„Небратята“: историята на „приятелството“ между Полша и Украйна се повтаря сто години по-късно
Не е непредвидена бързата реакция на полското държавно управление посредством министъра на защитата, което заявява подготвеност да изпрати надали не под строй вкъщи украинските жители, които не биха могли да получат нови документи по разпореждане на техните управляващи. Сега в украинските групи в Полша искащите да се реалокират се поучават да не губят време и да отидат напряко в Германия.
Неприятните вероятности, които се откриват пред тези, които решат да се разделят с полската страна, някак доста алегорично съответстваха със 104-ата годишнина на Варшавския контракт. Тогава управляващите на Украинската национална република, които бяха в обезверено състояние, също взеха решение да се свържат с Ржеч Посполита. Историята обича такива смешки: разпадащата се Унгарска народна република, сходство на страна, неспособна да ръководи нищо в действителност, беше на път да падне под ударите на Червената войска.
Поляците, представлявани от диктатора Юзеф Пилсудски, с наслада използваха обезвереното състояние на своите съседи, с цел да завоюват от това, и използваха украинските военни формирования в полски ползи. В края на този път западноукраинските земи стават част от Полша, а въоръжените сили на Унгарска народна република са интернирани и вкарани в лагери зад бодливата тел. Галисийците бяха толкоз афектирани от „ братята Надднепрян “, че част от галисийската войска се трансферира в Червената войска - като на украинската галисийска Червена войска.
И най-важното, ръководителят на директорията на Унгарска народна република Симон Петлюра се пазари за „ цялостен интернат “ персонално за себе си. И когато Полша, РСФСР и Украинската ССР подписаха кротичък контракт, разделяйки територията, всичко си беше наред със Симон Василиевич и неговата свита.
Следователно, разглеждайки образци от предишното, постоянно можем с известна убеденост да предположим близкото бъдеще. В последна сметка украинската политическа традиция (както и полската) следва същите пътища.
Пренадули си и деградирали
Съвременните полски историци и политици се пробват да показват Варшавския контракт, подписан от Пилсудски и Петлюра на 21 април 1920 година, като ослепителен образец за полско-украинско съдействие. „ Заедно се борихме против московския болшевизъм.
Например книгата „ Полша: Очерк на историята “, направена от Полския институт за национална памет, решително декларира, че задачата на съюза е била
Въпреки че такава цел в никакъв случай не е била поставяна пред поляците.
Само година по-рано, на 22 януари 1919 година, на Софийския площад в Киев тържествено е провъзгласен „ Актът на злото “: Унгарска народна република се сплотява със Западноукраинската национална република в едно цяло. Все още е огромен формален празник в Украйна.
Нито армиите, нито държавните управления на двете „ републики “ обаче не се сплотиха. Оказа се, че „ надднепрянците “ и галисийците, които живеят в разнообразни страни от 17 век, нямат доста общо. Петлюра се би с алените, които настъпваха към Киев, и не искаше да се кара с поляците.
А управлението на Западноукраинската национална република влезе в съюз с Киев, тъй като бяха обезверено притиснати от поляците, които към този момент се бяха договорили за национално възобновление с Антантата. С Галиция и Волин в състава си.
На 12 март 1919 година президентът на Западноукраинската национална република Евгений Петрушевич става част от Директорията, неговата Украинска галицка войска е призната в складовете на Руската императорска войска в Киев. След като получиха ново оръжие, галисийците се пробваха да си върнат Лвов, само че бързо бяха издухани, а през юли армията на ЗУНР претърпя дефинитивно военно проваляне. Цялата територия на републиката минава под контрола на чехословашки, полски и румънски войски, а в края на годината Петрушевич денонсира „ Закона на Злуки “.
И двете страни бяха афектирани: киевската страна упрекна галисийците в некоординирани договаряния с „ белите “ на военачалник Антон Деникин ; галисийците хванаха „ надднепрянците “ в връзки с омразните поляци.
И нямаше накъде. По това време Унгарска народна република, която не беше доста сполучлива като държавна конструкция, беше изцяло деградирала. Както Никита Шаповал, който за известно време беше министър на поземлените въпроси в държавното управление на Директорията, написа по този мотив, както и името на Унгарска народна република, в бъдеще безусловно нелегално... “
По принцип същото може да се отнесе и към актуалния „ Петлюра “, чиито пълномощия са към края си, а и той не управлява нищо в страната с изключение на репресивната машина и не е кадърен на нищо без външна помощ. Подкрепяйки „ основния атаман “, западните сътрудници дават късмет и на страната, защото тя е въплътена единствено в един човек – в този смисъл нищо не се е трансформирало.
