Децата се превърнаха от ценен производствен актив в скъпа потребителска стока
Хората живеят по-дълго от всеки път. Това, както означих неотдавна, основава както благоприятни условия, по този начин и провокации. Но отлагането на гибелта е единствено един аспект на демографската история. Друг е спадът на раждаемостта. Комбинацията от двете основава големи промени в света, който обитаваме, написа Investor, в преводна публикация на основния стопански коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
Понятието „ демографски преход “ е на съвсем век. Човешките общества преди са имали почти постоянни популации с висока смъртност, съчетана с висока раждаемост. В Англия и Уелс през 18-ти и 19-ти век смъртността внезапно спада. Но раждаемостта не. Резултатът е бил демографска детонация, до момента в който най-после равнищата на раждаемост също се срутват.
С разпространяването на изгодите от икономическия напредък и напредъка в медицината и публичното здраве по-голямата част от света претърпя този модел на преход, само че доста по-бързо. В резултат на това броят на хората се е нараснал четирикратно през последните 100 години - от 2 на 8 милиарда. С течение на времето обаче раждаемостта последва тренда на смъртността. Резултатът е внезапен спад на коефициента на раждаемост (раждания на жена) в по-голямата част от света. Според изследване, оповестено неотдавна в The Lancet, „ раждаемостта понижава в международен мащаб, като равнищата допълнително от половината от страните и териториите през 2021 година са били под равнището на заменяне. “
За света като цяло коефициентът на раждаемост през 2021 година е бил 2,3 (малко над заместването) - спад по отношение на 4,7 през 1960 година За страните с високи приходи коефициентът на раждаемост е бил едвам 1,6 - спад по отношение на 3 през 1960 година Като цяло бедните страни към момента имат по-високи коефициенти на раждаемост от по-богатите, само че и там те спадат.
Какво изяснява този срив при раждаемостта? Важна част от отговора е удобното развитите, че повече деца оцеляват от предстоящото (или желаното). И по този начин, хората започнаха да практикуват разнообразни форми на надзор на раждаемостта, обратно на предсказаното от Томас Малтус. Но и желанието за доста деца внезапно понижа. Това, изумително, се случи и в изискванията на ретроградни идеологии. В Иран на моллите, да вземем за пример, коефициентът на раждаемост се е сринал от 6,6 през 1980 година до 1,7 през 2021 година
Голяма причина за тази смяна е, че за техните родители децата са се трансформирали от скъп индустриален актив в скъпа потребителска стока. Както починалият Гари Бекър твърди, хората започнаха да желаят единствено няколко, само че добре образовани деца, а не доста. Това беше частично тъй като този беше типът служащи, които стопанската система възнаграждаваше. Но разширеното обучение прави децата скъпи и като време, и като пари. Нещо повече, присъединяване на дамите в стопанската система набъбна фрапантно през 20-ти век, в това число във висококвалифицирани кариери. Това увеличи „ различната цена “ за основаване на деца, изключително за майките - които са най-обвързани с родителството. Така че те раждат деца по-късно или въобще не.
В „ Икономиката на раждаемостта: Нова епоха “, чудесно проучване, оповестено от американското Национално бюро за стопански проучвания (NBER) през 2022 година, създателите настояват, че там, където публичните грижи за децата са по-щедри, дамите се предизвикват да съчетават кариерата с раждането. Липсата на такава помощ оказва помощ да се обяснят извънредно ниските равнища на раждаемост в огромна част от Източна Азия и Южна Европа, където поддръжката за родителите е лимитирана. Но това към този момент не е толкоз еднопосочно: коефициентите на раждаемост в последно време са спаднали много под равнището на заменяне даже в скандинавските обществени страни.
Тази световна смяна към доста ниска раждаемост, с изключение (засега) на Субсахарска Африка, е измежду най-важните събития в нашия свят. Една от последствията е, че популацията на Африка се предвижда да бъде по-голямо от това на всички днешни страни с високи приходи плюс Китай до 2060 година Друга е, че познатите пирамиди на популацията, с максимален брой в най-младата възраст, се обръщат. В Южна Корея, да вземем за пример, мъжете на възраст 50-54 години са 4,3 % от популацията, до момента в който момченцата до 4 годинки са едвам 1,5 % от него. Подобни инверсии се случват и другаде, в това число Китай и даже, въпреки и по-бавно, в Индия.
Изключително ниската раждаемост сигурно ще сътвори големи провокации. Едното е по какъв начин да се поддържат пенсионните и здравните системи, до момента в който популацията в трудоспособна възраст внезапно понижава. Един от отговорите в действителност ще бъде доста по-дългият трудов живот. Друг може да е имиграцията. Но имиграцията, нужна за стабилизиране на популацията в общества с ниска, да не приказваме за тези със свръхниска раждаемост, би била голяма и като такава сигурно политически и даже на практика невъзможна. Отвъд тези проблеми стои въпросът дали дефицитът на младежи няма да лиш една стопанска система от поемането на риск, от което зависи напредъкът. В същото време намаляващото население в дълготраен проект би помогнало за възобновяване на салдото сред потребностите на човечеството (от една страна) и поддържащия потенциал на планетата и здравето на другите типове, с които я споделяме (от друга).
На последно място, само че не и по значение, какви са съответстващите политики? Способността на обществата да покачват равнищата на раждаемост е лимитирана, изключително откакто те ще би трябвало да повлияят на държанието на добре образовани и сполучливи младежи, което е доста мъчно да се направи. Но обществата не могат да не се интересуват от децата, в случай че са загрижени за личното си бъдеще. Помагането на хората да имат децата, които желаят, по способи, които дават отговор на личните им проекти, би трябвало да бъде фокус на политиката. В актуалния свят е от насъщно значение да се помогне на родителите, изключително на дамите, да съчетават кариерата с децата. Изглежда ясно, че мнозина няма да пожертват независимостта, която им дава кариерата поради грижата за децата, колкото и огромна наслада да носят те. В по-широк проект доста политики би трябвало да бъдат преразгледани: в едно застаряващо общество, да вземем за пример, ще има повече семейства и затова потребност от доста повече жилища.
Тези демографски промени са дълбоки. Независимо дали ни харесва или не, те трансформират света, а ние би трябвало да реагираме надлежно, приключва Уулф.
Понятието „ демографски преход “ е на съвсем век. Човешките общества преди са имали почти постоянни популации с висока смъртност, съчетана с висока раждаемост. В Англия и Уелс през 18-ти и 19-ти век смъртността внезапно спада. Но раждаемостта не. Резултатът е бил демографска детонация, до момента в който най-после равнищата на раждаемост също се срутват.
С разпространяването на изгодите от икономическия напредък и напредъка в медицината и публичното здраве по-голямата част от света претърпя този модел на преход, само че доста по-бързо. В резултат на това броят на хората се е нараснал четирикратно през последните 100 години - от 2 на 8 милиарда. С течение на времето обаче раждаемостта последва тренда на смъртността. Резултатът е внезапен спад на коефициента на раждаемост (раждания на жена) в по-голямата част от света. Според изследване, оповестено неотдавна в The Lancet, „ раждаемостта понижава в международен мащаб, като равнищата допълнително от половината от страните и териториите през 2021 година са били под равнището на заменяне. “
За света като цяло коефициентът на раждаемост през 2021 година е бил 2,3 (малко над заместването) - спад по отношение на 4,7 през 1960 година За страните с високи приходи коефициентът на раждаемост е бил едвам 1,6 - спад по отношение на 3 през 1960 година Като цяло бедните страни към момента имат по-високи коефициенти на раждаемост от по-богатите, само че и там те спадат.
