Прекалено високоплатени ли са изпълнителните директори в Америка
" Омръзна ни да изоставаме ", съобщи предишния месец Шон Фейн, шефът на американския синдикат United Auto Workers (UAW), откакто синдикатът стартира акция на периодически стачки във Ford, General Motors (GM) и Stellantis, трите " огромни " американски автопроизводители. Месец по-късно двете страни към момента бяха в несъгласие, само че в края на октомври въпреки всичко реализираха единодушие. Джим Фарли, основният изпълнителен шеф на Ford, твърдеше, че желаното от стачкуващите служащи нарастване на заплатите с 36% за четири години ще осакати бизнеса му. UAW отвърна, че междинното заплащане на изпълнителните шефове на огромните три е 40% по-високо, в сравнение с е било през 2019 година, спрямо 6% за членовете на синдиката, което е много под инфлацията. Миналата година господин Фарли е получил заплащане на стойност 21 млн. $, Карлос Таварес, неговият сътрудник в Stellantis - 25 млн., а Мери Бара от GM - 29 млн. $. Средностатистическият член на UAW, работещ на цялостен работен ден, изкарва по-малко от 60 хиляди $. (Exor, най-големият акционер с Stellantis, е съсобственик на компанията майка на The Economist.)
Американските шефове сигурно са добре обезщетени. След като означи спад през първото десетилетие на века, междинната заплата на изпълнителните шефове на огромните компании в показателя S&P 500 се е повишила с 18% през последното десетилетие, поправено по отношение на инфлацията, което е два пъти повече от растежа на медианната заплата за цялостен работен ден в Америка. Според данни на доставчика на данни MyLogIQ типичният началник в S&P 500 е изкарал повече от 14 млн. $ през предходната година. Това е към 250 пъти повече от заплатата на средностатистическия служащ. Това е повече и от заплатите на шефовете във Англия (където шефовете на компаниите от FTSE 100 получават по-малко от 5 млн.), камо ли пък Франция и Германия (където изпълнителните шефове получават даже по-малко). Някои американски корпоративни шефове получават неведнъж повече. През 2022 година Сундар Пичай от софтуерния колос Alplhabet получи заплащане в размер на 218 млн. $, следвайки сходно заплащане през 2019 година През 2021 година Дейвид Заслав от медийния колос Warner Bros Discovery получи варианти на приблизителна стойност 203 млн. $ (в взаимозависимост от постигането на избрани резултати). Инвеститорите не са доста обезпокоени Инвеститорите от своя страна не наподобяват прекомерно обезпокоени. Според Meridian, съветник по възнаграждението на изпълнителните шефове, през предходната година единствено 4% от фирмите от S&P 500 не са съумели да получат мажоритарна поддръжка в (необвързващите) гласувания за възнаграждение. Както изяснява Лучиан Бебчук от Harvard Law School, огромните американски институционални вложители обръщат малко внимание на равнището на заплащане на целия пазар, като вместо това се концентрират върху това каква част от заплатите на обособените изпълнителни шефове са свързани с представянето на компанията и какъв брой печелят те спрямо други шефове. Заплатите на американските изпълнителни шеф са " толкоз високи, че към този момент не ги усещаме ", споделя Ейми Боррус от Council of Institutional Investors, който съставлява пенсионните фондове и други мениджъри на активи. Обикновените американци обаче са гневни. Проведено през 2019 година изследване от Дейвид Ларкър и Брайън Тайън от Станфордския университет откри, че 86% от тях считат, че шефовете са свръхплатени. Време ли е да се ограничи заплащането на изпълнителните шефове?
Едно от съображенията е какъв би трябвало да бъде референтният индикатор. Изпълнителните шефове надалеч не са единствената група, трупаща средства, отбелязва Алекс Едманс от London Business School. Миналата година Леброн Джеймс е изкарал 127 млн. $, хвърляйки топки в кошове на баскетболни полета и рекламирайки обувки. Том Круз прибра 100 млн. $ за присъединяване си в " Топ Гън: Маверик ". Тези звезди не наподобяват по-достойни от шефовете, ръководещи големи корпорации, виновни за капитал на стойност доста милиарди долари и десетки или даже стотици хиляди работни места.
Реклама
И заплатите на шефовете наподобяват оскъдни спрямо мащабите на техните компании. Общото заплащане на изпълнителните шефове на фирмите от S&P 500 през предходната година се равнява на 0.5% от чистата облага на компаниите от показателя и на 0.03% от общата им пазарна стойност. Инвеститорите, наподобява, имат вяра, че един добър началник коства неведнъж повече. На 12 октомври американският дискаунтър Dollar General разгласи, че предходният ѝ началник ще се върне отпред след незадоволителни резултати при неговия правоприемник. Цената на акциите му се увеличи с 9% на идващия ден. С повишаването на размера на фирмите - междинната компания от S&P 500 през предходната година е осъществила повече от два пъти по-високи доходи от тези през 1990 година, след отчитане на инфлацията - и глобализацията, работата на основния изпълнителен шеф става все по-трудна, твърди Стивън Каплан от University of Chicago Booth School of Business.
