Основното, което чуваме от кандидатите за кметове, е, че ще

Основното, което чуваме от претендентите за кметове, е, че ще създадат градовете си комфортни. Не ще и дума, че имаме потребност от подземни паркинги, детски градини и нечупещи краката тротоари. Но желая да обърна внимание на нещо по-невидимо, които ми се коства, че подценяваме.

Място за другарство

Големият град е място, където са събрани непознати един за различен хора. Основното, на което би трябвало да се научат, това е да поддържат връзка - да изградят чувството, че имат нещо общо, въпреки че в огромната си част даже не се познават. В племенните общности или в дребното село това другарство следва ритуални форми, тъй като жителите споделят едни и същи вярвания и значително са родственици. Градът би трябвало да измисли свои тематики на диалог, свои места за срещи, свои правила за среща сред непознати хора.

Тази тематика у нас нормално минава под рубриката „ просвета “. Проблемът е, че си я представяме като театър, който едни елити играят за публиката. Разкопаваме старини - вървете и се любувайте. Изиграваме родолюбив обред - благоговейте. Някой се канеше да строи спектакъл в „ Люлин “, няма неприятно, само че публиката още веднъж се мисли като въздържан потребител и дали този физически по-близък спектакъл ще е по-близък и духовно, остава да забележим.

Идеи има

Интересна концепция чухме от Борис Бонев за преобразяване на библиотеките в общностни центрове. Другаде този развой тече от дълго време, паралелно с превръщането на четенето в един тип субкултура, практикувана повече онлайн в сравнение с хартия. Софийската градска библиотека потегли в тази посока. В Америка съм виждал библиотеки, които са намерили ново предопределение в образуване на диспути, родители водят там децата си на обучителни игри, известни хора се канят за срещи с жителите, студенти си приготвят курсовите работи, вършат се разнообразни изложения или просто се пие кафе. Нещо сходно се случи с напуснатите всеобщо от публиката кина. Ние обаче имаме наклонността да се заинатяваме: по храмовете на културата не се пипа нищо и единствено ще се караме на младите, че не ги посещават.

Стана по този начин, че културното произвеждане у нас не създава никакви диалози. Излиза книга, създателят я подарява на някой ТВ-водещ и толкоз. (Само)рекламата замести освен рецензията, само че и всевъзможен отзив на творбите. А в това време в послание влязоха редица явления, които обичайна просвета презира: инфлуенсъри, риалити формати, подкасти. Трябва ли да се вършим, че ги няма или да ги включим в публичния спор? За мен въпросът е риторичен. Културното другарство би трябвало да е ориентирано към всички – и към претенциозните интелектуалци, и към тримата самодейци, които свирят подправено пред приятелите си.

Не знам каква тъкмо е концепцията на господин Бонев, само че ми се коства, че в нашите градове има редица културни институции, които могат да се трансфорат в центрове за градско другарство. Вземете читалищата. Сега те са общо взето под управлението на хора със свободно време, да вземем за пример пенсионери и наместо да станат място за изява на нови, истински групи и тяхната аудитория, се занимават с уроци по британски и национални танци. Някой от вас получава ли информация от локалното читалище какво замислят, питат ли го за мнение? Мене не.

Културни институции пустеят

Скулптури от Музея на социалистическото изкуство в СофияСнимка: Rayna Breuer/DW

Същата тъжна орис имат многочислените родни къщи-музеи из градовете ни. Няма по какъв начин да се затворят, тъй като това ще провокира родолюбив скандал. Но и рядко предизвикват събития, които да съберат жителите дружно. Ще ви кажат, че нямат пари, несъмнено, само че пък дано им се дават пари точно за начинания, които засилват градското другарство. Не на численост участник, а съгласно това до каква степен са обхванали другите културни пластове на поданството. И какъв брой интензивност изпод пораждат. Защото новата просвета, в която сме потопени, е интерактивна – жителят желае да има все-по дейна роля.

Един град би трябвало да има места за другарство. Нали забелязвате по какъв начин младежите се събират в

парковете, които са измежду дребното обществени - да не кажем - полудиви пространства в града? Една градска администрация би трябвало да мисли за такива места. Например скоро ходя планът „ Реките на града “, който разкриваше на жителите запуснати и забравени речни плажове. За да притеглят, местата би трябвало да са забавни, може би екзотични, само че при всяко състояние разнообразни от нормалния ни живот.

Как се основава градски образ

Няма мисъл за такова нещо, когато се унищожават прелестни фабрични халета, наместо да се предадат за обживяване на юношески групи или НПО-та. Така нареченото градско земеделие също е метод да се събират хората и да вършат нещо дружно. Да не забравяме и заведенията – някои от тях съумяват да си основат образ и да станат привлекателен център. Дават ли общините някакви награди за сходно достижение?

Проф. Ивайло ДичевСнимка: Mina Ditcheva/DW

Културата като другарство отива надалеч оттатък сегашните ни схеми на мислене, да не приказваме за общинските бюджети. Говоря всичко това, тъй като пред очите ни градът умира. Хората избират да стоят пред екраните си, удобството на онлайн услугата минимизира всевъзможен допир с другия човек. В множеството ни градове хората понижават физически, заключените жилища са един тъмен знак на разпада. Но даже когато са тук, това не са поданици, а потоци, тръгнали отнякъде и мечтаещи да заминат нанякъде.

Попътувайте в чужбина, с цел да видите разликите

В този смисъл, иска ми се новите общински управи да се замислят за това по какъв начин да поддържат общуването сред жителите. Вярно, че не им влиза в нито една рубрика. Но дано попътуват в чужбина, ще им дойдат хрумвания.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.