Отис Кар е един от многото примери в цялата история,

Отис Кар е един от многото образци в цялата история, където има улики, че високо напредналите технологии като антигравитационните в действителност са законни. Предвид всичко, което знаем в този момент, както и какво се е случило с Кар, единствено ускорява това съмнение.

В края на 50-те години OTC Enterprises, Inc. в Балтимор, Мериленд, разгласява изказване. Изявлението идва под формата на изказване, че компанията е подготвена да създаде летяща паница, която е в положение да пътува отвън земната атмосфера. Нужно беше единствено голямо финансиране, почти 20 милиона $. Еквивалентът на тази сума през днешния ден евентуално ще няколко милиарда.

През 50-те години на XX век имаше огромна вълна от наблюдения на НЛО-та. Темата привличаше доста всеобщо медийно внимание. Слуховете за „ аварирал извънземен транспортен съд “ започнаха да стават всекидневие. Астронавтът на Аполо 14 Едгар Мичъл твърди, че са същински всички тези истории за слетящи чинии. Военните на Съединените щати по това време са имали “летящи ” чинийки. Доказателство за това ни дава документ от електронната библиотека на Централното разузнаване:

„ Немски вестник неотдавна разгласява изявление с Джордж Клайн, прочут немски инженер и самолетен специалист, описващ пробната структура на„ летящи чинии “, извършена от него от 1941 до 1945 година “

Документът продължава да разказва, какъв брой хора са считали, че „ летящите чинии “ са били разработка на следвоенното развиване на Щатите. Те в действителност бяха в стадий на обмисляне в немските заводи за самолети още през 1941 година След това в документа се загатва опит, разказан от Клайн:

„ Летящата паница ” доближи височина от 12 400 метра за 3 минути и скорост от 2200 километра в час. Клайн акцентира, че в сходство с немските проекти скоростта на тези „ чинийки “ ще доближи 4000 километра в час. Една компликация, съгласно Клайн, беше казусът с приемането на материали, които да бъдат употребявани за построяването на „ чинии “, само че даже това беше решено от немските инженери в края на 1945 година, а строителството върху обектите трябваше да стартира., Добави Клайн.

Отис Т. Кар, както беше упоменат нагоре, имаше сходни искания. Той даже направи голям брой демонстрации пред обществото и събра милиони долари от извънредно богати хора, с цел да направи това негово създание общодостъпно за елементарните хора. Ако не му повярваха и в случай че той не беше посочил своето заричане, по какъв начин по този начин получи цялото това финансиране?

Вече знаем обстоятелството, че военните от дълго време са имали интерес към феномена НЛО. Всеки субект, който е измислил или демонстрира капацитет да изобрети плавателни съдове, които са способни на рискови, софтуерно усъвършенствани маневри, няма да му бъде разрешено да го развива, както това се беше случило на Кар. Ето за какво неговото откритие направено при започване на 50-те години бива засекретено с щемпел “строго секретно ”.

Целта на Кар

Целта му беше да лети до Луната в своя „ кръговиден галактически транспортен съд от фолио “ на 7 декември 1959 година

„ Космическият транспортен съд “, за който се твърди, че е изобретен от Кар, е доста повече от идеалния галактически транспортен съд, показан от Плантиер и други. Той се задвижва от изкуствено гравитационо поле и в случай че това не е задоволително да се назова знамение, то неговият галактически транспортен съд на Кар не употребява гориво. Захранва се от „ електрически батерия Utron “ – и самозареждаща се батерия, която „ употребява превъзходната мощ на Слънцето ” на електромагнетизма посредством естествена репродуктивна химия.

Отис Т. Кар в действителност е бил протеже на Никола Тесла. Според самостоятелния откривател Дъг Юрчей: „ Кар и неговият екип са конструирали няколко изцяло функционални летящи чинии ” в края на 50-те години. Летящият диск работеше и беше демонстриран. Кар съществено се замисляше да „ закара кораба си на Луната “. „ Въпреки това, две седмици след трагичен тестов полет, лабораторията им беше принудително затворена, федералните сътрудници конфискуват съоръжение, както и цялата документи “. Властите им споделили, че планът на Кар ще “унищожи паричната система на Съединените щати. “

След тази преживелица Кар беше мощно подложен на критика, осмиван и изработен на простак от пресата в Съединени американски щати.

Как му се провалят проектите?

Подобно на други велики изобретатели, работата на Кар е била иззета от държавното управление. Това се случва през януари 1961 година, когато Луи Дж. Лефковиц, генералният прокурор на Ню Йорк по това време, декларира, че „ Кар е измамил с 50 000 $ Съединените щати, а по-късно същата година True Magazine го назовава шарлатанин “. Тогава неговата лаборатория е била нападната и унищожена, а на групата инженери, които работили дружно с Кар е било подредено да се разхлабен и да прекратят контактите между тях.

На 1 март 1961 година му е повдигнато обвиняване за неговото „ закононарушение “. Той не можеше да си заплати санкцията и изтърпя част от наложената присъда от 14-години затвор. След неговото освобождение към този момент малко се знаеше за това, което стана със самия Кар, и неговия кораб. Кар и неговото откритие в никакъв случай повече не полетяха. Той умира през 2005 година.

През 1952 година Кар в действителност написа книга, наречена „ Размери на мистерията “. Кар споделя, че в книгата си съдържа „ код “, който може да направи цялостното оформление на проекта му и по какъв начин работи машината му. Той минава от потребителски код и лирика, в действителност написа някои действителни изказвания по отношение на желанията си, както можете да видите тук:

По-долу са разисквани тестванията, които би трябвало да бъдат направени и явно са извършени.

Както можете да видите, сходно на множеството други истории за огромен софтуерен прогрес (има прекалено много образци за това), световният хайлайф постоянно е показал своето предимство посредством присмиване на концепции на създателите и изобретателите, които не дават отговор на тяхната “рамка ”. Има голям брой софтуерни разработки, които са изцяло заглушени и потулени в някои кашон, с гриф „ национална сигурност “ или “строго секретно “.

Вземете да вземем за пример този откъс от Hal Puthoff. Това не е във връзка с НЛО, а по-скоро „ свободната сила “, които в действителност вървят ръка за ръка и се свързват непосредствено един с различен. Ето какво ще каже той:

„ От Военноморски сили ме изведоха на самолетоносачи и демонстрирах, какво би трябвало да сменяем, в случай че имаме нови източници на сила “

Puthoff към този момент е част от академията “To The Stars ”, която обществено оповести, че работи върху технология, имитираща моделите на полетите на следените НЛО.

Нека поддържаме отворено схващане и да не отстраняваме с лекост такива революционни открития и технологии единствено, тъй като те нарушават законите на физиката или по тази причина, че накърняват нечий ползи. В последна сметка се вършат такива закони, с цел да бъдат нарушени. Подобно на това, когато Айнщайн разгласява своя публикация за теорията на относителността, която изцяло разруши това, в което сме мислили и вярвали, че знаем тогава. Днес ние сме наясно, по какъв начин работи гигантският уред за национална сигурност и можем да си представим, какво в действителност се е случило с Отис T. Кар.

Източник: (всички права са запазени)