Прогноза за 2021 г.: Очаква ни ескалация на проблемите, която може да доведе до хаос |
Отминаващата година беше сложна за хората и за фирмите, за администрацията и политиците. В страната ни имаше две господстващи тематики в общественото пространство – пандемията от COVID-19 и политическата рецесия. Случи се по този начин, че към тях породиха и се развиха няколко информационни рецесии, от чието ръководство има какво да се желае.
В края на бурната 2020, Центърът за разбори и спешни връзки приготви своята годишна ранглиста за най-показателните и емблематични информационни рецесии. Спряхме се на шест от многото благоприятни условия, които съгласно нас дават ясна визия за динамичността на връзките в обществото ни. След разбор и екстраполация на вероятния капацитет за ескалация, центърът дава и прогноза за шест риска, които могат да зародят през идната 2021 година и да прераснат в рецесии.
6 информационни рецесии през 2020 година
Кризисният мениджмънт заемаше значително място през отминаващата година. Кризите следваха една след друга, от време на време застъпвайки се или напряко сливайки се една с друга. След деликатна идентификация и обзор, се отличават шест провокирани или случили се информационни спешни обстановки, най-вече свързани с ковид или политическия напън на митингите и разкритията за дейности и думи на някои политици. Те пораждат както поради подценяване на значимостта и смисъла на връзките, по този начин и поради неглижиране на стратегически подходи или детайли от информационни акции. Общото сред тях е, че срутват доверието в институции и организации, които имат мощно публично влияние. Всички те би трябвало да са стожери на обществото, в което (искаме) да се развиваме и живеем.
1. Комуникацията на Националния действен щаб (НОЩ)
В началото на пандемията през март връзката на НОЩ започва вярно с вярна и навременна информация. Повечето от жителите утвърдиха появяването на „ свежия облик “ на военачалник Мутафчийски, само че след това той бе преместен от гласа на министър-председателя и това докара до серия от „ разстройства в посланията “. Нещо повече – стегнатият и безапелационен метод в връзката от началото на април нататък се деформира в жестоко и пренебрежително отношение към жителите, в обвинявания и неприемливи квалификации, всичко това съпровождано от изказвания в жанр „ крепко ще се мре “.
Редовните и изключителни брифинги като свръхкомуникация в допълнение способстваха за основаването на напрежение, в това число и тъй като преситиха общественото пространство с ненужна неструктурирана информация. Съответно, прекъсването им беше посрещнато с облекчение.
Въз основа на всичко това може да се заключи, че, за жалост, неналичието на специалист по стратегически връзки се отрази пагубно на връзката на щаба по най-важния въпрос за 2020 година
2. Комуникацията на подхванатите ограничения
Извън връзката на Националния действен щаб, неточности във връзка с представянето на ограниченията бяха правени на всички равнища. Липсваше концепция по какъв начин да се продължи и да се развият връзките към разнообразни целеви групи – вътрешни (към лекари, медицински сестри, разнообразни административни единици освен в София и други); външни – за повишение равнището на осведоменост на всеобщата аудитория по въпроси от епидемиологично естество. Липсваше и целенасочена обяснителна връзка към характерни аудитории (деца, възрастни, работещи), нямаше консистентност в посланията, не бяха представяни съответно въвежданите документи и практики и още доста други. Грешки дори се вършиха в детайлите – демонстриране на изнервеност пред журналистически въпроси, приложимост на неприемливи изрази и други.
С оглед на обществената връзка по тематиката може да се заключи, че несъответстващата връзка на подхванатите ограничения се дължи на липса на цялостна, всеобхватна и адаптираща се към измененията тактика за справяне с епидемията у нас.
3. Правителствената рецесия
През лятото избухнаха митинги с всеобщи демонстрации, блокиране на пътища и кръстовища, претенции за оставки на държавното управление, основния прокурор и други представители на властта. Управляващите като че ли не бяха готови за масовостта на митингите, силата на настояванията им и непрекъснатите обстоятелства (примери/доказателства) за корупция и липса на промени в системите. Това беше главната причина, заради която се те затвориха, избраха тактика да не споделят, министър-председателят освен не даваше изявленията на публицистите, само че и не се явяваше на наложителния парламентарен надзор.
Комуникационният прийом за похищение на вниманието с фиктивни тематики, като „ рестарт на системата с нова конституция “ им завоюваха време, само че унищожиха дребното останало доверие в институциите. Никой не може да пресметне какъв брой % от неподчинението на ограниченията против ковид се дължат на този метод, само че връзката бе забележима и следствията бяха предсказуеми.
