Огромни количества от търговския профицит напускат Русия по няколко канала
Основният бранш на съветската стопанска система се оказа „ бавачка без око “ за страната
Ако оценим смисъла на промишленостите и секторите на съветската стопанска система по техния дял в брутния вътрешен артикул, тогава мнозина ще слагат нефтения и газовия бранш преди всичко. През 2017 година Росстат за първи път разгласява подобен индикатор като каузи на нефтения и газовия бранш в генерирания Брутният вътрешен продукт. Той се оказа еднакъв на 16,6%. Впечатляващ дял, макар че мнозина смятаха, че е по-висок. В края на 2021 година Росстат оцени този дял на 17,4%.
Въпреки това има един бранш на съветската стопанска система, който превъзхожда петролния и газовия бранш във връзка с мащаба на интервенциите. Ако го оценим посредством относителния индикатор Брутният вътрешен продукт. Говорим за външната търговия (износ и внос). Нека се обърнем към данните на Росстат, които ни разрешават да оценим цената на износа и вноса както в безспорни индикатори за разноските (руски рубли), по този начин и под формата на относителни индикатори (дял в БВП).
Раздел първи.
Разходен размер на износа и вноса на артикули и услуги на Руската федерация във връзка с брутния вътрешен артикул (БВП), %
1997 г
2000 г
2010 г
2016 г
2019 г
2020 г
2021 г
Експортиране
24.7
44.1
29.2
30.8
27,0
26.6
26.3
Импортиране
22.5
24.0
21.5
14.7
21.1
21.7
24.2
Баланс
2.2
20.1
13.7
16.1
5.9
4.9
2.1
Бих желал да обърна внимание на обстоятелството, че през цялото битие на Руската федерация нейната външна търговия постоянно се е характеризирала с превишение на износа над вноса. С други думи, остатък или търговски остатък. В някои години остатъкът се измерваше в двуцифрени цифри. Така през 2000 година той възлиза на 20,1% от Брутният вътрешен продукт. В някои години превишаването на износа над вноса е двойно или даже повече. Например през 2016г.
Честно казано, такива " записи " провокират неразбиране и безпокойствие. Особено когато разглеждате комерсиалния баланс в подтекста на платежния баланс на Руската федерация. Последният ясно демонстрира, че големи количества търговски остатъци напущат Русия по няколко канала.
Първо, от тези остатъци заплащат приходите на задграничните вложители, изтеглени от тях от страната. Второ, остатъците се трансформират в експорт на частен капитал от страната, който отива на Запад и в офшорни юрисдикции. Трето, благодарение на тази валута Централната банка натрупва интернационалните запаси, което също е тип експорт на капитал, който подхранва западните стопански системи.
Ако наричате всичко с вярното му име, тогава хроничните търговски остатъци са демонстрация на колониалното плячкосване на Русия от Запада. Използвайки данни от Банката на Русия, можете да изчислите мащаба на този обир. Платежният баланс на Русия е оповестен на уеб страницата на Централната банка от 1994 година до наши дни.
Ще дам систематизирани оценки на общите търговски остатъци на Руската федерация за четири интервала. Първият интервал е от 1994 до 2000 г.; вторият - от 2001 до 2010 г.; третата - от 2011 до 2020 г.; четвъртият - от 2021 година доникъде на 2022 година
И по този начин, цената на общите остатъци (милиарди долара) е:
първи интервал - 137,6
втори интервал - 899,7
трети интервал - 1.187.3
четвърти интервал - 328,
Като цяло за интервала от 1994 година доникъде на 2022 година комерсиалният профицит възлиза на $2,553,1 милиарда Това са приблизителните мащаби на ограбването на Русия за двадесет и осем години и половина. Казвам „ приблизителни “, което значи, че най-вероятно са подценени. Поради това, че данните на Централната банка отразяват единствено юридически покупко-продажби във външната търговия, които се записват от ФТС. И към момента има и противозаконни интервенции или контрабанда. И мащабът на такава контрабанда, по мнението на специалисти, постоянно е бил доста забележителен.
Проблемът с несъответствията във външната търговия на Русия излезе на напред във времето изключително ясно тази година, изключително след 24 февруари. Вече съм писал за това доста пъти. Според Банката на Русия износът на артикули и услуги от Русия през първото полугодие на тази година възлиза на 319,5 милиарда $, вносът - 161,1 милиарда $, а комерсиалният остатък - 158,4 милиарда $.
