Крайните националисти в Русия вземат главата на Путин?
От началото на нашествието в Украйна на 24 февруари 2022 година съветските водачи постоянно са наричали войната " специфична военна интервенция ". На този принцип не изневери и Владимир Путин в речта си от 21 септември, когато разгласи " частична готовност " и с половин уста заплаши западните си съперници, че може да употребява нуклеарни оръжия. Формулировката " специфична военна интервенция " има за цел да подчертае хипотетичния краткотраен и стеснен темперамент на въоръжения спор. На типологично равнище обстановката произтича от непринудено размиване на границата сред война и мир: съществуването на войнствена рационалност не води в Русия до разглобяване на един световно кротичък обществен ред.
Това междинно състояние обаче от ден на ден се слага под въпрос в Русия, написа в публикация за електронното издание The Conversation Жул Сергей Федюнин, докторант в Центъра за социологически и политически проучвания Raymond Aron (EHESS), лекар по политически науки към Изследователския център Европа-Евразия (CREE) на INALCO, Национален институт за източни езици и цивилизации (Inalco).
Докато някои руснаци се опълчват на офанзивата против Украйна през цялото време и обществено стачкуват против постановената готовност, други, ситуирани доста вдясно от политическия набор, считат, че Русия сдържа ударите си прекалено много и се застъпва за прекосяване на по-висока предавка.
Изправени пред ожесточената опозиция на Украйна, съветските ултранационалисти от ден на ден упорстват за цялостна готовност, изравняването на украинските градове с бомби и даже потреблението на нуклеарни оръжия. И по този метод слагат Кремъл под все по-голям напън.
Кой съставлява крайната десница в днешна Русия?
Ако съвсем никой в Русия не твърди, че е намерено " извънредно десен ", въпреки всичко има, вдясно от режима на Владимир Путин, " хетерогенна коалиция ", където откриваме ортодоксални фундаменталисти, повече или по-малко радикални националисти (от " национални демократи " до неонацисти), милиции, наричащи себе си " патриотични ", военни блогъри и ветерани от Донбас, чиято водеща фигура е Игор Гиркин -Стрелков, " министър на защитата " на самопровъзгласилата се Донецка национална република.
Тази политическа външна страна няма парламентарно посланичество. Погрешно наречената Либерално-демократическа партия (ЛДПР) на Владимир Жириновски (1946-2022) несъмнено имаше ултранационалистическа позиция през 90-те години, само че след това беше включена, дружно с Комунистическата партия, в властническа система, ръководена от Владимир Путин под етикета на " систематична съпротива ". Тъй като е напълно в услуга на Кремъл, ЛДПР загуби доверието на (по-)радикалните деятели. Леонид Слуцки, новият началник на ЛДПР след гибелта на Владимир Жириновски, е народен представител в съветската Дума от 2000 година, а сега е ръководител на Комисията по външни работи. Както цялата му партия, по този начин и той съвсем постоянно е подкрепял главните насоки на властта на Владимир Путин.
В същото време доста крайнодесни придвижвания, считани за рискови или прекомерно насилствени, от години са неразрешени поради " екстремизъм " и на нито една националистическа опозиционна партия не е позволено да се записва публично. Присъствието на представителите на това придвижване в съветското медийно пространство обаче се толерира, даже предизвиква от режима, когато става дума за лоялни към него лица.
С изключение на няколко персони, които се опълчват на войната, като Дмитрий Дьомушкин, някогашен водач на Движението против незаконната имиграция (DPNI) и етнонационалистическата организация " Руснаците ", неразрешени надлежно през 2011 година и 2015 година, крайнодесните съветски деятели поредно се поздравяваха, от началото на нахлуването в Украйна, за възобновяване на величието на Русия, нейната равноправност по отношение на Запада (и неговите полезности, считани за упадъчни) и най-много отбраната на " съветския свят " с оръжие в ръка.
Ако някои от тях приветстваха частичната готовност, която Владимир Путин скоро разгласи, виждайки в нея даже " знак на провидението ", доста от тези радикали въпреки всичко подчертаха, че мобилизацията е прекомерно закъсняла и незадоволителна. Те също по този начин показаха мощно неодобрение, когато научиха за неотдавнашния продан на повече от 200 украински пандизчии от полка " Азов " против към 50 пандизчии, държани от Киев, в това число украинския политик Виктор Медведчук, доста непосредствен до Путин.