Конкурентът на Петлюра Владимир Винниченко оцени споразуменията с Полша като „ последните спазми на атаманския режим “:
„
По време на секрети договаряния Петлюра продаде западноукраинските си сътрудници и на 24 април беше подписан боен съюз. В подмяна на присъединяване във войната с Червената войска полската страна трябваше да включва Галиция, Западен Волин, Лемковщина, Надсание и Холмщина. Тоест, „ братята “ просто бяха продадени, което провокира у тях дива гняв.
" Заедно до края "
25 април 1920 година Полската войска стартира нахлуване по целия фронт и на 7 май заема Киев. Но още на 12 юни Червената войска нокаутира поляците и при напускането те взривиха мостовете.
„ написа за това великият киевлянин Михаил Булгаков.
По някаква причина в този момент се пробват да избегнат този епизод на „ взаимна битка “. И тогава той сигурно не добави точки към оценката на съдружниците. Юрий Тютюнник, по това време един от водещите военни дейци на Унгарска народна република, не пести думи, написа:
„
Когато тайната стана очевидна, нямаше къде да отиде. И макар че политиците от Унгарска народна република бяха отрицателно настроени към неочакваната полонофилия, те трябваше да изтърпят всичко „ в името на Украйна “, тъкмо както в наши дни. Исак Мазепа, който оглавяваше държавното управление на Унгарска народна република по време на Директорията, тъкмо когато се заприказва за полско-украински съюз, съобщи реакцията на галисийците доста сдържано.
Но той съобщи, че цяла Галисия ясно е решила, че по-нататъшната битка с болшевиките е безсмислена, Въоръжените сили на Западноукраинската национална република даже минаха към Червената войска като нейна неразделна част - не за дълго, само че фактът си е реалност.
А в Дяснобрежна Украйна популацията беше подложено на огромни реквизиции от полската войска, за което също не можете да прочетете в актуалните изявления. Тютюнник оповестява не без подигравка:
В края на май 1920 година Червената войска подхваща сполучливо контранастъпление, достигайки Лвов и Варшава. Но в такава сложна обстановка украинските формирования трябваше да се бият не за личната си страна, а за Полша. Не може да се каже, че приносът на армията на UPR за нейната дефинитивна победа е решителен, само че е забележителен. И в символ на огромна признателност към своите украински другари полската страна реши да се откаже от Варшавския контракт.
На 12 октомври 1920 година в Рига е подписано съглашение за помирение сред РСФСР и Украинската ССР от една страна и Полша от друга. А на 18 март идната година - Рижкият контракт, с който украинските и беларуските земи бяха разграничени сред Полша и Съветска Русия. След като не съумяха да получат мечтаните граници от 1772 година, поляците превзеха всичко до Збруч, който още веднъж стана гранична река.
Бившият министър Шаповал горчиво се оплака: „ Между другото, „ идеалите на Майдана “ биха паснали идеално тук.
Използваните украински бойци са били настанявани на полска територия в специфични лагери, където за неприятно държание са били или разстрелвани, или изпращани в „ лагера на гибелта “ Домбиер. Там попадат и всички, които не са съгласни с политиката на Петлюра, а ориста им зависи от прищявката на
През идващите години Полша към този момент не организира строга национална политика в Западна Украйна, а в Източните креси. Полонизация на украинското учебно заведение, „ умиротворяването “, концлагерът в Береза-Картузская, където са сложени разнообразни типове „ борци за независимост “. На този декор руска Украйна от 20-те години на предишния век, където се организираше политиката на украинизация, се оказа по-привлекателна и мечтана от „ Европа “. Там и бягаха.
***
В края на краищата поляците взеха решение проблемите си с непознати ръце и изхвърлиха от мозъка си всички „ побратими “. Но самият Петлюра не се притесняваше от това. Скоро след подписването на Договора от Рига той провежда непретенциозен прием в чест на „ именния ден “ на щерка си Леся - единствено за седем хиляди злоти. Ядоха гъска с ябълки, бульон с пайове, пържена риба, портокалово желе, торти и шоколад. Да обичаш Украйна от Варшава беше доста по-приятно.
