Просвещението
Откакто индивидът решил, че след гибелта човешката душа отпътува на друго място, хората почнали да търсят метод да се свържат с тези души. През вековете са били основани разнообразни способи за това, само че до в този момент медиумите и спиритуалистите употребявали основно „ дъската Ouija “ или по-модерни устройства, които откривали електромагнитните аномалии.
Има обаче различен способ,
който на процедура е бил пропуснат в нашата епоха. Това обаче е доста античен способ и се назовава психомантиум, който може да се преведе като „ спектакъл на мозъка “.
Основната му идея идва от гръцките обичаи на Necromanteion – храм за некромантика, отдаден на Хадес и Персефона. Този храм се намирал на брега на река Ачерон, близо до град Етер.
Смятало се, че храмът е вратата към Царството на мъртвите.
Вратата към Царството на мъртвите В този храм съгласно легендите
са се правили мистериозни ритуали в опит да се свържат с духовете на мъртвите. Церемонията започвала с ритуална софра, след която животно било убивано, след което в дълъг мрачен, едвам осветлен кулоар бил подложен огромен резервоар с вода или масло. Понякога от горната страна се добавяло и животинска кръв.
Контейнерът с течността работил като огледало и в тишината и тъмнината на коридора евентуално се е случваше същото, както в този момент се реализира в клетките на сензорната депривация. Лицето почнало да вижда цветни видения.
Съвременните психомантиуми
в нова форма, употребявали огледала, били съживени през 90-те години от известния Реймънд Муди, откривател на отвъдния живот. Психомантеумът на Муди се състоял от дребна тъмна стая, изцяло предпазена от слънчева светлина, в която имало стол, който бил накривен на 45 градуса. Когато Муди седнал (или по-скоро легнал) на този стол, пред лицето му се виждало огледален екран.
стола на Муди описал Муди.
За да се появят избрани видения в огледалото, било препоръчано да се концентрирайте върху облика на индивида, с който желаете да контактувате. Можете даже да си донесете фотография на умрелия човек със себе си и да го погледнете, мислейки си за него.
Според Муди резултатите
от сходни сесии, всяка от които продължавала към час, надхвърлила всички упования и в това време мощно уплашили всички хора, които се съгласили на такава сесия.
Нещо повече, явленията, които хората са виждали, чували или даже са усещали, са разнообразни за другите хора. Някои хора са чували гласовете на мъртвите, други усещали докосването им по кожата си, нежни удари, миришещи, които се били свързвали с умрелия човек, като даже някои са виждали лицата на мъртвите в огледалото.
Няколко души оповестиха, че виждат облика на умрелия в огледалото
тъкмо по този начин, като че ли той е жив и че по-късно, това изображение излизало от огледалото и тръгвало да идва към тях като същински човек.
– споделил един от очевидците на сеанса на Муди.
Самият Муди уверил, че по същия способ виждал мъртвата си баба и нейният облик в огледалото като изцяло същински жив човек от плът и кръв. Образа, който той виждал не е бил от полупрозрачен фантом.
През годините на своите проучвания
Муди провел няколкостотин сходни опита с психомантеума и в следствие отбелязал, че под каквато и форма на духа на покойника да се появил пред неговия родственик, той постоянно имал успокоителен резултат върху викащия.
Всички тези опити Муди описал в детайли в книгата си „ Съединения: Визуални срещи с отпътували близки “, която била оповестена през 1993 година Дори и в този момент, макар напредналата си възраст (75 години), той продължава проучванията си в тази област.
