Интервю | Крум Зарков: Пазителите на статуквото надделяват над реформаторите в коалицията
От 3 юли някогашният длъжностен правосъден министър Крум Зарков е секретар по правните въпроси на президента. Той управлява активността, обвързвана с правене на мнения по законодателството, президентското несъгласие, настояванията до Конституционния съд и така нататък Зарков е народен представител поредно в 44-то, 45-то, 46-то и 47-то Народно заседание. Преди това е работил и като правист в Комисията за определяне на имущество, добито от незаконна активност.
Г-н Зарков, до неотдавна бяхте в изпълнителната власт, преди този момент в Народното събрание. Не ви ли се коства, че сегашната политическа обстановка като че от ден на ден дискредитира концепцията за баланс и надзор сред управляващите? Мисля, че е доста належащо, предвид на последните събития, да си напомним разликата сред парламент и конвент. Парламентът е висшата институция в една парламентарна република, само че нейното господство е лимитирано от правилата на разделяне на управляващите и на правовата страна. Първият принцип значи, че би трябвало да уважаваш и да не навлизаш в компетенциите на другите органи. Вторият - че даже да си висш, разпоредбите важат и за теб. Ако Народното събрание стартира да взема решение въпроси за концесии, къде да заседава Конституционният съд или да се абстрахира от личните си правила, като приема закони на едно четене, това към този момент не наподобява на парламент, а на конвент. И за какво се случва това? Защото наподобява, че като че ли освен законодателната, само че и изпълнителната власт седи на първия ред в Народното събрание, а не в Министерския съвет. Страхувам се да не се окаже, че и правосъдната е там. Тоест преди, при Бойко Борисов, властта беше на стола на премиера, а в този момент? А в този момент е на стола на Бойко Борисов. Парламентът назначава, той взема решение за концесията на " Росенец ", той взема решения за оръжията за Украйна и така нататък Защо? Защото там са хората, които вземат решенията, включително и оперативните решения, които са от подготвеност на изпълнителната власт. Там са хората или там е индивидът? Единият, двамата, колкото... Лидерите на политическите обединения, съставляващи конституционното болшинство. Каква е относителната тежест на другите водачи аз не се ангажирам да кажа, само че напълно скоро бъдещето ще покаже.
От 3 юли някогашният длъжностен правосъден министър Крум Зарков е секретар по правните въпроси на президента. Той управлява активността, обвързвана с правене на мнения по законодателството, президентското несъгласие, настояванията до Конституционния съд и така нататък Зарков е народен представител поредно в 44-то, 45-то, 46-то и 47-то Народно заседание. Преди това е работил и като правист в Комисията за определяне на имущество, добито от незаконна активност.
Г-н Зарков, до неотдавна бяхте в изпълнителната власт, преди този момент в Народното събрание. Не ви ли се коства, че сегашната политическа обстановка като че от ден на ден дискредитира концепцията за баланс и надзор сред управляващите? Мисля, че е доста належащо, предвид на последните събития, да си напомним разликата сред парламент и конвент. Парламентът е висшата институция в една парламентарна република, само че нейното господство е лимитирано от правилата на разделяне на управляващите и на правовата страна. Първият принцип значи, че би трябвало да уважаваш и да не навлизаш в компетенциите на другите органи. Вторият - че даже да си висш, разпоредбите важат и за теб. Ако Народното събрание стартира да взема решение въпроси за концесии, къде да заседава Конституционният съд или да се абстрахира от личните си правила, като приема закони на едно четене, това към този момент не наподобява на парламент, а на конвент. И за какво се случва това? Защото наподобява, че като че ли освен законодателната, само че и изпълнителната власт седи на първия ред в Народното събрание, а не в Министерския съвет. Страхувам се да не се окаже, че и правосъдната е там. Тоест преди, при Бойко Борисов, властта беше на стола на премиера, а в този момент? А в този момент е на стола на Бойко Борисов. Парламентът назначава, той взема решение за концесията на " Росенец ", той взема решения за оръжията за Украйна и така нататък Защо? Защото там са хората, които вземат решенията, включително и оперативните решения, които са от подготвеност на изпълнителната власт. Там са хората или там е индивидът? Единият, двамата, колкото... Лидерите на политическите обединения, съставляващи конституционното болшинство. Каква е относителната тежест на другите водачи аз не се ангажирам да кажа, само че напълно скоро бъдещето ще покаже.