4. Публичният облик на Цвета Караянчева и Данаил Кирилов
Позицията на Председател на Народното събрание е извънредно висока и задължаваща като модел за подражателство, усмиряване при напрегнати обстановки и рецесии и поддържане на високо равнище на доверие към институциите. За страдание, госпожа Караянчева се оказа надалеч от тези упования. Редица нейни изявления бяха недомислени, примитивни, заради което може да се каже, че по този начин и не е съумяла да надрасте ролята си на районен координатор на партия. Изказванията й в жанр „ надъхване на партиен актив “ станаха нарицателни. А неспособността й да изясни ниското равнище на работа на Народното събрание, единствено докара до в допълнение сриване на престижа на законодателната власт. Имаше и проблеми по обикновени тематики – да вземем за пример организацията на работата с парламентарните публицисти.
Подобно бе държанието на Данаил Кирилов, който дълго време бе позициониран като „ юридическото острие на ГЕРБ “, само че явно не съумя да се оправи в напрегнати моменти. Той бе апетитен и като създател на част от текстовете и самодейностите на ГЕРБ, в това число злощастния опит за нов план на конституция. С цялото си държание, метод на връзка и реакция към обществени рецензии, той стана нарицателно за некомпетентност . Един от главните герои на карикатури и интернет мемета, както и ентусиазъм във фейсбук.
5. Фалшиви вести и тайни теории
Липсата на съответна, поредна и консистентна връзка от страна на администрацията, неизбежно води до комплициране, повишение на тревогата и внезапно понижаване на доверието в дейностите на институциите. Процентът хора, които имаха вяра, че коронавирусът е небивалица, бе обезпокоително висок. Впоследствие се развиха тайните теории, че вирусът е изкуствено основан, с цел да понижава популацията на Земята, че известни персони целеустремено забавят лекуването, че има съществуване на чипове във имунизациите за „ ръководство на големи маси хора “ и доста други. Всички те се разпространяваха със скоростта на „ слух в обществена мрежа “, а виновните институции закъсняваха и не направиха доста за дадат ясни отговори и да оборят всяка сходна подправена вест.
Свободата на изложение не значи безрезервно шерване на манипулативна информация. Това е наклонност освен у нас. Отличителна линия на всяка институция е да умее да убеждава обществото в изгодата от своята работа и да се опълчи с обстоятелства на всевъзможни опити да подкопаят устоите на науката и законите.
6. Комуникационното държание на Прокуратурата на Република България (ПРБ)
Прокуратура на Република България има особена роля в българското общество. Тя би трябвало да е стожер на законността. За страдание, т я се трансформира в една от нереформираните институции, които показват, че правят работа, само че в доста случаи си проличава нежеланието да стартират да действат като в естествените страни. Обществените упования към нея се големи и са свързани с цялостна бистрота на процедурите по съблюдаване върховенството на закона.
Комуникационните похвати, демонстрирани от Главната прокуратура и от Главния прокурор, обаче, демонстрират опит за създаване на облици, които будят боязън и неразбиране. Чрез показни акции и изявленията се направиха опита за проява на интензивност и ефикасност, само че действителността е серия от нарушение на човешки права и преднамереност. Тази разлика сред послания и дейности води до съмнение към тази институция. Двойните стандарти, гневната връзка, когато е комфортно, и тоталното безмълвие в други случаи, са задоволителни доводи за наличие в тази ранглиста.
6 евентуални рецесии през 2021 година
Въпреки тежките рецесии през актуалната година, оценката сочи, че няма учредения в обществената среда и в провежданите политики да се одобри, че информационните рецесии ще бъдат ръководени по-ефективно. Екстраполацията, че ни чакат редица провокации и проблеми, става все по-вероятна и даже неизбежна. При някои от процесите дори може да се следи ескалация и безпорядък. След разбор на средата и на рисковете, при многочислените вероятни развития, които се обрисуват пред обществото, тук представяме още 6 информационни рецесии, които има капацитет да зародят и развият през 2021 година
1. Парламентарните избори
Правителството оцеля при митингите и настояванията за оставка. Но напрежението в цялото общество остава. В тази връзка може да бъдат разпознати две съществени направления на вероятни информационни рецесии при наближаващите парламентарни избори:
а. Съдържателна. Всички участници в изборите би трябвало деликатно да преценяват какви послания и по какъв начин ще ги споделят. Предпоставките са доста обезкуражаващи: мощно изострената политическа конюнктура, високата смъртност в края на 2020 година, мнението на основна част от бизнеса, че икономическите ограничения на ръководещите не са съответни, мощното напрежение измежду всеобщата аудитория (граждани с понижени приходи или без работа).