Банката на Русия към този момент разгласява оценка на остатъка за първите седем месеца на 2022 година, той набъбна до $192,4 милиарда За седем месеца остатъкът възлиза на стойност, която надвишава рекордните числа за остатък за цялата година. А рекордните остатъци са били през следните години (милиарда долара): 2018 година - 165,9; 2011 година - 163,4; 2008 година - 157.2. Според множеството специалисти остатъкът ще продължи да пораства през оставащите месеци на 2022 година Никой не се съмнява, че до края на годината превишението на износа над вноса ще бъде минимум 300 милиарда $ и ще бъде почти два пъти по-висок.
И в случай че по-рано паричните управляващи на Русия (Централната банка и Министерството на финансите) се радваха на върховете за остатък, през днешния ден те показват безпокойствие. В последна сметка по-голямата част от остатъка в този момент се състои от по този начин наречените токсични валути (на първо място щатски долари и евро), които могат да бъдат замразени или даже иззети когато и да е.
Санкционната война против Русия за първи път накара мнозина да се замислят: за какво имаме потребност от такива търговски остатъци? Има ли някакъв отдел в страната, който е акредитиран да управлява и контролира положението на комерсиалния баланс?
В Съюз на съветските социалистически републики, както доста хора си спомнят, имаше Министерство на външната търговия (МВТ), което прилагаше правилото на държавния монопол на външната търговия. Цялата външна търговия беше в ръцете на страната: MВT извършваше обмисляне и общо ръководство на външната търговия, а практическите интервенции се правиха от особено упълномощени общосъюзни външнотърговски асоциации, профилирани в избрани групи артикули (през 80-те години имаше към петдесет такива асоциации). MВT отговаряше и за балансирането на износа и вноса. Всеки дисбаланс в търговията се третираше като изключително произшествие.
В Руската федерация към този момент нямаше държавен монопол върху външната търговия. Ведомството, отговарящо за външната търговия, обаче продължи да съществува по инерция. Отначало се назовава: Министерство на външноикономическите връзки на Руската федерация (министри: В.Н. Ярошенко, П.О. Авен, С.Ю. Глазиев, О.Д. Давидов).
През 1997 година ведомството е реорганизирано в Министерството на външноикономическите връзки и търговията на Руската федерация (министър - М. Е. Фрадков). През април 1998 година обаче министерството е закрито. Външнотърговските въпроси бяха трансферирани към новосъздаденото Министерство на индустрията и търговията на Руската федерация (министри Г. В. Габуния, Ю. Д. Маслюков).
През септември същата година е основано Министерството на търговията на Руската федерация., външнотърговските въпроси бяха трансферирани на него (министрите Г.В. Габунина, M.E. Фрадков). През май 2000 година се роди Министерството на икономическото развиване и търговията на Руската федерация, в допълнение към всичко, на което беше поверена външната търговия (министри - Г.O. Греф, E.С. Набиулина).
През 2008 година названието на министерството беше променено и стана известно като Министерството на икономическото развиване на Руската федерация. И всички търговски въпроси бяха трансферирани по едно и също време, през май 2008 година, на Министерството на индустрията и търговията на Руската федерация (което преди този момент се наричаше Министерството на индустрията и енергетиката на Руската федерация).
И от този момент въпросите на външната търговия се управляват от посоченото ведомство, което в резюме се назовава Министерство на индустрията и търговията. От 2008 до 2012г то се управлява от В.B. Христенко, по-късно се управлява от известния Д.В. Мантуров.
Всяка година сферата на външната търговия в Руската федерация става все по-безсобствена. Този най-съществен бранш на съветската стопанска система беше трансфериран от едно ведомство отдел в друго. Изглежда външната търговия се е разглеждала като „ безвъзмезден придатък “ към главните действия.
Така Министерството на търговията се занимаваше най-вече с вътрешна търговия на едро и дребно, а с външна търговия - по " остатъчния принцип ". Външната търговия стана още по-голямо „ доведено дете “ в тези министерства, които се занимаваха с икономическото развиване и промишлеността.
Министерството на индустрията и търговията в днешна Русия като цяло се е трансформирало в суперминистерство. Агенцията се занимава с съвсем всички промишлености (с изключение на добивната промишленост в бранша на нефта и газа, която е към Министерството на енергетиката).
В Съюз на съветските социалистически републики в някои години имаше до три дузини министерства и държавни комитети в разнообразни области на промишлеността. И през днешния ден всичко това е в ръцете на Министерството на индустрията и търговията. Явно външната търговия в това министерство е на 101 място. Въпреки видното си място в стопанската система.
Трябва да се означи, че Руската федерация има закон, обвързван с външната търговия. Той е признат на 8 декември 2003 година и се назовава „ За основите на държавното контролиране на външнотърговската активност “ (N 164-FZ). По някаква причина през днешния ден съвсем никой не си спомня за него. Той е от категорията на тези, които нормално се назовават декоративни.