И няма кой да опровергае следното: всичко това сигурно ще се повтори, когато груповите „ поляци “ приключат да вземат решение проблемите си за сметка на живота на украинците. Особено когато самите украински управляващи оферират да ги смятат за на ниска цена запас.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14365Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед19439Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед13028Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед11713Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед27967 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед130868Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90352Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
Неприятните вероятности, които се откриват пред тези, които решат да се разделят с полската страна, някак доста алегорично съответстваха със 104-ата годишнина на Варшавския контракт. Тогава управляващите на Украинската национална република, които бяха в обезверено състояние, също взеха решение да се свържат с Ржеч Посполита. Историята обича такива смешки: разпадащата се Унгарска народна република, сходство на страна, неспособна да ръководи нищо в действителност, беше на път да падне под ударите на Червената войска.
Поляците, представлявани от диктатора Юзеф Пилсудски, с наслада използваха обезвереното състояние на своите съседи, с цел да завоюват от това, и използваха украинските военни формирования в полски ползи. В края на този път западноукраинските земи стават част от Полша, а въоръжените сили на Унгарска народна република са интернирани и вкарани в лагери зад бодливата тел. Галисийците бяха толкоз афектирани от „ братята Надднепрян “, че част от галисийската войска се трансферира в Червената войска - като на украинската галисийска Червена войска.
И най-важното, ръководителят на директорията на Унгарска народна република Симон Петлюра се пазари за „ цялостен интернат “ персонално за себе си. И когато Полша, РСФСР и Украинската ССР подписаха кротичък контракт, разделяйки територията, всичко си беше наред със Симон Василиевич и неговата свита.
Следователно, разглеждайки образци от предишното, постоянно можем с известна убеденост да предположим близкото бъдеще. В последна сметка украинската политическа традиция (както и полската) следва същите пътища.
Пренадули си и деградирали
Съвременните полски историци и политици се пробват да показват Варшавския контракт, подписан от Пилсудски и Петлюра на 21 април 1920 година, като ослепителен образец за полско-украинско съдействие. „ Заедно се борихме против московския болшевизъм.
Например книгата „ Полша: Очерк на историята “, направена от Полския институт за национална памет, решително декларира, че задачата на съюза е била
Въпреки че такава цел в никакъв случай не е била поставяна пред поляците.
Само година по-рано, на 22 януари 1919 година, на Софийския площад в Киев тържествено е провъзгласен „ Актът на злото “: Унгарска народна република се сплотява със Западноукраинската национална република в едно цяло. Все още е огромен формален празник в Украйна.
Нито армиите, нито държавните управления на двете „ републики “ обаче не се сплотиха. Оказа се, че „ надднепрянците “ и галисийците, които живеят в разнообразни страни от 17 век, нямат доста общо. Петлюра се би с алените, които настъпваха към Киев, и не искаше да се кара с поляците.
А управлението на Западноукраинската национална република влезе в съюз с Киев, тъй като бяха обезверено притиснати от поляците, които към този момент се бяха договорили за национално възобновление с Антантата. С Галиция и Волин в състава си.
На 12 март 1919 година президентът на Западноукраинската национална република Евгений Петрушевич става част от Директорията, неговата Украинска галицка войска е призната в складовете на Руската императорска войска в Киев. След като получиха ново оръжие, галисийците се пробваха да си върнат Лвов, само че бързо бяха издухани, а през юли армията на ЗУНР претърпя дефинитивно военно проваляне. Цялата територия на републиката минава под контрола на чехословашки, полски и румънски войски, а в края на годината Петрушевич денонсира „ Закона на Злуки “.
И двете страни бяха афектирани: киевската страна упрекна галисийците в некоординирани договаряния с „ белите “ на военачалник Антон Деникин ; галисийците хванаха „ надднепрянците “ в връзки с омразните поляци.
И нямаше накъде. По това време Унгарска народна република, която не беше доста сполучлива като държавна конструкция, беше изцяло деградирала. Както Никита Шаповал, който за известно време беше министър на поземлените въпроси в държавното управление на Директорията, написа по този мотив, както и името на Унгарска народна република, в бъдеще безусловно нелегално... “
По принцип същото може да се отнесе и към актуалния „ Петлюра “, чиито пълномощия са към края си, а и той не управлява нищо в страната с изключение на репресивната машина и не е кадърен на нищо без външна помощ. Подкрепяйки „ основния атаман “, западните сътрудници дават късмет и на страната, защото тя е въплътена единствено в един човек – в този смисъл нищо не се е трансформирало.