Просто желая да подчертая, че това, че Народното събрание е най-демократичната институция, не значи, че тя не може да се държи диктаторски. Гарант против това е разделянето на управляващите. С откровеното нахлуване на Народното събрание в областта на Министерския съвет като че ли отново се залита в прекаленост. След като за един дълъг интервал превърнахме парламентарната република в премиерска, в този момент сме на път да обезличим напълно Министерския съвет. Какво ни споделя правилото на ротацията - няма огромно значение кой е министър председател, ще ги въртим. Ама има значение! В Конституцията написа какво прави Министерският съвет, какво прави Народното събрание и оперативните решения по изискване е по-добре да се вземат от Министерски съвет, а трайните, дълбоките, огромните решения се вземат от Народното събрание. Заради комплицираните връзки в новата коалиция аз не съм сигурен до каква степен самите хора, които заемат сега съответните места по седалките в Народното събрание и в креслата в Министерския съвет, схващат каква тъкмо е тяхната роля в тежката машинария на държавното ръководство. Вие сте били във всяка от тия институции, по какъв начин ги виждате в профил? И най-много - какво се случва със правосъдната промяна и законодателния развой, тъй като се основава едно усещане за засилващ се безпорядък към правораздаването? Точно тъй като съм бил във всяка от тези институции и знам какъв брой е мъчно, не съм бил от тези, които сочат с пръст в профил. Но не може да се каже нищо друго, като се изключи че през последните месеци се върви обратно, а не напред. Реклама
От началото на мандата на този парламент на три пъти се одобряват промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Два от тези закони бяха върнати с несъгласие. С единия от тях единствено за един следобяд се реши да се реформира следствието по метод, който даже самите предложители не разбираха. Другият на практика постави във фризера мъчно отвоювания механизъм за следствие против основния прокурор, като вкара ново условие за избор на пъкъл хок прокурор от нова електронна система, друга от тази, по която се разпределят делата на инцидентен принцип на всички равнища в системата. Това второ несъгласие беше преодоляно в понеделник съвсем без разискване, което единствено по себе си е проблематично, доколкото ветото значи връщане за ново разискване на един законопроект. Аргументите на президента не бяха прегледани по една елементарна причина - няма годен противоположен мотив, тъй като нова електронна система за инцидентен асортимент не е нужна.
И още същия ден, в понеделник, 7 август, трима депутати - Кирил Петков, Надежда Йорданова и Божидар Божанов, внесоха нов, четвърти законопроект за промени в Закон за съдебната власт, който третира на процедура същата материя, и в който още веднъж, прекомерно неразбираемо, без да се сочи стабилен претекст, се оферират разпореждания за нова обща електронна осведомителна система на съдилищата, която би трябвало да избира и новия проверяващ основния прокурор.
Въпросът в действителност е прекомерно сериозен. Съгласно дългогодишната процедура на Европейския съд за правата на индивида главното право на обективен развой включва в себе си правото на самостоятелен и неутрален съд. Част от гаранциите за това право е така наречен инцидентно систематизиране на делата. Да се подложи на подозрение сегашната система на инцидентно систематизиране на делата без солидни причини значи фактически да се удари в сърцето на правосъдната система. Неслучайно, когато преди време различен министър на правораздаването - Данаил Кирилов, упрекна тази система, че предстои на операция (помните така наречен бял хакер), доста хора от правосъдната система и от политическите среди с право реагираха като ужилени, тъй като разбираха какво значи това. Това значи, че всеки български жител, когато загуби дело или не е удовлетворен от решението на даден съд, може умерено да уточни като провинен системата, която, видите ли, би могла по някакъв метод да настройки комфортен за случая арбитър. Това унищожава доверието в правосъдната система.