И даже като украсителен през днешния ден, в изискванията на санкционната война на груповия Запад против Русия, той е недопустим. Член 4 " Основни правила на държавното контролиране на външнотърговската активност " изброява 13 правилото. Списъкът стартира със следния принцип: „ отбрана от страната на правата и законните ползи на участниците във външнотърговската активност, както и правата и законните ползи на съветските производители и консуматори на артикули и услуги ".
Най-просто казано, това е правилото на преимущество на ползите на участниците във външнотърговската активност. Почти като примата на човешките права над ползите на обществото. Нито един от тринадесетте правилото не споделя нищо за това, че външната търговия би трябвало да служи на ползите на обществото и страната (за благовъзпитание се споделя единствено, че те би трябвало да бъдат взети предвид).
И виждаме, че участниците във външната търговия осъзнават, преди всичко, техните ползи, които, меко казано, не постоянно съответстват с националните. Форсирането на износа на артикули и услуги от частни компании постоянно не цели да обезпечи на страната нужната валута за закупуване на жизненоважни артикули, а получената валута да бъде оставена в чужбина. В някоя Англия, Америка или офшорна пълномощия.
При новите условия би трябвало да се създадат радикални промени в закона от 2003 година Още по-добре е да се напише и одобри нов закон заради особеното значение на външната търговия. Имаме понятието " стратегически значимо дружество (компания) ". Би било належащо също да се вкара понятието „ стратегически важен бранш (отрасъл) “.
Отбранителната индустрия би трябвало да заеме първо място в листата на такива стратегически значими браншове на стопанската система. А на второ място може да претендира външнотърговският бранш, като тук е належащо цялостно възобновяване на държавния монопол, сходен на този, който съществуваше в Съюз на съветските социалистически републики.
Предложеният нов закон би трябвало да се назовава Закон за определяне на държавен монопол на външната търговия. Той би трябвало да планува основаването на пълноправно Министерство на външната търговия на Руската федерация, което да включва профилирани държавни компании за експорт и импорт.
На първо място в листата на правилата на външната търговия би трябвало да се сложи целта на държавните ползи при планирането и провеждането на външнотърговските интервенции. И от него следва да следва и правилото за обезпечаване на уравновесена външна търговия.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ако оценим смисъла на промишленостите и секторите на съветската стопанска система по техния дял в брутния вътрешен артикул, тогава мнозина ще слагат нефтения и газовия бранш преди всичко. През 2017 година Росстат за първи път разгласява подобен индикатор като каузи на нефтения и газовия бранш в генерирания Брутният вътрешен продукт. Той се оказа еднакъв на 16,6%. Впечатляващ дял, макар че мнозина смятаха, че е по-висок. В края на 2021 година Росстат оцени този дял на 17,4%.
Въпреки това има един бранш на съветската стопанска система, който превъзхожда петролния и газовия бранш във връзка с мащаба на интервенциите. Ако го оценим посредством относителния индикатор Брутният вътрешен продукт. Говорим за външната търговия (износ и внос). Нека се обърнем към данните на Росстат, които ни разрешават да оценим цената на износа и вноса както в безспорни индикатори за разноските (руски рубли), по този начин и под формата на относителни индикатори (дял в БВП).
Раздел първи.
Разходен размер на износа и вноса на артикули и услуги на Руската федерация във връзка с брутния вътрешен артикул (БВП), %
1997 г
2000 г
2010 г
2016 г
2019 г
2020 г
2021 г
Експортиране
24.7
44.1
29.2
30.8
27,0
26.6
26.3
Импортиране
22.5
24.0
21.5
14.7
21.1
21.7
24.2
Баланс
2.2
20.1
13.7
16.1
5.9
4.9
2.1
Бих желал да обърна внимание на обстоятелството, че през цялото битие на Руската федерация нейната външна търговия постоянно се е характеризирала с превишение на износа над вноса. С други думи, остатък или търговски остатък. В някои години остатъкът се измерваше в двуцифрени цифри. Така през 2000 година той възлиза на 20,1% от Брутният вътрешен продукт. В някои години превишаването на износа над вноса е двойно или даже повече. Например през 2016г.
Честно казано, такива " записи " провокират неразбиране и безпокойствие. Особено когато разглеждате комерсиалния баланс в подтекста на платежния баланс на Руската федерация. Последният ясно демонстрира, че големи количества търговски остатъци напущат Русия по няколко канала.
