Просвещението
Осираните наричани още осирийци или осирони, били раса от мощни и интелигентни хуманоиди. Бог Озирис е бил от тяхната цивилизация, която била също известна като Озирския двор и е била мощно развита цивилизация, която населявала античен Египет.
Биология на Осираните
Осиранците имали разширени калъфи на мозъка си и с огромна конструкция за главата. Те имали огромно многообразие от напреднали психологични благоприятни условия в това число умствена и физическа проекция, надзор на мозъка и телепатия.
Осирийците с висок статус моделираха своите лица въз основа на разнообразни животни, според от модата. Например, Упуат носел лицето на вълк. Друг Осиран господ Сутек, изглеждал ненапълно като обичайните изображения на Сет. Той имал сива кожа, глава на чакал или магаре с огромни, квадратни уши и ярки зелени очи. Друг Осиран господ Хорус, имал лицето на бик. Осирийците с човешки глави, сходно на бога на търпението си поставил лице като на маймуна.
Осираните биха могли да живеят хиляди години, даже без задоволително храна или вода. На тях им е трябвало въздух, с цел да оцелеят другояче щяли да се задушат.
Някои посланици в Осирийския двор били от напълно друг тип по отношение на останалите. Изида и Тот били тези двама членове.
Озирис и Изида Култура
Озирският двор обхващал шестстотин светове, които са били „ цивилизовани “ особено от Озирис и един от тези светове е бил и Древен Египет. Въпреки, че е публикувана из Космоса осирийската просвета е била фокусирана основно върху две места – Светът на трона и Корабът на милиард години, който превозвал Ра, Нут и техния съпътстващ мавзолей през небесата.
В Древен Египет описвали Осиранците като „ благородна раса на свръхсъщества “, само че също по този начин се загатва, че те имат своите „ възходящи членове “. Осираните попадат в три категории – „ положително, неприятно и грозно “.
В антични мемоари от Озирския двор се пишело, че те били вдъхновители на боговете на египетската митология за доста аспекти на египетската просвета, като саркофази и мумии отразяващи осирийската технология. Подобно на осирийците, египтяните сложили огромно значение на съзвездието Орион.
Технологии
Технологиите на Осиранците се основавала на математиката, топологията, позиционирането и формите. Те били особено подравнени към звездите с цел да работят. Например, Осираните основават Пирамидите на Марс и на Земята като приемници на сила, насочвайки сила към Големия сфинкс, който ще зарежда цялата технология на Осиран и тяхните планети. Когато се отдалечават от Пирамидите тези здания ще би трябвало да бъдат преустроени или там би трябвало да бъдат пренесени по-малки колектори. Осираните също разчитали значително на пси-прожектори, което би им разрешило да пътуват в космоса, употребявайки единствено силата на мозъка си. Тези прекомерно нужни прецизни математически умения, както и мощни мозъци им служели за надзор на корабите. Основата на осирийската просвета произтича от обстоятелството, че в техния домакински свят липсва магнитно поле. Това е довело, че те развиват своята технология на правилата на монополярните магнитни полета.
Магнетита е тип технология за пътешестване във времето, употребена от Осираните, нормално вградена в саркофаг. Тези магнетити основават времеви тунели позволявайки на осираните да пътуват обратно и напред във времето. За разлика от технологията Time Lord, тези магнетити произвеждали доста време на разливане, което ще бъде погълнато от пътешественика. Ако някой се върнал обратно във времето или напред във времето с хиляда години пасажерът също щял да остаре хиляда години. Това не е била спънка за осираните заради дългия им живот.
Друг образец за Осиранска технология били античните роботи. Такъв робот е бил и господ Озирис. Те били тънки роботи с цел да им придадат по-хуманоидна форма и се задвижвали от ускорители на цитронични частици, който се намирал в пирамиди. Те имали голяма мощ и можели да се управляват от специфичен пръстен. Тези роботи бяха покрити в особено обработени опаковки, които им придаваха тип на мумии.
Изида настройва нещо по гърба на Озирис История
Една ранна заран, когато над крайбрежията на Нил още се стелела мъгла, в покоите на Изида се втурнал задъхан прислужник. Изтривайки, обляното си в сълзи лице, той извикал: “Събуди се велика богиньо! Голяма тъга ни сполетя. Твоят брачен партньор, обичаният ни цар Озирис, го няма! ”
Предчувствайки най-лошото, богинята попитала какво се е случило. “Не питай, а бягай! Тук идва злият Сет, обкръжен от злодеи. Той умъртви Озирис, желае да завладее трона и да стане цар. Няма да пощади и теб. Спасявай се! ” В това време, вратите се разтворили с тропот и в залата нахлули заговорниците, отпред със Сет. Те се стъписали изумени, виждайки гордо изправената богиня. “Но по какъв начин? Ти си още тук? ” възкликнал изуменият Сет. “Нима не знаеш какво се случи тази нощ? Веднага напусни двореца! Сега той е мой. ” Но Изида отвърнала с злоба: “Ще пристигна ден, когато ще заплатиш скъпо за злодеянието си. Кажи ми къде е Озирис! Какво си сторил на скъпия ми брачен партньор? ” Но Сет се изсмял злобно: “Никога няма да узнаеш. Не искам да го намериш и да го погребеш с почести. Така хората ще го не помнят. ”
Изида изгледала с ненавист заговорниците, които отстъпили, давайки й път и гордо напуснала двореца. Излизайки на открито, тя дала воля на възприятията си и се разридала. В знак на великата си тъга отрязала косите си, облякла траурни облекла и тръгнала да търси тялото на мъжа си. Много път извървяла, доста села и градове обиколила, само че не научила нищо.
Накрая, пред стените на един храм, играещи деца й споделили, че преди време видяли по реката да плува сандък, а от него някой зовял за помощ. С помощта на чудо, зарадваната Изида схванала къде се намира съндъка. Той бил отмъкнат на финикийското крайбрежие, в покрайнините на град Гебал, попадайки в могъщия дънер на гигантско дърво.
След доста, доста време и доста трудности, най-сетне Изида намерила съндъка с тялото на Озирис и го скрила край водите на Нил. След това отишла при сестра си Нефтис, желаейки дружно с нея да оплачат убития Озирис и да го погребат с почести.
Бил ли е господ Озирис извънземен робот Нефтис, която била жена на Сет, откакто схванала за злодейството му, избягала и се скрила на дребен остров измежду блатата. Там тя живеела със сина си – господ Анубис. В същата нощ Сет излязъл на лов и търсейки уместно място за засада, се спънал в прикрития сандък с тялото на Озирис. Той извадил меча си, с един размах прерязал ремъците с които бил завързан съндъка и отворил капака. Не вярвайки на очите си, дълго се взирал в тялото на брат си. Накрая възкликнал злобно: “О, обичани мой братко! Както виждам, към момента не си заровен, Е, добре – аз ще се погрижа за това. ”
Извадил наново меча си, насякъл тялото на Озирис на четиринадесет елементи и ги разхвърлил по цялата земя на Та-Камет. Когато изгряло слънцето, Изида се върнала дружно с Нефтис и Анубис. От пръв взор разпознали следите на Сет и се хвърлили към сандъка и с смут видяли, че е празен. Изида видяла кървавите следи по тревата и незабавно схванала какво се е случило. Съвсем обезверена, тя промълвила безшумно: “Скоро ще родя наследник и той ще отмъсти за гибелта на татко си! ” Тогава Анубис възкликнал: “Дано този ден настъпи по-скоро! ”
Примера за Бог Озирис, че е робот
След това решили да намерят и съберат разпилените елементи на тялото. Анубис познавал целебните треви и заречен да съедина тялото с балсами, получени от тях.
Те решили да слагат надгробна плоча на всяко място, където намерят парченце от тялото. Така, колкото повече били плочите, толкоз по-трудно щяло да бъде на Сет да открие същинския гроб. Освен това, плочите щяли да припомнят на хората, какъв добър господ е управлявал страната преди царуването на злия господ.
Така, Анубис обходил пустинята, Нефтис – планините, Изида направила ладия от папирус и с нея кръстосала всички блата и реки. Когато всички остатъци от тялото на Озирис били събрани, Анубис ги съединил и намазал тялото с вълшебни масла и балсами, с цел да го запази. Ето по какъв начин била основана първата мумия и най-сетне Озирис бил заровен с почести, а душата му намерила покй в отвъдния свят. Скоро по-късно Изида родила своя наследник Хор. След като възмъжал, той издирил Сет и в завързалата се чутовна борба го победил. След успеха, Хор възкресил татко си, само че Озирис не поискал да се върне на земята, а станал цар на отвъдния свят и висш съдник на умрелите. Хор се възкачил на престола и траял да ръководи умно страната, както я управлявал преди този момент татко му.
Още едно доказателство за съществуването на извънземни цивилизации, които са имали контакт с античните нации получили от тях познания и технологии, които човечеството преоткрива чак в този момент.
