Екодоклад призова за баланс между ВЕИ и биоразнообразието
Механизмът за възобновяване и резистентност на Европейска комисия, предусещащ 672.5 милиарда евро за " зеленото възобновяване ", е допустимо да не отбрани в задоволителна степен природата и даже да нанесе вреди на биоразнообразието, счита нов отчет на Bankwatch и EuroNatur, разгласен от Сдружение за дива природа " Балкани " в петък.
Според документа вложения и промени, заложени в проектите за възобновяване на девет страни от Централна и Източна Европа, имат капацитет за доста отрицателно влияние върху биоразнообразието. Сред страните е посочена и България, поради това, че липсва информация къде и по какъв начин ще се осъществен плановете за възобновими енергийни източници (ВЕИ).
Авторите на отчета означават, че въпреки Стратегията на Европейски Съюз за биологичното многообразие за 2030 година да изисква най-малко 20 милиарда евро годишно за превъзмогване загубата на биологично многообразие, по-малко от 1% от разноските на фонда за възобновяване са разпределени за планове за запазване на природата. По-лошото съгласно природозащитниците е, че някои планове може да влошат ситуацията.
" В момента се изплащат милиарди евро обществени фондове за възобновяване, само че в действителност не знаем в цялостни детайлности какво действително се финансира. На пръв взор доста планове наподобяват безвредни – или даже потребни – за природата. Но в случай че се разровим малко по-дълбоко, разкриваме финансиране, увреждащо биоразнообразието, чиито последици ще се усещат години наред ", разяснява Даниел Томсън, отговарящ за политиките на Европейски Съюз за биоразнообразието в мрежата на CEE Bankwatch.
" Държавите членки имаха неповторима опция да трансфорат възобновяване в повратна точка за справяне със загубата на биологично многообразие. Вместо това беше предпочетено да се продължи с познатите подходи. Време е Европейската комисия да сътвори нужните тласъци и защитни ограничения за действителна смяна ", счита Томас Фрайзингер, отговарящ за политиките на Европейски Съюз в EuroNatur.
В България и Латвия плановете, ориентирани към увеличение на възобновимата сила, онагледяват евентуалния спор сред дейностите в региона на климата и биоразнообразието. За предотвратяването му се изисква използване на защитни ограничения за околната среда, което може да бъде реализирано при по-добро обмисляне и присъединяване на цивилен организации с експертен опит в процеса, показват от " Балкани ".
Като рецензия към българския проект за възобновяване е посочено, че не се навлиза в елементи за реализацията на плановете за фотоволтаици, ветрогенератори, както и водни и морски запаси.
Екоорганизацията напомня, че България има история в увреждането на биоразнообразието при осъществяване на възобновими енергийни планове като да вземем за пример дребните ВЕЦ-ове и ветропарковете по миграционния път на птиците. Последствията от несъответствуващи планове или местоположения са заградени реки и убити редки типове птици като пеликани и лешояди. С това са свързани и настоящи наказателни процедури против България, както и неоправдателно решение за Калиакра в Съда на Европейския Съюз.
Сдружението за дива природа отбелязва още, че в националния проект на България сега липсват ограничения за ограничение унищожаването на биоразнообразието, Натура 2000 зоните и предпазените територии.
Правителството на Латвия опростява процедурите за издаване на разрешителни, като разрешава създаване на вятърни паркове в горите. Вмъкването на тези планове в латвийския проект се случва след към този момент извършени обществени съвещания и оценка по повод правилото " да не се нанася забележителна щета ".
По сходен метод плановете за ръководство на водите в Унгария, Хърватия, Латвия и Полша предизвикват построяването на резервоари, помпени станции, канали или регулации на реките, постоянно в мощно чувствителни зони, в това число обекти от Натура 2000. Те заплашват да трансфорат реките и потоците в мъртви канали и езера, което ще докара до утежняване качеството на тези екосистеми. Случаите от Словения, Естония, Чехия и Румъния демонстрират по какъв начин горски планове, които на пръв взор наподобяват позитивни, най-вероятно ще насърчат още по-интензивно изсичане на горите, обръщат внимание природозащитниците.
