Вредите, които капитализмът нанесе на Европа
От времето на краха, на по този начин наречения действителен социализъм изминаха съвсем 30 години. В резултат на това капитализмът укрепи своите позиции както в Източна, по този начин и Западна Европа. Големи елементи на Европа претърпяха капиталистическа контрареволюция. През 1989 година падна Берлинската стена, а през 1991 година Съветският съюз отиде в историята. След идеологическата Студена война капитализмът се трансформира в победител и капиталистите започнаха да се държат като единствените спечелили. Ценностите, с които по-рано обществото се разпореждаше, бяха като титли, поделени сред олигарси и транснационални корпорации. Милиони хора бяха лишени от обществена отбрана във всички елементи на света. Спадът на профсъюзното придвижване докара до утежняване на изискванията за живот за хората, работещи наемен труд. Това написа в собствен разбор норвежкото издание steigan.no.
Населението в Източна Европа понижа с 24 милиона души. Много страни претърпяват сериозното бягство на младото и образовано население. В западноевропейските страни работната класа се усили с милиони, с помощта на трудовата миграция от Изток.
Идеята отиде в оставка
Едва ли някой на Запад тъгува по източноевропейския действителен социализъм, само че това, което се случи по-късно, сподели, че този социализъм индиректно е помагал да се укрепи ситуацията на западната работническа класа. Когато този идеологически съперник на западния капитализъм изчезна, значително изчезна и основата за класовия компромис, който няколко десетилетия осигуряваше действителното покачване на заплатите за множеството хора. В резултат делът на труда на наемните служащи в основаването на полезностите пада, до момента в който притежателите резервират по-голямата част от облагата. Социалните разлики се задълбочават във всички страни, милиони и в западноевропейските страни в този момент са под чертата на бедността. По този метод крахът на действителния социализъм се трансформира в загуба за хората на труда както на Изток, по този начин и на Запад в Европа. Той се трансформира в успех на капиталистите, които на процедура имат свободата на деяние в по-голямата част от Европа през последните 30 години. Когато го няма класовия компромис, в реалност на всички равнища се води класова битка.
Защо Путин е толкоз известен?
Ако на хората от западната част на Европа им е мъчно да схванат аргументите за известността на Владимир Путин, то това може да се изясни с неналичието на познания за ситуацията в Русия след разпада на Съветския съюз.
90-те години на XX век в Русия бяха време на бандити и крадци (олигарси), когато хората, имащи въздействие, разделиха това, което принадлежеше на всички и за един ден се трансфораха в доларови милионери. За някогашния руски жител това означаваше злополука, гаранциите за сигурност изчезнаха, настъпи тържеството на престъпния контингент. Менталният поврат беше трагичен, руските полезности се изравниха с нулата, дивият капитализъм стартира да ръководи всичко, за което обществото беше безусловно импровизирано. Мечтата за западната народна власт, в случай че въобще някой я беше популяризирал, изчезна доста бързо. Новата Русия се трансформира в лаборатория на неолиберални опити, подкрепяни от Съединени американски щати, Запада и интернационалните финансови институции. Беше въведен нерегулиран капитализъм без каквито и да било противопоставящи му се сили. Либералната шокова терапия при Елцин лиши руснаци от това да имат заслужен живот. Съветският съюз имаше рейтинг на високо развита страна. По показател на обществено развиване заемаше 25 място в света, до момента в който в това време Съединени американски щати бяха на 18 позиция. Десет години след капиталистическата контрареволюция на Елцин Русия към този момент заемаше 60 място в този рейтинг. Брутният вътрешен артикул на страната се редуцира с 50% и това стана исторически връх, за която и да било страна в спокойно време. Реалната заплата на множеството хора падна с 60%.
Когато Елцин си отиде от поста в новогодишната нощ на 1999 година, социологическите изследвания посочваха, че той е бил подкрепян от едвам 2% от популацията. Това изяснява за какво през днешния ден едвам сред 5 и 6% от руснаците биха дали своят вот за демократичен политик. Това изяснява и мощните позиции на Путин. Макар множеството руснаци да поддържат Путин, те въпреки всичко са наясно, че в страната има огромни обществени проблеми. Социологическите изследвания демонстрират, че спорът сред небогати и богати е най-важният въпрос за съветски гласоподавател.
