88% от банките в региона изостават от дигиталните шампиони в сектора
Опцията за разкриване на персонална сметка посредством интернет банкиране или посредством мобилно приложение сега се предлага от 80% от така наречен цифрови първенци в банковия бранш и от близо 70% от останалите банки. Водещите играчи в бранша обаче дават на клиентите си доста по-голяма екосистема от цифрови решения, ориентирайки услугите си оттатък банкирането. Това са част от заключенията в петото издание на отчета на Deloitte за цифровата зрялост на банките. Най-голямото изследване на цифровото банкиране в света включва 304 банки в 41 страни. Тазгодишното издание на отчета обгръща 5-те най-големи банки в България и 5 по-малки банки, като по този метод се покрива забележителна част от пазара, разясняват от Deloitte България. Степента на цифровизация на банковия бранш се прави оценка въз основа на три фактора: Анализ на над 1200 цифрови функционалности, които съставляват цифрово пътешестване на клиента. Оценка на потребителските желания във връзка с 26 най-популярни банкови действия. Идентифициране на най-хубавите практики във връзка с потребителското преживяване (UX). Анализираните банки са разграничени в четири категории: Дигитални първенци (банки с най-хубави резултати, определящи посоката на цифровизация на банковия сектор). Тази категория се състои от 30 банки като за жалост нито една от българските банки, обект на изследването, не е измежду тях. Умни цифрови почитатели (банки, които се пробват да копират решенията на цифровите шампиони). Цифрови осиновители (банките в началните стадии на дигитализацията на бизнеса). Закъсняващи с дигитализацията (банки, които изостават много спрямо пазара). 88% от 40-те интервюирани банки в Балканския район (Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Сърбия и Словения) се смятат за цифрови осиновители или изоставащи от процесите на цифровизация. Глобални трендове Разпространението на отдалечени банкови услуги необратимо промени банковия бранш. Опцията за разкриване на персонална сметка посредством интернет банкиране или посредством мобилно приложение сега се предлага от 80% от цифровите първенци и близо 70% от останалите банки. Тези промени, съпроводени от влезнали в действие правни актове, карат банковите институции да разширят набора от услуги, налични за клиентите. Те към този момент имат опция за ръководство на голям брой сметки посредством едно приложение, разясняват от Deloitte. За да получат конкурентно преимущество и същински да се отличат от останалите играчи на пазара, банките би трябвало да гледат оттатък банкирането. Затова играчите в бранша от ден на ден стартират да оферират нетрадиционни банкови услуги, като закупуване на билети за паркиране и превоз, презареждане на мобилни телефони, управител на пароли, предпазване в облак, специфични отстъпки и промоции и така нататък Това подтиква ангажираността на клиентите им и обезпечава усъвършенствано потребителско преживяване. „ На световно равнище и в България потребителите чакат разширение на обсега на банковите услуги – да вземем за пример благоприятни условия за осъществяването на разнообразни преводи посредством банките като покупка на застраховка, винетка или даже извънбанкови услуги – поръчка на такси, резервации за хотели и други “, разяснява Силвия Пенева – ръководещ съучастник на Делойт България.
„ През последните години сме очевидци на повишаване на смисъла на услугите с добавена стойност, които се оказват ефикасни принадлежности за възстановяване на ангажираността и лоялността на клиентите на банките, макар незначителното им влияние върху техните финансови резултати. Подобен вид услуги способстват и за събирането на повече потребителски данни, като по този метод подкрепят банките при персонализирането на техните оферти “, добавя Пенева.
„ Решението за цифровизация носи измерими изгоди на международните водачи. Банките с добре развити цифрови канали бяха по-устойчиви на свързаната с пандемията турбуленция, постигайки 1,5 % пункта по-висока възвръщаемост на личния капитал (ROE) спрямо по-малко цифровизираните играчи в банковия бранш “, разяснява Анна Маринчева, старши управител „ Консултиране “ в Deloitte България. Регионално развиване на цифровото банкиране Въпреки че по-голяма част от интервюираните банки в Балканския регион се смятат за цифрови осиновители или изоставащи от процесите на цифровизация, останалите 12% демонстрират, че някои банки в Югоизточна Европа към този момент оферират мощно конкурентни цифрови артикули в региона на банкирането на дребно, разясняват още анализаторите на Deloitte. Задълбочено съпоставяне на функционалностите на районните цифрови първенци разкрива, че най-хубавото показване е при събирането на информация, следвано от адаптирането на клиента и главното всекидневно банкиране, в съпоставяне със междинните световни стойности. Въпреки това към момента има забележителна опция за усъвършенстване в областите на разширение на връзката с клиентите и увеличение на функционалностите в мобилните канали на банките. Дигитализация на банките в България На пазара у нас се следи позитивно развиване в посока цифровизация и взаимоотношение с клиентите онлайн, най-много посредством прибавяне на функционалности в мобилните приложения – в сходство с световните трендове измежду отличените като първенци банки. Въпреки че множеството от банките в изследването са класифицирани като закъсняващи с дигитализацията, има няколко цифрови осиновители с резултат над 40%, което ги довежда до световното приблизително равнище съгласно изследването. Подобно на световните цифрови първенци, българските цифрови осиновители влагат обилни старания в разширението на наличието си в разнообразни канали, предлагайки на своите клиенти цялостно онлайн образование, разкриване на сметки, депозити и даже вложения посредством мобилни приложения. Клиентите могат също да получат избрани артикули онлайн и даже и да задействат процедурата за по-сложни артикули като ипотечни заеми. Предлагат се въпреки и малцина извънбанкови услуги като заплащане на сметки за комунални услуги, продажба на електронни винетки и онлайн закупуване на застраховка за транспортни средства.