Това войнолюбиво заседание, което има вяра, че Кремъл е прекомерно мек към украинското държавно управление, става все по-чуваемо в днешна Русия. Началото на нахлуването в Украйна през февруари 2022 година обаче беше признато с огромен възторг в съветските крайнодесни кръгове...
Призиви за тотална война
В първите седмици на " специфичната интервенция " радикалните водачи на публичното мнение завоюваха забележителна видимост и аудитория. Но последователно ентусиазмът отстъпи място на нетърпението и все по-често на гнева.
След изтеглянето на съветските въоръжени сили от покрайнините на Киев в края на март 2022 година, последвано от поредност от военни провали в разнообразни конфликтни зони, военното командване, в това число министърът на защитата Сергей Шойгу, и съветското политическо управление бяха обект на гневна рецензия - рецензия, в допълнение подсилена от отстъплението на съветските дивизии при започване на септември пред лицето на украинската контраатака. Сега националистите приканват съветската страна да отиде по-далеч и да стане по-силна в Украйна, с цел да промени типа на войната. Според тях е време да се постави завършек на " специфичната интервенция " и да се премине към " тотална война ".
Става дума за идея за военна тактика, чиято генеалогия отпраща към Карл декор Клаузевиц (1780-1831), който към този момент приказва за " безспорна война ". Терминът обаче е одобрен от Ерих Лудендорф (1865-1937), немски военачалник, политик с националистическо мнение и създател на книгата " Тотална война " (1935), преди да бъде общопризнат от юриста и мъдрец Карл Шмит (1888-1985). ], непосредствен до Третия райх (1933-1945).
Тази идея за войната допуска присъединяване на обществото като цяло, а освен на военните, защото войната се претърпява като групова екзистенциална рецесия. Всички налични средства би трябвало да служат на войнствената идея, с цел да доведат до крайната победа. " Всичко за фронта! Всичко за успеха! ", както обобщава руски девиз, мобилизиран през юни 1941 година и общопризнат през днешния ден от националистически настроените съветски медии. На процедура това значи определяне на военно състояние, обща готовност, пренасочване на производството, което води до военна стопанска система, само че също по този начин и " брутализация " на обществото посредством неуважение на закона за войната (jus in bello) и дехуманизацията на врага.
Два съветски национализма със сходни желания
Призивът за " тотална война " в Украйна е общ за двете съществени идеологически клонове на съветския шовинизъм. Първият клон е от империалистически надъхан. Той акцентира величието на съветската страна в лицето на външния свят (да се чете: западния) и желае тази страна да упражнява своето владичество над разнообразни пространства и популации, славянски или не. Русия се дефинира като имперско образувание, отдадено на разширението на границите си в пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Вторият клон, етноцентричният, се занимава на първо място с ползите на съветския народ, разбиран в етническия смисъл на думата, без значение дали в Русия или в чужбина. Този клон се стреми да трансформира Руската федерация, считана за " прекомерно многонационална ", в съветска национална страна. Един от ключовете би бил иредентизмът, за предпочитане кротичък, само че и враждебен, в случай че е належащо.
Тези две националистически логики са склонни да се сливат в подтекста на войната в Украйна. Сегашното отношение на Русия към прилежащата страна съдържа както имперски, по този начин и етнически детайл, според от смисъла, което другите националисти придават на нахлуването в Украйна: империалистите натъртват на силата на съветската страна и нейното териториално уголемение, до момента в който етнонационалистите се концентрират върху отбрана на руснаците (или рускоезичните украинци) като етническа или културна общественост.
Така Александър Проханов, дълготраен империалистически идеолог и президент на ултраконсервативния и " родолюбив " мозъчен концерн Изборски клуб, основан през 2012 година и по-късно финансиран от администрацията на президента Путин, приканва за " трансформиране на елементарната война в национална, свещена война, защитаваща самото битие на съветския народ и съветските земи ". По този метод той се базира на национална готовност, сравнима с тези, които са се състояли по време на съветската акция на Наполеон (наречена на съветски " Отечествената война от 1812 година " ) и по време на " Голямата отечествена война " (1941-1945 г.), съгласно формалната тогава руска, след това съветска терминология.
Също член на Изборски клуб, Александър Дугин, псалт на " Евразийската империя ", която той вижда като " полюс на опозиция " против атлантическото владичество на Съединените щати, и чиято щерка Дария беше убита при детонация предишния месец, вижда този 19 септември като " края на специфичната интервенция " и началото на " същинска " война. Той приключва текста си с апел: " Всичко би трябвало да бъде подчинено на война със Запада " - този Запад, който съгласно него би употребявал Украйна като инструмент за заличаване на Русия.
Андрей Ткачев, духовник от Руската православна черква и водещ в Царград, телевизионния канал на национал-монархиста Константин Малофеев, е склонен с Дугин. В тирада, произнесена на украински, той отива толкоз надалеч, че приканва съветския и украинския народ да обединят сили, с цел да се борят с един и същи общ зложелател: Съединените щати.
От друга страна, за сериозните към режима на Путин етнонационалисти врагът е на първо място народен: това са украинците и тяхната еднаквост, разбирана като " отричане на рускостта ". Именно заради тази причина ветеранът от опозиционния шовинизъм Александър Севастянов упорства, че войната в Украйна е " фронтално опълчване на украинския план на всичко съветско " и съставлява за Русия " предизвикването на века ". Тъй като украинският народ и власт са " оживени от дълбока ненавист " към руснаците, " денацификацията на Украйна и нейната повторна русификация съставляват най-неотложната задача ", заключава той.
Въпреки тези разлики в тълкуванията, задачите на двата лагера се сближават: фронтът и тилът би трябвало да се обединят, с цел да завоюват победа непременно, даже това да значи заличаване на Украйна, в случай че е належащо с потребление на нуклеарен боеприпас. " Ако би трябвало да избираме сред украинска победа и международна нуклеарна война, нуклеарната война е за предпочитане ", обобщава Егор Холмогоров, национал-империалистически публицист в Царград и RT (Russia Today), който от дълго време служи като медиатор сред лоялните националисти към Кремъл и опозиционните националисти. Защото, по думите на етнонационалистическия деятел Александър Храмов, в случай че подкрепяната от Запада Украйна завоюва тази война, Русия ще бъде пръсната на " голям брой микродържави ", а съветският народ - погубен.
Подтикнати от войната, тези националисти приканват за дейно, а освен заявено " филтриране " на съветското общество. Техните цели: членове на стопански, интелектуални или политически елити, считани за " компрадори " и " пораженци " заради привързаността им към Запада и активите, които държат там. Някои, като Александър Ючковски, националистически деятел и деятел на сепаратизма в Източна Украйна от 2014 година насам, стигат толкоз надалеч, че да молят за установяването на нова " опричнина ", съветски термин, обозначаващ режим на гнет, въведен от Иван Грозни през шестнадесети век.
Кремъл е под напън
Осъзнавайки възходящата обществена и икономическа цена на войната, съветските водачи се стремят да я понижат допустимо най-вече. Избягвайки оповестяването на обща готовност, те до неотдавна разчитаха на постоянните въоръжени сили, подкрепени от бойци-доброволци и наемници от групата Вагнер, наети по-специално от затворническата среда. Ето за какво Кремъл от дълго време не е податлив да прегърне максималистичната стратегия на последователите на " национална ", " отечествена " или " свещена " война от боязън, че националистическата готовност ще заплаши престижа на властта.
Контекстът обаче се промени фрапантно от 2014 година, когато съветският режим освен подцени апелите на ултранационалисти да анексира Източна Украйна, само че също по този начин значително наложи репресии против прекомерно гласовитите националистически деятели в страната. Днес Русия намерено работи като държава-агресор и нейното войнолюбие способства за преустройството на международния ред. Мащабът на нашествието в Украйна и спиралата на принуждение, която тя поражда, принуждават режима на Путин да отстъпи пред най-радикалните гласове, като по този метод се минава към " национализация " на войната.
Провеждането на референдуми за присъединение към Русия в края на септември 2022 година, " частичната " готовност на 300 000 резервисти в боеспособна възраст и риториката, употребена от Владимир Путин по време на речта му на 21 септември, доста близка до тази на националистите, могат да бъдат погледнати в тази светлина.