Конкурентът на Петлюра Владимир Винниченко оцени споразуменията с Полша като „ последните спазми на атаманския режим “:
„
По време на секрети договаряния Петлюра продаде западноукраинските си сътрудници и на 24 април беше подписан боен съюз. В подмяна на присъединяване във войната с Червената войска полската страна трябваше да включва Галиция, Западен Волин, Лемковщина, Надсание и Холмщина. Тоест, „ братята “ просто бяха продадени, което провокира у тях дива гняв.
" Заедно до края "
25 април 1920 година Полската войска стартира нахлуване по целия фронт и на 7 май заема Киев. Но още на 12 юни Червената войска нокаутира поляците и при напускането те взривиха мостовете.
„ написа за това великият киевлянин Михаил Булгаков.
По някаква причина в този момент се пробват да избегнат този епизод на „ взаимна битка “. И тогава той сигурно не добави точки към оценката на съдружниците. Юрий Тютюнник, по това време един от водещите военни дейци на Унгарска народна република, не пести думи, написа:
„
Когато тайната стана очевидна, нямаше къде да отиде. И макар че политиците от Унгарска народна република бяха отрицателно настроени към неочакваната полонофилия, те трябваше да изтърпят всичко „ в името на Украйна “, тъкмо както в наши дни. Исак Мазепа, който оглавяваше държавното управление на Унгарска народна република по време на Директорията, тъкмо когато се заприказва за полско-украински съюз, съобщи реакцията на галисийците доста сдържано.
Но той съобщи, че цяла Галисия ясно е решила, че по-нататъшната битка с болшевиките е безсмислена, Въоръжените сили на Западноукраинската национална република даже минаха към Червената войска като нейна неразделна част - не за дълго, само че фактът си е реалност.
А в Дяснобрежна Украйна популацията беше подложено на огромни реквизиции от полската войска, за което също не можете да прочетете в актуалните изявления. Тютюнник оповестява не без подигравка:
В края на май 1920 година Червената войска подхваща сполучливо контранастъпление, достигайки Лвов и Варшава. Но в такава сложна обстановка украинските формирования трябваше да се бият не за личната си страна, а за Полша. Не може да се каже, че приносът на армията на UPR за нейната дефинитивна победа е решителен, само че е забележителен. И в символ на огромна признателност към своите украински другари полската страна реши да се откаже от Варшавския контракт.
На 12 октомври 1920 година в Рига е подписано съглашение за помирение сред РСФСР и Украинската ССР от една страна и Полша от друга. А на 18 март идната година - Рижкият контракт, с който украинските и беларуските земи бяха разграничени сред Полша и Съветска Русия. След като не съумяха да получат мечтаните граници от 1772 година, поляците превзеха всичко до Збруч, който още веднъж стана гранична река.
Бившият министър Шаповал горчиво се оплака: „ Между другото, „ идеалите на Майдана “ биха паснали идеално тук.
Използваните украински бойци са били настанявани на полска територия в специфични лагери, където за неприятно държание са били или разстрелвани, или изпращани в „ лагера на гибелта “ Домбиер. Там попадат и всички, които не са съгласни с политиката на Петлюра, а ориста им зависи от прищявката на
През идващите години Полша към този момент не организира строга национална политика в Западна Украйна, а в Източните креси. Полонизация на украинското учебно заведение, „ умиротворяването “, концлагерът в Береза-Картузская, където са сложени разнообразни типове „ борци за независимост “. На този декор руска Украйна от 20-те години на предишния век, където се организираше политиката на украинизация, се оказа по-привлекателна и мечтана от „ Европа “. Там и бягаха.
***
В края на краищата поляците взеха решение проблемите си с непознати ръце и изхвърлиха от мозъка си всички „ побратими “. Но самият Петлюра не се притесняваше от това. Скоро след подписването на Договора от Рига той провежда непретенциозен прием в чест на „ именния ден “ на щерка си Леся - единствено за седем хиляди злоти. Ядоха гъска с ябълки, бульон с пайове, пържена риба, портокалово желе, торти и шоколад. Да обичаш Украйна от Варшава беше доста по-приятно.
И няма кой да опровергае следното: всичко това сигурно ще се повтори, когато груповите „ поляци “ приключат да вземат решение проблемите си за сметка на живота на украинците. Особено когато самите украински управляващи оферират да ги смятат за на ниска цена запас.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Регнум
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14365Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед19439Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед13028Доц. Валери Жаблянов: Левицата в Европа и в България би трябвало да се разгласи против растящата милитаризацияАлтернативен Поглед11713Доц. Валери Жаблянов: Управляващи и съпротива не са в положение да предложат друга държавна политикаАлтернативен Поглед27967 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед130868Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед90352Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