Просвещението
Паметта на светеца се празнува от съвсем всички християни на Изток и на Запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В доста страни като Грузия и Англия св. Георги се уважава като народен светец. В Грузия, да вземем за пример, съществуват тъкмо 365 храма, отдадени на св. Георги, колкото са и дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в доста езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т. н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието.
Не по-малко известен е светецът и на Балканите – в България, Сърбия, Гърция и т. н. У нас св. Георги е патрон на Българската войска. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „ Св. Георги “ в нашата столица, издигната през 4 в. Този факт самичък по себе си приказва доста – само няколко десетилетия след мъченическата гибел на светеца в Сердика е повдигнат храм на негово име. Мнозина откриватели застъпват тезата, че евентуално в тази църква и в храмовия комплекс, съседен към нея, се е състоял свиканият като космополитен събор в Сердика.
Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не на вятъра една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Света гора (9 в.) носи името „ Св. Георги “. Самият светец неведнъж е показвал своето благоволение към нашия народ с множеството чудеса, осъществявани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многочислени чудеса е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф. Това знамение е разказано в така наречен Зографска хроника или „ Сводна зографска грамота “. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, отдадени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът „ Св. Георги “ до Скопие и мн. други Във всеки от тях се съхраняват многочислени реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.
Св. Георги е толкоз известен, че се радва на особена респект даже и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, прочут също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от основните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития изумително повтарят някои от гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в множеството от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (9 в.) обаче приказва, че св. Георги е бил възпитаник на един от апостолите на оракул Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е единствено оракул, въпреки и най-големият). Св. Георги се опълчил против издигането на скулптура на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка той бил грубо малтретиран и неведнъж умъртвяван, само че Бог постоянно го възкресявал.
Имп. Йоан Кантакузин (14 в.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно и пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има към 22 паметни места, свързани с името и личността на св. Георги, пет от които са обект на поклонение както от християни, по този начин и от мюсюлмани, а девет са свързани единствено с мюсюлманско уважение.
Голямата слава на светеца ражда голям брой жития, които дълго време даже и до през днешния ден объркват откривателите. Към ранните жития се натрупват голям брой митове и предания, които пораждат цяла поредност апокрифи.
Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет и е датирано в 5 в. от огромния академик, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „ Passio Georgii “ (Мъченичество на Георги) е сложено измежду апокрифите. То влиза в листата на неразрешените, апокрифни четива, в така наречен декрети (с най-ранна редакция от 5-6 в.) на св. Геласий І, папа Римски († 496 г.). Тук би трябвало да отворим една скоба и да кажем, че съгласно Делайе, папа Геласий І е бил измамен и е объркал житието на св. вмчк Георги с това на узурпатора на катедрата на св. Атанасий Александрийски – арианския еп. Георги Кападокийски. Тезата на Делайе, както ще забележим по-нататък в нашата публикация, е заимствана от огромния ценител на римската история Е. Гибън. В поддръжка на тезата за объркването на житията е общата топонимия, която съществува в живота на двамата Георгиевци.
С дребни изключения множеството жития показват като отечество на св. вмчк Георги Кападокия, а за място на неговата гибел се сочи гр. Лид в Палестина (днес Израел). Град Лид, библейската Лида (виж 1 Ездр. 2:33; Деян. 9:32) е прочут още с имената Лод, Луд, Диоспол, Георгиопол, среща се на 20 км от столицата Тел Авив, в непосредствена непосредственост до летището Бен Гурион. Трябва да отбележим съществуването на жития, които прецизират, че гр. Лид е родното място на светеца, а Кападокия е мястото, където св. Георги е израснал.
През 1937 година са открити папирусни фрагменти от така наречен „ Деяния на св. Георги “ в пустинята Негев в Израел, които допълват с нови детайлности живота на светеца.
Съгласно тези най-ранни жития, св. Георги е претърпял мъченическа гибел при именития персийски цар Дадин (Дадиан, Дакиан, Датин) в гр. Лид. Тези текстове съдържат присъщия апокрифен претекст, който намираме и в мюсюлманските предания за трикратна гибел и възкресяване на светеца от Господа. Апокрифните жития са придружени и от редица апокрифни описания на чудесата на св. Георги, като „ История на раждането и детството “ на светеца, „ Чудото с пояса “, „ Среща с беса “, „ Откровение на св. Георги “, по-късния (10 в.) „ Чудото на св. Георги с българина “ и други
Постепенно, с развиването на византийската традиция житието на светеца търпи нови трансформации. В „ Мъченичеството на св. Георги “ под редакцията на преп. Роман Сладкопевец († ок. 555 г.) виждаме, че персийският цар Дадиан се трансформира в имп. Диоклетиан, а от гр. Лид действието се придвижва в Никомидия. В тази редакция мястото на мъченическата гибел на светеца е към момента гр. Лид. Впоследствие се появяват житията на св. Симеон Метафраст и на неговия съвременник Теодор Дафнопат († 961 г.). За разлика от св. Симеон, Теодор смесва „ Мъченичеството “ с по-ранните апокрифи, в следствие от което се появява „ История на раждането и детството “ на светеца. Това в действителност е и най-пространното житие на св. Георги, съвместило в себе си голям брой разнообразни и от време на време противоречащи си обстоятелства и събития.
