Основният извод от Ньойския мирен договор за мен като историк

„ Основният извод от Ньойския кротичък контракт за мен като историк е, че не би трябвало да мислим за предишното като нещо свършено, като нещо минало, – и както обичат да споделят политиците „ да затворим тази страница на историята “. Не! Книгата на историята постоянно би трябвало да бъде пред очите ни, с цел да свързва сегашното с някаква вероятност, с бъдещето. И ние виждаме – даже и да считаме, че ние ще затворим книгата, – при другите тя стои отворена “. Това сподели за БГНЕС проф. Светлозар Елдъров от Института за Балканистика при Българска академия на науките.

„ И точно въпросът със Западните околности е може би най-голямото доказателство за това. Тъй като в последно време сме очевидци на една антибългарска акция в Сърбия, която има своите корени в интервала на Първата международна война, и е получила една мощ в несправедливия Ньойски диктат. Става въпрос за приписваните на българската войска и българската военно-временна администрация през 1915-1918 година на описвани насилия, което е неуместно. Защото тогава и Българската войска, и българската страна, и българските политици гледат на това население като българско, каквото то в реалност е. И тогава се пробват да осъществят един, бих споделил, дръзновен многонационален план за реинтеграция на това население, още веднъж да бъде върнато към своите национални корени. И в действителност има забележими резултати. Много свещеници, които са били тогава заварени като свещенослужители, са били родени там, – в Македонската православна черква, или в Македония, или в днешната територия на България. Тогава те сами признават своята българска национална принадлежност и остават на работа в Българската православна черква. Тогава има и български учебни заведения, работи и един български просветно-народен комитет за Поморавието, в който виждаме елита на българската интелигенция по това време – Стилиян Чилингиров, Александър Теодоров – Балан, литературния критик Христо Кръстев, и други. Тази антибългарска агитация, която през днешния ден се излива в Сърбия, цели единствено да злепостави България и българите; даже се пласират в техните медии за да се въздейства на публичното мнение да се желае връщане на културно-историческо завещание, което е неуместно.

Примерно, иконостасът от Погановския манастир, който в този момент се намира в Западните околности, само че иконостасът е произведение на българското възрожденско изкуство и българите са го избавили сърбите да не го присвоят след Ньойския атентат през 1920 година, когато окупират тези околности.

„ Неслучайно Иван Николов, ръководител на Българския културно-информационен център, упорства даже България да потърси законните си права, с цел да може Западните околности да бъдат върнати на България и да бъде поправена една историческа неправда със стогодишна отминалост, и да бъдат затворени тези живи рани, които разделят освен един народ, те разделят села, фамилии и родственици “, заяви още Проф. Елдъров. И предложи: „ Първото нещо, което България би трябвало да направи във връзка с Западните околности, е да съобщи ясно, че държи на правата на популацията там, и на културно-историческата истина. Българското държавно управление би трябвало изрично да възрази против антибългарската акция, която се води в Сърбия; както и да намерения за законна основа за вероятно коригиране на последствията от Ньойския диктат “. /БГНЕС