Оскар Дирлевангер: маниак и патриотИсторията на главната наказателна група на

Просвещението

Оскар Дирлевангер: фанатик и родолюбец

Историята на основната наказателна група на нацистка Германия стартира в Долна Франкония. Сутринта на 26 септември 1895 година се ражда четвъртото дете в фамилията на богат търговски сътрудник от Вюрцбург, Август Дирлевангер и Полин Херлингер. Новороденото момче е кръстено Оскар-Пол.

Според разказите на самия предстоящ SS оберфюрер, в фамилията царували мир и естетика, като татко му бил непретенциозен, просветен и спокоен човек. Семейството имало швабски корени и самият Оскар се е отличавал доста поради швабският му акцент.

Като дете бъдещият свиреп наказател нямал проблеми с държанието. Дисциплината не му е била непозната. През 1900 година фамилията му се преместило в Щутгарт, а пет години по-късно в предградието Еслинген. Оскар Дирлевангер сполучливо бил приключил учебно заведение, като получава аттестат и е бил подготвен да влезе в университета. Но преди да влезе във висшето образователно заведение, Дирлевангер взема решение да отиде да служи в армията на Кайзер като доброволец.

Година преди експлоадирането на Първата международна война той се озовава в картечницата на 123-и полк. Абитуриентът в действителност самичък си е бил платил униформите и храната, като служил единствено една година. В края на службата си, той бил получил за извънреден триумф ранга на подофицер.

Оскар Пол Дирлевангер: Командирът на най-кървавото поделение на Третия райх

Оскар Дирлевангер бързо се причислява към армейския екип и сполучливо усвоява основите на военната работа. Избухването на Първата международна война коригирала неговите персонални проекти като на 2 август 1914 година Дирлевангер с сан на подофицер от кайзерската войска към този момент е на път за границата с Белгия.

Още на 13 август подразделението, в което той се бие, влиза в яростни борби при Лонгуи, по-късно в Лотарингия и Люксембург, а през есента 123-и полк се бие в Маас. На 14 април 1915 година Оскар Дирлевангер е нараснал в лейтенант и е назначен за пълководец на взвод, а след септември 1916 година става инструктор по картечници в щаба на 7-ма дивизия на Вюртемберг Ландвер.

През април 1917 година той още веднъж се връща на фронта и поема командването на 2-ра картечна рота от 123-ти полк. По време на войната той бил получил редица съществени пострадвания от удари с щикове, от патрони в краката и раменете и от сабя в главата.По време на военните акции от 1914-1918г. той бил награден с медал Железния кръст от първи и втори клас, както и златния орден на Вюртемберг „ За смелост “.

На 29 декември 1918 година батальонът, в който служил лейтенант Оскар Дирлевангер, е бил демобилизиран. Пътят до у дома не бил елементарен. От ноември 1918 година бойните елементи тръгнали към Германия през Украйна, Румъния и Унгария. В този излаз на армията на Кайзер, с помощта на дейностите на лейтенант Дирлевангер, 600 бойци са били избягали от интернирането им в Румъния.

След завръщането си от фронта, наблюдавайки трансформациите в немското следвоенно общество, Дирлевангер се причислява към фрейкора и по-късно се озовава в Райхсвера. Още през 1920 година той взе участие в потушаването на комунистическите въстания в градовете в Югозападна Германия. През април същата година той още веднъж бил ранен в главата.

През 1919 година Оскар Дирлевангер постъпва във Висшето техническо учебно заведение в Манхайм. Между борбите с комунистите не му останало доста време да си учи, само че Дирлевангер съумял да откри за себе си популистки хрумвания, които го доближили до национализма. Бил изключен от учебното заведение в Манхайм поради антисемитска пропаганда.

