Историята на Октавиан Август
Октавиан Август, именуван още Август Цезар или Октавиан, е роден под името Гай Октавий на 23 септември 63 година пр.н.е. Той е първият римски император, застанал отпред на някогашната република, която е унищожена от диктатурата на Юлий Цезар – чичо на Октавиан и негов осиновител.
Окатавиановият властнически режим е прочут като принципат, тъй като той е принцепс, първият жител, отпред на редица външно възкресени републикански институции, закрити преди този момент от Цезар, които сами по себе си трансформират режима в античен Рим в автокрация. С безкрайно самообладание, умеене и успеваемост Октавиан преработва всички аспекти на римския живот и донася дълготраен мир и разцвет на римския свят за идващите 150 години.
Гай Октавий е роден в благородно семейство от рода на една от най-старите римски семейства – тази на Юлиите. Родителите му живеят във Велитра (Велетри), югоизточно от Рим. Баща му, умрял през 59 година пр.н.е., е първият от фамилията, станал римски сенатор, което го подрежда на второ място в политическата подчиненост на консула.
Майката на Гай Октавий, Атия, е дъщерята на Юлия, сестрата на Юлий Цезар. Самият Окативан е показан на римското общество от популярния си чичо. На 12-годишна възраст той дебютира пред висшето общество с погребалната тирада за баба си Юлия. Няколко години по-късно получава мечтаното участие в свещеническия съвет (понтифики). През 46 година прочие Хр. съпровожда Цезар, който към този момент се е оповестил за деспот, в триумфалното му шествие след успеха в Африка над съперниците му в Гражданската война.
Октавиан учи в Аполония (в днешна Албания) военно дело, когато през 44 година пр.н.е. научава, че Юлий Цезар е погубен. Тогава стартира и шеметната му политическа кариера.
Връщайки се в Италия, Октавиан научава, че Цезар в своето наследство го е приел за наследник и го е направил основен правоприемник. Той е единствено на 18 години, когато, против съвета на втория си татко и други, взема решение да поеме това рисково завещание и да търси развиване в Рим.
Марк Антоний, основен лейтенант на Цезар, е превзел документите и имуществото на убития деспот, защото чака, че ще бъде основният правоприемник. Марк Антоний отхвърля да съобщи средствата на Цезар, принуждавайки Октавиан самичък да поеме разноските по погребението на убития деспот.
Убийците на Цезар, Марк Юний Брут и Гай Касий Лонгин, не му обръщат никакво внимание и се отдръпват на изток. В същото време Цицерон, известният оратор, се надява да се възползва от Октавиан, само че грубо подценява качествата на младия член от семейството на Юлиите.
Гай Октавий провежда обществени игри в чест на Цезар. Целта му е да се показа пред римското население като единствен правоприемник на към момента обичания от масите Цезар. Ходът се оказва извънредно сполучлив и му печели забележителен брой от войските на диктатора.
Сенатът, обнадежден от Цицерон, скъсва взаимоотношенията си с Марк Антоний и приканва Октавиан за помощ, като му дава сан сенатор макар младостта му. Така бъдещият император се включва в акцията на Мутина (Модена) против Антоний, който е заставен да се отдръпна в Галия.
Когато консулите, командващи силите на Сената, изгубват живота си, бойците на Октавиан принужждават Сената да му даде вакантно консулство. Под името Гай Юлий Цезар той получава публично самопризнание като единствен правоприемник на Цезар. Въпреки че би било обикновено да се добави Октавиан (по отношение на първичното му фамилно име), той избира да не го прави.
Скоро по-късно Октавиан реализира съглашение с Антоний и с различен от основните поддръжници на Цезар, Марк Емилий Лепид, който го наследява като основен духовник. На 27 ноември 43 година пр.н.е. тримата мъже са публично назначени за петгодишен мандат като триумвири, чиято цел е възобновяване на мира в Рим. Този формален режим е наименуван Вторият триумвират (първият съставлява неофициален контракт сред Помпей, Крас и Юлий Цезар).
Изтокът е окупиран от Брут и Касий, само че триумвирите разделят Запада между тях. Те сформират лист на политическите си врагове, а последвалите изтезания включват 300 сенатори (единият от които е врагът на Антоний Цицерон) и 2000 членове от класа под сенаторите, еквитатите или рицарите. Признаването на Юлий Цезар като господ на римската страна през 42 година пр.н.е. покачва престижа на Октавиан като наследник на господ.
