Случаят Алчин: Да не искаш война е най-нормалното нещо
Олга Гюрова е брачна половинка на Алексей Алчин. Той изгори съветския си паспорт на 24-и февруари във Варна, в символ на митинг против нападението на Русия над Украйна. В момента е в ареста, откакто Русия изиска екстрадицията му по задочно водено дело за укриване на налози в изключително огромни размери. Въпреки решението на Европейски Съюз, че след началото на войната заповедите за арест на Русия може да не се почитат, варненската прокуратура започва развой, а на първа инстанция съдът позволи екстрадицията. Алексей Алчин живее в България от пет години. Разбира, че е търсен в Русия в края на юни, т.е. четири месеца, откакто изгаря паспорта си, споделя Олга Гюрова. Междувременно публицисти, преподаватели и правозащитници насочиха отворено писмо до президента Румен Радев с настояването за даване на политическо леговище на Алексей.
Смятате ли, че настояването за екстрадиция е политическо?
О. Гюрова: Тази негова демонстрация, която е безусловно човешка - да протестираш, да не искаш да има война, фактът, че неговото мнение беше изразено обществено, няма по какъв начин да не е асъдействало за последвалите събития. Това е повлияло и на настояването за екстрадицията му. Документите за екстрадиция са донесени в Министерството на правораздаването персонално от чиновник в Руското посолство.
Дали режимът на Путин желае да накаже протестиращите руснаци зад граница, да ги сплаши?
О. Гюрова: Как би могла страната, която води война, да утвърди каквито и да е било митинги? Просто хората, които показват тази позиция в Русия, са физически налични. Искането за търсене, за екстрадиция, цели да внуши на Алексей по най-недвусмислен метод, че не е добре да се осъжда политиката на страната, в която е роден и на която е жител.
Как се одобряват дейностите на българския съд и на страната от останалите съветски жители в България, които напълно не са малко?
О. Гюрова: Руснаците, които живеят в България, са тук, тъй като са решили да се реалокират, с цел да не са част от ставащото в Русия. Съответно те поддържат дейностите на Алексей. Не съм контактувала с руснаци, които биха осъдили неговото виждане за нещата.
Разбрах, че Алексей е помагал на украински бежанци, по какъв начин тъкмо?
О. Гюрова: Собственото ни жилище беше предоставено за несъмнено време на хора, които нямаха къде да отседнат, до момента в който решат какво ще вършат по-нататък. Тъй като Алексей схваща от пазара на недвижими парцели, ръководи с пълномощни няколко жилището, търсеше и разновидности за настаняване на бежанци.
Какво ще кажете на хората, които предходната седмица излязоха на митинг против екстрадицията на Алексей във Варна, а в понеделник ще има митинг и в София?
О. Гюрова: Наистина сме им доста признателни. Алексей е безпределно признателен на хората, които го поддържат и по този метод поддържат и възгледите му. Да не искаш да има война е най-нормалното виждане - нито една война не трябва да се поетизира, в нея има единствено смут. Това е ужасът на всеки обособен човек, който страда, който е замесен, каран е да бяга или да нападна. И просто е хубаво да се знае, че има хора, които желаят да стачкуват и считат да продължат да го вършат.
Всеки, който счита, че методът, по който Алексей е изразил своята позиция няма да повлияе на ориста му в Русия и мисли, че не е застрашен; всеки, който счита, че е обикновено и е правосъден въпрос дали Алексей да бъде предаден на страната, която го желае и която желае и други съперници на войната, казва " да " на съветската агресия и би трябвало да има поради, че един ден това може да се случи и в неговия дом, и в неговата страна. Хубаво е да знаем, че хората, които стачкуват, не споделят " да " на тези процеси. Значи не е единствено Алексей. Значи сме повече и тази единодушие е нещо доста скъпо - доста сме признателни и усещаме тази поддръжка, искаме да сме повече хората, които не одобряваме войната в нашия свят.
Може би доста българи не знаят каква е същинската обстановка в Русия. Какво го чака Алексей, в случай че бъде екстрадиран?
О. Гюрова: Тази информация може да се откри на доста езици, а видеата въобще не се нуждаят от превод. Има съветски правозащитни организации като gulagu.net, има международни организации, които описват за ставащото в съветските затвори. Там е нещо ужасно. От момента на задържане хората изчезват, не могат да бъдат открити. Към опозиционно настроените се ползват най-различни санкции, ако попаднат в пандиза. Там хората биват изтезавани и убивани. Глупаво е да се мисли, че страната не управлява това, което става там - естествено го управлява, откъдето следва, че утвърждава по какъв начин се третират хората. Интернет е цялостен с видеа с в действителност грубо наличие, мъчно е да се гледат. Бият ги, изнасилват ги… Не знам за какво се вършат тези видеа, само че те по този начин или другояче стават обществено притежание и това е в действителност ужасно - съветският затвор.
Как се усеща Алексей в българския арест?
О. Гюрова: Опитва се да се държи. В момента мъчно може да помогне там на себе си, чудесното е, че може да помогне другиму. Той беше изместен в друга килия при нов арестуван, който е украинец. Алексей споделя, че оказва помощ на човека да се приспособява. Той знае по какъв начин да помогне на другите - намира най-подходящите думи, той е доста безоблачен и добър човек.
