От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Пясъците на пустинята пазят доста съкровища. В тяхна прегръдка са Гадамес, перлата на Либия, величествената Петра ситуирана в „ Долината на Моисей “ и Палмира – „ невестата на пустинята “. Полис, римска колония, арабска цитадела, Палмира епохи наред е комерсиално средище в Близкия Изток. Разположен на кръстопътя на керваните в Сирийската пустиня, градът е повлиян от арамейската традиция, християнската просвета и ислямската вяра. Гробници, храмове на богове и отлично непокътнат древен спектакъл притеглят години наред туристите в този хубав оазис, като античните остатъци са под закрилата на ЮНЕСКО.

За страдание, крилото на Организация на обединените нации не съумя да подслони и опази „ невястата на пустинята “ и гражданската война взе своята дан и от тази парченце от историята. ИДИЛ обаче не са първите, които разрушават този град и се пробват да унищожат неговата просвета. Преди повече от 17 века един император и неговата войска опустошават Палмира, ядосани от опълчването на жена, която с цялата си смелост оспорва престижа на една от най-великите империи в историята – Римската. Тя има смугла кожа, черни очи, бели зъби като перли и съразмерен глас. Сравняват я със Савската кралица и Клеопатра, само че в надалеч по-благочестив подтекст.

Източниците за живота на тази палмирска кралица не са малко. Наред с археологическите разкопки има разнообразни антични и средновековни сведения, които са дело както на християнски писари, по този начин и на еврейски и арабски хронисти. В взаимозависимост от задачите, които гони съответния историк обликът на Зенобия се разграничава, което я прави забавен обект за проучване от страна на актуалните учени. От някои тя е представяна като смела мъжкарана, която ловува от дребна и може да надпие всеки мъж, от други тя е описвана като страхлива кошута, която щом вижда, че ножът е опрял до кокала упреква за всичките си действия своите съветници и си измива ръцете с тях. В тази плетеница от хиперболизирани сказания, действителни обстоятелства и исторически събития се обрисува облика на една далновидна царица-регент, която освен удвоява границите на страната си, само че и за избран интервал от време трансформира Палмира в център на културния живот на Изтока, събирайки в обкръжението си интелектуален хайлайф, формиран от учени, философи и създатели.

Зенобия е родена към 240-241 година в заможно семейство. Корените й са противоречиви, тъй като през годините, с цел да легитимира своите трофеи и власт, самата кралица си приписва роднинство с най-различни династии. Тя има арамейски и арабски корени, само че също по този начин е потомък на Селевкидите. По линия на тази македонска династия тя е далечна родственица и на Птолемеите или най-малко по този начин твърди, когато убеждава египтяните да я припознаят като своя законна владетелка. Според сведенията тя евентуално е щерка на прочут палмирски военачалник Юлий Аврелий Зенобий или Септимус Забай, защото цялото й име е Юлия Септимия Зенобия. Вероятно татко й умира в борба и тя е осиновена от брат му.

Тя получава високо за времето си обучение. Говори гръцки, сирийски и египетски, само че има и знания по латински език. Твърди се, че обичаното й занимание като дете е ловът. Около 258 година Зенобия става втората брачна половинка на Луций Септимий Оденат, римски шеф на Сирия. Оденат реализира това откакто побеждава Сасанидите и ги отблъсква оттатък река Ефрат. Римляните възприемат тези му дейности като осъществяване на неговия дълг като васал. В реалност Оденат е повлиян от политическите промени в Изтока и вместо да закрепи съюза си с персите, избира да потвърди своята честност към императора. Рим знае по какъв начин да ласкае и да се отплаща и през 261/63 година Оденат освен става държател на Сирия, само че и получава трофеи като „ цар на царете “ и „ шеф на целия Изток “.

Вабалат – синът на Зенобия

Снимка: By Classical Numismatic Group, Inc. http://www.cngcoins.com, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32977436

Когато в края на 50-те години на III в. Оденат се дами за Зенобия, той взима не просто брачна половинка, само че и спътница в живота. Според изворите тя е толкоз благочестива, че се отдава на брачна половинка си единствено, когато би трябвало да сътвори поколение. Със сигурност го подарява с един наследник – Валабат, а може би и с втори – Хайран II, само че неговото битие е под въпрос. Според сведенията, Зенобия съпровожда брачна половинка си постоянно по време на неговите военни акции. Така се случва и през 267 година, когато при връщане от поход в региона на Анатолия, Оденат е погубен, зaедно с първородния си наследник от първата си брачна половинка – Херодиан. Убийството му е било поръчано, а източниците дават разнообразни теории за това кой стои зад него. Според някои е самата Зенобия, само че това е малко евентуално от една страна, поради техните близки връзки и от друга – тъй като след гибелта му тя продължава политиката на мъжа си.

Властта в Палмира отива в ръцете на към момента невръстният Валабат, първородният наследник на Зенобия, а майка му става негов регент. Унаследяването се случва без опозиция, което значи, че властта им е одобрявана за изцяло законна във към момента младото царство и че с помощта на своето присъединяване в походите, царицата е спечелила уважението на своята армия. Още първоначално Зенобия прави първия си нападателен дипломатически ход против римския император, защото по нейно гледище синът й наследява освен властта, само че и купите на своя татко.

