От няколко месеца още по-усилено се артикулира намерението на сегашното

От няколко месеца още по-усилено се артикулира желанието на настоящето турско държавно управление да трансформира " Св. София “ в непрекъснато настояща джамия. Основното решение в тази посока ще бъде взето на 02.07 от Съвета на министрите на Република Турция.

Политическите анализатори по света считат, че това е обезверен ход на ръководещите в Анкара да трансфорат президента Реджеп Ердоган най-малко в избавител на традициите на нацията поради спадащото доверие в ръководството, неуспеха с предварителната защита на разпространяването на корона вируса, икономическата рецесия и други Протести против това решение се появиха от Гърция, от отговорника за религиозните свободи в Държавния департамент на Съединени американски щати, от ЮНЕСКО, Руската православна черква и прочие Европейският съюз обаче не взима отношение, споделя проф. Емануил Мутафов пред БГНЕС. Той е професор по средновековно и възрожденско изкуство.

През миналата седмица се появи и писмо, инициирано от група американски византолози, което желае главно да провокира спор към статута и стопанисването на църквата " Св. София “ в Константинопол/Истанбул. Според цвета на актуалната византология главен е въпросът не дали главната черква на Византия ще бъде музей или джамия, а коя институция ще я стопанисва.

Смяната на юрисдикцията върху историческата постройка би довела до по-безотговорното ѝ прилагане и респективно до вреда върху нейната историческа стойност, т.е. до разваляне на средновековните мозайки, с които най-много е известна " Св. София “.

След рухването на Константинопол в ръцете на османците " Св. София “ и доста други християнски светини са превърнати в джамии. Като такава тя действа сред 1453 и 1934 година и е вакъфски парцел, т.е. стопанисва се от Директората на религиозните фондации сред 1923 и 1934 година Оценявайки нейната историческа стойност, Министерският съвет на Турската република трансферира собствеността на Министерството на образованието. Тогава постройката е затворена за молитва на мюсюлманите.

В наши дни " Св. София “ е под юрисдикцията на турското Министерство на културата и туризма, а в нея се обитава и Дирекцията на музея " Света София “, която е виновна за всички останали църкви музеи в Истанбул. От 1991 година в музея има помещение за молебствия на мюсюлманите, а от 2016 година от минаретата, прибавени от османците, постоянно се чуват апелите за намаз на имамите. С други думи, най-малко от няколко десетилетия единственото изповедание, на което е разрешено да се моли в " Св. София “, е мюсюлманското и в този смисъл тя от дълго време действа като музей и ислямски храм, само че не и като черква.

В тази връзка Министерство на културата и туризма на Турция се явява добър собственик на паметника, който носи на съседката ни доходи от към 4 милиона гости годишно. По-голямата част от тези туристи обаче посещават музея най-вече поради неговите византийски мозайки, които не са скрити от пана, предопределени да не разсейват мюсюлманите при тяхната молитва, както към този момент се случва в някои църкви джамии под юрисдикцията на Директората на религиозните фондации. Прехвърлянето на собствеността би довело и до преустановяване или най-малко до закъснение на реставрационните действия в " Св. София “, които са безусловно наложителни.

На сходни причини от международната общественост турският зам.-министър на външните работи отговори, че " статутът на " Св. София “ е вътрешен (турски – б.м.) проблем “. Това би било правилно, в случай че " Св. София “ не беше монумент от листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО и в случай че той не се смяташе за църквата майка, великата/голямата черква на християните в Европа от Юстиниян I до момента.

На този декор желанието на експертите по византийско изкуство и по запазване на културното завещание е само " Св. София “ да остане музей и да продължи да се реставрира съгласно международните стандарти. Съвременната европейска цивилизация е построена върху наследството на антична Гърция, на християнския хуманизъм и Просвещението.

Превръщането на един от знаците на християнството, отдаден на Божията премъдрост, в елементарен молитвен дом за изповядващите исляма без съответен притежател би представлявало завършек на европейската цивилизация, която последователно става жертва на личния си неолиберализъм, зависещ само на облагата и изгодата от евтината работна ръка на гастарбайтерите. Вероятно по тази причина Европейският съюз мълчи.