Калин Терзийски: За пиенето
От пиянство се умира, това е ясно. Пиенето на алкохол обаче е едно от дребното налични за всички средства за унищожаване на ужаса от живота и непрекъснатото възприятие за безсмислие, които болшинството понасят просто тъй като нямат задоволително огромен обсег на душите, с цел да ги осъзнаят. Да си разрешат да осъзнаят. Артистите умират от пиянство. Често - най-хубавите. А някои и остават живи, най-малко към този момент. Аз останах жив. Случайно. Благодаря, Господи!
Иван Ласкин умря. Господ да го елементарни. Мнозина страхливци цъкат с език и някак не смеят намерено да изхрачат злобата си против него и неговото пиянство. Защото, с изключение на всичко друго, тия, които не пият (благоприличните, естествени хора), са и суеверни страхливци. Те обаче не си дават сметка за ужаса, за битката, за страданието, за смелостта. Които ги има в живота на тия, които не живеят естествения, изсъхнал, здравомислещ и подправен живот.
Ще кажа като пияч - алкохолизмът не е камшик за другите, за тия, към пиещия, или в случай че е и за тях, то за тях е несравнимо дребен. Защото за пиещите тяхното пиянство е повече от чудовищно наказване. Едва ли има нещо на света, толкоз подло, извънредно и трудно като това - да пиеш и да не можеш да спреш. Защо? Защо не можеш да спреш? Защото си станал - по един мъчителен и сякаш анормален метод - точно Нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран... и съзнателен - осъзнаващ какъв брой в действителност ужасяващ, призрачен и неправилен е животът. И си отказал да го живееш без анестезия. Вероятно има непиещи, които са също по този начин смели - осъзнали и те това, което са осъзнали пиещите... в действителност - не става въпрос и за осъзнаване... Става въпрос може би за това, което Хайдегер назовава " наличност " - да видиш Нещата в тяхната " наличност " - не като подръчни и потребни движимости, а оголени от смисъл, празни, никакви, ужасяващи, нелепи. Тия, в случай че има такива, които виждат Голият обяд (по Бъроуз), които виждат живота разкрит, заплашителен, неозначаващ нищо и явен, и отново не пият - те са някакви чутовни титани. Обаче аз не се сещам за такива.
Та за тия, които цъкат с езици и не си разрешават дори да плюят от религиозен боязън по умрелия актьор, ще кажа: Майната ви! Живеете в помрачение, не смеете да видите света и живота. В същинския им тип. Такива, каквито са. Ако ги видите - не ще пиете, ами ще заревете и завиете от смут и няма да има по-страшен от вашия писък. Слепци.
Бог да елементарни всички живеещи оголени, одрани, открити и осъзнати, ужасени, пиещи, с цел да не помнят, че са живи. Бродягите на Дхарма. Бог да елементарни Керуак, Фицджералд, Буковски, Хемингуей, Лотрек, Лермонтов, Висоцки, Ласкин и други.
*Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Публикуваме го без редакторска интервенция.
Иван Ласкин умря. Господ да го елементарни. Мнозина страхливци цъкат с език и някак не смеят намерено да изхрачат злобата си против него и неговото пиянство. Защото, с изключение на всичко друго, тия, които не пият (благоприличните, естествени хора), са и суеверни страхливци. Те обаче не си дават сметка за ужаса, за битката, за страданието, за смелостта. Които ги има в живота на тия, които не живеят естествения, изсъхнал, здравомислещ и подправен живот.
Ще кажа като пияч - алкохолизмът не е камшик за другите, за тия, към пиещия, или в случай че е и за тях, то за тях е несравнимо дребен. Защото за пиещите тяхното пиянство е повече от чудовищно наказване. Едва ли има нещо на света, толкоз подло, извънредно и трудно като това - да пиеш и да не можеш да спреш. Защо? Защо не можеш да спреш? Защото си станал - по един мъчителен и сякаш анормален метод - точно Нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран... и съзнателен - осъзнаващ какъв брой в действителност ужасяващ, призрачен и неправилен е животът. И си отказал да го живееш без анестезия. Вероятно има непиещи, които са също по този начин смели - осъзнали и те това, което са осъзнали пиещите... в действителност - не става въпрос и за осъзнаване... Става въпрос може би за това, което Хайдегер назовава " наличност " - да видиш Нещата в тяхната " наличност " - не като подръчни и потребни движимости, а оголени от смисъл, празни, никакви, ужасяващи, нелепи. Тия, в случай че има такива, които виждат Голият обяд (по Бъроуз), които виждат живота разкрит, заплашителен, неозначаващ нищо и явен, и отново не пият - те са някакви чутовни титани. Обаче аз не се сещам за такива.
Та за тия, които цъкат с езици и не си разрешават дори да плюят от религиозен боязън по умрелия актьор, ще кажа: Майната ви! Живеете в помрачение, не смеете да видите света и живота. В същинския им тип. Такива, каквито са. Ако ги видите - не ще пиете, ами ще заревете и завиете от смут и няма да има по-страшен от вашия писък. Слепци.
Бог да елементарни всички живеещи оголени, одрани, открити и осъзнати, ужасени, пиещи, с цел да не помнят, че са живи. Бродягите на Дхарма. Бог да елементарни Керуак, Фицджералд, Буковски, Хемингуей, Лотрек, Лермонтов, Висоцки, Ласкин и други.
*Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Публикуваме го без редакторска интервенция.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