Благодарността: Легалният наркотик, за който никой не говори
Открих един необикновен опиат, който неотложно трансформира настроението ми от неприятно към положително, от положително към отлично и от отлично към фантастично. Той освен е законен, само че е и безвъзмезден – и май няма никакви странични резултати.
Казвам се Дейв и съм привързан към благодарността.
Пътят ми към пристрастяването стартира, когато интервюирах водачи като шефа на „ Белфор ” Шелдън Йелън и Гари Чесик от „ Чесик Ресторант ”. Те не просто говореха за силата на благодарността, само че и я практикуваха всекидневно.
После работих в тясна непосредственост с моя другар бизнесмен Анди Коен, който построи цяла империя за недвижимо имущество върху основата на благодарността и услугите. След това срещнах създателя на некомерсиалната организация „ Дарителите избират ” Чарлз Бест, който безусловно бе съумял да пресметна коефициента на възвращаемост на благодарността в особено следено изследване.
Подобно на всяка взаимозависимост, и моята стартира с установяването на дребни привички. Започнах с изпращането на една благодарствена картичка седмично. Днес пиша по три всяка заран, до момента в който пътувам с влака към работа.
Експертът по щастието Шон Арчър ме научи какъв брой е значимо всяка заран да си протоколирам три неща, за които съм признателен . Започнах да върша и това. Професорът от колумбийската бизнес школа Шрикумар Рао пък показа с мен вълшебния резултат от това да си напомням по пет неща, за които съм признателен, преди да си легна вечер. Сега върша и това.
Преди няколко седмици загубихме значим сътрудник, който завърши контракта си с нас. На идната заран се усещах ужасно депресиран и нямах въодушевление за благодарствени картички. Все отново се насилих и когато завършвах третата, към този момент се усещах доста по-добре и изпълнен с вяра. Всъщност е физиологически невероятно да изпитвате признателност и яд или тъга по едно и също време.
Миналата седмица тичах на пътечката вкъщи и на десетия километър започнах да чувствам безсилие. Не можех повече, само че ми се щеше да изтичам 12 километра. Затова през идващите 10 минути започнах да споделям на глас всички неща и хора, за чието наличие в живота си съм признателен. Когато стигнах до 150 души, видях, че съм постигнал задачата си.