Оставям настрани вложенията, които са направени през годините за създаване на тази система, напъните, които правосъдни магистрати и чиновници са положили, с цел да я усвоят и да могат да я надграждат. Наясно съм и с компликациите, които тази доста комплицирана система основава на работещите с нея. Но всичко направено дотук да бъде заметено с опакото на ръката, без солидни причини, ми се коства много рисково. Защо се прави това? Един законопроект, преди да отговори на въпроса " по какъв начин ", би трябвало да отговори на въпроса " за какво "? Това е логиката законът да се приема на две четения, като на първото се обясняват кардиналните постановки, философията на закона и неговата цел.
Реклама Защо новото болшинство, което черпи огромна част от своята легитимност върху концепцията за съществени и действителни промени в правосъдната система, потегли по този път? Отговор на този въпрос аз нямам, само че мисля, че пътят е неверен.
Когато при започване на юли Европейската комисия реши да предприеме дейности за събаряне на мониторинговия механизъм върху България - посредством и на приемането на закона за следствие на основния прокурор - еврокомисарят по правораздаване Дидие Рейндерс предизвести, все едно знаеше какво ще се случи: " Много е хубаво, че сте приели закон. По-важно е той да бъде прибавен ". И в деня когато този механизъм започва, когато беше избран първият арбитър, който да стане пъкъл хок прокурор, се завихри тази законодателна самодейност, която по моему е нездравословна - и за механизма, и за системата като цяло. В същото време на Висшия правосъден съвет му се подсигуряват още шест месеца при изминал мандат.
Това, че Народното събрание е най-демократичната институция, не значи, че тя не може да се държи диктаторски.
Министърът на правораздаването явно има упоритости и поставя огромни старания, само че един министър на правораздаването е мощен с болшинството зад себе си. А в случай че Закон за съдебната власт се трансформира толкоз значително по самодейност на депутати и без министерството да е задоволително ангажирано с това, аз просто не виждам по какъв начин могат нещата да вървят добре. Когато няма логичност в едни политически дейности, в едни законодателни начинания, нормално се подозират някакви нелегитимни цели, които играчите не желаят да разгласят обществено. Винаги съм се пазил от тайни теории. Коалицията е комплицирана. Тя съчетава както хора, които се самоопределят като реформатори, по този начин и други, които бяха избрани за пазители на статуквото в правосъдната система. Страхувам се, че първите 45-50 дни демонстрират еднопосочно , че пазителите на статуквото надвиват над реформаторите в новото им общо болшинство. Цената на всичко това е Конституцията - нуждата да се консолидира болшинство за конституционни промени, отново свързани със правосъдната промяна. Много значимо конкретизиране. С напъните на доста хора, на разнообразни политически обединения, специалисти, неправителствени организации, се стигна до разбирането, че е нужна конституционна смяна в региона на правосъдната власт. Нещо повече - в хода на дебатите и след десетки мнения на Венецианската комисия, беше реализирано и единодушие какво тъкмо би трябвало да се направи. Това са няколко значими неща - метода на конституиране и действие на Висш съдебен съвет, точната роля на основния прокурор в подтекста на прокуратурата, както и достъпа до Конституционния съд. Това легитимира новата коалиция от една страна, само че и оправда привличането на Движение за права и свободи процеса, доколкото са нужни гласове за конституционната смяна. Оттам нататък обаче, въпросът за конституционната промяна обрасна с нови и нови тематики. Откъде се появи националният празник в този план, мандатите на кметовете, статута на служебното държавно управление и така нататък? Защо се слагат въпроси, които явно ще отклонят и политическа сила, и публично внимание от правосъдната промяна? Страхувам се, че радетелите на тази промяна ще бъдат отнесени от тематики, които нямат директна връзка с нея и с задачата за реализиране на правова страна.