б. Организационна. Сегашните ръководещи изгубиха прекомерно доста време и не бе осъществена подготовка за избори в изискванията на пандемия. Няма закони и правила за отдалечено гласоподаване, за мобилни секции във всяка болница, за гласоподаване по пощата и други. Най-вероятно нищо от това няма да бъде направено, а и да бъде, евентуалните проблеми с връзката остават. Което има капацитет да докара до мощно напрежение и понижаване на изборната интензивност.
Към парламентарни избори от края на март 2021 година, би трябвало да прибавим и президентските избори, предстоящи да се проведат през есента. И при тях съдържателната и организационната направления ще са водещи в обрисуване на облиците на претендентите, ожесточеността на полемиката (защото не се чака освен това от дискусия в изчерпателен аспект), както и очернящи акции. Всичко това освен демонстрира неналичието на зрялост в политическата класа, само че би посочило и липса на визия за ролята на президентската институция. Комуникационната рецесия ще връхлети партиите и подкрепящите ги организации, когато поръчките преди изборите бъдат посрещнати от изборните резултати.
2. Ваксината против COVID-19 и осведомителната акция
Сред експертите и политици имунизацията се чака с вяра за решение на казуса с епидемията. Усилено се вършат проекти за всеобща имунизация. За страдание, има голямо забавяне на осведомителни акции за повишение равнището на схващане и приемане на имунизациите като обикновено съвременно средство за преодоляване на световни пандемии. Ако тази наклонност не бъде обърната, чудовищните антиваксърски настроения може да повлияят на големи групи хора, да уронят престижа на учени и да утежнят обстановката. Комуникацията би трябвало да стартира и да се разгърне колкото е допустимо по-скоро, изключително измежду водачите на мнение – лекарите. ЦАКК застъпва позиция, че даже към този момент е закъсняла.
3. Ситуацията с Република Северна Македония
Въпросът за признание на каквото и да било, обвързвано с Република Северна Македония, като предписание е мъчителен, има съществени исторически натрупвания в публичното схващане и в двете страни. Затова всяко деяние би трябвало да бъде добре премерено и оценено, както в политически, по този начин и в информационен проект.
И в двете страни говоренето по тази тематика сега безусловно е оставено на произвола на крайните отзиви и въпросът има капацитет да стане пленник на псевдопатриотични политически обединения.
Липсва стратегическа връзка от страна на държавното управление, тематиката не е изговорена в своята целокупност пред обществото ни, само че и не е показана добре пред европейските сътрудници. Поради всичко това може да се каже, че обстановката с Република Северна Македония има капацитет да прерасне в информационна рецесия. Така, този все още дипломатически проблем, има заплаха да се отрази отрицателно на имиджа на страната ни при липса на съответна връзка в целия Европейски Съюз.
4. Кризата в здравната система
Пандемията показва съществени недъзи в здравната ни система. Тя към момента не се възприема като част от националната ни сигурност и основа на стопанската система. Именно поредните отводи да се вършат промени доведоха до колапс и до нов локдаун от есента, с цел да не се разпадне всичко. Припомняме единствено един подробност - ГЕРБ завоюваха изборите през 2009 година с обещанието за бързо унищожаване на монопола на държавната здравна каса. Единадесет години по-късно нищо от това не се е случило, макар непрестанно увеличаващия й се бюджет и макар напъните на лекарите и сестрите, които остават в България. Здравната ни система ще излезе много опърпана от актуалната рецесия, като положителната връзка ще е единствено резултат от огромна здравна промяна, в това число и въвеждане на действително електронно опазване на здравето, с цел да се възвърне доверието към нея.
5. Имиджът ни в Европейски Съюз
Скандалите по тематиката с Република Северна Македония, многочислените изявления по корупционни кавги, странните изявленията на някои от ръководещите в западни медии, отвод от приемане на някои европейски полезности и следващи дейности, отдалечаващи ни от цивилизационния ни избор да сме част от демократичния свят, способстват за утежняване на имиджа ни пред европейските сътрудници. Ако не се вземат професионални стратегически ограничения по възстановяване на връзките, освен няма скоро да забележим европейска институция да си реалокира седалището у нас, само че и няма да успеем да се нареждаме като благонадежден сътрудник, който освен усвоява евро-средства.
