Отпечатъци на малки ръце, открити в местността Вади Сура II

Отпечатъци на дребни ръце, открити в местността Вади Сура II (Wadi Sura II) в западната пустиня на Египет, не принадлежат на човек, както са считали по-рано учените. Оказва се, че следите в скалната живопис може да са оставени от влечуго, излиза наяве от публикация, оповестена в Journal of Archaeological Science.

Археолозите са разкрили Вади Сура II през 2002 година Тогава просто ги поразили хилядите декорации и разнообразни рисунки на скалите, направени преди повече от 8000 години. Рисунките изобразявали диви животни, човешки фигури и безглави същества, заради което хората кръстили това място „ пещерата на зверовете “.

Освен това били открити стотици контури на дребни длани. Преди откриването на Вади Сура II сходни контури на дребни ръце и крайници били видяни в австралийска скална живопис, само че в никакъв случай преди – в Сахара.

Според учените Вади Сура  II се явява една от най-великите пазителки на скална живопис в Сахара, въпреки че това място няма огромна популярност. Това не важи за Вади Сура I (Wadi Sura I) – по този начин наречената Пещера на плувците, открита през 1933 година. Славата на това място донесъл фамозният разказ „ Английският пациент “ на Майкъл Ондатджи.

Едно от най-трогателните изображения са контури на дребни длани, ситуирани в очертания на по-големи ръце. Първоначално учените решили, че отпечатъците принадлежат на човек. Но антропологът Емануеле Оноре (Emmanuelle Honoré) от Института за археологически проучвания Макдоналд (McDonald Institute for Archaeological Research) е решила да ревизира дали в действителност е по този начин.

Според Оноре тя била просто зашеметена, като видяла изображенията на мъничките ръчички за първи път. „ Те бяха доста по-малки от човешки ръце, а пръстите бяха прекомерно дълги “, споделя тя пред National Geographic.

При проучването Оноре сравнила античните дребни длани с изображения на ръце на човешки зародиши в етап на развиване от 37-ата до 41-вата седмица. Поради това, че скалните отпечатъци били напълно дребни, тя добавила в разбора и изображения на ръце на зародиши от 26-ата до 36-ата седмица.

По думите й доста родители били щастливи да дават изображения на ръцете на своите деца. „ Те бяха в действителност във екстаз от концепцията, че децата им могат да дадат принос в науката “, споделя изследователката.

Резултатите от разбора удостоверили догадките на Оноре – вероятността отпечатъците на ръце в пещерата да принадлежат на човек се оказала извънредно дребна.

Освен това изследователката заключила, въз основа на разположението на дребните ръце и пръсти, че самите китки са били гъвкави. Това приказва, че рисунките не са били направени благодарение на статични материали – като да вземем за пример дърво или глина.

Първоначално Оноре считала, че на изображенията са лапи на маймуна, само че когато тази версия не се оправдала, сътрудниците я посъветвали да обърне внимание на лапите на влечуги.

След проучване на тази версия антропологът се убедила, че тези следи в историята може в действителност да са оставени от пустинни гущери или допустимо, от дребни крокодили (тази версия към момента се обсъжда). Ако изводите на изследователката са правилни, откритите отпечатъци на тези животни на територията на пустинята Сахара ще станат първите в историята.

„ Това повдига нови вероятности за схващане на скалното изкуство във Вади Сура и на това, кой въобще може да го е направил “, написа изследователката в своята работа.

Но антропологът моли да не се отдава огромно значение на това, че отпечатъците не са направени от човек. „ Сега имаме идея, че природата е нещо настрана от хората. Но даже в тази голяма сбирка от наскални изображения виждаме, че хората са единствено част от огромния свят.

Изследователите доста комплицирано интерпретират тези картини, защото нашата просвета се отличава от тази, която е основала тези рисунки “, прибавя Оноре.