В житието се появяват все нови и нови персонажи и детайлности. От събраните до през днешния ден разнообразни версии научаваме имената на родителите на светеца – Геронтий и Полихрония. Според „ История на раждането и детството “, бащата на св. Георги бил персийски войник. В интерполиран по-късно текст Геронтий се трансформира в сенатор на Севастопол Арменски, с сан на стратилат – командващ войска, т. е. римски военачалник. Съществуват апокрифи, в които се приказва, че светецът имал сирийски генезис. Според доста от средновековните жития бащата на св. Георги бил богохулник, а майка му християнка, която възпитавала сина си в християнско благочестие. Веднъж, по време на тежко заболяване бащата на св. Георги приел християнството и се излекувал. Съгласно едни версии на житието, Геронтий по-късно умрял като страдалец, други жития премълчават този факт. След гибелта на Геронтий, Полихрония се завърнала в родния град Лид, където имала в завещание богато имение. Грузинските жития приказват, че св. Нино, покръстителката на Грузия била родственица на бащата на светеца – Геронтий, с което се изяснява почитането на св. Георги в Грузия като народен светец. В младежка възраст св. Георги постъпил в армията и се отличил изключително във войната с Персия 296-297 година Той служил в кохортата на Непобедимите, на които по-късно станал и лидер. По време на гоненията на Диоклетиан (според по-късната византийска традиция на житието от времето на преп. Роман Сладкопевец) св. Георги раздал имуществото си и се явил пред императорския съвет в Никомидия. Според един интерполиран по-късно текст, светецът първо бил разпитван от някой си Вардан. На съвета той застанал пред имп. Диоклентиан и обкръжението му и самоуверено изповядал вярата си в Христос. Разгневен, императорът заповядал да бъде обичай с пръчки. После бил хвърлен в пандиза и претърпял голям брой изтезания. Всичко това св. Георги претърпял мъжествено, благодарейки горещо на Бога. Бил оставен разпънат на колелото на мъченията, само че ангел Господен се явил и изцелил раните му. Виделите всичко това стражи се разбягали, а св. Георги се отправил към храма на Аполон, където Диоклетиан правил жертвоприношение. Като видели светеца незасегнат, имп. Александра и военноначалниците Анатолий и Протолеон повярвали в Христос. Диоклетиан още повече се прогневил и заповядал да хвърлят светеца в яма с негасена вар. Когато след 3 дни пристигнали да вземат тялото му, го намерили незасегнат. Мнозина тогава повярвали и възкликнали „ Велик е християнският Бог “. Св. Георги бил хвърлен още веднъж в тюрма, а на краката му обули нажежени до алено железни обувки с обърнати към ходилата гвоздеи. В тъмницата Бог още веднъж изцелил и утешил мъченика. Диоклетиан още веднъж и още веднъж се опитвал да принуди светеца да принесе жертва на езическите богове, само че на вятъра.
Диоклетиан имал непосредствен другар на име Магненций. Магненций решил да изпита светеца, като го накара да възкреси някого от мъртвите, с което да потвърди истинността на своята религия, като естествено се разчитало, че той няма да успее да извърши сходно знамение. Св. Георги обаче се обърнал към Христос с гореща молитва. Започнало огромно земетресение, по време на което една от гробниците се отворила и от нея излязъл неотдавна умрял човек. Посрамени, Диоклентиан и Магнениций заповядали още веднъж да хвърлят св. Георги в тюрма. Към него почнало да се стича голямо голям брой народ, търсещ излекуване. Светецът вършел непрестанно безчет чудеса и мнозина повярвали в Христос. Диоклетиан още веднъж и още веднъж безрезултатно се опитвал да го принуди да принесе жертва на езическите богове, като му обещавал популярност и благосъстояние. Веднъж св. Георги декларирал, че е подготвен да отиде с императора в храма на Аполон. Когато влезнали вътре, се събрал доста народ и мнозина очаквали, че той ще принесе жертва на боговете. Св. Георги обаче се обърнал към статуята на Аполон с въпроса господ ли е Аполон или не. Обитаващият статуята мръсен дух бил заставен да отговори и оповестил, че същинският Бог е Иисус Христос. Св. Георги направил във въздуха кръстно предсказание и всички идоли паднали и се разрушили. Като видяла това, имп. Александра намерено изповядала вярата си в Христос, за което тя и св. Георги получили смъртни присъди. По пътя към мястото за осъществяване на присъдата св. Александра спокойно предала душата си в ръцете на Господа. На св. Георги палачът отсякъл главата с меч.