6. Фалшиви вести и тайни теории
Само дейна връзка на изгодите от достиженията на науката и западната цивилизация може да опровергаят внезапно надигащата се вълна тайни теории. Не, никой не се интересува от нас и не желае да ни чипира – и това би трябвало да бъде ясно декларирано от страна на виновните институции. Ясно е, че това е проблем в целия свят, че той е обвързван с несигурността на обстановката сега, само че е значимо да му се обърне внимание и има капацитета да прерасне в рецесия. Нужен е пореден метод, съгласуваност сред обособените звена, послания за другите целеви групи и прилагане на голям брой канали. Особен фокус би трябвало да се обърне на децата и на възрастните хора - те са измежду уязвимите групи, които елементарно попадат под влияние на подправените вести. България би трябвало да има дейна позиция и разговор с снабдители на цифрови услуги – както локални, по този начин и световни – с цел да може да се построява среда с качествено, неманипулативно наличие, както и битка с подправените вести. Те, дружно с проблемите с киберсигурността, могат да доведат до непоправими вреди върху националната сигурност на страната.
Заключение
За край Центърът за разбори и спешни комуникации припомня още веднъж, че от информационна позиция се намираме в непознати води и в мощно изнервени времена. Ученето няма по какъв начин да стопира в съответна точка от живота, била тя края на приблизително или висше обучение. Реалността на 21 век е, че светът се трансформира и усложнява с възходящи темпове. Чрез непрекъснато учене от средата, от разбори и от непознат опит, комуникатори, политици и всички заинтригувани страни, могат да изградят по-добре готови и функциониращи системи и общества.
Това належащо, само че незадоволително изискване, стои в основата на общото ни прекосяване – дружно и с добра връзка – през незнайното и рецесиите. Защото неналичието на връзка постоянно ражда чудовища.
За Центъра за разбор и спешни връзки
Центърът за разбори и спешни връзки е основан през месец септември 2018 година от доцент доктор Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел основаване на разбори и прогнози за информационни рецесии, оценка на евентуалните информационни опасности, рекомендации за основаване на процедури по предварителна защита и реакция при положение на рецесия.
За основателите на Центъра за разбор и спешни връзки
Доц. доктор Александър Христов е ръководещ шеф на Параграф 42 – ПР организация, профилирана в измерването и оценката на успеваемостта в връзките и част от The Smarts Group и учител в УНСС и в Нов български университет. В интервала 2011–2013 година е Председател на Българско сдружение за връзки с обществеността (БДВО). С ПР се занимава с малко спиране от близо 20 години. Бил е публицист, заемал е мениджърски позиции маркетингови и информационни звена във финансови институции, управлявал е информационни планове на клиенти от разнообразни сектори като акаунт шеф в ПР организация Сивитас България. Завършил е Международни стопански връзки в УНСС и е защитил докторска дисертация по тематика, обвързвана с отрицателните въздействия на рекламата. Автор е на четири книги и над 80 изявления.
Любомир Аламанов работи в областта на връзките повече от 20 години. За този интервал той е управлявал планове за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и доста други. Проектите и акциите, в които е взел участие, са спечелили повече от 100 български и интернационалните награди. През 2016 година е посочен за един от най-влиятелните информационни експерти в областта на Community Relations, а една от най-авторитетните международни медии за връзки PR News го включи в своя годишен лист с професионалисти-иноватори, съдействали извънредно за развиването на ПР специалността - 50 Game-Changers of PR for 2017. The Holmes Report го уточни в влиятелния лист Innovator 25 EMEA 2018. А най-голямата международна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го класира на второ място за PR Leader за целия свят в влиятелните Global Awards 2018 и 2019. PR News го номинира за CEO of the Year 2019. Включен е в листата PR People of the Year 2020. Агенцията му, Sitemedia Consultancy става Агенция на годината за целия свят на няколко международни форума. Един от основателите на Българската асоциация на ПР организациите и неин пръв ръководител.
Даниел Киряков, PMP, сега е управител „ Комуникации и връзки с институциите “ на Американска комерсиална камара в България. AmCham наброява близо 330 членове, измежду които са мнозина от американските марки у нас и в ЮИЕ, както и редица български и мултинационални компании. Даниел дава отговор за стратегическото позициониране на Камарата, както пред българските институции, по този начин и за интернационалните контакти, в това число и с Търговската камара на Съединени американски щати и с мрежата AmChams in Europe. Той има над 15 години опит в областта на връзките, корпоративна обществена отговорност и институционалните връзки, който е натрупал в бранш „ Енергетика “ (компаниите-собственици на Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 3 “ – Enel и ContourGlobal) и в минната промишленост (Българска минно-геоложка камара). Член е на БДВО и EACD. Председател на Етичната комисия към БДВО (2016 – 2020), доброволец към фондация bCause, член на приключилите Alianz Academy.