Местният пазар към момента изостава от междинните световни индикатори във връзка с цифровото си развиване, като най-значителните пропуски се следят при разширението на взаимоотношенията с клиентите и позволяването на клиентите да прекратят връзката си с банката. В региона на събирането на информация, функционалностите за разкриване на сметки и ежедневното банкиране пазарът е в по-добра форма от предходните години.
Пътят на по-нататъшното развиване на цифровите канали и трансформацията на бизнес модела не е елементарен, а провокациите са многочислени – от стабилността и сигурността на системите, дизайна на потребителското преживяване, до сегментирането и дефинирането на цифрова тактика към предпочитаните за банките клиенти. В България секторът има поле за усъвършенстване и повишение на качеството на услугите. Чрез цифрово насочени капиталови тактики банките могат да се насочат към области с максимален капацитет и да предложат по-разширени функционалности към застрахователни артикули (банково застраховане), специфични отстъпки за платформи, ръководство на персонални финанси и функционалности за ръководство на карти и други Едно е несъмнено, по-нататъшните и непрекъснати вложения в подобряването на цифровите канали и осведомителните технологии за банките остават приоритет и в основата на бизнес тактиката.
„ През последните години сме очевидци на повишаване на смисъла на услугите с добавена стойност, които се оказват ефикасни принадлежности за възстановяване на ангажираността и лоялността на клиентите на банките, макар незначителното им влияние върху техните финансови резултати. Подобен вид услуги способстват и за събирането на повече потребителски данни, като по този метод подкрепят банките при персонализирането на техните оферти “, добавя Пенева.
„ Решението за цифровизация носи измерими изгоди на международните водачи. Банките с добре развити цифрови канали бяха по-устойчиви на свързаната с пандемията турбуленция, постигайки 1,5 % пункта по-висока възвръщаемост на личния капитал (ROE) спрямо по-малко цифровизираните играчи в банковия бранш “, разяснява Анна Маринчева, старши управител „ Консултиране “ в Deloitte България. Регионално развиване на цифровото банкиране Въпреки че по-голяма част от интервюираните банки в Балканския регион се смятат за цифрови осиновители или изоставащи от процесите на цифровизация, останалите 12% демонстрират, че някои банки в Югоизточна Европа към този момент оферират мощно конкурентни цифрови артикули в региона на банкирането на дребно, разясняват още анализаторите на Deloitte. Задълбочено съпоставяне на функционалностите на районните цифрови първенци разкрива, че най-хубавото показване е при събирането на информация, следвано от адаптирането на клиента и главното всекидневно банкиране, в съпоставяне със междинните световни стойности. Въпреки това към момента има забележителна опция за усъвършенстване в областите на разширение на връзката с клиентите и увеличение на функционалностите в мобилните канали на банките. Дигитализация на банките в България На пазара у нас се следи позитивно развиване в посока цифровизация и взаимоотношение с клиентите онлайн, най-много посредством прибавяне на функционалности в мобилните приложения – в сходство с световните трендове измежду отличените като първенци банки. Въпреки че множеството от банките в изследването са класифицирани като закъсняващи с дигитализацията, има няколко цифрови осиновители с резултат над 40%, което ги довежда до световното приблизително равнище съгласно изследването. Подобно на световните цифрови първенци, българските цифрови осиновители влагат обилни старания в разширението на наличието си в разнообразни канали, предлагайки на своите клиенти цялостно онлайн образование, разкриване на сметки, депозити и даже вложения посредством мобилни приложения. Клиентите могат също да получат избрани артикули онлайн и даже и да задействат процедурата за по-сложни артикули като ипотечни заеми. Предлагат се въпреки и малцина извънбанкови услуги като заплащане на сметки за комунални услуги, продажба на електронни винетки и онлайн закупуване на застраховка за транспортни средства.
Местният пазар към момента изостава от междинните световни индикатори във връзка с цифровото си развиване, като най-значителните пропуски се следят при разширението на взаимоотношенията с клиентите и позволяването на клиентите да прекратят връзката си с банката. В региона на събирането на информация, функционалностите за разкриване на сметки и ежедневното банкиране пазарът е в по-добра форма от предходните години.
Пътят на по-нататъшното развиване на цифровите канали и трансформацията на бизнес модела не е елементарен, а провокациите са многочислени – от стабилността и сигурността на системите, дизайна на потребителското преживяване, до сегментирането и дефинирането на цифрова тактика към предпочитаните за банките клиенти. В България секторът има поле за усъвършенстване и повишение на качеството на услугите. Чрез цифрово насочени капиталови тактики банките могат да се насочат към области с максимален капацитет и да предложат по-разширени функционалности към застрахователни артикули (банково застраховане), специфични отстъпки за платформи, ръководство на персонални финанси и функционалности за ръководство на карти и други Едно е несъмнено, по-нататъшните и непрекъснати вложения в подобряването на цифровите канали и осведомителните технологии за банките остават приоритет и в основата на бизнес тактиката.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