Просвещението
Орденът на св. Лазар Йерусалимски е учреден от кръстоносците в Палестина през 1098 година въз основа на лечебните заведения за прокажени, които са съществували под юрисдикцията на Гръцката патриаршия.
Орденът приема в редиците си рицари, заболели от проказа, давайки им лекуване и протекция, като по този метод те се усещат равнопоставени със своите „ братя по оръжие и орис “ от другите кръстоносни ордени. Следва „ Устава на св. Августин “ и, макар че не е приет публично до 1255 година, се употребява с избрани привилегии и получава пожертвования.
След рухването на Йерусалим през 1187 година взе участие в Третия кръстоносен поход и редица борби след него. В борбата при Форбия (дн. Газа) на 17 октомври 1244 всички участващи в сражението рицари от ордена, отпред с магистъра са убити. Участват и в борбата при ал-Мансура (8-11 февруари 1250). Орденът на Свети Лазар построява тесни връзки с Ордена на Тамплиерите. След рухването на Йерусалим в ръцете на сарацините, двете институции споделят общ щаб в град Акра – последният християнски бастион на източния бряг на Средиземно море. След рухването на Акра през 1291 година Орденът на св. Лазар се открива във Франция и приключва присъединяване си в бойни дейности.
Кръстоносните походи са един от най-известните явления в европейското Средновековие.
Те водят началото си от „ молитвени групи “, наброяващи няколко хиляди въоръжени воини, които се насочат на поклонение към Светите земи. Така в самия завършек на 11-ти век папа Урбан афишира заветен поход против мюсюлманите, окупиращи крайбрежията на Сирия и Ханаан.
Рицарския медал на Прокажените – Лазарите Последствията от това решение са дългогодишни битки сред европейските католически кралства и арабските и селджукски страни в Близкия изток. През цялата история на няколкото християнски княжества в Светите земи борбите сред двете страни са непрестанни. Това води до появяването на няколко рицарски ордена, които да сплотяват християнските войски в полуавтономни религиозни институции.
Най-известните рицарски ордени са Малтийския, Тевтонския и Ордена на Тамплиерите. Освен трите огромни църковни институции, в Светите земи съществуват и няколко по-малки религиозно-военни формирования. Едно от тях е ордена на Свети Лазар, който поражда към болница за лекуване на проказа, намираща се в покрайнините на Йерусалим.
Макар че орденът съществува официално и до през днешния ден, историците не са сигурни кой от петте светци с това име е първичния патрон на клиниката. Най-вероятно институцията е кръстено или на Свети Лазар, който е възроден от Исус Христос, или на Свети Лазар скитника – болен от проказа страдалец, уважаван от католическата черква.
Не се знае и точната дата на учредяване на ордена, само че се допуска, че е към 30-те години на 12-ти век. Тогава за пръв път се загатва за здравно здание край стените на Йерусалим, където монасите се грижат за болните от проказа поданици на града. През Средновековието делото на свещенослужителите се смята за извънредно благородно, защото проказата тогава е изцяло нелечима и символизира постепенно настъпващата гибел.
Хората, инфектирани от заболяването, са възприемани като ходещи мъртъвци,
а тяхното здравословно положение – почтено за жалост, съпроводено с гадност. Именно по тази причина Орденът на Свети Лазар е спонсориран от голям брой знатни люде, които осъзнават опасността от инфекцията и желаят да имат благоразположението на монасите от профилираната болница, ако прихванат болестта.
Проказата се оказва същински „ камшик божий “ за кръстоносците. Тя покосява както елементарните хора, по този начин и благородниците. По това време лекарите не осъзнават действителните аргументи за разпространяването на болестта и превантивните ограничения са меко казано несъответстващи. Именно затова жертва на заболяването става даже самият крал на Светите земи Болдуин IV.
Въпреки влошеното си здраве монархът взема решение да се бори със сарацините до своята гибел през 1185-та година.
Неговата постъпка въодушевява голям брой заболели от проказа рицари и воини, които преди този момент се отхвърлят от бойна популярност и лягат прибързано на смъртните си одъри. След образеца на Болдуин IV доста от инфектираните люде стават членове на Ордена на Свети Лазар, който е главната институция, обвързвана с подлата болест.
Стига се до такава степен, че другите рицарски ордени издават публични документи, посредством които освен разрешават, само че даже задължават болните от проказа рицари и воини да се причислят към Лазаритите. От своя страна почитателите на Свети Лазар са добре спонсорирани от голям брой ктитори от Европа и самите Свети земи и одобряват всеки мъж, подготвен да продължи борбата с „ мюсюлманския зложелател “ макар здравословното си положение.
Рицарския медал на Прокажените – Лазарите Както споменахме нагоре болните от проказа хора нямат никакви шансове за усъвършенстване през епохата на Тъмните епохи. Затова „ живите мъртъвци “ от ордена на Лазаритите се популяризират със своята подготвеност да връхлетят и в най-отчаяната борба и да се борят до последно. Това тяхно качество е употребявано в голям брой конфликти. Причината за това е, че от една страна самите воини нехаят за живота си, а също така самите пълководци избират да изпратят на заколение полуживите си воини, вместо да рискуват живота на здравите си бойци.
Орденът на Свети Лазар построява тесни връзки с Ордена на Тамплиерите.
След рухването на Йерусалим в ръцете на сарацините, двете институции споделят общ щаб в град Акра – последният християнски бастион на източния бряг на Средиземно море. След като и тази цитадела е завладяна от настъпващите армии, и двата ордена се отдръпват в Южна Франция.
И до момента в който Тамплиерите не престават да играят своята политическа роля, Лазаритите стартират да се занимават основно с цивилна активност. С годините орденът запада и губи своите земи в множеството европейски страни. За това способстват голям брой фактори, сред които прекратяването на Кръстоносните походи, Черната гибел, появяването на протестантството и други
Фрамар /
История Любопитно