Двамата с Антоний прекосяват Адриатическо море и под управлението на Антоний (Октавиан е болен) разгромяват Брут и Касий, които се самоубиват. Тогава империята е разграничена сред тримата триумвири. Антоний получава Изтока и се настанява в Египет. Липид получава Африка и се настанява в Картаген, а Октавиан взема Запада и остава в Рим.
Съюзът сред двамата най-силни мъже в Римската република е в допълнение скрепен, когато Антоний се дами за сестрата на Октавиан – Октавия. Младият водач печели в допълнение авторитет и другарства след брака с могъщата благородничка Ливия Друзила.
През идната година салдото на силите стартира да се трансформира. Докато Антоний търпи проваляне след проваляне от Партия на изток, Октавиан реализира обилни военни триумфи на запад.
Флотът на Октавиан Август е командван от някогашния му съученик Маркъс Агрипа. Агрипа, въпреки и неизвестен измежду авторитетните благородници, е боен талант и изцяло разгромява враговете на Октавиан на запад. Все повече правилни на Антоний благородници са привлечени от харизмата на Август, който към този момент не употребява същинското си име, а се показва като Цезар Божий Син и император, намеквайки, че е най-върховният от главнокомандващите на Римската република.
Малко по-късно Октавиан побеждава третия триумвир, Лепид, и завзема земите му в Африка. Макар и разтревожен, в Републиката настава мир.
Всичко завършва през 32 г пр.н.е., когато ненадейно за всички Марк Антоний се развежда с Октавия и са дами за дългогодишната си държанка – кралица Клеопатра, могъщата владетелка на античен Египет. Бракът не е законен съгласно римското право, тъй като Клеопатра не е римски жител. Това обаче е знак за края на всевъзможни искания за съюз сред двамата противници за власт.
Битката при Акциум през 31 година пр.н.е взема решение въпроса. Октавиан Август печели съкрушаваща победа. Антоний и Клеопатра бягат назад в Египет, само че Октавиан не ги оставя на мира, а потегля след тях. Стъпва на египетския бряг през 30 година прочие Хр., като в това време двамата любовници – Антоний и Клеопатра, се самоубиват. Войските на Октавиан покоряват Египет. Той остава на изток задоволително дълго, с цел да трансформира хилядолетната страна край Нил в нова и спокойна римска провинция.
През 29 август 30 година пр.н.е. император Октавиан победи в Рим като неоспорим стопанин на изток и на запад.
Младият всемогъщ стопанин на Рим обаче не потегля по стъпките на чичо си Цезар. Той връща властта на Сената, като даже му обезпечава ръководеното на войските и три богати провинции – Сирия, Галия и Испания. Самият той управлява всички обществени служби в империята. Ръководейки по този метод публичния живот, той на процедура получава безспорна власт над живота на хората и над цялата римска империя.
С умели политически маневри Октавиан Август прави по този начин, че на 13 януари 27 пр.н.е. е назначен за император до самата си гибел. Така ръководи еднолично според постановлението на Сената. За да издигне престижа му още повече, на 16 януари 27 пр.н.е. Сенатът приема предлагането на Мунаций Планк за почитане на Октавиан с купата Август.
В източните елементи на империята купата се превежда с гръцкото Сабастос (достопочтен, свети). Самият Октавиан Август избира обръщението принцепс или пръв жител. Освен това резервира и купата император, с цел да подчертае ролята си като висш главнокомандващ. Приемането на купата Август се смята за начало на владичеството на императорите в Рим.
С ръководството на император Октавиан Август стартира интервал на условен мир, прочут като Пакс Романа, през който в Средиземноморския свят за повече от два века се откриват мир и благополучие. Август уголемява империята, обезпечава границите ѝ посредством подчинени територии и се сдобрява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от налози, употребява добре развитата пътна мрежа на империята и основава публична куриерска система, открива постоянна армия.
Управлението на Октавиан Август остава в историята на античен Рим като Златен век и ера на велики военни, обществени и културни достижения.
След гибелта му през 14 година от н.е. Август е разгласен за господ от Сената и уважаван от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар биват одобрявани от всеки идващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий в месец Август, както е прочут и до през днешния ден.
