Пекин 2022 - шестите бойкотирани олимпийски игри
Олимпийският огън на XXIV зимни игри пламва през днешния ден на стадиона в Пекин. Но става нещо, забравено от десетилетия - медиите по света се занимават повече с това кои страни ще бойкотират най-големия състезателен конгрес вместо с чисто спортните аспекти.
Като например този, че въпреки и с повече надпревари, игрите в Китай ще бъдат с по-малко участници от рекордните 2992-ма в Пьонгчанг `18. Преди 4 г. в Корея бяха разпределени 102 комплекта медали, а в Пекин `22 при 109 дисциплини спортистите са 2871. Оказва се не толкоз вълнуваща и тематиката " COVID-19 ", без значение че поради позитивни проби към този момент 7 страни се принудиха да създадат промени в олимпийските си тимове.
Същевременно, в случай че в търсачката на Гугъл се пуснат основни думи " Beijing 2022 " и " boycott ", излизат над 12.2 млн. резултата. В актуалния свръхполитизиран свят това като че ли наподобява обикновено, въпреки протест на олимпийски игри да е имало единствено пет пъти. Пекин `22 става първата бойкотирана олимпиада от 38 години и първата зимна изобщо.
За благополучие,
спортистите въпреки всичко ще вземат участие в състезанията,
защото протестът е дипломатически. Всичко стартира на 6 декември 2021 година, когато Съединени американски щати оповестиха, че няма да изпратят публични представители на игрите поради неспазване на човешките права в Китай.
Най-голямата азиатска страна е упреквана в " геноцид " над уйгурските мюсюлмани в провинция Синдзян, включващ потребление на насилствен труд, осъществяване на стратегия за всеобщо наблюдаване, задържане на хиляди в лагери за интернирани, насилствена дезинфекция и съзнателно заличаване на уйгурското завещание.
Друго обвинение е за ограничение на демокрацията в Хонконг, откакто през 2020 година Китай наложи нов закон за националната сигурност на острова, който е негов административен регион, а по този начин също и териториалните искания към Тайван. Включени бяха и обвиняванията, че Китай пробва да унищожи езика, културата и религията на Тибет, където ръководи от 1950 година А в последните месеци се добави и обстановката към тенис звездата Пън Шуай, която упрекна в полов тормоз върховен комунистически водач и по-късно на практика изчезна от публичния живот.
След анонса на Съединени американски щати от 6 декември в границите на два дни се причислиха Англия, Австралия, Канада и Косово. В Европейския съюз по този начин и не бе взета обща позиция, по тази причина всяка страна реши за себе си въпроса.
Първа бе Литва, която още при започване на декември разгласи, че външният министър Габриелиус Ландсбергис няма да посети игрите. Федералното държавно управление на Белгия разгласи своя протест на 14 декември. Месец по-късно - на 14 януари, външният министър на Дания Йепе Кофод съобщи: " Не е загадка, че сме загрижени за спазването на човешките права ". И удостовери, че публични представители на кралството няма да отидат в Пекин. Присъедини се и Естония.
Други избраха да бойкотират, само че без да афишират публично това, изтъквайки коронавирус пандемията: Нова Зеландия (още на 7 декември), Австрия, Словения, Швеция и Нидерландия. А Португалия се базира на " разнообразни аргументи ".
Япония пък реши да направи и двете неща по едно и също време: държавното управление няма да има представител на игрите поради неспазването на човешки права при съседите, само че пък ще изпрати публични лица от олимпийския комитет.
Същевременно други страни от Европейски Съюз обявиха твърдо, че ще пратят свои представители в Пекин. България е измежду тях -
спортният министър Радостин Василев сподели, че ще участва
на игрите. Същото стори полският президент Анджей Дуда, такова желание показаха още държавните глави на Италия, Норвегия, Финландия и Франция. При това френският президент Еманюел Макрон сподели: " Не считам, че би трябвало да политизираме тези тематики, изключително в случай че би трябвало да предприемем стъпки, които са незначителни и алегорични. "
Латвия, Румъния, Чехия, Ирландия и Гърция на собствен ред обявиха, че ще изпратят дипломатически представители, до момента в който други се двоумят до последния миг, като измежду тях най-вече изпъкват Германия и Испания.
Въпреки всички " за " и " срещу " дипломатическият бойкот на множеството западни страни е ясно видим. И това прави игрите в Пекин `22 шестите в историята, които минават напълно под знака на политиката.
Първият опит за протест в олимпийската история е през 1936 година Тогава игрите са в Берлин, а на власт в Германия е Адолф Хитлер. В Съединени американски щати, Англия, Франция, Швеция, Чехословакия и Нидерландия пораждат придвижвания, призоваващи за безучастие. Основният въпрос е: " Ако спортистите вземат участие, това валидира ли нацисткия режим? ".