Първо, от тези остатъци заплащат приходите на задграничните вложители, изтеглени от тях от страната. Второ, остатъците се трансформират в експорт на частен капитал от страната, който отива на Запад и в офшорни юрисдикции. Трето, благодарение на тази валута Централната банка натрупва интернационалните запаси, което също е тип експорт на капитал, който подхранва западните стопански системи.
Ако наричате всичко с вярното му име, тогава хроничните търговски остатъци са демонстрация на колониалното плячкосване на Русия от Запада. Използвайки данни от Банката на Русия, можете да изчислите мащаба на този обир. Платежният баланс на Русия е оповестен на уеб страницата на Централната банка от 1994 година до наши дни.
Ще дам систематизирани оценки на общите търговски остатъци на Руската федерация за четири интервала. Първият интервал е от 1994 до 2000 г.; вторият - от 2001 до 2010 г.; третата - от 2011 до 2020 г.; четвъртият - от 2021 година доникъде на 2022 година
И по този начин, цената на общите остатъци (милиарди долара) е:
първи интервал - 137,6
втори интервал - 899,7
трети интервал - 1.187.3
четвърти интервал - 328,
Като цяло за интервала от 1994 година доникъде на 2022 година комерсиалният профицит възлиза на $2,553,1 милиарда Това са приблизителните мащаби на ограбването на Русия за двадесет и осем години и половина. Казвам „ приблизителни “, което значи, че най-вероятно са подценени. Поради това, че данните на Централната банка отразяват единствено юридически покупко-продажби във външната търговия, които се записват от ФТС. И към момента има и противозаконни интервенции или контрабанда. И мащабът на такава контрабанда, по мнението на специалисти, постоянно е бил доста забележителен.
Проблемът с несъответствията във външната търговия на Русия излезе на напред във времето изключително ясно тази година, изключително след 24 февруари. Вече съм писал за това доста пъти. Според Банката на Русия износът на артикули и услуги от Русия през първото полугодие на тази година възлиза на 319,5 милиарда $, вносът - 161,1 милиарда $, а комерсиалният остатък - 158,4 милиарда $.
Банката на Русия към този момент разгласява оценка на остатъка за първите седем месеца на 2022 година, той набъбна до $192,4 милиарда За седем месеца остатъкът възлиза на стойност, която надвишава рекордните числа за остатък за цялата година. А рекордните остатъци са били през следните години (милиарда долара): 2018 година - 165,9; 2011 година - 163,4; 2008 година - 157.2. Според множеството специалисти остатъкът ще продължи да пораства през оставащите месеци на 2022 година Никой не се съмнява, че до края на годината превишението на износа над вноса ще бъде минимум 300 милиарда $ и ще бъде почти два пъти по-висок.
И в случай че по-рано паричните управляващи на Русия (Централната банка и Министерството на финансите) се радваха на върховете за остатък, през днешния ден те показват безпокойствие. В последна сметка по-голямата част от остатъка в този момент се състои от по този начин наречените токсични валути (на първо място щатски долари и евро), които могат да бъдат замразени или даже иззети когато и да е.
Санкционната война против Русия за първи път накара мнозина да се замислят: за какво имаме потребност от такива търговски остатъци? Има ли някакъв отдел в страната, който е акредитиран да управлява и контролира положението на комерсиалния баланс?
В Съюз на съветските социалистически републики, както доста хора си спомнят, имаше Министерство на външната търговия (МВТ), което прилагаше правилото на държавния монопол на външната търговия. Цялата външна търговия беше в ръцете на страната: MВT извършваше обмисляне и общо ръководство на външната търговия, а практическите интервенции се правиха от особено упълномощени общосъюзни външнотърговски асоциации, профилирани в избрани групи артикули (през 80-те години имаше към петдесет такива асоциации). MВT отговаряше и за балансирането на износа и вноса. Всеки дисбаланс в търговията се третираше като изключително произшествие.
В Руската федерация към този момент нямаше държавен монопол върху външната търговия. Ведомството, отговарящо за външната търговия, обаче продължи да съществува по инерция. Отначало се назовава: Министерство на външноикономическите връзки на Руската федерация (министри: В.Н. Ярошенко, П.О. Авен, С.Ю. Глазиев, О.Д. Давидов).
През 1997 година ведомството е реорганизирано в Министерството на външноикономическите връзки и търговията на Руската федерация (министър - М. Е. Фрадков). През април 1998 година обаче министерството е закрито. Външнотърговските въпроси бяха трансферирани към новосъздаденото Министерство на индустрията и търговията на Руската федерация (министри Г. В. Габуния, Ю. Д. Маслюков).
