Джуно прати спиращи дъха нови снимки на вихрещи се на Юпитер бури
Откакто галактическата сонда Juno ни сподели първите невероятни изгледи от полюсите на Юпитер, районите ни очароват и хипнотизират. В една от последните фотоси, изпратени от Джуно на северния полюс, можете да видите за какво: комбинация от взаимосвързани буреносни вихри, изглеждащи спокойни от разстояние, само че вилнеещи с активност, която можем единствено да си представим тук на Земята.
Изображението е получено по време на 43-то близко прехвръкване на Джуно над гигантската планета в нашата Слънчева система на 5 юли, когато галактическият транспортен съд се е плъзнал на релативно близкото разстояние от 25 100 километра над върховете на полярните облаци.
Поради своята аксиална ориентировка, полюсите на Юпитер не са забележими за нас през множеството време, тъй че планетарните учени разчитат на данните от Juno, с цел да проведат проучвания на атмосферната динамичност в тези мистериозни и бурни райони.
Като се вгледате в изображенията на Юпитер, стартирате да усещате умопомрачителния мащаб и жестокост на времето на планетата, както се вижда на тази фотография, обработена от инженера на НАСА Кевин Гил, по-долу.
„ Тези мощни стихии могат да бъдат над 30 благи (50 километра) височина и стотици благи в широчина “, написа представител на JPL NASA на уеб страницата на JPL. „ Определянето по какъв начин се образуват е основно за разбирането на атмосферата на Юпитер, както и за динамичността на флуидите и химията на облаците, които основават другите атмосферни характерности на планетата. Учените са изключително заинтригувани от другите форми, размери и цветове на вихрите. “
Всеки от полюсите на Юпитер има своя лична идиосинкратична класификация на стихии. Южният полюс има шест циклона, всеки съпоставим с размера на континенталните Съединени щати, един в центъра и пет стихии, подредени към него в съвсем съвършен пентагон, всички въртящи се по посока на часовниковата стрелка. Между прелитанията на Juno учените можеха да следят появяването на седма стихия, тъй че пентагонът се трансформира в шестоъгълник. (Това се разграничава от северния полярен шестоъгълник на Сатурн, който е една стихия с шестоъгълна форма.)
Северният полюс е още по-странен: там учените разпознават девет стихии, осем подредени към една в центъра, като всички се въртят назад на часовниковата стрелка. И в районите с висока географска широчина бушуват други вихри.
Използвайки данни от Juno, учените са разпознали механизъм, посредством който тези стихии остават обособени, вместо да се сливат в една мега-буря, каквато виждаме на полюсите на Сатурн. Проследяването на измененията сред прелитанията на Juno е един от най-важните принадлежности, с които планетарните учени разполагат, с цел да схванат дивото време на Юпитер, изключително на неговите полюси.
