Оскъдна е информацията, която стига до медиите и съответно до

Оскъдна е информацията, която стига до медиите и надлежно до необятната аудитория за договарянията, водени от Украйна и Русия за прекъсване на огъня. Никак не е изненадващо, по тази причина и деликатно се следи всяко изказване на страните, колкото и да е сбито и общо като дефиниция.

Преди два дни Дмитрий Песков, представителят на Кремъл, сподели, че на договарянията е обсъждан въпросът Украйна да одобри статут на неутрална демилитаризирана страна по австрийския или шведския вид, т.е. със лична войска и боен флот, само че без непознати бази на своя територия. Според основния съветски договарящ Владимир Медински предлагането пристигнало от Киев и въпросът бил обсъждан на равнище министерства на защитата на двете страни. Само че Михайло Подоляк, съветникът на украинския президент, който също взе участие в договарянията, незабавно съобщи, че не е ставало дума за някакви към този момент съществуващи модели, а за чисто украински модел на неутралитет. И той би трябвало да включва " безспорни гаранции за сигурност “, акцентира той, представен от украински медии.

Какво въпреки всичко съставляват двата модела на неутралитет, за които заприказва Русия?

Австрийският неутралитет

Австрия няма общи граници с Русия, заобиколена най-много от страни, които са членки на НАТО - Италия, Германия, Словения, Чехия, Словакия и Унгария, и от Швейцария и Лихтенщайн, с които има близки, другарски връзки. Австрийският неутралитет е до известна степен насилствен, тъй като в края на Втората международна война тя бе окупирана от страните победителки, всяка от които имаше предпочитание да я включи в своята сфера на въздействие отбелязва Би Би Си. Съюзниците от антихитлеристката коалиция не можеха да се договорят дали Австрия да стане част от социалистическия лагер, или да тръгне по западния път на развиване. Най-сетне през 1955 година казусът беше решен с подписването на декларация за самостоятелност на Австрия и оповестяването на безпристрастен статут. Така тя получи гаранции за сигурността си от Съединени американски щати, а това беше значимо, тъй като по това време граничеше със страни от Варшавския контракт – Чехословакия и Унгария, както и с комунистическа Югославия.

След разпадането на социалистическия блок тя на процедура се оказа под " чадъра “ на НАТО, тъй като няма по какъв начин да бъде нападната, без да се нарушат границите на страни от НАТО. Чисто хипотетично нахлуване би могло да пристигна откъм Швейцария и Лихтенщайн, само че сходен сюжет в действителност звучи фантастично.

Като неутрална страна Австрия се е отказала да взе участие във военни съюзи и да има непознати военни бази на своя територия, само че взе участие в разнообразни стратегии на НАТО, оказва помощ в негови бойни интервенции и е част от структурата за сигурност на Европейски Съюз. От време на време, нормално в предизборни интервали, в Австрия се повдига въпросът за вероятно влизане в Северноатлантическия алианс, само че концепцията няма социална поддръжка.

Шведският неутралитет

Той има доста по-дълга история от австрийския. След края на Наполеоновите войни (1803-1815 г.) повече от два века Швеция не желае да подписва военни съюзи, старае се да не предизвика съседите си и съумява. Историци и анализатори считат шведската позиция за идеална политика на невмешателство във военни спорове. Сериозният ѝ минус обаче е нуждата непрекъснато да се балансира сред огромните страни и да се сътрудничи с омразни режими, с цел да се резервира независимостта. През Втората международна война Швеция търгува и поддържа другарски връзки с Третия райх и неговите съдружници.

След края на международния спор и началото на Студената война Швеция не влиза нито в НАТО, нито в източния блок и заявява, че води политика на „ деен неутралитет “. Това обаче се приема с ангажименти от някои анализатори, тъй като след войната Швеция интензивно сътрудничи със западните страни и американското разузнаване, а след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики това взаимоотношение се ускорява. В документите на НАТО тя е наречена „ безпристрастен “ съдружник. Стокхолм е измежду първите страни, присъединили се в основаната през 1994 година натовска стратегия „ Партньорство за мир “, а шведската войска постоянно организира взаимни учения с НАТО. Шведски военни и цивилен експерти вземат участие във всички интервенции, ръководени от алианса, които са с мандат на Организация на обединените нации – в Босна, Косово, Мали. По време на интервенцията на НАТО против режима на Муамар Кадафи през 2011 година Швеция изпрати в зоната на бойни дейности осем свои изтребители, разследващ аероплан и аероплан цистерна, както и военни експерти.

Стокхолм има тясно военно съдействие с две натовски страни - Дания и Норвегия. Когато през 2011 година трите скандинавски страни подписаха съглашение за укрепването на това съдействие тогавашния министър на защитата Петер Хултквист съобщи, че ситуацията в Северна Европа и Балтийско море се е влошило по виновност на Русия, която „ е подготвена да употребява военната си мощност за реализиране на политически цели и задания “. Затова поражда въпросът дали шведският неутралитет е същински, дали тя дава отговор на определението за неутрална страна.

Както и да се пояснява споменаването на Швеция и Австрия като модели за неутралитет на Украйна, значим е самият факт, че за безпристрастен статут на Украйна и опция за реализиране на някакво единодушие на договарянията заприказва и съветският външен министър Сергей Лавров. Освен в случай че това не е следващ детайл от пропагандната война на Кремъл, имайки поради, че Киев упорства за неутралитет, придружен от постоянни гаранции за сигурността си.