И новите поправки за личните данни изглежда миришат на цензура и репресии
Опасността от цензуриране на медиите, затваряне на обществените регистри, корист с власт и пробиви в лекарската загадка остават и в сякаш модифицирания вид на поправките към Закона за отбрана на персоналните данни. Те минаха на първо четене в Народното събрание на 19 септември, а през вчерашния ден изтече срокът за оферти преди второто четене. Критиките против тях обаче се множат.
Законопроектът, писан от Комисията за отбрана на персоналните данни и прокаран от Министерство на вътрешните работи, би трябвало да вкара общия еврорегламент за персоналните данни (GDPR), който влезе в действие на 25 май. При първичното му показване той беше подложен на критика от адвокати, неправителствени организации и медии. От държавното управление, което го внесе в Народното събрание, се зарекоха всички забележки да бъдат взети поради. Само че главните проблеми остават и в преправения вид.
Така да вземем за пример остава предлагането Комисията за отбрана на персоналните данни да постанова най-големите санкции в историята на българското право - до 20 млн. евро, или 4% от оборота на компанията, в някои случаи. Тя ще има интерес да е изключително дейна в това отношение, тъй като парите ще отиват непосредствено в бюджета й. Срещу това възразиха куп адвокати, само че неуместната норма остана, предава в. " Сега ".
Сред най-сериозните проблеми са рестриктивните мерки за публицистите. Законът споделя, че медията би трябвало да взема поради 10 фактора за всеки обособен случай: естеството на персоналните данни, въздействието, което разкриването им ще окаже върху " притежателя " им, и положителното му име, условия, при които персоналните данни са станали известни на журналиста, и така нататък Преценката дали това е спазено, ще е субективна и ще разреши нечувана принуда по отношение на издания.
Според юрист Александър Кашъмов от Програмата " Достъп до информация " прекомерно детайлното изброяване на хипотези и преценки може да има резултат на цензура. " Стои въпросът дали на медиите и на публицистите не се вменява обвързване да могат да потвърдят осъществяването на преценка по всички тези условия ", сподели той пред " Сега ". И въпреки че в проектозакона категорично написа, че се пази тайната на журналистическите източници, това не дава гаранции против наказания, в случай че публицистите отхвърлят да ги назоват.
Кашъмов изясни, че в случай че КЗЛД одобри, че приемането на персонални данни от скришен източник опонира на закона, тя няма да желае разкриването му, само че може да наложи наказания за това, че медията е разгласила информация, получена от скришен източник . Той напомни, че доста от хората, които са наранени от сериозни изявления, се обръщат към комисията. " Хора, изобличени като извършващи нередности, единствено чакат да намерят нещо, за което да се заловен, и да започват производства, които могат да приключат с чудовищни наказания ", сподели юристът. Той предизвести, че не би трябвало да се не помни по какъв начин се употребяват разнообразни комисии през последните години - като тази за финансов контрол, за защита на конкуренцията, за конфискацията и така нататък - за кавга с неуместните на властта. Няма гаранции, че и КЗЛД няма да се подреди при тях. " Ако комисията се трансформира в цензор, това може има гибелен резултат ", заключи той.
Макар и редактиран, текстът за достъпа до обществени регистри посредством ЕГН още е проблематичен. Такива регистри са да вземем за пример комерсиалният и имотният. В първичния вид се предвиждаше цялостна възбрана за обществен достъп до информация, която съдържа ЕГН. Сега е добавено, че достъпът е вероятен, в случай че различен закон планува това. Редактираният план съгласно Кашъмов е доста обтекаем и въпреки да е крачка напред, всичко зависи по какъв начин ще се ползва. Не е ясно и дали в преходните и заключителни разпореждания депутатите няма да трансформират законите, които дават достъп.
Продължава да има проблем с текстовете от закона, засягащи опазването на професионалната загадка, каквато е лекарската или адвокатската. Според редактирания вид юристите и лекарите ще са длъжни да дават на комисията информация, в случай че тя не е професионална загадка. В случая не е ясно кое излиза отвън професионалната загадка на тези класи.