Преселението на народите от страните от някогашния Източен блок
Същата капиталистическа контрареволюция се случи и в множеството страни от Източния блок. Големи групи от популацията претърпяха трагично утежняване на изискванията на живот. Милиони от тях дадоха отговор на това обществено предизвикателство, като емигрираха. За 30 години доста страни претърпяха трагичен и сериозен за обществото спад на броя на популацията. Миграцията, възходящата смъртност и намаляващата раждаемост са аргументите за това. Латвия загуби всеки четвърти гражданин. България, Литва и Босна всеки 5. Населението на Украйна понижа с 18%, в Молдова със 17%, а в Румъния с 14%. Това ясно демонстрира до каква степен тези страни са били отхвърлени обратно.
Словения и Чехия в някакъв смисъл станаха изключение. Двете страни се възпротивиха на неолибералната шокова терапия и реализираха еволюционен преход към пазарна стопанска система. Емиграцията от Източна Европа понижи безработицата и тя работи като клапан за политическо напрежение. Вместо да стартират битка в родината си, миграцията се преглежда от някои като най-лесното решение. Същия механизъм на миграция може да изясни за какво строгата политика на съкращения в такива страни като Гърция и Испания не докара до обществени безредици.
Капиталистическата контрареволюция в Европа
Четирите свободи в границите на европейската икономическа зона са крайъгълните камъни на капиталистическата контрареволюция. Свободното придвижване на работна мощ вътре в Европейския общ пазар на труда обезпечава безконечен поток от работна мощ на Запад. В резултат равнището на заплатата на забележителна част от западноевропейската работна класа стагнира и даже понижава. Когато това се случва по едно и също време с това, че хората на наемния труд в Европа се сблъскват с огромното нахлуване на завоювани права, което през днешния ден се назовава рационализация на трудовия живот, капиталистическата контрареволюция се отразява на целия район на Европейския съюз. Все по-голям брой европейци са принудени да се занимават със зле платена работа. В доста страни това се случва в съдействие със обществените служби и държавните застрахователни компании, които желаят тези, които живеят на помощи, да работят, с цел да ги получават.
Освен това европейското профсъюзно придвижване губи своите позиции. То се оказа единствено в забележителна степен способно да провежда трудовите мигранти, които постоянно се вербуват на работа посредством организации и които работят по краткосрочни трудови контракти. Затова краткотрайните трудови контракти не се възобновяват или предприятията, към които съществува профсъюзът, просто се разпадат. В доста страни членовете на профсъюзите са към 20% от трудещите се, а от време на време и по-малко. Това се отнася за такива огромни европейски страни като Германия, Испания и Франция. В последната членове на профсъюзите са едвам 8% от наемните служащи. Когато множеството от чиновниците не са в профсъюзи, властта на работодателя нараства, изключително когато това се случва редом с рационализация на европейското законодателство, което повлия на трудовия живот в Норвегия посредством контракта за европейската икономическа зона.
Днес Европейският съюз не може да подсигурява провеждането на друга политика. Политическите правила на играта в системата на Европейски Съюз вършат на практика невероятно провеждането на социалдемократична или социалистическа политика. Затова всички диалози на псевдолевите за смяна на Европейски Съюз от вътрешната страна са политическа нереалност.
Социалният дъмпинг се трансформира в бизнес детайл
Общото европейско законодателство в бизнеса е конструирано по този начин, че да служи на ползите на капитала. За изключително циничните покупатели на труда общественият дъмпинг се трансформира в бизнес детайл. В Норвегия има редица образци за употреба на мигранти.
Наскоро вниманието беше привлечено от абсурда с акционерното сдружение, което сортира личен състав за лечебни заведения и домове за възрастни хора от Литва, Латвия, Унгария и Словакия. Сложната конструкция на компанията помагаше за укриването на парични потоци и усложняваше контрола от страна на обществото. Когато всичко се разкри, се оказа, че латвийските медицински сестри, работещи за тази компания в Норвегия, са получавали 74 крони на час. В същото време латвийските управляващи сигнализират, че в страната дефицита медицински личен състав.
Капитализмът не е известен
Не би трябвало да се мисли, че капитализмът се е закрепил с помощта на това, че е известен. Там, където капиталистическата контрареволюция е достигнала най-далеч, той е минимум известен. Реакционните десни националисти в огромна степен завоюваха дивиденти от националното неодобрение в Източна Европа, само че това се вижда и в някои западноевропейски страни. Едновременно с това доста социалистически сили са в своя напредък. Понятието " социализъм " напълно незадължително работи ужасяващо на поколението, родило се след Студената война. Младите желаят да имат гратис обучение, да имат работа и жилище, освен това без да се трансформират в плебеи на заемите. Ясните гласове, придвижващи социалистическото мислене в този момент получават такава поддръжка, за каквато единствено допреди няколко години беше невероятно и да се мечтае. Колкото по-ясно се вижда лицето на контрареволюционния капитализъм, толкоз по-голяма може да стане поддръжката за социалистическия план.
