Плановете на САЩ да нападне Канада
Още от много време е традиция за американските военни да сформират проекти за дейности при отбрана от и нахлуване на най-големите военни сили. Всъщност, относително неотдавна Съединени американски щати и Южна Корея подписаха сходен проект. Един от най-интересните епизоди в тази богата история на усърдни подготовки за неща, които евентуално в никакъв случай няма да се случат, става, когато Чичо Сам възнамерява да нападне Канада.
В годините преди Втората международна война, започвайки в действителност през 20-те години на 20 век, армията основава проекти за войни с разнообразни страни, обозначавайки всеки проект с друг цвят: Германия (черен), Япония (оранжев), Мексико (зелен), Англия (червено). Бидейки под властта на Англия, Канада (тъмночервен) се допуска, че е лоялна към Острова и по тази причина е включена в проекта за настъпление над Англия (което не би трябвало да се бърка с това през 60-те години).
Параноичните американски военни стратези, които сътвориха План Червено, смятаха, че в случай че Англия и Америка още веднъж влязат в спор, той най-вероятно ще се роди от някакъв търговски спор. Каквато и да е повода, те плануват, че всяка война с Англия ще бъде продължителна освен заради упоритостта на британците и канадците, само че и заради обстоятелството, че Англия може да черпи работна мощ и запаси от другите кътчета на своята империя, което по това време включва Австралия, Хонконг, Индия, Кения, Нова Зеландия, Нигерия, Палестина, Южна Африка и Судан.
Предложени са разнообразни версии на проекта и първият признат от тях е утвърден от военния отдел през 1930 година Той е обновен през 1934-1935 година и, несъмнено, в никакъв случай не е прибавен. Въпреки че е бил много обстоен и обстоен и обгръща някои от най-силните страни на Англия като Кралския флот, един от главните му проблематични области е дългата граница на Съединени американски щати с Канада. В резултат на това проектът адресира с детайлности те (както и други) райони:
Със своята стратегически значима военноморска база военните стратези възнамеряваха военноморско нахлуване против Виктория, от Порт Анджелис, Вашингтон, както и комбинирано нахлуване над Ванкувър и прилежащия му остров. Успешното окупиране на тази област би отцепило дейно Канада от Тихия океан.
Централният детайл на канадската железопътна система се намираше в столицата на Манитоба, Уинипег. Армейските стратези смятаха, че нахлуване по суша върху тази цел може елементарно да бъде осъществено от Гранд Форкс, Северна Дакота, и железопътните линии на Канада да се обезвреждат.
Явно военните се надяваха да ударят по морските градове на страната с офанзива с отровни газове върху столицата на Нова Скотия, Халифакс, където по това време се намира една от главните военноморски бази на Канада. По проект по-късно химическата борба ще бъде последвана от морска инвазия в залива на Сейнт Маргарет. Ако това не даде стремежи резултат, наземно навлизане и окупация на Ню Брънзуик вероятно ще изолира скъпите морски пристанища на Нова Скотия от останалата част на Канада като по този метод дейно ще спре превъоръжение на страната от Англия.
Планирана е тристранна офанзива от Бъфало, Детройт, и Солт Сент Мари, която има за цел да откри надзор на Съединени американски щати над Големите езера. Освен че ще нанесе пагубен удар по английските канали за доставки, триумфът на тази офанзива ще разреши на Щатите да управляват по-голямата част от промишленото произвеждане в Канада.
Планирано е нахлуване по суша от прилежащите Ню Йорк и Върмонт. Контролът върху тази френскоговоряща провинция би означавал и контрола над морските провинции, което ще попречи на Англия да има достъп до остатъка от страната откъм източното крайбрежие.
…
Въпреки че е публично разкрит през 1974 година, елементи от проекта несъзнателно изтичат доста преди този момент. По време на строго секретни свидетелски показания на военни началници пред Комитета по военни каузи на Камарата, двама генерали разкриват някои детайлите към План Червено. Тези показания по-късно са оповестени по простъпка в публични отчети, които след това са взети и отпечатани от New York Times.
Също по този начин в New York Times се разкрива и фактът, че Конгресът на Съединени американски щати е отпуснал 57 милиона $ през 1935 година (близо 1 милиард $ днес), с цел да се изградят три въздушни бази наоколо до границата сред Съединени американски щати и Канада в сходство с потребностите на План Червено, при положение Съединени американски щати трябваше да се пазят против или пък от своя страна да нападат Канада. Тези въздушни бази е трябвало да бъдат прикрити като летища за гражданската авиация, само че Правителствената печатница инцидентно оповестява за съществуването им на 1 май 1935 година, което проваля прикритието.
Интересното е, че съгласно рекомендациите на План Червено Съединени американски щати не просто би трябвало да атакуват и да превземат територии в едната такава война с Англия и Канада, само че и да прибавят тези територии към личната си земя, правейки ги част от Съединените щати.
В предходни борби сред двете страни обаче американците се е случвало да подценяват канадците:
През септември 1775 година Бенедикт Арнолд (когато той към момента е на страната на САЩ) организира несполучливо нахлуване над Квебек Сити по суша през не изключително отзивчивия терен на Мейн. Над 40% от мъжете на Арнолд намират кончината си в нападението, само че все пак, необяснимо за какво, той е нараснал в бригаден военачалник.
По време на втората война с Англия Томас Джеферсън счита, че окупацията на Канада е „ просто въпрос на маршируване “ за американските войски. Но макар преценката на Джеферсън офанзивите през Стария северозапад, през река Ниагара и на север от езерото Чамплейн се провалят до една. Да не приказваме, че канадците опожаряват Белия дом…
За интервал от 5 години, от 1866 до 1872 година, ирландските католици от Съединени американски щати правят поредност от набези над канадски цели, в това число над замъци и митници. Известни като нахлуванията на фенийците, те имат за цел да принудят британците да се отдръпват от Ирландия. Плановете им обаче са несполучливи.
През 1995 година Майкъл Мур основава измислена война сред Съединените щати и Канада в комедията си „ Canadian Bacon “. Подобно на американците от действителния живот, които вършат същото, това измислено настъпление в политическия фарс на журналиста се проваля.
Описан като контраофанзива, проектът от 1921 година наподобява повече на опит за прибързано потушаване на възможна война. Той е създание на подполковник Бъстър Съдърланд Браун от канадската войска и приканва за изненадващо нахлуване против Съединени американски щати, незабавно щом канадците имат „ доказателства “, че Америка възнамерява инвазия. Смята се, че този сигнален удар е нужен, защото това ще бъде единственият метод Канада да надделее в борба с по-голямата си южна съседка, която има разполагаем надалеч по-голям военен боеприпас и доста повече човешка мощ.
Едно от другите преимущества на един подобен бърз удар е, че тогава войната ще се води на американска територия, тъй че възможните вреди в инфраструктурата ще бъдат понесени от американците. И най-после, полковникът смяташе, че този проект най-добре ще завоюва време на техните съдружници, британците, да им оказват помощ, преди американците да провеждат и стартират ефикасна контраофанзива.