Следователно поражда въпросът дали всичко това ще разреши на Кремъл да канализира възходящия враждебен ропот. С оглед на интензивността и максимализма на забележките на многото амвони на съветската последна десница това е много подозрително: какъвто и да е изходът от войната в Украйна, националистическият напън рискува да се трансформира в опасност, сериозна и трайна за вътрешната непоклатимост на Русия.
Това междинно състояние обаче от ден на ден се слага под въпрос в Русия, написа в публикация за електронното издание The Conversation Жул Сергей Федюнин, докторант в Центъра за социологически и политически проучвания Raymond Aron (EHESS), лекар по политически науки към Изследователския център Европа-Евразия (CREE) на INALCO, Национален институт за източни езици и цивилизации (Inalco).
Докато някои руснаци се опълчват на офанзивата против Украйна през цялото време и обществено стачкуват против постановената готовност, други, ситуирани доста вдясно от политическия набор, считат, че Русия сдържа ударите си прекалено много и се застъпва за прекосяване на по-висока предавка.
Изправени пред ожесточената опозиция на Украйна, съветските ултранационалисти от ден на ден упорстват за цялостна готовност, изравняването на украинските градове с бомби и даже потреблението на нуклеарни оръжия. И по този метод слагат Кремъл под все по-голям напън.
Кой съставлява крайната десница в днешна Русия?
Ако съвсем никой в Русия не твърди, че е намерено " извънредно десен ", въпреки всичко има, вдясно от режима на Владимир Путин, " хетерогенна коалиция ", където откриваме ортодоксални фундаменталисти, повече или по-малко радикални националисти (от " национални демократи " до неонацисти), милиции, наричащи себе си " патриотични ", военни блогъри и ветерани от Донбас, чиято водеща фигура е Игор Гиркин -Стрелков, " министър на защитата " на самопровъзгласилата се Донецка национална република.
Тази политическа външна страна няма парламентарно посланичество. Погрешно наречената Либерално-демократическа партия (ЛДПР) на Владимир Жириновски (1946-2022) несъмнено имаше ултранационалистическа позиция през 90-те години, само че след това беше включена, дружно с Комунистическата партия, в властническа система, ръководена от Владимир Путин под етикета на " систематична съпротива ". Тъй като е напълно в услуга на Кремъл, ЛДПР загуби доверието на (по-)радикалните деятели. Леонид Слуцки, новият началник на ЛДПР след гибелта на Владимир Жириновски, е народен представител в съветската Дума от 2000 година, а сега е ръководител на Комисията по външни работи. Както цялата му партия, по този начин и той съвсем постоянно е подкрепял главните насоки на властта на Владимир Путин.
В същото време доста крайнодесни придвижвания, считани за рискови или прекомерно насилствени, от години са неразрешени поради " екстремизъм " и на нито една националистическа опозиционна партия не е позволено да се записва публично. Присъствието на представителите на това придвижване в съветското медийно пространство обаче се толерира, даже предизвиква от режима, когато става дума за лоялни към него лица.
С изключение на няколко персони, които се опълчват на войната, като Дмитрий Дьомушкин, някогашен водач на Движението против незаконната имиграция (DPNI) и етнонационалистическата организация " Руснаците ", неразрешени надлежно през 2011 година и 2015 година, крайнодесните съветски деятели поредно се поздравяваха, от началото на нахлуването в Украйна, за възобновяване на величието на Русия, нейната равноправност по отношение на Запада (и неговите полезности, считани за упадъчни) и най-много отбраната на " съветския свят " с оръжие в ръка.
Ако някои от тях приветстваха частичната готовност, която Владимир Путин скоро разгласи, виждайки в нея даже " знак на провидението ", доста от тези радикали въпреки всичко подчертаха, че мобилизацията е прекомерно закъсняла и незадоволителна. Те също по този начин показаха мощно неодобрение, когато научиха за неотдавнашния продан на повече от 200 украински пандизчии от полка " Азов " против към 50 пандизчии, държани от Киев, в това число украинския политик Виктор Медведчук, доста непосредствен до Путин.
Това войнолюбиво заседание, което има вяра, че Кремъл е прекомерно мек към украинското държавно управление, става все по-чуваемо в днешна Русия. Началото на нахлуването в Украйна през февруари 2022 година обаче беше признато с огромен възторг в съветските крайнодесни кръгове...
