От рекламите с планински потоци, горящи камини и полупълни чаши

От рекламите с планински потоци, горящи камини и полупълни чаши не проличава, само че производството на уиски в действителност е замърсяваща промишленост.    Изисква доста сила, т.е. цапа и постоянно е владеене на интернационалните бизнес конгломерати, които превземат света със скъпи бутилки, написа WashingtonPost.   В Шотландия, известна със своето уиски, картинката не е по-различна.    Дестилериите постоянно са измежду най-замърсяващите предприятия, само че нещата се трансформират.    Собствениците на общо 140 производства дадоха заричане, че ще се трансфорат в нулево замърсяващи до 2040 година Техният проект е много упорит и в случай че се реализира, ще изпреварят държавните управления и на Англия, и на Шотландия в тази сложна задача.    Асоциацията на шотландските производители на уиски си показва в бъдеще предприятия, които са се отказали от сегашните горива и вместо това работят с сила, създадена от вятър, дървесни боклуци и вода. Дали това ще се случи, не е ясно.    И други замърсяващи промишлености имат амбициозни проекти. Но тези производители имат едно премимущество. Те се намират Шотландия, страна, която е взела зеления преход напълно насериозно и поставя огромни старания, с цел да го реализира. Което значи, че могат да разчитат на помощ и от управляващите. Все отново шотландското уиски е една от най-популярните за експорт артикули – през предходната година те са на стойност 7.5 милиарда $.      Не е без значение и фактът, че много международни производители на сила насочват вложения към Шотландия поради опциите по крайбрежието, където има доста вятър и вода.    Тези вятърни електроцентрали ще бъдат ситуирани напълно покрай дестилериите за уиски. А промишлеността към този момент има опит. Производителите на уиски са нараснали % на зелена сила, който употребяват, от 2% през 2009 година до 39% през 2022 година Някои предприятия вършат съдружия с университети и научна общественост, с цел да внедряват нови технологии.    Но макар всички обещания в действителността преходът към напълно зелена сила надалеч не е толкоз елементарен.    „ Ние сме компания за произвеждане на алкохол. Не вършим сила, нямаме вятърни турбини “, споделя шефът на дестилерията за уиски Bruichladdich Дъглас Тейлър.    Той изяснява, че желае компанията му да се развива и в същото време да пази околната среда в провинциалния регион, в който се намира. В момента те са най-големият шеф със 117 чиновници от покрайнината. Тейлър споделя, че са подхванали някои ограничения, с цел да лимитират замърсяването, само че са доста надалеч от осъществяване на задачите.    Според различен човек от сектора – основателката на Nc’nean distillery Анабел Томас – всички диалози за зелен преход би трябвало да стартират от признание на един елементарен факт. Индустрията има потребност от някакъв тип гориво, с цел да се движат машините и процесът да върви.    „ Не можеш да махнеш мотора на един аероплан и да очакваш да лети, нали “, споделя тя.      В предишното предприятията са употребявали въглища, през днешния ден – природен газ и петролни горива. Промяната постоянно е обвързвана с доста вложения, а промишлеността би трябвало да мисли и за продажбите. Уискито не може да се трансформира в първокласна стока, тъй като по този начин се губят консуматори.    Уиски индуструията има и различен проблем, когато приказваме за въздействие върху околната среда – торфът. Този материал се употребява при производството на напитката поради особения мирис, който й придава.    Но пък торфените залежи са едни от най-хубавите резервоари за въглерод в природата. С други думи, в случай че не искаш повече въглерод, не ги пипаш. А производителите на уиски вършат тъкмо това. И съвсем няма компания, която да се е отказала от използването на торф. В своя отбрана от промишлеността споделят, че употребяват към 1% от използвания годишно във Англия торф.