Всеки път, когато едно ръководство, едно болшинство сложи ясна цел, която е авансово призната, както беше в тази ситуация, и се следва нейното осъществяване, нещата се получават. Всеки път, когато се появи неизясненост, подозрение за задкулисие и така нататък, се зацикля. Лошото е, че това зацикляне има огромна цена - заплахата промените отново да не се случат.
Г-н Зарков, до неотдавна бяхте в изпълнителната власт, преди този момент в Народното събрание. Не ви ли се коства, че сегашната политическа обстановка като че от ден на ден дискредитира концепцията за баланс и надзор сред управляващите? Мисля, че е доста належащо, предвид на последните събития, да си напомним разликата сред парламент и конвент. Парламентът е висшата институция в една парламентарна република, само че нейното господство е лимитирано от правилата на разделяне на управляващите и на правовата страна. Първият принцип значи, че би трябвало да уважаваш и да не навлизаш в компетенциите на другите органи. Вторият - че даже да си висш, разпоредбите важат и за теб. Ако Народното събрание стартира да взема решение въпроси за концесии, къде да заседава Конституционният съд или да се абстрахира от личните си правила, като приема закони на едно четене, това към този момент не наподобява на парламент, а на конвент. И за какво се случва това? Защото наподобява, че като че ли освен законодателната, само че и изпълнителната власт седи на първия ред в Народното събрание, а не в Министерския съвет. Страхувам се да не се окаже, че и правосъдната е там. Тоест преди, при Бойко Борисов, властта беше на стола на премиера, а в този момент? А в този момент е на стола на Бойко Борисов. Парламентът назначава, той взема решение за концесията на " Росенец ", той взема решения за оръжията за Украйна и така нататък Защо? Защото там са хората, които вземат решенията, включително и оперативните решения, които са от подготвеност на изпълнителната власт. Там са хората или там е индивидът? Единият, двамата, колкото... Лидерите на политическите обединения, съставляващи конституционното болшинство. Каква е относителната тежест на другите водачи аз не се ангажирам да кажа, само че напълно скоро бъдещето ще покаже.
От 3 юли някогашният длъжностен правосъден министър Крум Зарков е секретар по правните въпроси на президента. Той управлява активността, обвързвана с правене на мнения по законодателството, президентското несъгласие, настояванията до Конституционния съд и така нататък Зарков е народен представител поредно в 44-то, 45-то, 46-то и 47-то Народно заседание. Преди това е работил и като правист в Комисията за определяне на имущество, добито от незаконна активност.
Г-н Зарков, до неотдавна бяхте в изпълнителната власт, преди този момент в Народното събрание. Не ви ли се коства, че сегашната политическа обстановка като че от ден на ден дискредитира концепцията за баланс и надзор сред управляващите? Мисля, че е доста належащо, предвид на последните събития, да си напомним разликата сред парламент и конвент. Парламентът е висшата институция в една парламентарна република, само че нейното господство е лимитирано от правилата на разделяне на управляващите и на правовата страна. Първият принцип значи, че би трябвало да уважаваш и да не навлизаш в компетенциите на другите органи. Вторият - че даже да си висш, разпоредбите важат и за теб. Ако Народното събрание стартира да взема решение въпроси за концесии, къде да заседава Конституционният съд или да се абстрахира от личните си правила, като приема закони на едно четене, това към този момент не наподобява на парламент, а на конвент. И за какво се случва това? Защото наподобява, че като че ли освен законодателната, само че и изпълнителната власт седи на първия ред в Народното събрание, а не в Министерския съвет. Страхувам се да не се окаже, че и правосъдната е там. Тоест преди, при Бойко Борисов, властта беше на стола на премиера, а в този момент? А в този момент е на стола на Бойко Борисов. Парламентът назначава, той взема решение за концесията на " Росенец ", той взема решения за оръжията за Украйна и така нататък Защо? Защото там са хората, които вземат решенията, включително и оперативните решения, които са от подготвеност на изпълнителната власт. Там са хората или там е индивидът? Единият, двамата, колкото... Лидерите на политическите обединения, съставляващи конституционното болшинство. Каква е относителната тежест на другите водачи аз не се ангажирам да кажа, само че напълно скоро бъдещето ще покаже.
Просто желая да подчертая, че това, че Народното събрание е най-демократичната институция, не значи, че тя не може да се държи диктаторски. Гарант против това е разделянето на управляващите. С откровеното нахлуване на Народното събрание в областта на Министерския съвет като че ли отново се залита в прекаленост. След като за един дълъг интервал превърнахме парламентарната република в премиерска, в този момент сме на път да обезличим напълно Министерския съвет. Какво ни споделя правилото на ротацията - няма огромно значение кой е министър председател, ще ги въртим. Ама има значение! В Конституцията написа какво прави Министерският съвет, какво прави Народното събрание и оперативните решения по изискване е по-добре да се вземат от Министерски съвет, а трайните, дълбоките, огромните решения се вземат от Народното събрание. Заради комплицираните връзки в новата коалиция аз не съм сигурен до каква степен самите хора, които заемат сега съответните места по седалките в Народното събрание и в креслата в Министерския съвет, схващат каква тъкмо е тяхната роля в тежката машинария на държавното ръководство. Вие сте били във всяка от тия институции, по какъв начин ги виждате в профил? И най-много - какво се случва със правосъдната промяна и законодателния развой, тъй като се основава едно усещане за засилващ се безпорядък към правораздаването? Точно тъй като съм бил във всяка от тези институции и знам какъв брой е мъчно, не съм бил от тези, които сочат с пръст в профил. Но не може да се каже нищо друго, като се изключи че през последните месеци се върви обратно, а не напред. Реклама
От началото на мандата на този парламент на три пъти се одобряват промени в Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Два от тези закони бяха върнати с несъгласие. С единия от тях единствено за един следобяд се реши да се реформира следствието по метод, който даже самите предложители не разбираха. Другият на практика постави във фризера мъчно отвоювания механизъм за следствие против основния прокурор, като вкара ново условие за избор на пъкъл хок прокурор от нова електронна система, друга от тази, по която се разпределят делата на инцидентен принцип на всички равнища в системата. Това второ несъгласие беше преодоляно в понеделник съвсем без разискване, което единствено по себе си е проблематично, доколкото ветото значи връщане за ново разискване на един законопроект. Аргументите на президента не бяха прегледани по една елементарна причина - няма годен противоположен мотив, тъй като нова електронна система за инцидентен асортимент не е нужна.
И още същия ден, в понеделник, 7 август, трима депутати - Кирил Петков, Надежда Йорданова и Божидар Божанов, внесоха нов, четвърти законопроект за промени в Закон за съдебната власт, който третира на процедура същата материя, и в който още веднъж, прекомерно неразбираемо, без да се сочи стабилен претекст, се оферират разпореждания за нова обща електронна осведомителна система на съдилищата, която би трябвало да избира и новия проверяващ основния прокурор.
Въпросът в действителност е прекомерно сериозен. Съгласно дългогодишната процедура на Европейския съд за правата на индивида главното право на обективен развой включва в себе си правото на самостоятелен и неутрален съд. Част от гаранциите за това право е така наречен инцидентно систематизиране на делата. Да се подложи на подозрение сегашната система на инцидентно систематизиране на делата без солидни причини значи фактически да се удари в сърцето на правосъдната система. Неслучайно, когато преди време различен министър на правораздаването - Данаил Кирилов, упрекна тази система, че предстои на операция (помните така наречен бял хакер), доста хора от правосъдната система и от политическите среди с право реагираха като ужилени, тъй като разбираха какво значи това. Това значи, че всеки български жител, когато загуби дело или не е удовлетворен от решението на даден съд, може умерено да уточни като провинен системата, която, видите ли, би могла по някакъв метод да настройки комфортен за случая арбитър. Това унищожава доверието в правосъдната система.