Превод: Actualno.com
Населението в Източна Европа понижа с 24 милиона души. Много страни претърпяват сериозното бягство на младото и образовано население. В западноевропейските страни работната класа се усили с милиони, с помощта на трудовата миграция от Изток.
Идеята отиде в оставка
Едва ли някой на Запад тъгува по източноевропейския действителен социализъм, само че това, което се случи по-късно, сподели, че този социализъм индиректно е помагал да се укрепи ситуацията на западната работническа класа. Когато този идеологически съперник на западния капитализъм изчезна, значително изчезна и основата за класовия компромис, който няколко десетилетия осигуряваше действителното покачване на заплатите за множеството хора. В резултат делът на труда на наемните служащи в основаването на полезностите пада, до момента в който притежателите резервират по-голямата част от облагата. Социалните разлики се задълбочават във всички страни, милиони и в западноевропейските страни в този момент са под чертата на бедността. По този метод крахът на действителния социализъм се трансформира в загуба за хората на труда както на Изток, по този начин и на Запад в Европа. Той се трансформира в успех на капиталистите, които на процедура имат свободата на деяние в по-голямата част от Европа през последните 30 години. Когато го няма класовия компромис, в реалност на всички равнища се води класова битка.
Защо Путин е толкоз известен?
Ако на хората от западната част на Европа им е мъчно да схванат аргументите за известността на Владимир Путин, то това може да се изясни с неналичието на познания за ситуацията в Русия след разпада на Съветския съюз.
90-те години на XX век в Русия бяха време на бандити и крадци (олигарси), когато хората, имащи въздействие, разделиха това, което принадлежеше на всички и за един ден се трансфораха в доларови милионери. За някогашния руски жител това означаваше злополука, гаранциите за сигурност изчезнаха, настъпи тържеството на престъпния контингент. Менталният поврат беше трагичен, руските полезности се изравниха с нулата, дивият капитализъм стартира да ръководи всичко, за което обществото беше безусловно импровизирано. Мечтата за западната народна власт, в случай че въобще някой я беше популяризирал, изчезна доста бързо. Новата Русия се трансформира в лаборатория на неолиберални опити, подкрепяни от Съединени американски щати, Запада и интернационалните финансови институции. Беше въведен нерегулиран капитализъм без каквито и да било противопоставящи му се сили. Либералната шокова терапия при Елцин лиши руснаци от това да имат заслужен живот. Съветският съюз имаше рейтинг на високо развита страна. По показател на обществено развиване заемаше 25 място в света, до момента в който в това време Съединени американски щати бяха на 18 позиция. Десет години след капиталистическата контрареволюция на Елцин Русия към този момент заемаше 60 място в този рейтинг. Брутният вътрешен артикул на страната се редуцира с 50% и това стана исторически връх, за която и да било страна в спокойно време. Реалната заплата на множеството хора падна с 60%.
Когато Елцин си отиде от поста в новогодишната нощ на 1999 година, социологическите изследвания посочваха, че той е бил подкрепян от едвам 2% от популацията. Това изяснява за какво през днешния ден едвам сред 5 и 6% от руснаците биха дали своят вот за демократичен политик. Това изяснява и мощните позиции на Путин. Макар множеството руснаци да поддържат Путин, те въпреки всичко са наясно, че в страната има огромни обществени проблеми. Социологическите изследвания демонстрират, че спорът сред небогати и богати е най-важният въпрос за съветски гласоподавател.
Преселението на народите от страните от някогашния Източен блок
Същата капиталистическа контрареволюция се случи и в множеството страни от Източния блок. Големи групи от популацията претърпяха трагично утежняване на изискванията на живот. Милиони от тях дадоха отговор на това обществено предизвикателство, като емигрираха. За 30 години доста страни претърпяха трагичен и сериозен за обществото спад на броя на популацията. Миграцията, възходящата смъртност и намаляващата раждаемост са аргументите за това. Латвия загуби всеки четвърти гражданин. България, Литва и Босна всеки 5. Населението на Украйна понижа с 18%, в Молдова със 17%, а в Румъния с 14%. Това ясно демонстрира до каква степен тези страни са били отхвърлени обратно.
