Сблъсъкът нередовни длъжници - кредитори пак се премести на политическата арена
Острото опълчване сред нередовните длъжници и техните кредитори за следващ път ще придобие институционален темперамент. В Народното събрание към този момент е импортиран план за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), които, от една страна, дават повече благоприятни условия на длъжниците да пазят правата си против своите кредитори, а от друга, желаят да орежат правните принадлежности на кредиторите за бързо събиране на техните вземания. Както можеше да се чака, препоръчаните промени в Граждански процесуален кодекс повтарят с известни корекции плана на омбудсмана Мая Манолова. Тя го показа на депутатите на особено съвещание на парламентарната комисия по бюджет и финанси при започване на месец март, като реакция на мнението на Европейската комисия от 24 януари 2018-та. В това мнение Европейска комисия декларира, че българските закони не пазят в задоволителна степен правата на потребителите, тъй като не разрешават на съдилищата, които издават заповеди за неотложно осъществяване по член 417 от Граждански процесуален кодекс, да преценяват дали в договорите, въз основа на които се издават заповедите, има неравноправни клаузи. Другата рекомендация на мнението на Европейска комисия е, че законодателят би трябвало да даде рационален период на длъжника да отбрани правата си против желае на своя заемодател. Европейска комисия ни даде двумесечен период за поправяне на тези дефекти и това може да стане единствено с приемането на законодателни ограничения.
По всички тези аргументи народните представители се ангажираха да припознаят законопроекта на Мая Манолова и от свое име да го внесат за разглеждане в Народното събрание. Това тяхно заричане към този момент е изпълнено. Но още при разглеждането на направения от омбудсмана законопроект в комисията, депутатите предизвестиха Манолова, че всяка една режисура в него ще бъде разисквана и оценена от позиция на законова употреба и законова и икономическа целенасоченост.
В проектозакона на омбудсмана има безспорни и противоречиви моменти. Няма спор по предлагането, че кредиторите, дружно с настояването си за наложително осъществяване, би трябвало да дават на съдилищата договорите със своите клиенти и общите условия към тях. Това ще разреши на съдиите да преценяват дали има неравноправни клаузи в тези контракти и в случай че установяват, че такива има, да отхвърлят изцяло или отчасти настояването за неотложно осъществяване.
Защо изцяло или отчасти? В разнообразни закони, които пазят правата на потребителите, има текстове, които постановяват, че в случай че в един контракт към потребителя има условия, които не могат по закон да му бъдат налагани, тези условия се считат за оскъдни и не пораждат финансови задължения за потребителя. Това са по този начин наречените неравноправни клаузи. В договорите за потребителски и жилищни заеми това се отнася за някои такси, както и за лихви, които се образуват по непрогледен метод. При констатиране на такива нарушавания потребителят не дължи тези такси и лихви, само че би трябвало да върне главницата на получения заем. При това състояние съдът може да отхвърли изцяло желае на заемодател за бързо събиране на просрочено взимане, в случай че то е образувано от непозволено начисляване на такси и лихви (възникнали от неравноправни клаузи в договора). Ако обаче искът е и за просрочени главници, тогава съдът би трябвало да го отхвърли отчасти - единствено в частта за непозволените такси, комисионни и лихви, само че да го почете в частта за главницата. Точно за задачата на тази преценка съдиите се нуждаят от самите контракти и общите условия към тях. Банкери настояват, че и сега ползват към желае за неотложно осъществяване догорите за заем и прилежащите към него документи. Друг е въпросът какъв брой съдии се задълбочават в тях.
В проектозакона на омбудсмана обаче има доста противоречиви текстове. На първо място препоръчаните облекчения би трябвало да са единствено за жителите.