Надделява мнението да се отиде на игрите и това разрешава например на чернокожия американски спортист Джеси Оуенс да завоюва 4 олимпийски трофеи пред очите на самия Хитлер и вдигналата в нацистки привет ръце аудитория. Въпреки това протест има - на еврейски спортисти от няколко страни, в това число Съединени американски щати.
През 1948 година първите следвоенни игри са в Лондон. Там след напън от английското държавно управление МОК не кани изгубилите войната Германия и Япония. Но също и страната Израел, която афишира самостоятелност няколко месеца по-рано. Причината - много арабски страни заплашват с протест.
В Мексико `68 вълната към този момент е друга. Организацията на чернокожи спортисти " Олимпийски план за човешки права " (OPHR) афишира, че ще бойкотира, в случай че ЮАР бъде поканена на игрите (впрочем Южна Африка поради тогавашния режим на апартейд не е поканена и за Токио `64). Така МОК взема решение още веднъж да се лиши от ЮАР.
Но само поради зародилия спор в Мексико не идват някои чернокожи звезди отпред с баскетболиста Карийм Абдул-Джабар. Други, като лекоатлетите Томи Смит и Джон Карлос, вършат проява против расизма с вдигнат пестник (знака " Черна сила " ) на почетната стълбичка.
Най-големият олимпийски протест
бе по времето на Студената война. В Москва през 1980 година не участваха състезатели от 65 страни, откакто президентът на Съединени американски щати Джими Картър разгласи протест поради нахлуването на руски войски в Афганистан през 1979 година
На идващите игри - в Лос Анджелис `84, пристигна контраофанзивата на 14 от тогавашните социалистически страни, които се присъединиха към Съюз на съветските социалистически републики и не пратиха спортисти. България бе измежду тях, само че пък Румъния и Югославия, както и Китай, Сомалия, Бенин, Мозамбик и Конго (всички от социалистическия блок) не се съобразиха и участваха. Допълнително бойкотираха още Иран - " поради намесата на Съединени американски щати в Близкия изток ", и Либия - поради отвод на Съединени американски щати да позволен либийски публицист в страната месец по-рано. Иран прочее бойкотира и Москва `80.
След тези безредици преди 38 години изглеждаше, че политиката към този момент не надвива над олимпийските каузи. До 4 февруари 2022 година, когато още веднъж има бойкот, въпреки и единствено дипломатически.
Като например този, че въпреки и с повече надпревари, игрите в Китай ще бъдат с по-малко участници от рекордните 2992-ма в Пьонгчанг `18. Преди 4 г. в Корея бяха разпределени 102 комплекта медали, а в Пекин `22 при 109 дисциплини спортистите са 2871. Оказва се не толкоз вълнуваща и тематиката " COVID-19 ", без значение че поради позитивни проби към този момент 7 страни се принудиха да създадат промени в олимпийските си тимове.
Същевременно, в случай че в търсачката на Гугъл се пуснат основни думи " Beijing 2022 " и " boycott ", излизат над 12.2 млн. резултата. В актуалния свръхполитизиран свят това като че ли наподобява обикновено, въпреки протест на олимпийски игри да е имало единствено пет пъти. Пекин `22 става първата бойкотирана олимпиада от 38 години и първата зимна изобщо.
За благополучие,
спортистите въпреки всичко ще вземат участие в състезанията,
защото протестът е дипломатически. Всичко стартира на 6 декември 2021 година, когато Съединени американски щати оповестиха, че няма да изпратят публични представители на игрите поради неспазване на човешките права в Китай.
Най-голямата азиатска страна е упреквана в " геноцид " над уйгурските мюсюлмани в провинция Синдзян, включващ потребление на насилствен труд, осъществяване на стратегия за всеобщо наблюдаване, задържане на хиляди в лагери за интернирани, насилствена дезинфекция и съзнателно заличаване на уйгурското завещание.
Друго обвинение е за ограничение на демокрацията в Хонконг, откакто през 2020 година Китай наложи нов закон за националната сигурност на острова, който е негов административен регион, а по този начин също и териториалните искания към Тайван. Включени бяха и обвиняванията, че Китай пробва да унищожи езика, културата и религията на Тибет, където ръководи от 1950 година А в последните месеци се добави и обстановката към тенис звездата Пън Шуай, която упрекна в полов тормоз върховен комунистически водач и по-късно на практика изчезна от публичния живот.
След анонса на Съединени американски щати от 6 декември в границите на два дни се причислиха Англия, Австралия, Канада и Косово. В Европейския съюз по този начин и не бе взета обща позиция, по тази причина всяка страна реши за себе си въпроса.