Какво изяснява този срив при раждаемостта? Важна част от отговора е удобното развитите, че повече деца оцеляват от предстоящото (или желаното). И по този начин, хората започнаха да практикуват разнообразни форми на надзор на раждаемостта, обратно на предсказаното от Томас Малтус. Но и желанието за доста деца внезапно понижа. Това, изумително, се случи и в изискванията на ретроградни идеологии. В Иран на моллите, да вземем за пример, коефициентът на раждаемост се е сринал от 6,6 през 1980 година до 1,7 през 2021 година
Голяма причина за тази смяна е, че за техните родители децата са се трансформирали от скъп индустриален актив в скъпа потребителска стока. Както починалият Гари Бекър твърди, хората започнаха да желаят единствено няколко, само че добре образовани деца, а не доста. Това беше частично тъй като този беше типът служащи, които стопанската система възнаграждаваше. Но разширеното обучение прави децата скъпи и като време, и като пари. Нещо повече, присъединяване на дамите в стопанската система набъбна фрапантно през 20-ти век, в това число във висококвалифицирани кариери. Това увеличи „ различната цена “ за основаване на деца, изключително за майките - които са най-обвързани с родителството. Така че те раждат деца по-късно или въобще не.
В „ Икономиката на раждаемостта: Нова епоха “, чудесно проучване, оповестено от американското Национално бюро за стопански проучвания (NBER) през 2022 година, създателите настояват, че там, където публичните грижи за децата са по-щедри, дамите се предизвикват да съчетават кариерата с раждането. Липсата на такава помощ оказва помощ да се обяснят извънредно ниските равнища на раждаемост в огромна част от Източна Азия и Южна Европа, където поддръжката за родителите е лимитирана. Но това към този момент не е толкоз еднопосочно: коефициентите на раждаемост в последно време са спаднали много под равнището на заменяне даже в скандинавските обществени страни.
Тази световна смяна към доста ниска раждаемост, с изключение (засега) на Субсахарска Африка, е измежду най-важните събития в нашия свят. Една от последствията е, че популацията на Африка се предвижда да бъде по-голямо от това на всички днешни страни с високи приходи плюс Китай до 2060 година Друга е, че познатите пирамиди на популацията, с максимален брой в най-младата възраст, се обръщат. В Южна Корея, да вземем за пример, мъжете на възраст 50-54 години са 4,3 % от популацията, до момента в който момченцата до 4 годинки са едвам 1,5 % от него. Подобни инверсии се случват и другаде, в това число Китай и даже, въпреки и по-бавно, в Индия.
Изключително ниската раждаемост сигурно ще сътвори големи провокации. Едното е по какъв начин да се поддържат пенсионните и здравните системи, до момента в който популацията в трудоспособна възраст внезапно понижава. Един от отговорите в действителност ще бъде доста по-дългият трудов живот. Друг може да е имиграцията. Но имиграцията, нужна за стабилизиране на популацията в общества с ниска, да не приказваме за тези със свръхниска раждаемост, би била голяма и като такава сигурно политически и даже на практика невъзможна. Отвъд тези проблеми стои въпросът дали дефицитът на младежи няма да лиш една стопанска система от поемането на риск, от което зависи напредъкът. В същото време намаляващото население в дълготраен проект би помогнало за възобновяване на салдото сред потребностите на човечеството (от една страна) и поддържащия потенциал на планетата и здравето на другите типове, с които я споделяме (от друга).
На последно място, само че не и по значение, какви са съответстващите политики? Способността на обществата да покачват равнищата на раждаемост е лимитирана, изключително откакто те ще би трябвало да повлияят на държанието на добре образовани и сполучливи младежи, което е доста мъчно да се направи. Но обществата не могат да не се интересуват от децата, в случай че са загрижени за личното си бъдеще. Помагането на хората да имат децата, които желаят, по способи, които дават отговор на личните им проекти, би трябвало да бъде фокус на политиката. В актуалния свят е от насъщно значение да се помогне на родителите, изключително на дамите, да съчетават кариерата с децата. Изглежда ясно, че мнозина няма да пожертват независимостта, която им дава кариерата поради грижата за децата, колкото и огромна наслада да носят те. В по-широк проект доста политики би трябвало да бъдат преразгледани: в едно застаряващо общество, да вземем за пример, ще има повече семейства и затова потребност от доста повече жилища.
Тези демографски промени са дълбоки. Независимо дали ни харесва или не, те трансформират света, а ние би трябвало да реагираме надлежно, приключва Уулф.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