Съдейки по европейската процедура, по-ниското възнаграждение на шефовете явно не е добра концепция. Разликата в приходите на американските и европейските шефове частично е резултат от по-слабата конкуренция за ръководители в Европа, където има по-малко огромни компании. Тя отразява и по-егалитарното отношение към заплащането, което не се е изразило в по-добри резултати. Фирмите в Европа означават по-нисък растеж на продажбите, доходност и възвращаемост на акционерите, а чиновниците им са по-малко продуктивни. Всичко това способства за бавния стопански напредък на континента.
По-рано тази година Джулия Хогет, началник на Лондонската фондова борса, предизвести, че английските компании рискуват да бъдат възпрепятствани от неспособността си да притеглят надарени ръководители. Миналата година Лаксман Нарасимхан усили четирикратно заплащането си, като напусна управителния пост в Reckitt Benckiser, листната в Лондон компания за потребителски артикули, с цел да управлява американската верига за кафе Starbucks. В Япония, където заплащането на изпълнителните шефове е даже по-ниско от това в Европа, компании като Toyota започнаха да усилват обезщетителните пакети с поощрения, основани на акции. Алчността е добра. Нали? Всичко това звучи като безапелационен мотив в интерес на това американските изпълнителни шефове да бъдат освободени от отговорност за високите си хонорари. На процедура обаче акционерите би трябвало да внимават за две неща. От една страна, американският пазар на изпълнителни шефове надалеч не е напълно сполучлив. Много от шефовете имат огромен надзор над управителните си препоръки и могат да се разпореждат с условно самостоятелни комисии по възнагражденията. Двама от всеки петима изпълнителни шефове от S&P 500 са и ръководители на управителните си препоръки. Неотдавнашно изследване на консултантската компания PwC измежду шефове на американски компании сподели, че всеки втори счита, че изпълнителните шефове са прекомерно високо платени. Всички запаси, които те могат да имат и да изразят в комфорта на анонимното изследване, се разсейват, когато се сблъскат с ръководител от плът и кръв.
По-непосредствената паника е, че изплащането на големи суми на шефовете в сложни за елементарните хора времена може да има нежелани последствия, в случай че окуражи чиновниците да предявяват претенции, които техните компании не могат да си разрешат. Това може да се случи в Детройт, който би трябвало да се конкурира в международен мащаб с производителите на коли с по-ниски разноски. Свободният пазар на изпълнителни шефове, с други думи, също е зависим на политическата стопанска система.
Реклама
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации Недостиг на авточасти и по-високи цени – какви са рисковете от стачките в американската автоиндустрия 2 октомври 2023, 09:05 Служителите на три от най-големите автопроизводители в Съединени американски щати оповестиха стачка 17 септември 2023, 16:01
Американските шефове сигурно са добре обезщетени. След като означи спад през първото десетилетие на века, междинната заплата на изпълнителните шефове на огромните компании в показателя S&P 500 се е повишила с 18% през последното десетилетие, поправено по отношение на инфлацията, което е два пъти повече от растежа на медианната заплата за цялостен работен ден в Америка. Според данни на доставчика на данни MyLogIQ типичният началник в S&P 500 е изкарал повече от 14 млн. $ през предходната година. Това е към 250 пъти повече от заплатата на средностатистическия служащ. Това е повече и от заплатите на шефовете във Англия (където шефовете на компаниите от FTSE 100 получават по-малко от 5 млн.), камо ли пък Франция и Германия (където изпълнителните шефове получават даже по-малко). Някои американски корпоративни шефове получават неведнъж повече. През 2022 година Сундар Пичай от софтуерния колос Alplhabet получи заплащане в размер на 218 млн. $, следвайки сходно заплащане през 2019 година През 2021 година Дейвид Заслав от медийния колос Warner Bros Discovery получи варианти на приблизителна стойност 203 млн. $ (в взаимозависимост от постигането на избрани резултати). Инвеститорите не са доста обезпокоени Инвеститорите от своя страна не наподобяват прекомерно обезпокоени. Според Meridian, съветник по възнаграждението на изпълнителните шефове, през предходната година единствено 4% от фирмите от S&P 500 не са съумели да получат мажоритарна поддръжка в (необвързващите) гласувания за възнаграждение. Както изяснява Лучиан Бебчук от Harvard Law School, огромните американски институционални вложители обръщат малко внимание на равнището на заплащане на целия пазар, като вместо това се концентрират върху това каква част от заплатите на обособените изпълнителни шефове са свързани с представянето на компанията и какъв брой печелят те спрямо други шефове. Заплатите на американските изпълнителни шеф са " толкоз високи, че към този момент не ги усещаме ", споделя Ейми Боррус от Council of Institutional Investors, който съставлява пенсионните фондове и други мениджъри на активи. Обикновените американци обаче са гневни. Проведено през 2019 година изследване от Дейвид Ларкър и Брайън Тайън от Станфордския университет откри, че 86% от тях считат, че шефовете са свръхплатени. Време ли е да се ограничи заплащането на изпълнителните шефове?