Точно тях и европейското, и българското законодателство схваща под понятието консуматори. Тях има поради и мнението на Европейска комисия от януари 2018-та. А по този начин, както е създаден законопроектът на Мая Манолова, припознат и от депутатите, измененията в него облагодетелстват освен жителите - длъжници, само че и компаниите, които са неточни кредитополучатели. Едва ли е нужно българското законодателство да лимитира правата на кредиторите по отношение на неточните фирми-длъжници изключително когато в последния отчет на Европейска комисия за България като главен проблем за страната се показва относително високия дял на необслужваните заеми на компании и неефективните законови процедури по събиране на вземания и на процедурите по неплатежоспособност, които в по огромната си част се показват в наложително събиране на вземанията.
Опитът да се отнеме правото на банките за бързо събиране на вземанията, което в този момент е закрепено в член 417 ал.2, пък опонира на фундаментални правила, произлизащи от неповторимото пълномощие на банките да притеглят запас по сметки и депозити и обвързваните с това съществени законови задължения към притежателите на привлечените средства. Единствено поради тази взаимовръзка банките както у нас, по този начин и в чужбина могат да работят единствено в случай че получат лиценз и са обект на все по-строг макропруденциален контрол. Тези фундаментални правила са в детайли разказани в Решение N12 на Конституционния съд от 2 октомври 2012 година, с което се отхвърля настояването на тогавашния омбудсман Константин Пенчев за оповестяване на текстовете на чл.417 ал.2 за противоконституционни. В решението на Конституционния съд категорично написа: " Прогласеният с член 19, алинея 2 от Конституцията принцип не е нарушен с оспорената наредба на член 417, т. 2 Граждански процесуален кодекс, защото от уредената с нея процедура за улеснено и ускорено събиране на вземанията си могат да се употребяват всички банки, които се разпознават като обединена по идентични признаци група търговски субекти, осъществяващи една и съща активност и изпълняващи критериите на легалната формулировка за банка (кредитна институция), дадена с текста на член 2, алинея 1 ЗКИ, а освен някои от тях, в какъвто смисъл Конституционният съд се е произнасял неведнъж.
Предвид изложените съображения и в частта си за банките оспорената норма не е противоконституционна и тъй като обективира рационалния баланс сред особения и неповторим юридически статус на банките като търговски сдружения, регистрира спецификата на предоставените им функционалности, повишените условия към активността им в другите посоки, обезпечава нуждата от засилена отбрана на публичния интерес посредством обезпечаването на стабилността на банковата система и гарантирането на правата на вложителите (при действието на Закона за гарантиране на влоговете в банките) ".
След това решение правата на банките, дадени им с член 417 ал.2 от Граждански процесуален кодекс не би трябвало да подлежат на какъвто и да е коментар, а всеки опит за орязването им може да се преглежда и като офанзива против финансовата непоклатимост на страната. Но както се вижда сходни опити не престават и досега.
Третият доста спорен миг в предлагането на Мая Манолова за промени в Граждански процесуален кодекс е даването на опция бързото събиране на вземания да се стопира единствено с едно несъгласие.
Граждански процесуален кодекс и сега дава право на длъжниците да оспорват пред съда претенциите на кредиторите си. Но тези възражения в този момент не стопират осъществяването. Предложените промени, в случай че бъдат признати, ще трансформират коренно обстановката, ще дадат опция на длъжниците безпределно да отсрочват изплащането на задълженията и ще понижат опцията на кредиторите да се удовлетворят от осребряване на активите и имуществото на нередовния дебитор.
Недопустимо е сходни облекчения да бъдат предоставени на компаниите в подтекста на решението на Конституционния съд и на обвиняванията отправени против България в последния отчет на Европейски Съюз. Що се отнася до жителите, нуждата от сходно облекчение може да се разисква единствено в случай че по едно и също време има сериозно висок брой на бързите производства против жители и на заведените от тях тъжби против сходни производства. Една статистика от 2016-а демонстрира, че броят на просрочените заеми на популацията, за които има издадени заповеди за неотложно осъществяване (бързи производства) е към 0.85% от всички отпуснати заеми за жители. Направените възражения в съда против такива заповеди са 986 броя или близо 0.05% от всички предоставени банкови заеми за популацията. А исковете за неотложно осъществяване, отхвърлени от съда въз основата на направени възражения са 88 броя или 0.004% от всички заеми за жители. Числата и съотношенията демонстрират, че така наречен корист с права на банките не е някакъв тормозещ обществото рецидив, а по-скоро доста рядко изключение, поради което надали е рационално правата им за бързо събиране на вземанията си от жители да бъдат орязвани.
Всички тези въпроси би трябвало да бъдат обект на изчерпателен професионален спор в Народното събрание и е неприемливо и даже е държавнически безконтролно, те да се употребяват като инструмент в засилващите се политически битки. /news.bg
По всички тези аргументи народните представители се ангажираха да припознаят законопроекта на Мая Манолова и от свое име да го внесат за разглеждане в Народното събрание. Това тяхно заричане към този момент е изпълнено. Но още при разглеждането на направения от омбудсмана законопроект в комисията, депутатите предизвестиха Манолова, че всяка една режисура в него ще бъде разисквана и оценена от позиция на законова употреба и законова и икономическа целенасоченост.
В проектозакона на омбудсмана има безспорни и противоречиви моменти. Няма спор по предлагането, че кредиторите, дружно с настояването си за наложително осъществяване, би трябвало да дават на съдилищата договорите със своите клиенти и общите условия към тях. Това ще разреши на съдиите да преценяват дали има неравноправни клаузи в тези контракти и в случай че установяват, че такива има, да отхвърлят изцяло или отчасти настояването за неотложно осъществяване.
Защо изцяло или отчасти? В разнообразни закони, които пазят правата на потребителите, има текстове, които постановяват, че в случай че в един контракт към потребителя има условия, които не могат по закон да му бъдат налагани, тези условия се считат за оскъдни и не пораждат финансови задължения за потребителя. Това са по този начин наречените неравноправни клаузи. В договорите за потребителски и жилищни заеми това се отнася за някои такси, както и за лихви, които се образуват по непрогледен метод. При констатиране на такива нарушавания потребителят не дължи тези такси и лихви, само че би трябвало да върне главницата на получения заем. При това състояние съдът може да отхвърли изцяло желае на заемодател за бързо събиране на просрочено взимане, в случай че то е образувано от непозволено начисляване на такси и лихви (възникнали от неравноправни клаузи в договора). Ако обаче искът е и за просрочени главници, тогава съдът би трябвало да го отхвърли отчасти - единствено в частта за непозволените такси, комисионни и лихви, само че да го почете в частта за главницата. Точно за задачата на тази преценка съдиите се нуждаят от самите контракти и общите условия към тях. Банкери настояват, че и сега ползват към желае за неотложно осъществяване догорите за заем и прилежащите към него документи. Друг е въпросът какъв брой съдии се задълбочават в тях.
В проектозакона на омбудсмана обаче има доста противоречиви текстове. На първо място препоръчаните облекчения би трябвало да са единствено за жителите.
Точно тях и европейското, и българското законодателство схваща под понятието консуматори. Тях има поради и мнението на Европейска комисия от януари 2018-та. А по този начин, както е създаден законопроектът на Мая Манолова, припознат и от депутатите, измененията в него облагодетелстват освен жителите - длъжници, само че и компаниите, които са неточни кредитополучатели. Едва ли е нужно българското законодателство да лимитира правата на кредиторите по отношение на неточните фирми-длъжници изключително когато в последния отчет на Европейска комисия за България като главен проблем за страната се показва относително високия дял на необслужваните заеми на компании и неефективните законови процедури по събиране на вземания и на процедурите по неплатежоспособност, които в по огромната си част се показват в наложително събиране на вземанията.