Това не му попречило да си откри място в университета във Франкфурт на Майн. Дирлевангер там изучавал стопанска система и право: като през 1922 година той пази докторска дисертация, в която подлага на критика концепциите за плановото ръководство на стопанската система. На 1 октомври Оскар Дирлевангер се причислява към NSDAP и отива да работи в банка. Докато живеел в Щутгарт, той се бил срещнал с човек на име Готлоб Кристиан Бергер. Този съотечественик и брат по оръжие (и двамата са служили в един и същи полк и са взели участие във фрейкор) прави сериозна кариера в редиците на партията като в бъдеще той ще стане SS Obergruppenfuehrer и началник на Главното ръководство на гвардейските отряди.

Дирлевангер е работил в редица компании като бил данъчен съветник, изпълнителен шеф и е отговарял за финансовите въпроси. Собствениците на компанията Cornicker в Ерфурт, където той работел, всички били евреи. Без припадък на съвест направил редица финансови измами, средствата от които отивали за образуването на щурмови войски на нацистката партия в района. През 1932 година самият той в SA направил редица офанзиви против политически съперници.

Идването му на власт в NSDAP на 30 януари 1933 година дава на Дирлевангер, като “ветеран на придвижването “, работна позиция в Трудовата борса в Хайлброн. С течение на времето той става заместник-директор. Но последователно достолепията на „ остарелия боец “ почнали да избледняват на фона на непрекъснатите недоволства от партийни сътрудници и щурмоваци. Той бил считан за подбудител и алкохолик.

След едно тържество във връзка присъждането му на купата почетен жител на Сангерхаузен, Дирлевангер кара пийнал към Халброн като е предизвикал две произшествия. Той взема решение да избяга от мястото на престъплението. Репутацията му била мощно развалена от връзката му с тринадесетгодишно момиче от „ Съюза на немските девойки “. Противниците на Дирлевангер в партията го обвинили в постоянно полово принуждение против девойки от организацията.

Оскар Дирлевангер загуби работата си и участието в Националсоциалистическата партия, като бил лишен от почетни звания и докторска степен. Бил изпратен в пандиза за 2 години.

Дирлевангер: кървавата кариера на SS оберфюрера на Третия райх

Опитите за наложително преразглеждане на наказателното му дело недовели до никакви резултата. След стартирането му от пандиза Оскар Дирлевангер бил изпратен в концентрационния лагер Велцхайм. С подаването на тъжба до Химлер, на 10 март 1937 година другарят на Дирлевангер Готлоб Бергер му обезпечава освобождението от лагера. Като опция да изкупят виновността си, наказателното поле било изпратено в легиона Кондор, който взе участие в испанската революция на страната на фалангистките сили. През ноември те решили да го отзоват поради обвинявания в политическа ненадеждност. Въпросът обаче бил организиран и върнат още веднъж в Кондора и останал в Испания до май 1939 година

На 30 април 1940 година той получава обзор на делото си в Окръжния съд в Щутгарт и всички обвинявания против него отпадат. Членската карта на NSDAP и докторатът по стопанска система били върнати на Дирлевангер. На 22 юни 1940 година Оскар Дирлевангер е изместен в Секретен сътрудник.

Възложено му е било да събере специфичен екип от наказани за въоръжена рота. Така стартира историята на въоръжения екип на Ораниенбург, който по-късно ще се трансформира в специфичния батальон на Секретен сътрудник Дирлевангер. Първоначално подчинените на Дирлевангер охранявали пандизчиите в концентрационните лагери и взели участие в наказателни интервенции против полски партизани и подземни бойци.

Тези наказателни групи посочили невиждана свирепост в борбата против съперниците си. Грабежите и изнудването били нещо всекидневно.

В отряда царували желязна дисциплинираност, като той търсил оптимално послушание. „ Дисциплинарните разпореждания “ на Оскар Дирлевангер предполагали тежки санкции за нарушаване – от 25 удара с пръчка, а за намерено непокорство наказването било екзекуция. За безволие повреме на борбата те също били осъждани на гибел.

Въпреки, че грабежите били наказвани от висшето командване, настроението в специфичния батальон се променяли много постоянно като или командирът си затварял очите за сходни дейности, или застрелвали изнудвачите на място.