Едно от съображенията е какъв би трябвало да бъде референтният индикатор. Изпълнителните шефове надалеч не са единствената група, трупаща средства, отбелязва Алекс Едманс от London Business School. Миналата година Леброн Джеймс е изкарал 127 млн. $, хвърляйки топки в кошове на баскетболни полета и рекламирайки обувки. Том Круз прибра 100 млн. $ за присъединяване си в " Топ Гън: Маверик ". Тези звезди не наподобяват по-достойни от шефовете, ръководещи големи корпорации, виновни за капитал на стойност доста милиарди долари и десетки или даже стотици хиляди работни места.
Реклама
И заплатите на шефовете наподобяват оскъдни спрямо мащабите на техните компании. Общото заплащане на изпълнителните шефове на фирмите от S&P 500 през предходната година се равнява на 0.5% от чистата облага на компаниите от показателя и на 0.03% от общата им пазарна стойност. Инвеститорите, наподобява, имат вяра, че един добър началник коства неведнъж повече. На 12 октомври американският дискаунтър Dollar General разгласи, че предходният ѝ началник ще се върне отпред след незадоволителни резултати при неговия правоприемник. Цената на акциите му се увеличи с 9% на идващия ден. С повишаването на размера на фирмите - междинната компания от S&P 500 през предходната година е осъществила повече от два пъти по-високи доходи от тези през 1990 година, след отчитане на инфлацията - и глобализацията, работата на основния изпълнителен шеф става все по-трудна, твърди Стивън Каплан от University of Chicago Booth School of Business.
Съдейки по европейската процедура, по-ниското възнаграждение на шефовете явно не е добра концепция. Разликата в приходите на американските и европейските шефове частично е резултат от по-слабата конкуренция за ръководители в Европа, където има по-малко огромни компании. Тя отразява и по-егалитарното отношение към заплащането, което не се е изразило в по-добри резултати. Фирмите в Европа означават по-нисък растеж на продажбите, доходност и възвращаемост на акционерите, а чиновниците им са по-малко продуктивни. Всичко това способства за бавния стопански напредък на континента.
По-рано тази година Джулия Хогет, началник на Лондонската фондова борса, предизвести, че английските компании рискуват да бъдат възпрепятствани от неспособността си да притеглят надарени ръководители. Миналата година Лаксман Нарасимхан усили четирикратно заплащането си, като напусна управителния пост в Reckitt Benckiser, листната в Лондон компания за потребителски артикули, с цел да управлява американската верига за кафе Starbucks. В Япония, където заплащането на изпълнителните шефове е даже по-ниско от това в Европа, компании като Toyota започнаха да усилват обезщетителните пакети с поощрения, основани на акции. Алчността е добра. Нали? Всичко това звучи като безапелационен мотив в интерес на това американските изпълнителни шефове да бъдат освободени от отговорност за високите си хонорари. На процедура обаче акционерите би трябвало да внимават за две неща. От една страна, американският пазар на изпълнителни шефове надалеч не е напълно сполучлив. Много от шефовете имат огромен надзор над управителните си препоръки и могат да се разпореждат с условно самостоятелни комисии по възнагражденията. Двама от всеки петима изпълнителни шефове от S&P 500 са и ръководители на управителните си препоръки. Неотдавнашно изследване на консултантската компания PwC измежду шефове на американски компании сподели, че всеки втори счита, че изпълнителните шефове са прекомерно високо платени. Всички запаси, които те могат да имат и да изразят в комфорта на анонимното изследване, се разсейват, когато се сблъскат с ръководител от плът и кръв.
По-непосредствената паника е, че изплащането на големи суми на шефовете в сложни за елементарните хора времена може да има нежелани последствия, в случай че окуражи чиновниците да предявяват претенции, които техните компании не могат да си разрешат. Това може да се случи в Детройт, който би трябвало да се конкурира в международен мащаб с производителите на коли с по-ниски разноски. Свободният пазар на изпълнителни шефове, с други думи, също е зависим на политическата стопанска система.
Реклама
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации Недостиг на авточасти и по-високи цени – какви са рисковете от стачките в американската автоиндустрия 2 октомври 2023, 09:05 Служителите на три от най-големите автопроизводители в Съединени американски щати оповестиха стачка 17 септември 2023, 16:01
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