В края на бурната 2020, Центърът за разбори и спешни връзки приготви своята годишна ранглиста за най-показателните и емблематични информационни рецесии. Спряхме се на шест от многото благоприятни условия, които съгласно нас дават ясна визия за динамичността на връзките в обществото ни. След разбор и екстраполация на вероятния капацитет за ескалация, центърът дава и прогноза за шест риска, които могат да зародят през идната 2021 година и да прераснат в рецесии.
6 информационни рецесии през 2020 година
Кризисният мениджмънт заемаше значително място през отминаващата година. Кризите следваха една след друга, от време на време застъпвайки се или напряко сливайки се една с друга. След деликатна идентификация и обзор, се отличават шест провокирани или случили се информационни спешни обстановки, най-вече свързани с ковид или политическия напън на митингите и разкритията за дейности и думи на някои политици. Те пораждат както поради подценяване на значимостта и смисъла на връзките, по този начин и поради неглижиране на стратегически подходи или детайли от информационни акции. Общото сред тях е, че срутват доверието в институции и организации, които имат мощно публично влияние. Всички те би трябвало да са стожери на обществото, в което (искаме) да се развиваме и живеем.
1. Комуникацията на Националния действен щаб (НОЩ)
В началото на пандемията през март връзката на НОЩ започва вярно с вярна и навременна информация. Повечето от жителите утвърдиха появяването на „ свежия облик “ на военачалник Мутафчийски, само че след това той бе преместен от гласа на министър-председателя и това докара до серия от „ разстройства в посланията “. Нещо повече – стегнатият и безапелационен метод в връзката от началото на април нататък се деформира в жестоко и пренебрежително отношение към жителите, в обвинявания и неприемливи квалификации, всичко това съпровождано от изказвания в жанр „ крепко ще се мре “.
Редовните и изключителни брифинги като свръхкомуникация в допълнение способстваха за основаването на напрежение, в това число и тъй като преситиха общественото пространство с ненужна неструктурирана информация. Съответно, прекъсването им беше посрещнато с облекчение.
Въз основа на всичко това може да се заключи, че, за жалост, неналичието на специалист по стратегически връзки се отрази пагубно на връзката на щаба по най-важния въпрос за 2020 година
2. Комуникацията на подхванатите ограничения
Извън връзката на Националния действен щаб, неточности във връзка с представянето на ограниченията бяха правени на всички равнища. Липсваше концепция по какъв начин да се продължи и да се развият връзките към разнообразни целеви групи – вътрешни (към лекари, медицински сестри, разнообразни административни единици освен в София и други); външни – за повишение равнището на осведоменост на всеобщата аудитория по въпроси от епидемиологично естество. Липсваше и целенасочена обяснителна връзка към характерни аудитории (деца, възрастни, работещи), нямаше консистентност в посланията, не бяха представяни съответно въвежданите документи и практики и още доста други. Грешки дори се вършиха в детайлите – демонстриране на изнервеност пред журналистически въпроси, приложимост на неприемливи изрази и други.
С оглед на обществената връзка по тематиката може да се заключи, че несъответстващата връзка на подхванатите ограничения се дължи на липса на цялостна, всеобхватна и адаптираща се към измененията тактика за справяне с епидемията у нас.
3. Правителствената рецесия
През лятото избухнаха митинги с всеобщи демонстрации, блокиране на пътища и кръстовища, претенции за оставки на държавното управление, основния прокурор и други представители на властта. Управляващите като че ли не бяха готови за масовостта на митингите, силата на настояванията им и непрекъснатите обстоятелства (примери/доказателства) за корупция и липса на промени в системите. Това беше главната причина, заради която се те затвориха, избраха тактика да не споделят, министър-председателят освен не даваше изявленията на публицистите, само че и не се явяваше на наложителния парламентарен надзор.
Комуникационният прийом за похищение на вниманието с фиктивни тематики, като „ рестарт на системата с нова конституция “ им завоюваха време, само че унищожиха дребното останало доверие в институциите. Никой не може да пресметне какъв брой % от неподчинението на ограниченията против ковид се дължат на този метод, само че връзката бе забележима и следствията бяха предсказуеми.