През първите години от ръководството й царицата-консорт продължава политиката на Оденат и поданиците й стартират да я считат за „ господарката на Изтока “. Дворът й се състои от евнуси, писатели и философи, а неин персонален преподавател и консултант става последователят на Платон – Касий Лонгин. Смята се, че по време на ръководството й царува религиозна приемливост, като в началото самата Зенобия е последователка на паганизма, само че след това най-вероятно приема юдаизма. По време на цялото си ръководство нейни най-близки помощници са двама от доверените генерали на Оденат – Септимус Забдас и Септимус Забай. Именно те повеждат войските й към успехите, които я вършат държател освен на Сирия, само че и на Мала Азия и Египет.

Докато на Изток властта на Зенобия укрепва от ден на ден, на Запад Римската империя е в рецесия след ръководството на династията на Северите и за 50 години на власт един след различен се изреждат над 20 войнишки императора. Този интервал има своите върхове и падения и точно когато Палмирското царство изживява своя зенит, Рим претърпява един от тежките си мигове. През 269 година римската армия се пробва да отблъсне готите и други варвари на север, провинциите са отслабени, а популацията е покосено от дребна шарка. Виждайки, че сюзеренът й е покрит с проблеми, Зенобия взема решение, че е настъпил моментът да работи. Тя подрежда на военачалник Забдас да поведе палмирските войски към Египет. Оправданието на дейностите й не е задоволително безапелационно, тъй като когато римски гарнизони са изпратени в Египет, бойците на Зенобия ги контраатакуват и постановат властта й над тази провинция.

Снимка: By Attar-Aram syria – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43794021

Тя печели жителите на Александрия с изказванието си, че града й се пада по завещание, защото има египетски корени. Веднага стартират да се пишат папируси, легитимиращи властта й и да се секат монети с лика на сина й и на римския император. Второто още веднъж е за да засвидетелства своя васалитет към Рим, което и прави посредством издигане на скулптури на императора и включването му в формалната преписка.

Постепенно обаче държанието на Зенобия се трансформира. След Египет, дружно с двамата си генерали тя застава отпред на армията. Зенобия предлага на градовете в Леванта и в Мала Азия или непринудено да се причислят към Палмирското царство или да бъдат завладени посредством оръжие. Осъзнавайки рецесията, в която се намира Римската империя, множеството избират първата алтернатива. Зенобия стартира да употребява купата „ август “ за своя наследник и „ августа “ за себе си, което е равнозначно на „ император “ и „ императрица “. Само за две години владенията й се удвояват. Империята й към този момент се разгръща от дн. Ирак до Турция и включва териториите на Египет, Йордания, Израел, Сирия, Ливан и елементи от Саудитска Арабия. Тя стига и по-далеч като прекъсва доставките със зърно към Рим.

Опиянена от новата си власт, Зенобия не регистрира един факт, който ще постави завършек на стремителния й напредък и това е възкачването на военачалник Аврелиан за император на Римската империя. За разлика от предшествениците си той е от друга порода. Издига се от легионер до император и е преди всичко боец и чак по-късно – политик. След като той отблъсква готите, вниманието му е мощно привлечено от стремглавия напредък на Палмирското царство и дръзкото оборване на престижа на Рим от страна на Зенобия и синът й. Той не изпраща писма и не чака пояснения, а събира цялата си армия и се насочва на Изток, с цел да възвърне римската власт в тези територии.

Първият конфликт сред Аврелиан и Зенобия е през 272 година в борбата при Имме, когато палмирската армия е пометена от римската. Това се повтаря и в идващите сражения, а Зенобия е принудена неведнъж да се отдръпва и да прегрупира силите си. Тактиката, която ползва Аврелиан е да заблуждава, че бойците му се отдръпват и тогава ненадейно да атакуват вражеската конница. Накрая Зенобия е притисната в Палмира, където се окопава и се приготвя за продължителна блокада. Същевременно тя стартира договаряния с персите и когато войските на Аврелиан наближават столицата, тя бяга дружно със сина си към Персия. По пътя е хваната от римски бойци и отведена да дава отговор за постъпките си пред Аврелиан.

От този миг историческите обстоятелства и легендите се преплитат дотам, че е мъчно да се откри каква е била ориста на Зенобия. Със сигурност през 272 година тя е затворена и съдена за изменничество в Емеса. Според някои източници точно тогава тя хвърля виновността върху своите съветници и в резултат на това Касий Лонгин е екзекутиран. Тогава е решено също по този начин Зенобия и синът й да бъдат отведени в Рим. Според други – Зенобия и Валабат са оковани в златни вериги и са показани на римските жители по време на тържественото шествие, отбелязващо триумфа на Аврелиан и по-късно са екзекутирани. Съществува и трета версия, която е считана за най-достоверна от историците. Гордостта на Аврелиан не би му разрешила да парадира с успеха си над жена, която не би му донесла особена популярност. Най-вероятно Зенобия е изпратена в Рим, където се дами за сенатор и доживява до дълбока напреднала възраст в красиво имение в дн. град Тиволи.

Каквато и да е по нататъшната й орис, през идващите епохи тя става модел за подражателство и на други жени-владетели. Самата Екатерина Велика се оприличава на нея и акцентира сходствата сред своя двор и интелектуалния хайлайф, с който се обкръжава палмирската кралица. Макар и да не е непокътната нейна статуя, обликът на Зенобия превзема въображението освен на античните и средновековните създатели, само че и вълнува писатели като Бокачо и Чосър, композитори като Джоакино Росини и режисьори като Микеланджело Антониони.