Между първото и второто четене на измененията рецензиите валят. " Не " на части от закона споделиха професионалните фотографи, които също се притесняват от цензура. Според ръководителя на асоциацията им Лилия Йотова предложенията на Министерския съвет са написани прекомерно неразбираемо и биха затруднили правист със специализация в региона на отбраната на персоналните данни, камо ли представители на креативен специалности като писатели, художници и фотографи.
" Само за миг си представете по какъв начин изнасящият лекция академични учител преценя дали да разисква личността на някой съвременник с оглед " въздействието, което разкриването на персоналните данни или тяхното публично обявяване би оказало върху неприкосновеността на персоналния живот на субекта на данни и неговото положително име ".
Същият образец може да бъде наведен и в областта на фотографията, където всеки занимаващ се с улична снимка експерт преди обява на своя фотография ще би трябвало да преценя примерно задачата, наличието, формата и последствията от изказването ", написа в мнението на фотографите.
ЦИК също е изпратила негативно мнение. Тя е срещу текстовете, с които се усилят периодите, в които гласоподавателите могат да ревизират дали партии, обединения, самостоятелни претенденти за депутати, за кметове, за членове на Европейския парламент или за президент са злоупотребили с ЕГН-та им и скрито са ги присъединили в описите с поддръжниците си. Комисията счита, че препоръчаният от Министерския съвет период от 3 месеца за всички типове избори е прекомерно дълъг. Предложението й е при парламентарни избори срокът да е 14 дни, тъй като районните изборни комисии (РИК) работят до две седмици след приключването на вота. Сходно е предлагането и при инспекцията на описите на локални избори, където се предлага срокът да се понижи от 3 месеца на 7 дни след вота. За президентските и евроизборите ЦИК предлага времето за инспекция да изтича с приключването на вота или със периода за обжалването му. След изборите за президент през 2016 година, извършени през ноември дружно с последния към този момент народен референдум, избухна голям скандал, откакто нищо неподозиращи жители откриха имената и персоналните си данни в подписки на партии и инициативни комитети.
Законопроектът, писан от Комисията за отбрана на персоналните данни и прокаран от Министерство на вътрешните работи, би трябвало да вкара общия еврорегламент за персоналните данни (GDPR), който влезе в действие на 25 май. При първичното му показване той беше подложен на критика от адвокати, неправителствени организации и медии. От държавното управление, което го внесе в Народното събрание, се зарекоха всички забележки да бъдат взети поради. Само че главните проблеми остават и в преправения вид.
Така да вземем за пример остава предлагането Комисията за отбрана на персоналните данни да постанова най-големите санкции в историята на българското право - до 20 млн. евро, или 4% от оборота на компанията, в някои случаи. Тя ще има интерес да е изключително дейна в това отношение, тъй като парите ще отиват непосредствено в бюджета й. Срещу това възразиха куп адвокати, само че неуместната норма остана, предава в. " Сега ".
Сред най-сериозните проблеми са рестриктивните мерки за публицистите. Законът споделя, че медията би трябвало да взема поради 10 фактора за всеки обособен случай: естеството на персоналните данни, въздействието, което разкриването им ще окаже върху " притежателя " им, и положителното му име, условия, при които персоналните данни са станали известни на журналиста, и така нататък Преценката дали това е спазено, ще е субективна и ще разреши нечувана принуда по отношение на издания.
Според юрист Александър Кашъмов от Програмата " Достъп до информация " прекомерно детайлното изброяване на хипотези и преценки може да има резултат на цензура. " Стои въпросът дали на медиите и на публицистите не се вменява обвързване да могат да потвърдят осъществяването на преценка по всички тези условия ", сподели той пред " Сега ". И въпреки че в проектозакона категорично написа, че се пази тайната на журналистическите източници, това не дава гаранции против наказания, в случай че публицистите отхвърлят да ги назоват.