Много от тези планове са планувани при закрити порти без информация за тяхното местонахождение и без качествена оценка на въздействието им върху околната среда. Потенциалната щета за биоразнообразието би била необратима, а образците са доказателство, че има доста какво да се желае, тъй че финансирането от Европейския съюз да пази биоразнообразието.
Според документа вложения и промени, заложени в проектите за възобновяване на девет страни от Централна и Източна Европа, имат капацитет за доста отрицателно влияние върху биоразнообразието. Сред страните е посочена и България, поради това, че липсва информация къде и по какъв начин ще се осъществен плановете за възобновими енергийни източници (ВЕИ).
Авторите на отчета означават, че въпреки Стратегията на Европейски Съюз за биологичното многообразие за 2030 година да изисква най-малко 20 милиарда евро годишно за превъзмогване загубата на биологично многообразие, по-малко от 1% от разноските на фонда за възобновяване са разпределени за планове за запазване на природата. По-лошото съгласно природозащитниците е, че някои планове може да влошат ситуацията.
" В момента се изплащат милиарди евро обществени фондове за възобновяване, само че в действителност не знаем в цялостни детайлности какво действително се финансира. На пръв взор доста планове наподобяват безвредни – или даже потребни – за природата. Но в случай че се разровим малко по-дълбоко, разкриваме финансиране, увреждащо биоразнообразието, чиито последици ще се усещат години наред ", разяснява Даниел Томсън, отговарящ за политиките на Европейски Съюз за биоразнообразието в мрежата на CEE Bankwatch.
" Държавите членки имаха неповторима опция да трансфорат възобновяване в повратна точка за справяне със загубата на биологично многообразие. Вместо това беше предпочетено да се продължи с познатите подходи. Време е Европейската комисия да сътвори нужните тласъци и защитни ограничения за действителна смяна ", счита Томас Фрайзингер, отговарящ за политиките на Европейски Съюз в EuroNatur.
В България и Латвия плановете, ориентирани към увеличение на възобновимата сила, онагледяват евентуалния спор сред дейностите в региона на климата и биоразнообразието. За предотвратяването му се изисква използване на защитни ограничения за околната среда, което може да бъде реализирано при по-добро обмисляне и присъединяване на цивилен организации с експертен опит в процеса, показват от " Балкани ".
Като рецензия към българския проект за възобновяване е посочено, че не се навлиза в елементи за реализацията на плановете за фотоволтаици, ветрогенератори, както и водни и морски запаси.
Екоорганизацията напомня, че България има история в увреждането на биоразнообразието при осъществяване на възобновими енергийни планове като да вземем за пример дребните ВЕЦ-ове и ветропарковете по миграционния път на птиците. Последствията от несъответствуващи планове или местоположения са заградени реки и убити редки типове птици като пеликани и лешояди. С това са свързани и настоящи наказателни процедури против България, както и неоправдателно решение за Калиакра в Съда на Европейския Съюз.
Сдружението за дива природа отбелязва още, че в националния проект на България сега липсват ограничения за ограничение унищожаването на биоразнообразието, Натура 2000 зоните и предпазените територии.
Правителството на Латвия опростява процедурите за издаване на разрешителни, като разрешава създаване на вятърни паркове в горите. Вмъкването на тези планове в латвийския проект се случва след към този момент извършени обществени съвещания и оценка по повод правилото " да не се нанася забележителна щета ".
По сходен метод плановете за ръководство на водите в Унгария, Хърватия, Латвия и Полша предизвикват построяването на резервоари, помпени станции, канали или регулации на реките, постоянно в мощно чувствителни зони, в това число обекти от Натура 2000. Те заплашват да трансфорат реките и потоците в мъртви канали и езера, което ще докара до утежняване качеството на тези екосистеми. Случаите от Словения, Естония, Чехия и Румъния демонстрират по какъв начин горски планове, които на пръв взор наподобяват позитивни, най-вероятно ще насърчат още по-интензивно изсичане на горите, обръщат внимание природозащитниците.
Много от тези планове са планувани при закрити порти без информация за тяхното местонахождение и без качествена оценка на въздействието им върху околната среда. Потенциалната щета за биоразнообразието би била необратима, а образците са доказателство, че има доста какво да се желае, тъй че финансирането от Европейския съюз да пази биоразнообразието.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