Първа бе Литва, която още при започване на декември разгласи, че външният министър Габриелиус Ландсбергис няма да посети игрите. Федералното държавно управление на Белгия разгласи своя протест на 14 декември. Месец по-късно - на 14 януари, външният министър на Дания Йепе Кофод съобщи: " Не е загадка, че сме загрижени за спазването на човешките права ". И удостовери, че публични представители на кралството няма да отидат в Пекин. Присъедини се и Естония.
Други избраха да бойкотират, само че без да афишират публично това, изтъквайки коронавирус пандемията: Нова Зеландия (още на 7 декември), Австрия, Словения, Швеция и Нидерландия. А Португалия се базира на " разнообразни аргументи ".
Япония пък реши да направи и двете неща по едно и също време: държавното управление няма да има представител на игрите поради неспазването на човешки права при съседите, само че пък ще изпрати публични лица от олимпийския комитет.
Същевременно други страни от Европейски Съюз обявиха твърдо, че ще пратят свои представители в Пекин. България е измежду тях -
спортният министър Радостин Василев сподели, че ще участва
на игрите. Същото стори полският президент Анджей Дуда, такова желание показаха още държавните глави на Италия, Норвегия, Финландия и Франция. При това френският президент Еманюел Макрон сподели: " Не считам, че би трябвало да политизираме тези тематики, изключително в случай че би трябвало да предприемем стъпки, които са незначителни и алегорични. "
Латвия, Румъния, Чехия, Ирландия и Гърция на собствен ред обявиха, че ще изпратят дипломатически представители, до момента в който други се двоумят до последния миг, като измежду тях най-вече изпъкват Германия и Испания.
Въпреки всички " за " и " срещу " дипломатическият бойкот на множеството западни страни е ясно видим. И това прави игрите в Пекин `22 шестите в историята, които минават напълно под знака на политиката.
Първият опит за протест в олимпийската история е през 1936 година Тогава игрите са в Берлин, а на власт в Германия е Адолф Хитлер. В Съединени американски щати, Англия, Франция, Швеция, Чехословакия и Нидерландия пораждат придвижвания, призоваващи за безучастие. Основният въпрос е: " Ако спортистите вземат участие, това валидира ли нацисткия режим? ".
Надделява мнението да се отиде на игрите и това разрешава например на чернокожия американски спортист Джеси Оуенс да завоюва 4 олимпийски трофеи пред очите на самия Хитлер и вдигналата в нацистки привет ръце аудитория. Въпреки това протест има - на еврейски спортисти от няколко страни, в това число Съединени американски щати.
През 1948 година първите следвоенни игри са в Лондон. Там след напън от английското държавно управление МОК не кани изгубилите войната Германия и Япония. Но също и страната Израел, която афишира самостоятелност няколко месеца по-рано. Причината - много арабски страни заплашват с протест.
В Мексико `68 вълната към този момент е друга. Организацията на чернокожи спортисти " Олимпийски план за човешки права " (OPHR) афишира, че ще бойкотира, в случай че ЮАР бъде поканена на игрите (впрочем Южна Африка поради тогавашния режим на апартейд не е поканена и за Токио `64). Така МОК взема решение още веднъж да се лиши от ЮАР.
Но само поради зародилия спор в Мексико не идват някои чернокожи звезди отпред с баскетболиста Карийм Абдул-Джабар. Други, като лекоатлетите Томи Смит и Джон Карлос, вършат проява против расизма с вдигнат пестник (знака " Черна сила " ) на почетната стълбичка.
Най-големият олимпийски протест
бе по времето на Студената война. В Москва през 1980 година не участваха състезатели от 65 страни, откакто президентът на Съединени американски щати Джими Картър разгласи протест поради нахлуването на руски войски в Афганистан през 1979 година
На идващите игри - в Лос Анджелис `84, пристигна контраофанзивата на 14 от тогавашните социалистически страни, които се присъединиха към Съюз на съветските социалистически републики и не пратиха спортисти. България бе измежду тях, само че пък Румъния и Югославия, както и Китай, Сомалия, Бенин, Мозамбик и Конго (всички от социалистическия блок) не се съобразиха и участваха. Допълнително бойкотираха още Иран - " поради намесата на Съединени американски щати в Близкия изток ", и Либия - поради отвод на Съединени американски щати да позволен либийски публицист в страната месец по-рано. Иран прочее бойкотира и Москва `80.
След тези безредици преди 38 години изглеждаше, че политиката към този момент не надвива над олимпийските каузи. До 4 февруари 2022 година, когато още веднъж има бойкот, въпреки и единствено дипломатически.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