4. Публичният облик на Цвета Караянчева и Данаил Кирилов
Позицията на Председател на Народното събрание е извънредно висока и задължаваща като модел за подражателство, усмиряване при напрегнати обстановки и рецесии и поддържане на високо равнище на доверие към институциите. За страдание, госпожа Караянчева се оказа надалеч от тези упования. Редица нейни изявления бяха недомислени, примитивни, заради което може да се каже, че по този начин и не е съумяла да надрасте ролята си на районен координатор на партия. Изказванията й в жанр „ надъхване на партиен актив “ станаха нарицателни. А неспособността й да изясни ниското равнище на работа на Народното събрание, единствено докара до в допълнение сриване на престижа на законодателната власт. Имаше и проблеми по обикновени тематики – да вземем за пример организацията на работата с парламентарните публицисти.
Подобно бе държанието на Данаил Кирилов, който дълго време бе позициониран като „ юридическото острие на ГЕРБ “, само че явно не съумя да се оправи в напрегнати моменти. Той бе апетитен и като създател на част от текстовете и самодейностите на ГЕРБ, в това число злощастния опит за нов план на конституция. С цялото си държание, метод на връзка и реакция към обществени рецензии, той стана нарицателно за некомпетентност . Един от главните герои на карикатури и интернет мемета, както и ентусиазъм във фейсбук.
5. Фалшиви вести и тайни теории
Липсата на съответна, поредна и консистентна връзка от страна на администрацията, неизбежно води до комплициране, повишение на тревогата и внезапно понижаване на доверието в дейностите на институциите. Процентът хора, които имаха вяра, че коронавирусът е небивалица, бе обезпокоително висок. Впоследствие се развиха тайните теории, че вирусът е изкуствено основан, с цел да понижава популацията на Земята, че известни персони целеустремено забавят лекуването, че има съществуване на чипове във имунизациите за „ ръководство на големи маси хора “ и доста други. Всички те се разпространяваха със скоростта на „ слух в обществена мрежа “, а виновните институции закъсняваха и не направиха доста за дадат ясни отговори и да оборят всяка сходна подправена вест.
Свободата на изложение не значи безрезервно шерване на манипулативна информация. Това е наклонност освен у нас. Отличителна линия на всяка институция е да умее да убеждава обществото в изгодата от своята работа и да се опълчи с обстоятелства на всевъзможни опити да подкопаят устоите на науката и законите.
6. Комуникационното държание на Прокуратурата на Република България (ПРБ)
Прокуратура на Република България има особена роля в българското общество. Тя би трябвало да е стожер на законността. За страдание, т я се трансформира в една от нереформираните институции, които показват, че правят работа, само че в доста случаи си проличава нежеланието да стартират да действат като в естествените страни. Обществените упования към нея се големи и са свързани с цялостна бистрота на процедурите по съблюдаване върховенството на закона.
Комуникационните похвати, демонстрирани от Главната прокуратура и от Главния прокурор, обаче, демонстрират опит за създаване на облици, които будят боязън и неразбиране. Чрез показни акции и изявленията се направиха опита за проява на интензивност и ефикасност, само че действителността е серия от нарушение на човешки права и преднамереност. Тази разлика сред послания и дейности води до съмнение към тази институция. Двойните стандарти, гневната връзка, когато е комфортно, и тоталното безмълвие в други случаи, са задоволителни доводи за наличие в тази ранглиста.
6 евентуални рецесии през 2021 година
Въпреки тежките рецесии през актуалната година, оценката сочи, че няма учредения в обществената среда и в провежданите политики да се одобри, че информационните рецесии ще бъдат ръководени по-ефективно. Екстраполацията, че ни чакат редица провокации и проблеми, става все по-вероятна и даже неизбежна. При някои от процесите дори може да се следи ескалация и безпорядък. След разбор на средата и на рисковете, при многочислените вероятни развития, които се обрисуват пред обществото, тук представяме още 6 информационни рецесии, които има капацитет да зародят и развият през 2021 година
1. Парламентарните избори
Правителството оцеля при митингите и настояванията за оставка. Но напрежението в цялото общество остава. В тази връзка може да бъдат разпознати две съществени направления на вероятни информационни рецесии при наближаващите парламентарни избори:
а. Съдържателна. Всички участници в изборите би трябвало деликатно да преценяват какви послания и по какъв начин ще ги споделят. Предпоставките са доста обезкуражаващи: мощно изострената политическа конюнктура, високата смъртност в края на 2020 година, мнението на основна част от бизнеса, че икономическите ограничения на ръководещите не са съответни, мощното напрежение измежду всеобщата аудитория (граждани с понижени приходи или без работа).