През 1942 година батальонът бил трансфериран в Могилев. В Беларус частта се борила гневно против партизанските отряди, вилнеещи в мирни селища и „ възстановявал реда “ в еврейските гета. Sonderkommando постоянно разкривал дребни групи партизани и дружно с тях застрелвали своите съучастници, които били към 100 души, поданици на села. На 15 юни 1942 година личният състав на Sonderkommando взе участие в опожаряването на село Борки.

Екипът му последователно се попълвал от помощни полицейски елементи, в които служили руснаци, украинци, литовци и беларуси. Отделът на Дирлевангер към този момент включвал съветска рота и украински взвод. По време на престоя на специфичния батальон на територията на Беларус са били извършени към 180 наказателни интервенции.

На 22 март 1943 година войската на Дирлевангер взела участие в опожаряването на село Хатин. Много постоянно партизаните докладвали, че са съумели да унищожат командира на най-бруталното поделение на Секретен сътрудник, само че всичко това е било фикция.

В борбите против Червената войска батальонът към този момент бил претърпял обилни загуби като на работа са взели участие нарушители от всички линии и откровени „ асоциални лица “. Но Дирлевангер се опитал да попълни отряда си от някогашни бойци на Вермахта и намалил бойците на Секретен сътрудник.

През 1943 година SS Obersturmbannführer доктор Оскар Дирлевангер е бил награден с немски златен кръст за военната му работа. Високите награди и длъжности единствено съдействали за моралния крах. В замъка Лагойск командирът нееднократно е бил провел разгулен оргии. Жените били заменяни за 2 бутилки шнапс.

Към лятото на 1944 година подразделението Дирлевангер към този момент се е трансформирало в полк, а на 12 август командирът е бил нараснал в SS Oberführer. Но настъплението на Червената войска в границите на интервенция “Багратион ” принудили наказателните отряди да се отдръпват небрежно в Полша. За специфичния полк на Дирлевангер всичко вървяло почти сполучливо като те били отстъпили, с дребни загуби.

На 4 август 1944 година 365 бойци от Дирлевангер пристигнали, с цел да потушат Варшавското въстание. Пияните тълпи от специфичното командване на Секретен сътрудник брутално направили репресии против бунтовниците, само че в това време претърпяли осезаеми загуби.

„ Клането във Волска “, били направени от човешки щитове на дами и деца, като се били правили изтезания на съвсем всяка улица във Варшава. През септември 1944 година Словакия също се била разбунтувала като разширената специфична бригада на SS “Дирлевангер ” (от 16 октомври 1944 г.) била изпратена там. Там също жестокостите и моралното разлагане на отряда траяли. Постепенно в бригадата били вербувани и политически пандизчии.

На 14 февруари 1945 година, когато Третият райх към този момент се борел и агонизирал, специфичната бригада била ситуирана в 36-та дивизия, дивизията, която била под командването на SS Вафен Гренадиер. През същия месец самият Оскар Дирлевангер бил признат в болничното заведение поради лека контузия, която влошила здравето му. Оставало доста малко време за борба. Дивизията защитавала Берлин, само че не съумяла да устои на настъплението на Червената войска.

На 29 април 1945 година останките от дивизията на Дирлевангер избягали от Берлин и се насочили към Магдебург. Там към този момент на 3 май било взето решение за разформироване на звеното.

Оскар Пол Дирлевангер: Смъртта на наказващия

През март 1945 година Дирлевангер към момента бил в Берлин. След това той отишъл в къщата на татко си в Еслиген като изнесъл някои неща от там. SS оберфюрерът през април същата година се бил скрил в ловно имение, където работели бойци от Секретен сътрудник. През май 1945 година в град Алстхаузен Оскар Дирлевангер е бил арестуван от френски бойци. „ Бракониера “ още веднъж влезнал в затворническа килия като той нямал със себе си документи и бил разпознат от евреин.

Затворниците (предимно поляци) бързо осъзнали кого охраняват. В нощта на 4 против 5 юни 1945 година Оскар Дирлевангер е бил погубен като част от следващия предпазен побой. Дълго време имало доста клюки, че известният пълководец на наказателната рота е към момента жив, като той бил подготвял арабите за война с Израел.