Как в миналото възприемали животните?
От праисторически времена хората възприемали животните като свои по-малки братя. Затова и ги надарявали с редица човешки черти. Според библейската традиция, змията подтикнала индивида да се поддаде на изкушението – по този начин се трансформирала в знак на злото.
По-късно други рискови хищници започнали да играят сходна негативна роля. Ярък пример е вълкът, питомен от свети Франциск Асизки, който преди този момент вселявал смут сред жителите на град Губио.
Средновековните създатели постоянно се занимават с „ одухотворяването “ на представители на фауната, но като правило им приписват не най-добрите качества. Средновековието считало петлите за самодоволни, гъските за глупави, прасетата -мръсни и лакоми, козлите и овните – за упорити и похотливи, вълците, лисиците и котките – за зли, хитри и коварни.
Магарето заема специално място в тази „ художествено-образна “ менажерия. Макар да носело на своя тил Христос в Египет и Йерусалим и да било значим асистент в селското домакинство, то също не избягнало много неприятни характерности: грозно, шумно, неуместно, мързеливо, лакомо и упорито – по този начин рисували в литературата неговия облик. В обществения живот на Средновековието то също не се употребило с огромна респект: на магаре качвали голи хванатите на място любовници или прелюбодейци.
Разбира се, в основата на всичко бил страхът на хората от света на животните. Този боязън имал съображение: в ежедневието ставали конфликти с диви животни, когато те нападали стада, навеси и хамбари, разваляли реколтата. Влечугите и насекомите хапят, гризачите придвижват болести, а домашните любимци не винаги се държат добродушно.
Главното „ чучело “ на средновековната фауна бил вълкът. Придавали му черти като ловкост и коварство, храброст и предвидливост. Неговите жертви може да бъдат не само тревопасни животни, но и хора, които се скитат из горите, пазят стада или се заблуждават. До 18 век във френските земи имало огромен брой закони, които одобрявали унищожаването на вълци. Приказката „ Червената шапчица “ не зародила на празно място.
Насекомите, влечугите и рибите пък предизвиквали искрено недоумение и отвращение сред хората от онази ера. Тогава доста епидемии и болести били свързвани с ухапвания от пълзящи влечуги и безгръбначни.
Християнството било изправено пред мощен пласт езически суеверия, в които ролята на фауната и флората била свещена. Тотемните животни на германците или келтите се свързвали с волеви качества, които биха били полезни при лов. Кой би се отказал от силата на мечката, яростта на глигана и хитростта на вълка?
Имало зверове, които обикновените европейци можели да познават единствено от разкази. Така да вземем за пример, слоновете в съзнанието на невежите хора се считали за мъдри, само че и злопаметни, камилите за издръжливи и верни, а лъвовете – за великодушни и благородни. И, несъмнено, еднорога за чист и учтив, въпреки никой никога да не го е виждал.
Но ако приказваме за практичност и привързаност, на ум идват две животни – куче и кон. Техните функции и свещено значение са изцяло разбираеми: това са надеждни приятели, които оказват помощ на човек в ежедневието му. Верни и послушни, надеждни и смели.
Велики мислители на Средновековието като Исидор от Севиля, Брунето Латини и Хилдегарда Бингенска считали, че животните се разделят на две категории: опасни и потребни.
Около XIV век фауната стартира да се третира по-внимателно, но това било обвързвано с културни трансформации. Херцозите и принцовете виждали в държането на домашни менажерии средство да развличат гостите си.
Хората не съумели да разберат и научат навиците единствено на едно животно – котката. Въобще, дълго в съзнанието на средновековните европейци останали заблуди заради непознаване на животните. Например, считали, че кучето не се схваща с котката, защото тези животни въплъщават мъжа и жената; а мечката е блага и симпатична, тъй като яде мед.
Екзотични животни изненадвали европейските пътешественици, а върху техните разкази се наслагвали и създавали митични образи – дракони, еднорози, русалки, върколаци.
Средновековието е цялостно с действителни правосъдни процеси над животни: с арести, прокурори и юристи, присъди и екзекуции посредством обесване. Например, мишките нееднократно били съдени за изядената от тях храна, язовците за увреждане на лозя, свинете – за убийство на хора. Известни са процеси против майски бръмбари и скакалци за унищожена годишна продукция, като в правосъдните книги дори са записани „ самопризнанията “ на подсъдимите.
–
