Храната на древните спартанци
Освен със своите бойни умения античните спартанци били известни и с изцяло другия си обичай и просвета спрямо останалата част на Елада. Най-голяма разлика в всекидневието им била храната, с която те се хранели. Някои учени даже настояват, че точно на нея се дължала прословутата спартанска дисциплинираност, гняв в борбите и непреклонност.
В Спарта луксът бил чужд. Храната за спартанците била средство за оцеляване, а не предмет на самостоятелно желание. Цялото население се хранело в общи столови, които на древногръцки се наричали систии или обедни клубове.
Начинът на подготвяне на храната бил подобен, от който даже и на фен кулинар би му се приискало да си заскубе косите. Всеки от членовете на дадена систия носел артикул, който намерел в дома си, и го оставял в общ казан. Целият миш-маш от артикули се сварявал и всички сядали да се хранят дружно.
Тази система била въведена от съвсем митичния цар Ликург, който желал да сплоти жителите на града против многочислените му врагове. Той я въвел, с цел да се поддържа равенството измежду жителите, както и по-лесно да се управлява техният живот. В незначителен колектив, където всичко е на показ, животът на всеки обособен субект зависи значително от хората, които го обкръжават.
Строго неразрешено било спартанец да отиде в систията сит. Членовете на обедните клубове се следили един различен за това кой по какъв начин се храни и осмивали тези, на които не им била по усета грубата и отвратителна храна.
Най-разпространеното ядене в антична Спарта, имащо най-малко незадълбочен досег с кулинарията, била по този начин наречената черна чорба. Тя представлявала сварена свинска кръв, овкусена с оцет и сол. По време на Пелопонеската война атински посланик неслучайно възкликнал, откакто опитал въпросното ястие, че схваща, за какво всички спартанци желаят да умрат. Супата била отвратителна на усет, а яденето ѝ било същинско тестване.
Повечето храни в Спарта били сходни - тежки, без никакви излишества. Чест подбор били грахът, фасулът, ръжта и овесът. Спартанските ръководители считали, че давайки такава храна, която едвам засищала глада, ще създадат бойците по-подготвени за възможна война. Спартанците вярвали, че оскъдната храна калява младежите, прави ги по-корави и издръжливи, по-красиви и здрави.
