Отдавна в историята ни се признава ролята на куманите като

Отдавна в историята ни се признава ролята на куманите като съдружници на българските владетели, като основатели на ръководещи династии и като смес в българското население от кумани, пристигнали в България като бежанци и претопени и българизирани в следствие.

За ролята на печенегите в нашата история обаче се споделя напълно малко, а на процедура съвсем у всеки българин през днешния ден има най-малко капка кръв от този номадски тюркски народ със странна историческа орис.

Кои са печенегите, какво са оставили в историческите летописи, преди да изчезнат като независим народ и каква е ролята им в нашата история?

Най-старото уведомление за племето печенеги дават китайските хронисти през първата половина на VІІ век. Според тях те живеят в покрайнините на днешния град Ташкент. През идващия век има повече детайлности от тибетски източници.

Името на племето е друго, за нас те са печенеги, само че арабите ги назовават ал буджанак. Прието е догатката, че името идва от тюркското зет, което приказва за фамилна непосредственост, думата през днешния ден значи шурей, непосредствен родственик по фамилна линия.

Печенегите са номадски тюркски народ, който живее в степите и се препитава главно с развъждане на добитък и злодейство. Всички летописци и пътешественици загатват, че печенегите вършат усещане измежду съседите си като най-бедни и даже окаяни. На другите нации правели усещане нечистият им метод на живот и примитивно хранене.

Като антропологичен вид те принадлежат към кавказките нации. Летописците ги разказват като тъмнокоси, тъмнооки. Други хронисти загатват дългите им бради и мустаци. Езикът им е причисляван към огузката група на тюркските езици. Религията им е езическа. Някои ги считат за шаманисти, за мюсюлмани, християни, според от религията, която са приели разнообразни групи от тях от народите, под чието въздействие попадат.

Социалната им конструкция е присъща за всички степни нации. Те живеят на племена, оглавяване от старейшини. При война властта се дава на боен водач, като това е изборна служба съгласно качествата. Броят на племената не може да бъде тъкмо открит, има сведения за 8 племена, само че и доста родствени с тях. Два века по-късно към този момент се загатват 13 племена, което приказва, че те нарастват числено с времето.

Печенегите са положителни войни. Използват типичната тактичност на степните нации. Нападат, яздейки кон и въоръжени с лък, стрели и копия. Засипват съперника със стрели, с цел да го объркат, увличат го в гонене и го вкарват в засада. Основно занятие им са нападенията и доста от тях са наемници при разнообразни нации, в това число на българите.

В нашата история печенегите имат доста присъединяване и значима роля, изключително от ХІІ век нататък. Те са съдружници на редица български владетели, само че и на техните набези се дължи опустошението на съвсем цялата територия на Северна България. Някои от тях се заселили по българските земи.

Нападенията им били улеснени от византийската политика, която се намесила в техните междуособици, като взела страна в спора сред тях. Това довело до навлизане на голяма маса печенеги, които били заселени към Ниш, Овче поле и София, като византийците считали да ги трансфорат в селяни - войни.

През 1053 година с контракт равнините на Северна България остават под властта на печенегите.

Печенегите били претопени измежду българското население, само че оставили доста следи. От тях е формирана етнографската група шопи до София, както и капанците в Разградска област. Печенегите са положили началото и на етническата група гагаузи.