Кашъмов изясни, че в случай че КЗЛД одобри, че приемането на персонални данни от скришен източник опонира на закона, тя няма да желае разкриването му, само че може да наложи наказания за това, че медията е разгласила информация, получена от скришен източник . Той напомни, че доста от хората, които са наранени от сериозни изявления, се обръщат към комисията. " Хора, изобличени като извършващи нередности, единствено чакат да намерят нещо, за което да се заловен, и да започват производства, които могат да приключат с чудовищни наказания ", сподели юристът. Той предизвести, че не би трябвало да се не помни по какъв начин се употребяват разнообразни комисии през последните години - като тази за финансов контрол, за защита на конкуренцията, за конфискацията и така нататък - за кавга с неуместните на властта. Няма гаранции, че и КЗЛД няма да се подреди при тях. " Ако комисията се трансформира в цензор, това може има гибелен резултат ", заключи той.
Макар и редактиран, текстът за достъпа до обществени регистри посредством ЕГН още е проблематичен. Такива регистри са да вземем за пример комерсиалният и имотният. В първичния вид се предвиждаше цялостна възбрана за обществен достъп до информация, която съдържа ЕГН. Сега е добавено, че достъпът е вероятен, в случай че различен закон планува това. Редактираният план съгласно Кашъмов е доста обтекаем и въпреки да е крачка напред, всичко зависи по какъв начин ще се ползва. Не е ясно и дали в преходните и заключителни разпореждания депутатите няма да трансформират законите, които дават достъп.
Продължава да има проблем с текстовете от закона, засягащи опазването на професионалната загадка, каквато е лекарската или адвокатската. Според редактирания вид юристите и лекарите ще са длъжни да дават на комисията информация, в случай че тя не е професионална загадка. В случая не е ясно кое излиза отвън професионалната загадка на тези класи.
Между първото и второто четене на измененията рецензиите валят. " Не " на части от закона споделиха професионалните фотографи, които също се притесняват от цензура. Според ръководителя на асоциацията им Лилия Йотова предложенията на Министерския съвет са написани прекомерно неразбираемо и биха затруднили правист със специализация в региона на отбраната на персоналните данни, камо ли представители на креативен специалности като писатели, художници и фотографи.
" Само за миг си представете по какъв начин изнасящият лекция академични учител преценя дали да разисква личността на някой съвременник с оглед " въздействието, което разкриването на персоналните данни или тяхното публично обявяване би оказало върху неприкосновеността на персоналния живот на субекта на данни и неговото положително име ".
Същият образец може да бъде наведен и в областта на фотографията, където всеки занимаващ се с улична снимка експерт преди обява на своя фотография ще би трябвало да преценя примерно задачата, наличието, формата и последствията от изказването ", написа в мнението на фотографите.
ЦИК също е изпратила негативно мнение. Тя е срещу текстовете, с които се усилят периодите, в които гласоподавателите могат да ревизират дали партии, обединения, самостоятелни претенденти за депутати, за кметове, за членове на Европейския парламент или за президент са злоупотребили с ЕГН-та им и скрито са ги присъединили в описите с поддръжниците си. Комисията счита, че препоръчаният от Министерския съвет период от 3 месеца за всички типове избори е прекомерно дълъг. Предложението й е при парламентарни избори срокът да е 14 дни, тъй като районните изборни комисии (РИК) работят до две седмици след приключването на вота. Сходно е предлагането и при инспекцията на описите на локални избори, където се предлага срокът да се понижи от 3 месеца на 7 дни след вота. За президентските и евроизборите ЦИК предлага времето за инспекция да изтича с приключването на вота или със периода за обжалването му. След изборите за президент през 2016 година, извършени през ноември дружно с последния към този момент народен референдум, избухна голям скандал, откакто нищо неподозиращи жители откриха имената и персоналните си данни в подписки на партии и инициативни комитети.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