Все повече българи се убеждават, че има климатични промени
Особено загрижени поради климатичните промени са младите, дейните, живеещите в огромните градове българи, а с остаряването тази угриженост понижава. Жените внимават повече да не пазарят артикули с пластмасови опаковки, а множеството българи не събират отпадъците си разделно, с цел да бъдат рециклирани.
Това сочи национално представително проучване на " Тренд " по поръчка на евродепутата Петър Витанов, извършено през октомври измежду 1010 души над 18 години.
Според 78 на 100 от българското общество има смяна в климата, до момента в който предходни години смятащите по този начин са били по-малко. Осем % считат, че климатът не се трансформира, уточни Евелина Славкова от " Тренд " при представянето на проучването.
Всеки десети е уверен, че климатичните промени са подбудени от естествени процеси. Според половината от българите обаче към това се прибавя и човешката активност, а една четвърт са на мнение, че хората трансформират климата. На това мнение са по-скоро високообразовани хора, живеещи в огромните градове и столицата, с по-високи приходи, които имат така наречен постматериална просвета. Шест % не считат, че има климатични промени, сочи изследването.
Над половината от интервюираните (51 процента) споделят, че не пазарят по-малко артикули с пластмаса в опаковките, с цел да спомогнат за понижаване на въздействието върху изменението на климата. 37 % заявяват, че вършат това, като главно това са дами, живеещи в столицата и регионалните градове, с по-високи приходи и по-високо обучение.
Малко над една трета (37 процента) от хората споделят, че събират отпадъците си разделно, само че доминират (57%) тези, които заявяват, че не го вършат. По-ангажирани са хората на възраст 30-39 година, живеещите в столицата и регионалните градове, с висше обучение.
Една една трета настояват, че пътуват по-малко с автомобил, с цел да понижат нездравословното влияние върху климата.
Според Евелина Славкова, от проучването се вижда, че хората желаят да рециклират отпадъците, които създават. Имало поддръжка в българското общество и по отношение на развиването на биологично земеделие.
Българското общество обаче не е осведомено със Зелената договорка на Евросъюза, сочи изследването. Въпреки това като цяло хората са за подмяна на изкопаемите горива с възобновими енергийни източници и за подмяна на колите с вътрешно горене с електрически. Около 30 % не са съгласни с отвод от въглищата, тъй като те са прехранване за част от хората в страната.
От показани от евродепутата Петър Витанов стана ясно, че има взаимозависимост за отношението към проблемите на околната среда с благосъстоянието на хората. 82 % от европейските жители са обезпокоени повече от изменение на климата, в сравнение с от бедността и от неравенствата.
Според Витанов политическите партии би трябвало да отделят доста по-сериозно внимание в своите стратегии за политики и ограничения, които да лимитират измененията в климата. Това е главен миг в политическите платформи на съвсем всички европейски партии, а този спор в България отсъства, добави той.
Според Витанов у нас би трябвало да има самостоятелен сектор, който да координира дейностите на обособени министерства и ведомства по зелените политики. Тази промяна ще се случи, само че би трябвало да е на по-справедлива обществена цена, означи още той.
Това сочи национално представително проучване на " Тренд " по поръчка на евродепутата Петър Витанов, извършено през октомври измежду 1010 души над 18 години.
Според 78 на 100 от българското общество има смяна в климата, до момента в който предходни години смятащите по този начин са били по-малко. Осем % считат, че климатът не се трансформира, уточни Евелина Славкова от " Тренд " при представянето на проучването.
Всеки десети е уверен, че климатичните промени са подбудени от естествени процеси. Според половината от българите обаче към това се прибавя и човешката активност, а една четвърт са на мнение, че хората трансформират климата. На това мнение са по-скоро високообразовани хора, живеещи в огромните градове и столицата, с по-високи приходи, които имат така наречен постматериална просвета. Шест % не считат, че има климатични промени, сочи изследването.
Над половината от интервюираните (51 процента) споделят, че не пазарят по-малко артикули с пластмаса в опаковките, с цел да спомогнат за понижаване на въздействието върху изменението на климата. 37 % заявяват, че вършат това, като главно това са дами, живеещи в столицата и регионалните градове, с по-високи приходи и по-високо обучение.
Малко над една трета (37 процента) от хората споделят, че събират отпадъците си разделно, само че доминират (57%) тези, които заявяват, че не го вършат. По-ангажирани са хората на възраст 30-39 година, живеещите в столицата и регионалните градове, с висше обучение.
Една една трета настояват, че пътуват по-малко с автомобил, с цел да понижат нездравословното влияние върху климата.
Според Евелина Славкова, от проучването се вижда, че хората желаят да рециклират отпадъците, които създават. Имало поддръжка в българското общество и по отношение на развиването на биологично земеделие.
Българското общество обаче не е осведомено със Зелената договорка на Евросъюза, сочи изследването. Въпреки това като цяло хората са за подмяна на изкопаемите горива с възобновими енергийни източници и за подмяна на колите с вътрешно горене с електрически. Около 30 % не са съгласни с отвод от въглищата, тъй като те са прехранване за част от хората в страната.
От показани от евродепутата Петър Витанов стана ясно, че има взаимозависимост за отношението към проблемите на околната среда с благосъстоянието на хората. 82 % от европейските жители са обезпокоени повече от изменение на климата, в сравнение с от бедността и от неравенствата.
Според Витанов политическите партии би трябвало да отделят доста по-сериозно внимание в своите стратегии за политики и ограничения, които да лимитират измененията в климата. Това е главен миг в политическите платформи на съвсем всички европейски партии, а този спор в България отсъства, добави той.
Според Витанов у нас би трябвало да има самостоятелен сектор, който да координира дейностите на обособени министерства и ведомства по зелените политики. Тази промяна ще се случи, само че би трябвало да е на по-справедлива обществена цена, означи още той.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