Според една от версиите на житието, това станало на 23 април († 303 г.), на някои места е упоменато, че това се е случило на Велики петък. Съдейки по Възкресните тропари в службата на светеца обаче, можем да предположим, че той е умрял страдалчески в Светлата седмица. В доста жития се споделя, че всичко случило се е било записано от прислужникът на св. Георги – Пасикрат, в някои версии – Панкратий, както и че той е бил и индивидът, пренесъл мощите на светеца в гр. Лид. В няколко житийни версии мощите са пренесени не от прислужникът, а от майката на светеца Полихрония. Съществуват и жития, съгласно които св. Полихрония приела мъченическа гибел дружно със сина си.
Византийските митове и жития на св. Георги получават необятно разпространяване в славянския свят и се радват на голям брой преписи и редакции. Житията-мартирии могат накратко да бъдат разграничени на три. В едната версия се приказва за воина от Кападокия Георги, който намерено е оповестил себе си за християнин пред имп. Диоклетиан, за което е бил подложен на голям брой мъчения. Това е и най-обширната и публикувана версия, която в скъсен вид сме изложили нагоре в нашата публикация. Това е и житието, което се чете в пролога към празника на светеца на 23 април (6 май), като най-ранните свидетелства за потреблението му са от 13 в.
Другото житие, което е и най-древното, както към този момент казахме, е оповестено от папа Геласий І за апокриф. В него св. Георги е малтретиран не от римския имп. Диоклетиан, а от персийския цар Дадан.
Третият вид на житието е непосредствен по сюжет до втория – с тази разлика, че в него се загатват имената на родителите на светеца: татко Геронтий (в различен вид Геронт) и майка Полихрония (в различен вид Полифрона). В този трети вид на житията светецът не твори чудеса, а мястото на неговата гибел става гр. Диоспол (Лид). В някои преписи от този трети вид името на царя изтезател е Диоклетиан, само че постоянно се показва обстоятелството, че той бил „ родом от Персия “.
Паметта на св. Георги се празнува от славянските и западните инославни църкви надлежно на 23 април по нов жанр и 6 май – по остарял жанр, т. е. за тях празникът е имобилен. Българската православна черква е съхранила по едно забавно стичане на събитията остарелия жанр за празника 6 май. В Йерусалим, Гърция, Кипър, на Света гора и в другите гръкоезични църкви празникът е преносим. Ако 23 април се падне преди Възкресение Христово, празнуват паметта на светеца в първия понеделник след Възкресението, т. е. на Светли понеделник. Това е по този начин, тъй като службата на светеца е празнична и съдържа празнични тропари, свързани с Възкресението! Ето за какво, в случай че празникът се случи преди празника на празниците Възкресение Христово или съвпадне с него, както това се е случвало преди и след приемането на новоюлианския календар от част от поместните църкви, то тогава типикът на Църквата подрежда празникът да се реалокира, тъй като не може празничната работа на светеца да съвпадне с покайните служби на Страстната седмица.
Интересно е, че в Египет, в коптската черква, която уважава св. Георги като „ принц на мъчениците “, паметта му се празнува на 23 паремат от коптския календар, което е 1 май. Коптите също честват освещаването на първия храм – мартириум, отдаден на мъченика, само че на 10 юни. Трябва да отбележим, че първото споменаване за този мартириум в гр. Лид, издигнат от св. Константин Велики, е направено от Евсевий Кесарийски. В случая обаче Евсевий не споделя, че тази гробница-мартириум не е била отдадена на св. Георги, а „ на заслужил (отличил се) човек “. Едва по-късно този високо отличил се човек е оприличен със св. Георги. През 6 в. върху мартириума е издигната базилика, която арабите унищожават. Кръстоносците още веднъж издигат храм, който по-късно също е опустошен. Днес на това място съществува храм, издигнат през 19 в.
Източник: dveri.bg; ;
България Любопитно