Опитът да се отнеме правото на банките за бързо събиране на вземанията, което в този момент е закрепено в член 417 ал.2, пък опонира на фундаментални правила, произлизащи от неповторимото пълномощие на банките да притеглят запас по сметки и депозити и обвързваните с това съществени законови задължения към притежателите на привлечените средства. Единствено поради тази взаимовръзка банките както у нас, по този начин и в чужбина могат да работят единствено в случай че получат лиценз и са обект на все по-строг макропруденциален контрол. Тези фундаментални правила са в детайли разказани в Решение N12 на Конституционния съд от 2 октомври 2012 година, с което се отхвърля настояването на тогавашния омбудсман Константин Пенчев за оповестяване на текстовете на чл.417 ал.2 за противоконституционни. В решението на Конституционния съд категорично написа: " Прогласеният с член 19, алинея 2 от Конституцията принцип не е нарушен с оспорената наредба на член 417, т. 2 Граждански процесуален кодекс, защото от уредената с нея процедура за улеснено и ускорено събиране на вземанията си могат да се употребяват всички банки, които се разпознават като обединена по идентични признаци група търговски субекти, осъществяващи една и съща активност и изпълняващи критериите на легалната формулировка за банка (кредитна институция), дадена с текста на член 2, алинея 1 ЗКИ, а освен някои от тях, в какъвто смисъл Конституционният съд се е произнасял неведнъж.
Предвид изложените съображения и в частта си за банките оспорената норма не е противоконституционна и тъй като обективира рационалния баланс сред особения и неповторим юридически статус на банките като търговски сдружения, регистрира спецификата на предоставените им функционалности, повишените условия към активността им в другите посоки, обезпечава нуждата от засилена отбрана на публичния интерес посредством обезпечаването на стабилността на банковата система и гарантирането на правата на вложителите (при действието на Закона за гарантиране на влоговете в банките) ".
След това решение правата на банките, дадени им с член 417 ал.2 от Граждански процесуален кодекс не би трябвало да подлежат на какъвто и да е коментар, а всеки опит за орязването им може да се преглежда и като офанзива против финансовата непоклатимост на страната. Но както се вижда сходни опити не престават и досега.
Третият доста спорен миг в предлагането на Мая Манолова за промени в Граждански процесуален кодекс е даването на опция бързото събиране на вземания да се стопира единствено с едно несъгласие.
Граждански процесуален кодекс и сега дава право на длъжниците да оспорват пред съда претенциите на кредиторите си. Но тези възражения в този момент не стопират осъществяването. Предложените промени, в случай че бъдат признати, ще трансформират коренно обстановката, ще дадат опция на длъжниците безпределно да отсрочват изплащането на задълженията и ще понижат опцията на кредиторите да се удовлетворят от осребряване на активите и имуществото на нередовния дебитор.
Недопустимо е сходни облекчения да бъдат предоставени на компаниите в подтекста на решението на Конституционния съд и на обвиняванията отправени против България в последния отчет на Европейски Съюз. Що се отнася до жителите, нуждата от сходно облекчение може да се разисква единствено в случай че по едно и също време има сериозно висок брой на бързите производства против жители и на заведените от тях тъжби против сходни производства. Една статистика от 2016-а демонстрира, че броят на просрочените заеми на популацията, за които има издадени заповеди за неотложно осъществяване (бързи производства) е към 0.85% от всички отпуснати заеми за жители. Направените възражения в съда против такива заповеди са 986 броя или близо 0.05% от всички предоставени банкови заеми за популацията. А исковете за неотложно осъществяване, отхвърлени от съда въз основата на направени възражения са 88 броя или 0.004% от всички заеми за жители. Числата и съотношенията демонстрират, че така наречен корист с права на банките не е някакъв тормозещ обществото рецидив, а по-скоро доста рядко изключение, поради което надали е рационално правата им за бързо събиране на вземанията си от жители да бъдат орязвани.
Всички тези въпроси би трябвало да бъдат обект на изчерпателен професионален спор в Народното събрание и е неприемливо и даже е държавнически безконтролно, те да се употребяват като инструмент в засилващите се политически битки. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