б. Организационна. Сегашните ръководещи изгубиха прекомерно доста време и не бе осъществена подготовка за избори в изискванията на пандемия. Няма закони и правила за отдалечено гласоподаване, за мобилни секции във всяка болница, за гласоподаване по пощата и други. Най-вероятно нищо от това няма да бъде направено, а и да бъде, евентуалните проблеми с връзката остават. Което има капацитет да докара до мощно напрежение и понижаване на изборната интензивност.
Към парламентарни избори от края на март 2021 година, би трябвало да прибавим и президентските избори, предстоящи да се проведат през есента. И при тях съдържателната и организационната направления ще са водещи в обрисуване на облиците на претендентите, ожесточеността на полемиката (защото не се чака освен това от дискусия в изчерпателен аспект), както и очернящи акции. Всичко това освен демонстрира неналичието на зрялост в политическата класа, само че би посочило и липса на визия за ролята на президентската институция. Комуникационната рецесия ще връхлети партиите и подкрепящите ги организации, когато поръчките преди изборите бъдат посрещнати от изборните резултати.
2. Ваксината против COVID-19 и осведомителната акция
Сред експертите и политици имунизацията се чака с вяра за решение на казуса с епидемията. Усилено се вършат проекти за всеобща имунизация. За страдание, има голямо забавяне на осведомителни акции за повишение равнището на схващане и приемане на имунизациите като обикновено съвременно средство за преодоляване на световни пандемии. Ако тази наклонност не бъде обърната, чудовищните антиваксърски настроения може да повлияят на големи групи хора, да уронят престижа на учени и да утежнят обстановката. Комуникацията би трябвало да стартира и да се разгърне колкото е допустимо по-скоро, изключително измежду водачите на мнение – лекарите. ЦАКК застъпва позиция, че даже към този момент е закъсняла.
3. Ситуацията с Република Северна Македония
Въпросът за признание на каквото и да било, обвързвано с Република Северна Македония, като предписание е мъчителен, има съществени исторически натрупвания в публичното схващане и в двете страни. Затова всяко деяние би трябвало да бъде добре премерено и оценено, както в политически, по този начин и в информационен проект.
И в двете страни говоренето по тази тематика сега безусловно е оставено на произвола на крайните отзиви и въпросът има капацитет да стане пленник на псевдопатриотични политически обединения.
Липсва стратегическа връзка от страна на държавното управление, тематиката не е изговорена в своята целокупност пред обществото ни, само че и не е показана добре пред европейските сътрудници. Поради всичко това може да се каже, че обстановката с Република Северна Македония има капацитет да прерасне в информационна рецесия. Така, този все още дипломатически проблем, има заплаха да се отрази отрицателно на имиджа на страната ни при липса на съответна връзка в целия Европейски Съюз.
4. Кризата в здравната система
Пандемията показва съществени недъзи в здравната ни система. Тя към момента не се възприема като част от националната ни сигурност и основа на стопанската система. Именно поредните отводи да се вършат промени доведоха до колапс и до нов локдаун от есента, с цел да не се разпадне всичко. Припомняме единствено един подробност - ГЕРБ завоюваха изборите през 2009 година с обещанието за бързо унищожаване на монопола на държавната здравна каса. Единадесет години по-късно нищо от това не се е случило, макар непрестанно увеличаващия й се бюджет и макар напъните на лекарите и сестрите, които остават в България. Здравната ни система ще излезе много опърпана от актуалната рецесия, като положителната връзка ще е единствено резултат от огромна здравна промяна, в това число и въвеждане на действително електронно опазване на здравето, с цел да се възвърне доверието към нея.
5. Имиджът ни в Европейски Съюз
Скандалите по тематиката с Република Северна Македония, многочислените изявления по корупционни кавги, странните изявленията на някои от ръководещите в западни медии, отвод от приемане на някои европейски полезности и следващи дейности, отдалечаващи ни от цивилизационния ни избор да сме част от демократичния свят, способстват за утежняване на имиджа ни пред европейските сътрудници. Ако не се вземат професионални стратегически ограничения по възстановяване на връзките, освен няма скоро да забележим европейска институция да си реалокира седалището у нас, само че и няма да успеем да се нареждаме като благонадежден сътрудник, който освен усвоява евро-средства.