Призиви за тотална война
В първите седмици на " специфичната интервенция " радикалните водачи на публичното мнение завоюваха забележителна видимост и аудитория. Но последователно ентусиазмът отстъпи място на нетърпението и все по-често на гнева.
След изтеглянето на съветските въоръжени сили от покрайнините на Киев в края на март 2022 година, последвано от поредност от военни провали в разнообразни конфликтни зони, военното командване, в това число министърът на защитата Сергей Шойгу, и съветското политическо управление бяха обект на гневна рецензия - рецензия, в допълнение подсилена от отстъплението на съветските дивизии при започване на септември пред лицето на украинската контраатака. Сега националистите приканват съветската страна да отиде по-далеч и да стане по-силна в Украйна, с цел да промени типа на войната. Според тях е време да се постави завършек на " специфичната интервенция " и да се премине към " тотална война ".
Става дума за идея за военна тактика, чиято генеалогия отпраща към Карл декор Клаузевиц (1780-1831), който към този момент приказва за " безспорна война ". Терминът обаче е одобрен от Ерих Лудендорф (1865-1937), немски военачалник, политик с националистическо мнение и създател на книгата " Тотална война " (1935), преди да бъде общопризнат от юриста и мъдрец Карл Шмит (1888-1985). ], непосредствен до Третия райх (1933-1945).
Тази идея за войната допуска присъединяване на обществото като цяло, а освен на военните, защото войната се претърпява като групова екзистенциална рецесия. Всички налични средства би трябвало да служат на войнствената идея, с цел да доведат до крайната победа. " Всичко за фронта! Всичко за успеха! ", както обобщава руски девиз, мобилизиран през юни 1941 година и общопризнат през днешния ден от националистически настроените съветски медии. На процедура това значи определяне на военно състояние, обща готовност, пренасочване на производството, което води до военна стопанска система, само че също по този начин и " брутализация " на обществото посредством неуважение на закона за войната (jus in bello) и дехуманизацията на врага.
Два съветски национализма със сходни желания
Призивът за " тотална война " в Украйна е общ за двете съществени идеологически клонове на съветския шовинизъм. Първият клон е от империалистически надъхан. Той акцентира величието на съветската страна в лицето на външния свят (да се чете: западния) и желае тази страна да упражнява своето владичество над разнообразни пространства и популации, славянски или не. Русия се дефинира като имперско образувание, отдадено на разширението на границите си в пространството на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Вторият клон, етноцентричният, се занимава на първо място с ползите на съветския народ, разбиран в етническия смисъл на думата, без значение дали в Русия или в чужбина. Този клон се стреми да трансформира Руската федерация, считана за " прекомерно многонационална ", в съветска национална страна. Един от ключовете би бил иредентизмът, за предпочитане кротичък, само че и враждебен, в случай че е належащо.
Тези две националистически логики са склонни да се сливат в подтекста на войната в Украйна. Сегашното отношение на Русия към прилежащата страна съдържа както имперски, по този начин и етнически детайл, според от смисъла, което другите националисти придават на нахлуването в Украйна: империалистите натъртват на силата на съветската страна и нейното териториално уголемение, до момента в който етнонационалистите се концентрират върху отбрана на руснаците (или рускоезичните украинци) като етническа или културна общественост.
Така Александър Проханов, дълготраен империалистически идеолог и президент на ултраконсервативния и " родолюбив " мозъчен концерн Изборски клуб, основан през 2012 година и по-късно финансиран от администрацията на президента Путин, приканва за " трансформиране на елементарната война в национална, свещена война, защитаваща самото битие на съветския народ и съветските земи ". По този метод той се базира на национална готовност, сравнима с тези, които са се състояли по време на съветската акция на Наполеон (наречена на съветски " Отечествената война от 1812 година " ) и по време на " Голямата отечествена война " (1941-1945 г.), съгласно формалната тогава руска, след това съветска терминология.
Също член на Изборски клуб, Александър Дугин, псалт на " Евразийската империя ", която той вижда като " полюс на опозиция " против атлантическото владичество на Съединените щати, и чиято щерка Дария беше убита при детонация предишния месец, вижда този 19 септември като " края на специфичната интервенция " и началото на " същинска " война. Той приключва текста си с апел: " Всичко би трябвало да бъде подчинено на война със Запада " - този Запад, който съгласно него би употребявал Украйна като инструмент за заличаване на Русия.
