Изолираха праисторическа ДНК от 20 000 годишен зъб от лос
В сибирска пещера, превърната в археологическа съкровищница, учените откриха кучешки зъб на лос, продънен за висулка, стараейки се да не замърсят този завладяващ артефакт, направен преди към 20 000 години.
Вземането на висулката от Денисовата пещера се е отплатило. Учените оповестиха, че с нов способ за добиване на антична ДНК е разпозната отдавнашната собственичка на предмета – жена от каменната епоха, тясно обвързвана с популация от ловци-събирачи, за която се знае, че е живяла в частта на Сибир, ситуирана източно от пещерата в подножието на планината Алтай в Русия.
Методът може да изолира ДНК, която се е съдържала в кожни кафези, пот или други телесни течности и е била всмукана от избрани типове порести материали, в това число кости, зъби и бивни, когато някой е боравил с тях преди хиляди години.
Предметите, употребявани като принадлежности или за персонално бижу – висулки, колиета, гривни, пръстени и други сходни – могат да дадат визия за държанието и културата в предишното, макар че разбирането ни е лимитирано от невъзможността да се свърже съответен предмет с съответен човек.
„ Намирам тези предмети, направени в дълбокото минало, за извънредно очарователни, защото те ни разрешават да отворим дребен прозорец, през който да се върнем обратно и да надникнем в живота на тези хора “, споделя молекулярният биолог Елена Есел от Института за еволюционна антропология „ Макс Планк “ в Германия, водещ създател на проучването, оповестено в списание Nature.
Изследователите, разкрили висулката, чиято възраст е избрана на 19 000-25 000 години, са употребявали ръкавици и маски за лице при изкопаването и обработката ѝ, с цел да избегнат замърсяване със модерна ДНК. Находката се трансформира в първия праисторически артефакт, обвързван посредством генетични проучвания с съответен човек. Не е известно дали дамата го е изработила, или просто го е носила.
Есел споделя, че държейки подобен артефакт в личните си ръце с ръкавици, тя се усеща „ пренесена обратно във времето, представяйки си човешките ръце, които са го основали и употребявали преди хиляди години “.
„ Докато гледах предмета, в съзнанието ми се появиха голям брой въпроси. Кой е бил индивидът, който го е направил? Дали този инструмент се е предавал от потомство на потомство, от майка на щерка или от татко на наследник? Фактът, че можем да стартираме да отговаряме на тези въпроси благодарение на генетични принадлежности, към момента е безусловно необикновен за мен “, добави Есел.
Производителят на медальона е пробил дупка в зъба, с цел да може да се сложи някаква (вече изгубена) шнур. Зъбът би могъл да е част от лента за глава или гривна.
Нашият тип Хомо сапиенс се появява за първи път преди повече от 300 000 години в Африка, а по-късно се популяризира по целия свят. Най-старите известни предмети, употребявани като персонални декорации, датират от преди към 100 000 години от Африка, съгласно Мари Сореси от Лайденския университет, старши археолог на проучването.
Денисовата пещера от дълго време е била населявана по друго време от изчезналите човешки типове, наречени денисовци, неандерталци и нашия тип. През годините в пещерата са открити забележителни находки, в това число първите известни остатъци на денисовци, както и разнообразни принадлежности и други артефакти.
Новата техника за безразрушителни проучвания, употребена в лабораторията „ чиста стая “ в Лайпциг, работи сходно на перална машина. В този случай артефактът се потапя в течност, която освобождава ДНК от него по този начин, както пералната машина отстранява мръсотията от блузата.
Като свързва предметите с съответни хора, техниката може да хвърли светлина върху праисторическите обществени функции и разделянето на труда сред половете или да обясни дали даден предмет въобще е бил направен от нашия тип. Някои артефакти са открити тук-там, за които е известно, че са били населявани да вземем за пример от Хомо сапиенс и неандерталци по едно и също време.
„ Това проучване открива големи благоприятни условия за по-добро реконструиране на ролята на индивидите в предишното според от техния пол и генезис “, споделя Сореси.