През септември същата година е основано Министерството на търговията на Руската федерация., външнотърговските въпроси бяха трансферирани на него (министрите Г.В. Габунина, M.E. Фрадков). През май 2000 година се роди Министерството на икономическото развиване и търговията на Руската федерация, в допълнение към всичко, на което беше поверена външната търговия (министри - Г.O. Греф, E.С. Набиулина).
През 2008 година названието на министерството беше променено и стана известно като Министерството на икономическото развиване на Руската федерация. И всички търговски въпроси бяха трансферирани по едно и също време, през май 2008 година, на Министерството на индустрията и търговията на Руската федерация (което преди този момент се наричаше Министерството на индустрията и енергетиката на Руската федерация).
И от този момент въпросите на външната търговия се управляват от посоченото ведомство, което в резюме се назовава Министерство на индустрията и търговията. От 2008 до 2012г то се управлява от В.B. Христенко, по-късно се управлява от известния Д.В. Мантуров.
Всяка година сферата на външната търговия в Руската федерация става все по-безсобствена. Този най-съществен бранш на съветската стопанска система беше трансфериран от едно ведомство отдел в друго. Изглежда външната търговия се е разглеждала като „ безвъзмезден придатък “ към главните действия.
Така Министерството на търговията се занимаваше най-вече с вътрешна търговия на едро и дребно, а с външна търговия - по " остатъчния принцип ". Външната търговия стана още по-голямо „ доведено дете “ в тези министерства, които се занимаваха с икономическото развиване и промишлеността.
Министерството на индустрията и търговията в днешна Русия като цяло се е трансформирало в суперминистерство. Агенцията се занимава с съвсем всички промишлености (с изключение на добивната промишленост в бранша на нефта и газа, която е към Министерството на енергетиката).
В Съюз на съветските социалистически републики в някои години имаше до три дузини министерства и държавни комитети в разнообразни области на промишлеността. И през днешния ден всичко това е в ръцете на Министерството на индустрията и търговията. Явно външната търговия в това министерство е на 101 място. Въпреки видното си място в стопанската система.
Трябва да се означи, че Руската федерация има закон, обвързван с външната търговия. Той е признат на 8 декември 2003 година и се назовава „ За основите на държавното контролиране на външнотърговската активност “ (N 164-FZ). По някаква причина през днешния ден съвсем никой не си спомня за него. Той е от категорията на тези, които нормално се назовават декоративни.
И даже като украсителен през днешния ден, в изискванията на санкционната война на груповия Запад против Русия, той е недопустим. Член 4 " Основни правила на държавното контролиране на външнотърговската активност " изброява 13 правилото. Списъкът стартира със следния принцип: „ отбрана от страната на правата и законните ползи на участниците във външнотърговската активност, както и правата и законните ползи на съветските производители и консуматори на артикули и услуги ".
Най-просто казано, това е правилото на преимущество на ползите на участниците във външнотърговската активност. Почти като примата на човешките права над ползите на обществото. Нито един от тринадесетте правилото не споделя нищо за това, че външната търговия би трябвало да служи на ползите на обществото и страната (за благовъзпитание се споделя единствено, че те би трябвало да бъдат взети предвид).
И виждаме, че участниците във външната търговия осъзнават, преди всичко, техните ползи, които, меко казано, не постоянно съответстват с националните. Форсирането на износа на артикули и услуги от частни компании постоянно не цели да обезпечи на страната нужната валута за закупуване на жизненоважни артикули, а получената валута да бъде оставена в чужбина. В някоя Англия, Америка или офшорна пълномощия.
При новите условия би трябвало да се създадат радикални промени в закона от 2003 година Още по-добре е да се напише и одобри нов закон заради особеното значение на външната търговия. Имаме понятието " стратегически значимо дружество (компания) ". Би било належащо също да се вкара понятието „ стратегически важен бранш (отрасъл) “.
Отбранителната индустрия би трябвало да заеме първо място в листата на такива стратегически значими браншове на стопанската система. А на второ място може да претендира външнотърговският бранш, като тук е належащо цялостно възобновяване на държавния монопол, сходен на този, който съществуваше в Съюз на съветските социалистически републики.
Предложеният нов закон би трябвало да се назовава Закон за определяне на държавен монопол на външната търговия. Той би трябвало да планува основаването на пълноправно Министерство на външната търговия на Руската федерация, което да включва профилирани държавни компании за експорт и импорт.
На първо място в листата на правилата на външната търговия би трябвало да се сложи целта на държавните ползи при планирането и провеждането на външнотърговските интервенции. И от него следва да следва и правилото за обезпечаване на уравновесена външна търговия.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