Оставям настрани вложенията, които са направени през годините за създаване на тази система, напъните, които правосъдни магистрати и чиновници са положили, с цел да я усвоят и да могат да я надграждат. Наясно съм и с компликациите, които тази доста комплицирана система основава на работещите с нея. Но всичко направено дотук да бъде заметено с опакото на ръката, без солидни причини, ми се коства много рисково. Защо се прави това? Един законопроект, преди да отговори на въпроса " по какъв начин ", би трябвало да отговори на въпроса " за какво "? Това е логиката законът да се приема на две четения, като на първото се обясняват кардиналните постановки, философията на закона и неговата цел.
Реклама Защо новото болшинство, което черпи огромна част от своята легитимност върху концепцията за съществени и действителни промени в правосъдната система, потегли по този път? Отговор на този въпрос аз нямам, само че мисля, че пътят е неверен.
Когато при започване на юли Европейската комисия реши да предприеме дейности за събаряне на мониторинговия механизъм върху България - посредством и на приемането на закона за следствие на основния прокурор - еврокомисарят по правораздаване Дидие Рейндерс предизвести, все едно знаеше какво ще се случи: " Много е хубаво, че сте приели закон. По-важно е той да бъде прибавен ". И в деня когато този механизъм започва, когато беше избран първият арбитър, който да стане пъкъл хок прокурор, се завихри тази законодателна самодейност, която по моему е нездравословна - и за механизма, и за системата като цяло. В същото време на Висшия правосъден съвет му се подсигуряват още шест месеца при изминал мандат.
Това, че Народното събрание е най-демократичната институция, не значи, че тя не може да се държи диктаторски.
Министърът на правораздаването явно има упоритости и поставя огромни старания, само че един министър на правораздаването е мощен с болшинството зад себе си. А в случай че Закон за съдебната власт се трансформира толкоз значително по самодейност на депутати и без министерството да е задоволително ангажирано с това, аз просто не виждам по какъв начин могат нещата да вървят добре. Когато няма логичност в едни политически дейности, в едни законодателни начинания, нормално се подозират някакви нелегитимни цели, които играчите не желаят да разгласят обществено. Винаги съм се пазил от тайни теории. Коалицията е комплицирана. Тя съчетава както хора, които се самоопределят като реформатори, по този начин и други, които бяха избрани за пазители на статуквото в правосъдната система. Страхувам се, че първите 45-50 дни демонстрират еднопосочно , че пазителите на статуквото надвиват над реформаторите в новото им общо болшинство. Цената на всичко това е Конституцията - нуждата да се консолидира болшинство за конституционни промени, отново свързани със правосъдната промяна. Много значимо конкретизиране. С напъните на доста хора, на разнообразни политически обединения, специалисти, неправителствени организации, се стигна до разбирането, че е нужна конституционна смяна в региона на правосъдната власт. Нещо повече - в хода на дебатите и след десетки мнения на Венецианската комисия, беше реализирано и единодушие какво тъкмо би трябвало да се направи. Това са няколко значими неща - метода на конституиране и действие на Висш съдебен съвет, точната роля на основния прокурор в подтекста на прокуратурата, както и достъпа до Конституционния съд. Това легитимира новата коалиция от една страна, само че и оправда привличането на Движение за права и свободи процеса, доколкото са нужни гласове за конституционната смяна. Оттам нататък обаче, въпросът за конституционната промяна обрасна с нови и нови тематики. Откъде се появи националният празник в този план, мандатите на кметовете, статута на служебното държавно управление и така нататък? Защо се слагат въпроси, които явно ще отклонят и политическа сила, и публично внимание от правосъдната промяна? Страхувам се, че радетелите на тази промяна ще бъдат отнесени от тематики, които нямат директна връзка с нея и с задачата за реализиране на правова страна.
Всеки път, когато едно ръководство, едно болшинство сложи ясна цел, която е авансово призната, както беше в тази ситуация, и се следва нейното осъществяване, нещата се получават. Всеки път, когато се появи неизясненост, подозрение за задкулисие и така нататък, се зацикля. Лошото е, че това зацикляне има огромна цена - заплахата промените отново да не се случат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