Словения и Чехия в някакъв смисъл станаха изключение. Двете страни се възпротивиха на неолибералната шокова терапия и реализираха еволюционен преход към пазарна стопанска система. Емиграцията от Източна Европа понижи безработицата и тя работи като клапан за политическо напрежение. Вместо да стартират битка в родината си, миграцията се преглежда от някои като най-лесното решение. Същия механизъм на миграция може да изясни за какво строгата политика на съкращения в такива страни като Гърция и Испания не докара до обществени безредици.
Капиталистическата контрареволюция в Европа
Четирите свободи в границите на европейската икономическа зона са крайъгълните камъни на капиталистическата контрареволюция. Свободното придвижване на работна мощ вътре в Европейския общ пазар на труда обезпечава безконечен поток от работна мощ на Запад. В резултат равнището на заплатата на забележителна част от западноевропейската работна класа стагнира и даже понижава. Когато това се случва по едно и също време с това, че хората на наемния труд в Европа се сблъскват с огромното нахлуване на завоювани права, което през днешния ден се назовава рационализация на трудовия живот, капиталистическата контрареволюция се отразява на целия район на Европейския съюз. Все по-голям брой европейци са принудени да се занимават със зле платена работа. В доста страни това се случва в съдействие със обществените служби и държавните застрахователни компании, които желаят тези, които живеят на помощи, да работят, с цел да ги получават.
Освен това европейското профсъюзно придвижване губи своите позиции. То се оказа единствено в забележителна степен способно да провежда трудовите мигранти, които постоянно се вербуват на работа посредством организации и които работят по краткосрочни трудови контракти. Затова краткотрайните трудови контракти не се възобновяват или предприятията, към които съществува профсъюзът, просто се разпадат. В доста страни членовете на профсъюзите са към 20% от трудещите се, а от време на време и по-малко. Това се отнася за такива огромни европейски страни като Германия, Испания и Франция. В последната членове на профсъюзите са едвам 8% от наемните служащи. Когато множеството от чиновниците не са в профсъюзи, властта на работодателя нараства, изключително когато това се случва редом с рационализация на европейското законодателство, което повлия на трудовия живот в Норвегия посредством контракта за европейската икономическа зона.
Днес Европейският съюз не може да подсигурява провеждането на друга политика. Политическите правила на играта в системата на Европейски Съюз вършат на практика невероятно провеждането на социалдемократична или социалистическа политика. Затова всички диалози на псевдолевите за смяна на Европейски Съюз от вътрешната страна са политическа нереалност.
Социалният дъмпинг се трансформира в бизнес детайл
Общото европейско законодателство в бизнеса е конструирано по този начин, че да служи на ползите на капитала. За изключително циничните покупатели на труда общественият дъмпинг се трансформира в бизнес детайл. В Норвегия има редица образци за употреба на мигранти.
Наскоро вниманието беше привлечено от абсурда с акционерното сдружение, което сортира личен състав за лечебни заведения и домове за възрастни хора от Литва, Латвия, Унгария и Словакия. Сложната конструкция на компанията помагаше за укриването на парични потоци и усложняваше контрола от страна на обществото. Когато всичко се разкри, се оказа, че латвийските медицински сестри, работещи за тази компания в Норвегия, са получавали 74 крони на час. В същото време латвийските управляващи сигнализират, че в страната дефицита медицински личен състав.
Капитализмът не е известен
Не би трябвало да се мисли, че капитализмът се е закрепил с помощта на това, че е известен. Там, където капиталистическата контрареволюция е достигнала най-далеч, той е минимум известен. Реакционните десни националисти в огромна степен завоюваха дивиденти от националното неодобрение в Източна Европа, само че това се вижда и в някои западноевропейски страни. Едновременно с това доста социалистически сили са в своя напредък. Понятието " социализъм " напълно незадължително работи ужасяващо на поколението, родило се след Студената война. Младите желаят да имат гратис обучение, да имат работа и жилище, освен това без да се трансформират в плебеи на заемите. Ясните гласове, придвижващи социалистическото мислене в този момент получават такава поддръжка, за каквато единствено допреди няколко години беше невероятно и да се мечтае. Колкото по-ясно се вижда лицето на контрареволюционния капитализъм, толкоз по-голяма може да стане поддръжката за социалистическия план.
Превод: Actualno.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