Просвещението
От дълбока античност, хората на изток са считали гибелта за един стадий от живота на човек, който дава същинския смисъл за неговото престояване тук на Земята. При нас европейците нещата, които били свързани гибелта много се различавали от цивилизациите на изток. След интервала на инквизицията на европееца му било обещано правото да има вяра в малко по разнообразни неща, които били налагани от църквата. Това била повода множеството от нас да стартират да имат вяра, че гибелта е единствено краят на нашето физическо битие. За наше благополучие (поне за хората, които имат вяра в прераждането) се появяват от ден на ден и повече доказателства в поддръжка на теорията, че нашето схващане продължава да съществува и след гибелта на биологично тяло.
Изследователите на „ Паралелните светове “ в границите на теорията на мултивселената настоятелно ни предлагат да преглеждаме това, което не можем да забележим, с цел да подкрепим в допълнение тази религия. Един от последователите на теорията за живота след гибелта е Робърт Ланца, който твърди, че гибелта е просто заблуда.
Къде отива тази сила?
Преминава ли в друго измерение? Теорията за мултивселената допуска безконечен брой вселени, като някои са доста сходни с нашата, а други са доста по- разнообразни.
Безкраен брой вселени допуска безконечен брой сюжети. Например в друга галактика човешката цивилизация може да се развива във водна среда, на изцяло „ синя планета “. Нютоновата физика, с която всички сме привикнали, не може да изясни такава опция, само че квантовата физика, в противен случай даже я поддържа и потвърждава.
Интересното е даже, че квантовите физици не схващат изцяло, по какъв начин работи квантовата механика. Една от аргументите за това неразбирателство е това, което се назовава принцип на неустановеност.
Един от най-важните аспекти на квантовата физика, който през днешния ден познаваме в мощно опростена форма, е правилото, който може да се изясни по следния метод: „ Не можете да знаете изцяло, по какъв начин се държи една субатомната парченце, защото даже да я наблюдавате или мерите атрибутите и доста трансформират своето държание “.
Според многомерната интерпретация
всякога, когато се прави квантово премерване, всяка галактика се разклонява в редица нови вселени и по този метод се осъществят всички благоприятни условия. Критиците обаче слагат под въпрос съществуването на тези вселени, защото те не засягат нашата лична галактика.
Настъпи момента за решаването на този проблем, който се назовава доктрина на многото взаимодействащи се светове. В тази доктрина се споделя, че светът, в който живеем, е единствено един от големия брой сходни светове, които си взаимодействат между тях. Това взаимоотношение в действителност е универсална отблъскваща мощ, която пречи на световете да имат сходни физически конфигурации.
Според един от последователите на теорията за многото взаимодействащи си светове, професор Хауърд Уайзман от университета „ Грифит “ в Бризбейн, Австралия, този сюжет не опонира на квантовата механика, само че изяснява доста от нейните необикновени феномени.
“И по този начин, какво общо има това с обстоятелството, че гибелта не е краят? ”
несъмнено ще попитате. Според Робърт Ланца, множеството вселени, взаимодействащи между тях, отварят опцията за прекосяването на силата сред тях. Според него човешката душа е форма на сила, която има безконечен брой вероятни сюжети. Тя може да се прояви на друга низина на битие.
В безконечен брой вселени се случва всичко, което може да се случи. В тези сюжети гибелта не съществува в никакъв действителен смисъл. Това е единствено заблуда, подбудена от обичайните ни вярвания.
Ако вземем поради тези предпоставки, то тогава понятията като пространство и време ще изгубят смисъла си, а разграничаването сред минало, настояще и бъдеще ще стане безсмислено. По този метод безсмъртието може да се дефинира не като постоянно битие във времето, а като нещо оттатък това, което назоваваме пространствено-времеви континуум.
Въпреки че някои от вас могат да отхвърлят тази опция и да я нарекат „ безумна интрига за прераждане “, имайте поради, че няколко уважавани членове на научната общественост мощно имат вяра в това. В последна сметка ние основаваме разбирането си за действителността на информацията, която е предоставена от нашите лимитирани сетива, и тези източници на информация могат елементарно да бъдат излъгани или манипулирани.
Ако желаете образец за още по-безумна или скандална доктрина на времето, тогава разгледайте хипотезата за фантомното време, изложена от немския историк Хариберт Илиг и доктор Ханс-Улрих Нимиц.
Според тях нашите календари безусловно ни лъжат и в действителност ние живеем през 1717 година сл. Хр. Тази доктрина твърди, че всички исторически събития сред 614 и 911 година сл. н.е. са в действителност измислени и историята, на която ни учат, е единствено едно огромно прикритие за лъжите. Илиг и Нимиц настояват, че императора на Свещената Римска империя Отон II е направил скрит план с папа Силвестър II и византийския император Константин VII, с цел да формулират система за датиране, която ще ги сложи в специфична година от н.е.
Страничният резултат от начинанието им е пренаписването на историята и изобретяването на няколко исторически персони като Карл Велики. Тези двамата упрекват духовенството, че манипулира доказателства и крие истината.
По думите на Алберт Айнщайн: „ Реалността е просто заблуда, въпреки и доста упорита “.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
