НАТО: Електрошокът Тръмп
Това не беше първият залп на Доналд Тръмп против Европа, нито против Организацията на Северноатлантическия контракт (НАТО), само че мащабността на неговите изявления по време на избирателен протест на 10 февруари в Северна Каролина, разсъни европейците. Не единствено, че някогашният президент на Съединените щати, претендент за втори мандат и сега любимец в социологическите изследвания, удостовери, че под негово управление Съединените щати няма да пазят държави-членки на НАТО, които не заплащат задоволително за отбраната си, само че също така той загатна, че ще насърчи Русия да ги нападне. Това написа в публицистичната си публикация френският ежедневник Le Monde.
Разликата сред тази дрънканица и тези, с които Тръмп беше свикнал съдружниците от НАТО, когато беше в Белия дом, е, че от съвсем две години в Европа се завърна широкомащабната война, като точно Русия е в ролята на агресора. Няколко европейски страни от НАТО, граничещи с Украйна, Беларус или Русия, живеят с тази опасност всеки ден и я възприемат като екзистенциална. Дали Доналд Тръмп е бил съзнателно провокативен или не, дали е премерил обсега на изказванията си или не, дали посланието му е имало за цел да поласкае изолационистката нишка на неговия електорат или да паникьоса европейците, няма значение. Това, което би трябвало да запомним от тези изказвания, е, че този, който може би ще бъде отпред на Съединените щати в края на 2024 година, пося подозрение по отношение на валидността на Алианса в миг, когато европейците имат най-голяма потребност от него. Възпиращата роля на Атлантическия съюз обаче е подкопана, когато съперникът може да се съмнява, че тя ще бъде изпълнена.
Заплахите се одобряват съществено
Не следва да се отнасяме безгрижно към по този начин дефинирания апел към Москва, даже и да наподобява измислица. Още през 2018 година, по време на среща на върха с Путин в Хелзинки, Доналд Тръмп, тогава президент, удостовери, че има вяра повече на това, което му споделя съветският президент, в сравнение с личните си разследващи служби. Този път думите на Тръмп съответстват с напъните на републиканците в Конгреса да блокират американската помощ за Украйна и с обширното изявление на Путин, направено в Москва от покровител на лагера на Тръмп, Тъкър Карлсън. В това изявление той уточни, че не има намерение да нападна " Латвия или Полша ", членки на НАТО - две страни, които апропо харчат доста за своята защита. Сближаването на позициите на Тръмп и Путин в тази поредност е задоволително, с цел да тормози съдружниците на Съединените щати. Разтревожените реакции на няколко европейски водачи в понеделник на мненията на Тръмп демонстрират, че заканите му най-сетне се одобряват съществено. Те в действителност би трябвало да работят като електрошок. Твърде дълго, в това число по време на президентството на Тръмп (2017-2021 г.), европейците бяха заблуждавани както по отношение на действителността на съветската опасност, по този начин и по отношение на целта на безспорната отбрана на Съединените щати в границите на Алианса, умислен преди съвсем седемдесет и пет години в изцяло друг интернационален подтекст. Нахлуването на съветските сили в Украйна на 24 февруари 2022 година отвори очите на Западна Европа. Със забавяне европейците осъзнават, че светът се е трансформирал и че би трябвало дружно и без да чакат американските президентски избори през ноември, да научат уроците от тази двойна разрушителна динамичност Тръмп-Путин. И най-сетне да поемат отговорност за личната си сигурност.
Разликата сред тази дрънканица и тези, с които Тръмп беше свикнал съдружниците от НАТО, когато беше в Белия дом, е, че от съвсем две години в Европа се завърна широкомащабната война, като точно Русия е в ролята на агресора. Няколко европейски страни от НАТО, граничещи с Украйна, Беларус или Русия, живеят с тази опасност всеки ден и я възприемат като екзистенциална. Дали Доналд Тръмп е бил съзнателно провокативен или не, дали е премерил обсега на изказванията си или не, дали посланието му е имало за цел да поласкае изолационистката нишка на неговия електорат или да паникьоса европейците, няма значение. Това, което би трябвало да запомним от тези изказвания, е, че този, който може би ще бъде отпред на Съединените щати в края на 2024 година, пося подозрение по отношение на валидността на Алианса в миг, когато европейците имат най-голяма потребност от него. Възпиращата роля на Атлантическия съюз обаче е подкопана, когато съперникът може да се съмнява, че тя ще бъде изпълнена.
Заплахите се одобряват съществено
Не следва да се отнасяме безгрижно към по този начин дефинирания апел към Москва, даже и да наподобява измислица. Още през 2018 година, по време на среща на върха с Путин в Хелзинки, Доналд Тръмп, тогава президент, удостовери, че има вяра повече на това, което му споделя съветският президент, в сравнение с личните си разследващи служби. Този път думите на Тръмп съответстват с напъните на републиканците в Конгреса да блокират американската помощ за Украйна и с обширното изявление на Путин, направено в Москва от покровител на лагера на Тръмп, Тъкър Карлсън. В това изявление той уточни, че не има намерение да нападна " Латвия или Полша ", членки на НАТО - две страни, които апропо харчат доста за своята защита. Сближаването на позициите на Тръмп и Путин в тази поредност е задоволително, с цел да тормози съдружниците на Съединените щати. Разтревожените реакции на няколко европейски водачи в понеделник на мненията на Тръмп демонстрират, че заканите му най-сетне се одобряват съществено. Те в действителност би трябвало да работят като електрошок. Твърде дълго, в това число по време на президентството на Тръмп (2017-2021 г.), европейците бяха заблуждавани както по отношение на действителността на съветската опасност, по този начин и по отношение на целта на безспорната отбрана на Съединените щати в границите на Алианса, умислен преди съвсем седемдесет и пет години в изцяло друг интернационален подтекст. Нахлуването на съветските сили в Украйна на 24 февруари 2022 година отвори очите на Западна Европа. Със забавяне европейците осъзнават, че светът се е трансформирал и че би трябвало дружно и без да чакат американските президентски избори през ноември, да научат уроците от тази двойна разрушителна динамичност Тръмп-Путин. И най-сетне да поемат отговорност за личната си сигурност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ




