Още през юли 2020 г. ръководството на прокуратурата е знаело

...
Още през юли 2020 г. ръководството на прокуратурата е знаело
Коментари Харесай

ДОКЛАД: Тежки прокурорски схеми в „Осемте джуджета“ – къде са конфискуваните 5 млн. лв.?

Още през юли 2020 година управлението на прокуратурата е знаело за тъпчене на закона и серията от нарушавания на прокурорите, проверяващи проблема „ Осемте джуджета “, само че си е затворило очите. Това се схваща от отчет на прокурора Марио Василев от Върховната касационна прокуратура (ВКП), с който „ Дневник “ разполага. Той беше разискван на последното съвещание на Висшия правосъден съвет.

Груби престъпления, сортиране на прокурори, които да работят по случая, вместо инцидентно систематизиране, голословни решения, произвол, липса на потенциал и надзор за правда, уронване на престижа на правосъдната власт – всички тези констатации са разказани детайлно и аргументирано в отчета, на който някогашният основен прокурор Иван Гешев е поставил резолюция „ осведомен “. Така съгласно и.д. основния прокурор Борислав Сарафов казусът е пратен в архива.

Още през 2020 година се вижда напълно ясно освен, че нищо значително не е свършено по следствието, добило известност като „ Осемте джуджета “, само че е имало и нарушавания от страна на прокурори и проверяващи, които е трябвало да получат съответно санкциониране още тогава.

Проверката на инспектората към Върховната касационна прокуратура от 2020 година, разкрива, че поради бездействието на ръководители в прокуратурата са вършени непозволени и незаконосъобразни дейности, голословни и случайни решения от страна на наблюдаващи прокурори по случая.

Въпреки че няма публична оценка, става въпрос за вреда за близо 5 млн. лева, за която няма нито един осъден прокурор или следовател, само че за която България може да бъде наказана в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и за която „ всички ние ще платим “, както сподели юрист Андрей Янкулов от „ Антикорупционния фонд “ предходната седмица. Вместо да глоби прокурорите или най-малко да инициира инспекция по случая, Гешев, който неотдавна разгласи старт на политическа кариера, е сложил само резолюция „ осведомен съм “ върху отчета на инспектората.

Така управлението на прокуратурата е предпочело да остане с необятно затворени очи, а дисциплинарните производства, които започнаха, заключиха единомислещо, че нарушавания от страна на прокурорите (повече за тях надолу в текста – бел. ред.) няма. Същите не престават да са част от държавното обвиняване. „ Дневник “ не съумя да открие нито един от тях за коментар и отговор на въпроси по тематиката.

През последните седмици след промяната на управлението и.д. основният прокурор Борислав Сарафов (който също бе сниман в ресторант „ Осемте джуджета “) показва интензивно опит да се разграничи от Гешев и даде поръчка да ревизира всичко по случая – от дейностите на наблюдаващите прокурори по случая до това какво (не) са правили заместниците на Гешев. Докъде ще стигнат инспекциите и ще има ли фактически глобени, въпреки и със забавяне, следва да се разбере.

Докладът на инспектората установи серия от нарушавания на закона, произвол и липса на наказания. В него има сериозни заключения за управлението на профилираната прокуратура (ръководителят й Валентина Маджарова назова проблема „ Осемте джуджета “ фамилна драма – бел. ред.) и непосредствено се споделя, че институцията не е имала потенциал да организира качествена инспекция и да избегне отрицателните публични реакции. В изводите са посочени „ груби престъпления “, които е следвало да получат съответно санкциониране.

Ръководството на прокуратурата е останало безмълвно и за констатацията, че целият проблем е можел да има друго развиване, в случай че са били взети своевременни ограничения.

Изводите в отчета:

Анализът в развоя на досъдебното произвеждане сочи на извънредно огромна интензивност, проявена директно след формиране на делото от юли до октомври 2020 година, след което внезапно е намалял интензитетът на следствени дейности. През първото тримесечие на 2020 година наблюдаващите прокурори са се занимавали главно с връщане на материални доказателства.

Проверката откри, че разделянето на производството през март 2020 година е целяло не ускорение на следствието, с доказване на закононарушенията, за които е формирано делото, а единствено задържане на обвинения Явор Златанов, без това да е довело до реализиране задачите и дилемите посочени в член 1 на Наказателно-процесуален кодекс.

При връщането на забележителните по количество и стойност материални доказателства са позволени груби престъпления, аргументите за които не могат да бъдат изцяло изяснени с инструментариума и формата на актуалната инспекция в отдел 06 ВКП, само че следва да получат своето съответно санкциониране.

В Специализираната прокуратура продължава да не се обръща внимание на множеството рекомендации, които са правени от контролните органи при ВКП, за основаване на проследима, обективно обоснована и непрекъсната организация за избор на наблюдаващите прокурори, както и при основаването на прокурорски екипи. Формалното мотивиране в резолюциите на административния началник и неотговарящо на обективната нужда неведнъж включване на спомагателни прокурори или замяна посредством опцията „ избран избор “ дерогира правилото за инцидентния асортимент, заложен в член 9, алинея 1 3СВ и основава справедливи предпоставки за уронване престижа на правосъдната власт.

При инспекцията се установи, че от административното управление на Специализираната прокуратура не е упражняван в задоволителна степен надзор за своевременното определяне на позволените голям брой нарушавания на служебни отговорности по управлението, надзора и хода на проверяваното досъдебно произвеждане. Тези нарушавания са съответно посочени обстоятелствената част на справката и са могли да бъдат избегнати с предприемане на своевременни и съществени дисциплиниращи ограничения.

Горните констатации обосновават и извода, че административното управление на Специализираната прокуратура не е имало административен и професионален потенциал да сътвори вярна организация, надзор и условия за законосъобразното осъществяване на досъдебното произвеждане, както и отбягване на отрицателни публични реакции.

Реклама

Историята на един заграбен бизнес

Илия Златанов, мажоритарен притежател в най-големия производител на асансьори в България „ Изамет “, описа през 2020 година пред Антикорупционния фонд, че някогашният следовател Петьо Петров, брачната половинка му Любена Петрова и двама юристи са забъркани в история за завземането на бизнеса му. Разследването на АКФ стана известно като „ Осемте джуджета “ на името на ресторанта на Петров, в който са се провеждали срещите.

Казусът, почнал с раздор в връзките сред татко (Илия) и наследник (Явор) Златанови, минава през прокуратурата, само че резултатът на финала е, че и бащата, и синът са лишени от активите и полезностите си, а синът изпада в тежко здравословно положение в ареста – единият му бъбрек е отстранен, а другият не действа изцяло и той е с огромна степен на неработоспособност.

Бащата е заставен в Правителствената болница да подпише документи в наличие на нотариус, че трансферира целия си бизнес, с цел да избави сина си, който би трябвало да бъде включен на хемодиализа, само че за напън тя се отсрочва. Златото, което прокуратурата изземва при ареста на сина, изчезва, откакто, по думите на Илия Златанов, шефът на спецпрокуратурата тогава – Димитър Франтишек Петров, го предава на брачната половинка на Петьо Еврото – Любена Петрова. Според отчета на прокуратурата „ връщането “ е станало въз основа на контракт за отговорно бранене, с който за притежател се отбелязва Димитър Ламбовски.

Тогава въпросът бе затворен и избран от някогашната ръководителка на спецпрокуратурата Валентина Маджарова като „ фамилна драма “, а през последните месеци още веднъж е на дневен ред. На 28 май се появиха фотоси на Сарафов в едноименния ресторант на среща с някогашния следовател Петьо Петров-Еврото. Самият Сарафов я датира от преди към три години и съобщи, че е направена от частно външно наблюдаване на основния прокурор, тогава Иван Гешев.

Последва акция на прокуратурата в ресторант, в която е бил търсен някогашният следовател, а по-късно двама участници от схемата проговориха пред медиите. От една страна, някогашната брачна половинка на Пепи Еврото – Любена Павлова, даде изявление за Антикорупционния фонд, в което свърза с „ Осемте джуджета “ единствено Сарафов и съобщи, че не е виждала Гешев там. От друга – Кристиян Христов, който семейство Петрови по думите преди години са употребявали за разнообразни поръчки – приказва пред Би Ти Ви и се опита да даде конференция, само че преди нея беше арестуван по искане на прокуратурата и по-късно упрекнат в нелегално подслушване на Петров.

Самият Петров също ще получи обвинявания – за насила и противозаконни записи, в случай че бъде открит, тъй като беше разгласен за търсене. В последващо изявление за „ Евродикоф “ Любена Павлова съобщи и че Борислав Сарафов е идвал за работни срещи с Петьо Петров в „ Осемте джуджета “, „ в случай че не всеки ден – през ден “, както и че Сарафов и Петров са били съдружници – единият в системата, другият – отвън нея. Според изказванията й Сарафов е главният мотор за дейностите на прокуратурата в проблема „ Осемте джуджета “, а самият Сарафов дефинира себе си като „ жертва на оперативното майсторство на някогашния основен прокурор Иван Гешев “, който го поканил там, с цел да го снима “.

Къде са наблюдаващите прокурори по делото сега

Наблюдаващите прокурори по следствието са четирима – Георги Мойсев (определен и работи интензивно при започване на разследването), Дилян Деянов (основен), Ивета Маркович (добавена) и Кирил Пейчинов (определен към финала). В момента, след закриването на спецпрокуратурата през 2022 година, всички те са преназначени в разнообразни прокуратури. Георги Мойсев е редови прокурор в Софийската районна прокуратура, Дилян Деянов е назначен в Окръжната прокуратура в Перник, а Ивета Маркович – в Окръжната прокуратура в София. Кирил Пейчинов, с чието разпореждане са върнати конфискуваните злато и пари и който е разделил следствието на две за продължаващ арест на Явор Златанов, е назначен във Военноокръжната прокуратура в София.

Ръководителят на спецпрокуратурата по време на следствието Димитър Франтишек Петров се ползваше с доверието и поддръжката както на Иван Гешев, по този начин и на предшественика му Сотир Цацаров. През март 2021 година прокурор Франтишек беше нараснал в сан прокурор от ВКП и ВАП, а сега работи в Софийската окръжна прокуратура.

През юли 2022 година Върховният административен съд удостовери решението на Πpoĸypopcĸaтa ĸoлeгия oт 23 март 2022 година и отхвърли дa нaлoжи диcциплинapнo нaĸaзaниe нa Фpaнтишeĸ зa несъблюдение на cлyжeбни зaдъpжeния и нaĸъpнявaнe нa пpecтижa нa cъдeбнaтa влacт пo ĸaзyca c „ Осемте джyдeтa “ с аргумента, че нарушаванията не са потвърдени.

Въпросите, които остават без отговор

Как прокуратурата в продължение на три години не видя съществуването на мрежа с присъединяване на следователи и прокурори, която стои зад обири на бизнеси и заграбване на компании?

Как монети, пари и злато за близо 5 млн. лева бяха иззети в нарушаване на закона, без обстоен списък и са били съхранявани в шкафове в прокуратурата вместо в банка?

Как прокуратурата върна същите тези пари и злато на други хора, а не на този, от който са иззети?

Как се назначават с опцията „ избран избор “ вместо въз основа на законния инцидентен принцип на асортимент прокурор след прокурор, които, без да са осведомени с делото, незабавно стартират да се разпореждат с иззетите средства?

Как в продължение на три години серия от нарушавания и случайни прокурорски решения останаха без неналичието на каквато и да било глоба и реакция и за какво?

Източник: narod.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР