пример те решат да координират и проведат едновременни военни офанзиви против системата на алиансите на Съединени американски щати в Източна Европа и Индо-Тихоокеанския район, тогава Съединени американски щати и техните съдружници ще бъдат съществено наранени.
Тези обстоятелства накараха доста наблюдаващи да заключат, че най-хубавото решение би било в случай че някак Пекин и Москва се скарат. Точно както президентът Ричард Никсън си разреши да си сътрудничи с Китай, действайки против Москва по време на Студената война, настояват те, през днешния ден Вашингтон би могъл да направи тъкмо противоположното. Китай в този момент е източникът на по-голямата опасност, тъй че Съединени американски щати могат да си сътрудничат с Русия против нововъзникващата мощ в Източна Азия.
Бившият държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, съгласно някои източници, е призовал непосредствено да беседва с президента Доналд Тръмп и Робърт Блеквил от Съвета по външни връзки. Той желае да предложи Вашингтон да „ прави отстъпки, с цел да усъвършенства връзките си с Москва “ като част от тактиката за противопоставяне на Китай. Тези и сходни разновидности се преглеждат на работното равнище в държавното управление на Съединени американски щати.
Но Русия и Китай няма да могат да образуват ефикасен съюз против Съединени американски щати в близкото бъдеще. В новата си книга проучих (авторът Матю Кренинг, заместник-дирекотор на Центъра за тактика и сигурност Scowcroft в Атлантическия съвет, приказва от първо лице - бел. ред.) мощните и слабите страни на демокрациите и диктатурите в съперничеството на великите сили и заключих, че диктаторите са неприятни съдружници. Авторитарните водачи, които не срещат никакви ограничаващи фактори елементарно и бързо трансформират политиката на своите страни, отстъпват от тези задължения и лицемерничат. Те мъчно способстват за построяването на интернационалните партньорства.
Всъщност историята демонстрира, че съдружниците на диктаторите са склонни на спорове между тях, а не против враговете им. Въпреки пакта Молотов-Рибентроп, Адолф Хитлер се опълчва на Съветския съюз и нахлува в територията му, предавайки своя сътрудник Йосиф Сталин. Най-голямата военна интервенция във Варшавския контракт по време на Студената война пък беше нахлуване против нейните членове - Унгария и Чехословакия. Последният път, когато Китай и Русия се разбираха, те съвсем отключиха нуклеарна война между тях по време на съветско-китайския граничен спор през 1969 година А Путин нахлу на територията на Украйна и Грузия, когато тези страни бяха част от ръководената от Русия Общност на самостоятелните страни (ОНД).
Освен това има доста спорове сред Русия и Китай, които ще провокират раздори сред тях без никакво присъединяване от страна на Съединени американски щати. Намалението на популацията в съветския Далечен Изток докара до опасения, че Китай ще се опита да завземе територии там. Руски специалисти оповестяват, че новите нуклеарни ракети на Москва със междинен обхват не са ориентирани към НАТО, а са предопределени да лимитират опасността от Китай. Най-общо казано, Москва беше водеща мощ по време на Студената война и Путин няма да желае да свири втора цигулка след Пекин.
Въпреки обстоятелството, че тези режими са в положение да си сътрудничат между тях, когато това им е комфортно и опортюнистично да употребяват слабостите на Съединени американски щати, е малко евентуално те да образуват мощен и съгласуван съюз, който би могъл да съставлява сериозна опасност за Вашингтон.
Освен това, когато се опитате да се доближите до Москва, можете да загубите доста и в това време да спечелите малко. Русия надали ще е подготвена да помогне на Вашингтон в борбата с Пекин. И до момента в който Русия не желае да се подчини на Китай, тя няма и да прояви открит конфронтация към Пекин.
Освен това Путин няма да желае да поддържа Съединени американски щати, страна, която счита за собствен главен зложелател. В подмяна на враждебността му във връзка с Китай, Путин съвсем несъмнено ще изиска неприемливи отстъпки във връзка с Русия, да вземем за пример, давайки му сфера на въздействие в Източна Европа и ограничение на противоракетната защита на Съединени американски щати.
Освен това Вашингтон мъчно би могъл да има доверие на Москва. На Путин не може да се има вяра за съблюдаване на споразуменията за надзор на оръжията или преустановяване на огъня в източна Украйна. Защо Вашингтон ще разчита на него за тактиката си по решаващия въпрос за националната си сигурност през 21 век?
И най-после, Русия няма доста неща, които да предложи. Тя е разпадаща се мощ с Брутният вътрешен продукт по-нисък даже от италианския. С високите цени на енергетиката Русия може да си разреши впечатляващи военни разноски, само че цените на петрола падат, а военните разноски на Русия понижават през последните няколко години.
За благополучие, Съединени американски щати имат други евентуални сътрудници, от които да избират. Демокрациите са положителни в построяването на ефикасни съюзи, а Съединени американски щати са във фиктивен алианс с 29 други страни от НАТО, в това число Япония, Корея и Австралия. Всички тези страни съставляват 59% от световния Брутният вътрешен продукт. Това е доста преимущество спрямо 19% от световния Брутният вътрешен продукт на Русия и Китай.
Силата на този съюз от свободни страни би могла да се употребява по-добре в границите на една световна тактика за противопоставяне на властническите ревизионистични сили. Свободният свят се тормози от заканите, подбудени от Китай и Русия, и към този момент си сътрудничи по сходни контрмерки, само че тези старания могат да бъдат разширени в координирана световна тактика, ръководена от Съединени американски щати. Вместо да основава съюзи с непостоянни диктатори, Вашингтон би трябвало да надгради своите сили и да активизира съществуващите стратегически партньорства.
Съединени американски щати и техните демократични съдружници към този момент имат икономическата, военната и политическата мощ, нужна за триумфа в тази нова епоха на съревнование сред огромните сили. Пекин и Москва, а не Вашингтон би трябвало да се тормозят от мощни и идеологически враждебни съперници, които са формирали коалиция против тях.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