6. Фалшиви вести и тайни теории
Само дейна връзка на изгодите от достиженията на науката и западната цивилизация може да опровергаят внезапно надигащата се вълна тайни теории. Не, никой не се интересува от нас и не желае да ни чипира – и това би трябвало да бъде ясно декларирано от страна на виновните институции. Ясно е, че това е проблем в целия свят, че той е обвързван с несигурността на обстановката сега, само че е значимо да му се обърне внимание и има капацитета да прерасне в рецесия. Нужен е пореден метод, съгласуваност сред обособените звена, послания за другите целеви групи и прилагане на голям брой канали. Особен фокус би трябвало да се обърне на децата и на възрастните хора - те са измежду уязвимите групи, които елементарно попадат под влияние на подправените вести. България би трябвало да има дейна позиция и разговор с снабдители на цифрови услуги – както локални, по този начин и световни – с цел да може да се построява среда с качествено, неманипулативно наличие, както и битка с подправените вести. Те, дружно с проблемите с киберсигурността, могат да доведат до непоправими вреди върху националната сигурност на страната.
Заключение
За край Центърът за разбори и спешни комуникации припомня още веднъж, че от информационна позиция се намираме в непознати води и в мощно изнервени времена. Ученето няма по какъв начин да стопира в съответна точка от живота, била тя края на приблизително или висше обучение. Реалността на 21 век е, че светът се трансформира и усложнява с възходящи темпове. Чрез непрекъснато учене от средата, от разбори и от непознат опит, комуникатори, политици и всички заинтригувани страни, могат да изградят по-добре готови и функциониращи системи и общества.
Това належащо, само че незадоволително изискване, стои в основата на общото ни прекосяване – дружно и с добра връзка – през незнайното и рецесиите. Защото неналичието на връзка постоянно ражда чудовища.
За Центъра за разбор и спешни връзки
Центърът за разбори и спешни връзки е основан през месец септември 2018 година от доцент доктор Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел основаване на разбори и прогнози за информационни рецесии, оценка на евентуалните информационни опасности, рекомендации за основаване на процедури по предварителна защита и реакция при положение на рецесия.
За основателите на Центъра за разбор и спешни връзки
Доц. доктор Александър Христов е ръководещ шеф на Параграф 42 – ПР организация, профилирана в измерването и оценката на успеваемостта в връзките и част от The Smarts Group и учител в УНСС и в Нов български университет. В интервала 2011–2013 година е Председател на Българско сдружение за връзки с обществеността (БДВО). С ПР се занимава с малко спиране от близо 20 години. Бил е публицист, заемал е мениджърски позиции маркетингови и информационни звена във финансови институции, управлявал е информационни планове на клиенти от разнообразни сектори като акаунт шеф в ПР организация Сивитас България. Завършил е Международни стопански връзки в УНСС и е защитил докторска дисертация по тематика, обвързвана с отрицателните въздействия на рекламата. Автор е на четири книги и над 80 изявления.
Любомир Аламанов работи в областта на връзките повече от 20 години. За този интервал той е управлявал планове за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и доста други. Проектите и акциите, в които е взел участие, са спечелили повече от 100 български и интернационалните награди. През 2016 година е посочен за един от най-влиятелните информационни експерти в областта на Community Relations, а една от най-авторитетните международни медии за връзки PR News го включи в своя годишен лист с професионалисти-иноватори, съдействали извънредно за развиването на ПР специалността - 50 Game-Changers of PR for 2017. The Holmes Report го уточни в влиятелния лист Innovator 25 EMEA 2018. А най-голямата международна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го класира на второ място за PR Leader за целия свят в влиятелните Global Awards 2018 и 2019. PR News го номинира за CEO of the Year 2019. Включен е в листата PR People of the Year 2020. Агенцията му, Sitemedia Consultancy става Агенция на годината за целия свят на няколко международни форума. Един от основателите на Българската асоциация на ПР организациите и неин пръв ръководител.
Даниел Киряков, PMP, сега е управител „ Комуникации и връзки с институциите “ на Американска комерсиална камара в България. AmCham наброява близо 330 членове, измежду които са мнозина от американските марки у нас и в ЮИЕ, както и редица български и мултинационални компании. Даниел дава отговор за стратегическото позициониране на Камарата, както пред българските институции, по този начин и за интернационалните контакти, в това число и с Търговската камара на Съединени американски щати и с мрежата AmChams in Europe. Той има над 15 години опит в областта на връзките, корпоративна обществена отговорност и институционалните връзки, който е натрупал в бранш „ Енергетика “ (компаниите-собственици на Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 3 “ – Enel и ContourGlobal) и в минната промишленост (Българска минно-геоложка камара). Член е на БДВО и EACD. Председател на Етичната комисия към БДВО (2016 – 2020), доброволец към фондация bCause, член на приключилите Alianz Academy.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