Андрей Ткачев, духовник от Руската православна черква и водещ в Царград, телевизионния канал на национал-монархиста Константин Малофеев, е склонен с Дугин. В тирада, произнесена на украински, той отива толкоз надалеч, че приканва съветския и украинския народ да обединят сили, с цел да се борят с един и същи общ зложелател: Съединените щати.
От друга страна, за сериозните към режима на Путин етнонационалисти врагът е на първо място народен: това са украинците и тяхната еднаквост, разбирана като " отричане на рускостта ". Именно заради тази причина ветеранът от опозиционния шовинизъм Александър Севастянов упорства, че войната в Украйна е " фронтално опълчване на украинския план на всичко съветско " и съставлява за Русия " предизвикването на века ". Тъй като украинският народ и власт са " оживени от дълбока ненавист " към руснаците, " денацификацията на Украйна и нейната повторна русификация съставляват най-неотложната задача ", заключава той.
Въпреки тези разлики в тълкуванията, задачите на двата лагера се сближават: фронтът и тилът би трябвало да се обединят, с цел да завоюват победа непременно, даже това да значи заличаване на Украйна, в случай че е належащо с потребление на нуклеарен боеприпас. " Ако би трябвало да избираме сред украинска победа и международна нуклеарна война, нуклеарната война е за предпочитане ", обобщава Егор Холмогоров, национал-империалистически публицист в Царград и RT (Russia Today), който от дълго време служи като медиатор сред лоялните националисти към Кремъл и опозиционните националисти. Защото, по думите на етнонационалистическия деятел Александър Храмов, в случай че подкрепяната от Запада Украйна завоюва тази война, Русия ще бъде пръсната на " голям брой микродържави ", а съветският народ - погубен.
Подтикнати от войната, тези националисти приканват за дейно, а освен заявено " филтриране " на съветското общество. Техните цели: членове на стопански, интелектуални или политически елити, считани за " компрадори " и " пораженци " заради привързаността им към Запада и активите, които държат там. Някои, като Александър Ючковски, националистически деятел и деятел на сепаратизма в Източна Украйна от 2014 година насам, стигат толкоз надалеч, че да молят за установяването на нова " опричнина ", съветски термин, обозначаващ режим на гнет, въведен от Иван Грозни през шестнадесети век.
Кремъл е под напън
Осъзнавайки възходящата обществена и икономическа цена на войната, съветските водачи се стремят да я понижат допустимо най-вече. Избягвайки оповестяването на обща готовност, те до неотдавна разчитаха на постоянните въоръжени сили, подкрепени от бойци-доброволци и наемници от групата Вагнер, наети по-специално от затворническата среда. Ето за какво Кремъл от дълго време не е податлив да прегърне максималистичната стратегия на последователите на " национална ", " отечествена " или " свещена " война от боязън, че националистическата готовност ще заплаши престижа на властта.
Контекстът обаче се промени фрапантно от 2014 година, когато съветският режим освен подцени апелите на ултранационалисти да анексира Източна Украйна, само че също по този начин значително наложи репресии против прекомерно гласовитите националистически деятели в страната. Днес Русия намерено работи като държава-агресор и нейното войнолюбие способства за преустройството на международния ред. Мащабът на нашествието в Украйна и спиралата на принуждение, която тя поражда, принуждават режима на Путин да отстъпи пред най-радикалните гласове, като по този метод се минава към " национализация " на войната.
Провеждането на референдуми за присъединение към Русия в края на септември 2022 година, " частичната " готовност на 300 000 резервисти в боеспособна възраст и риториката, употребена от Владимир Путин по време на речта му на 21 септември, доста близка до тази на националистите, могат да бъдат погледнати в тази светлина.
Следователно поражда въпросът дали всичко това ще разреши на Кремъл да канализира възходящия враждебен ропот. С оглед на интензивността и максимализма на забележките на многото амвони на съветската последна десница това е много подозрително: какъвто и да е изходът от войната в Украйна, националистическият напън рискува да се трансформира в опасност, сериозна и трайна за вътрешната непоклатимост на Русия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